Вижте 10-те причини предизвикващи носталгия по миналото

Първо трябва да направим следното уточнение: животът в НРБ беше далеч от този, за който мечтаехме, имаше и хубави и лоши неща, но на фона на днешния, повечето от тях бяха добри.
По-долу са посочени 10 причини “защо искам обратно в НРБ“:

1.Образование

Българското образование беше абсолютно безплатно и достъпно за абсолютно всички.
Няма значение дали си от най-забутаното село, от окръжния град или от София. Който и да е гимназист завършил където и да е, след успешно издържан изпит можеше да постъпи в избрания от него ВУЗ и да живее на общежитие почти за без пари, стига разбира се да има добри оценки, за да се пребори с жестоката конкуренция за всяко свободно място. И не на последно място трябва да обърнем внимание на качеството на образованието, което няма нищо общо със сегашното.

2.Медицина

Медицината в НРБ също беше безплатна и общодостъпна. Един мощен орган съставен от поликлиники, болници, ведомствени лечебни заведения, санаториуми и други. Не се заплащаше за абсолютно нищо свързано с болничния престой на пациента.  Зъболечението също беше безплатно, а лекарствата на символични цени.

3.Безработица

А по-точно нейното отсъствие. Всеки завършил училище- гимназия, СПТУ, техникум или ВУЗ, беше разпределян да работи още преди да е завършил. По време на социализма държавата по закон беше длъжна да намери работа на всеки трудоспособен български гражданин и го правеше, а милицията следеше да няма шляещи се хора по улицата.

4.Равенството

Наистина имаше разлика между “Върхушката“ и пролетариата, но тя не беше както е сега. Средната класа беше почти 95% от населението, а това значи, че на никого не му е липсвало почти нищо.

5.Почивка

Преди 1989 г. в НРБ почивката на всеки български гражданин бе гарантирана от държавата. С карта от предприятието на символична цена, хората пркарваха 14 дневен летен отдих в изградените за тази цел ведомствени почивни станции, санаториуми и други. Правото на почивка не беше “глас в пустиня“ и се спазваше много строго.

6.Армията

По време на социализма България имаше силна и мощна армия, която заедно с братските армии от Варшавския договор, трябваше да ни защити при евентуално нападение от най-голения ни враг тогава Турция. За числеността й, даже няма нужда да се споменава. Казармата също не е за пренебрегване, тя възпитаваше у всеки български младеж чувство за дълг и отговорност пред родината, мъжество, дисциплина и приятелство.


7.Увереност в утрешния ден

Гражданите на НРБ бяха напълно уверени, че нищо няма да се случи с държавата, в която живеят, нито с предприятието в което работят или пък с жилището, в което живеят. Хората си лягаха спокойно вечер без да се притесняват, че утре може да ги уволнят, да вдигнат наема или да повишат цените на всичко.

8.Общественото възпитание

От най-ранна възраст у децата се възпитаваше любов към труда, уважение към по-възрастните, нормите на поведение в обществото. Като следствие нямаше толкова хулигани, градовете бяха чисти и още куп неща които ще отнеме много време да се изброяват.

9.Стоките в магазините

Тук много хора ще попитат, “Какви стоки?“. Така е изборът не беше голям, но качеството в пъти надминава сегашното, всичко се произвеждаше по един стандарт БДС и това наистина значеше нещо, може и да е имало 2-3 вида салам, но той беше салам, а не нещо, което има вкус на салам.

10.Сигурност

По времето на НРБ престъпността беше сведена до възможния минимум. Хората не знаеха какво е да си заключват вратите на домовете, а ако го правеха често оставяха ключа си под изтривалката. Нямаше страх, че някой може да те нападне, докато се разхождаш до късно вечер. Убийства и грабежи почти нямаше, а престъпниците веднага бяха хващани и получаваха справедлива присъда.

www.socbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Половин век от производството на първият ЗАЗ-965

На първи октомври 1960-а година целокупното прогресивно човечество отбеляза пускането на първия сериен автомобил Запорожец ЗАЗ-965, получил по-късно няколко прозвища – зазик, гърбушко /горбатый/, отмъщението на Хрушчов и др. До края на същата година са направени около 1500 екземпляра от новата съветска миникола. От 1962-а заводът стартира производството на модификацията 965С за превоз на поща с десен волан и метални панели вместо задните стъкла, както и с пощенска кутия на мястото на задната седалка, а от 1963-а и на автомобили с ръчно управление за инвалиди.

Също през октомври 1962-а стартира производството на модернизирания вариант ЗАЗ-965А с променени външни въздухозаборници и въздуховоди, разглобяем заден панел, улесняващ свалянето и качването на мотора, операция изпипана до съвършенство от собствениците на автомобила, наречен още и „самоучител на майстора“. Колата имала променен преден капак, приборно табло и фарове.

Машината станала и по-мощна - 30 к. с. при 4200/мин вместо предишните 23 к. с., като това е постигнато с увеличаване на ходовия обем от 746 до 887 куб.см. Максималната скорост нараснала на 110 км/ч, а разходът на гориво бил 5,5 л на 100 км.

Успоредно с предназначените за съветския пазар машини се правели и за износ – вариантът 965А Ялта, който имал многослойна шумоизолация, външно огледало, пепелник, радиоприемник, хромирани лайсни с надпис 965А, дръжки имитиращи слонова кост с хромирани елементи, волан, напомнящ този на Волга 21.

Общо от октоври 1960-а до 1969-а година са произведени 322 106 запорожеца от първия модел, много от които все още пърпорят по улиците, включително и у нас, най-вече заради непрестанните грижи на спомнящите си с умиление младостта си собственици.

auto-press

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 16 април през 1925 г. е извършен най-тежкият терористичен акт в историята на България

Атентатът е извършен на Велики Четвъртък – 16 април 1925 г., когато в църквата се провежда церемония по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. 

При атентата крайно левите дейци взривяват покрива на църквата „Св. Неделя“.

Това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, при него загиват 213 души, сред които 20 жени и 10 деца, както и голяма част от елита на Българската армия, изнесъл войните за национално освобождение и обединение от 1912- 1913 г. и 1915-1918 г. ранените са 500.Целта на терористичния акт е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително Цар Борис III.


Планът на атентаторите предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата, за да се предизвика по-голям отзвук от взрива, пише Блиц.

Така е взето решението да бъде убит генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор. Генералът е убит от е убит от Атанас Тодовичин пред църквата „Св. Седмочисленици“.


При атентата в „Св. Неделя“ всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Атентатът заварва Цар Борис III, който също е трябвало да присъства на опелото, на път за катедралата.
/Блиц/

Двамата осъдени на смърт за атентата над катедралата Света Неделя в София

Няколко минути след тази снимка, смъртната присъда е изпълнена.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Шокиращо послание от лагера на смъртта Освиенцим открито 65 г. по-късно

Посланието на седем затворници от Освиенцим – един от най-големите нацистки концлагери в окупирана Полша, беше открито 65 години по-късно, съобщават полските медии. Бележката, написана с молив на етикет от торба с цимент и сложена в стъклена бутилка, е била открита от работници, които разрушавали стена в местно училище близо до концлагера.

 По време на войната сградата на училището е била използвана от нацистите за нуждите на концлагера. Посланието е от 20 септември 1944 г. В него се съобщават имената на затворниците – шестима поляци и един французин, личните им номера и мястото – концлагер Аушвиц-Биркенау в Освиенцим. “Всичките са на възраст от 18 до 20 години”, се казва в бележката, която сега ще бъде предадена на музея на затворниците от концлагера. През 1940-1945 г.


Аушвиц-Биркенау е бил най-големият хитлеристки концентрационен лагер, в който масово са били унищожавани хора. Лагерът на 70 км от Краков е създаден по заповед на Химлер на 27 април 1940 г. – по-малко от година след началото на Втората световна война. Точният брой на загиналите в Освиенцим и до момента не е известен, тъй като пред настъплението на Червената армия нацистите са унищожили цялата документация на лагера, а преди изтеглянето си от Освиенцим са извършили масови екзекуции на затворници. Предполага се, че в лагера са загинали милиони души: едни са били убити в газовите камери, други са умрели от глад и в резултат на медицински експерименти, припомня РИА “Новости”.
Източник:senzacia-bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един сериал на цяло едно поколение -"Войната на таралежите" (ВИДЕО)

Бандата малчугани в сериала е от Маляка (Димитър Ганев), Камен (Морис Асса), Пантата (Борил Петров), Тончо (Асен Коцев), Сашо (Огнян Желязков), Добролюб (Димитър Димитров) плюс единственото момиче Юлия (Евгения Божикова).


Действието се развива в края на 70-те години на миналия век. Може би най-спокойното и благодатно време в цялата история на България. Тодор Живков връчва орден след орден на Леонид Брежнев, срещу които страната ни получава големи количества нефт. Този нефт е реекспортиран на Запад и в хазната влизат лесни пари.

Търговията с оръжие също върви добре и носи долари. (Все още нямаше евро.) Нямаше дисиденти, нямаше безработица, нямаше стачки… Д-р Тренчев го нямаше даже – беше си най-обикновен патоанатом в Стара Загора.

ВИДЕО

Толкова безконфликтно е времето, че в него трудно се намират конфликти за филми, романи и всякакви други произведения на изкуството. Разбира се, конфликти има, но никой творец не знаеше каква мина ще настъпи, ако нагази в дълбокото, и дали гърмежът в нея няма да откънти в ушите на някой много високопоставен другар.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Карта за Великденска служба в храм-паметник „Свети Александър Невски“,1970 г

„Свети Александър Невски“ е православен храм-паметник в София, който e катедрален храм на българския патриарх.
През 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение. Около катедралата е разположен площад със същото име.

Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 – ?) и Александър Яковлев (1879-1951) и е издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 m н.в. Първият проект (1884-1885 г.) е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта.

Окончателният проект е готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. Храмът е осветен на 24 август 1924 г.

Храм-паметникът в началото на XX в.

Шрапнелите и ударните вълни от англо-американските бомбардировки на София през Втората световна война повреждат сериозно катедралата. Засегната е най-много северозападната част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаични икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи.


С решение от 1 октомври 2014 г. на служебния кабинет на проф. Георги Близнашки собствеността на храма се предоставя на Светия синод на Българската православна църква.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ