Половин век от производството на първият ЗАЗ-965

На първи октомври 1960-а година целокупното прогресивно човечество отбеляза пускането на първия сериен автомобил Запорожец ЗАЗ-965, получил по-късно няколко прозвища – зазик, гърбушко /горбатый/, отмъщението на Хрушчов и др. До края на същата година са направени около 1500 екземпляра от новата съветска миникола. От 1962-а заводът стартира производството на модификацията 965С за превоз на поща с десен волан и метални панели вместо задните стъкла, както и с пощенска кутия на мястото на задната седалка, а от 1963-а и на автомобили с ръчно управление за инвалиди.

Също през октомври 1962-а стартира производството на модернизирания вариант ЗАЗ-965А с променени външни въздухозаборници и въздуховоди, разглобяем заден панел, улесняващ свалянето и качването на мотора, операция изпипана до съвършенство от собствениците на автомобила, наречен още и „самоучител на майстора“. Колата имала променен преден капак, приборно табло и фарове.

Машината станала и по-мощна - 30 к. с. при 4200/мин вместо предишните 23 к. с., като това е постигнато с увеличаване на ходовия обем от 746 до 887 куб.см. Максималната скорост нараснала на 110 км/ч, а разходът на гориво бил 5,5 л на 100 км.

Успоредно с предназначените за съветския пазар машини се правели и за износ – вариантът 965А Ялта, който имал многослойна шумоизолация, външно огледало, пепелник, радиоприемник, хромирани лайсни с надпис 965А, дръжки имитиращи слонова кост с хромирани елементи, волан, напомнящ този на Волга 21.

Общо от октоври 1960-а до 1969-а година са произведени 322 106 запорожеца от първия модел, много от които все още пърпорят по улиците, включително и у нас, най-вече заради непрестанните грижи на спомнящите си с умиление младостта си собственици.

auto-press

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 16 април през 1925 г. е извършен най-тежкият терористичен акт в историята на България

Атентатът е извършен на Велики Четвъртък – 16 април 1925 г., когато в църквата се провежда церемония по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. 

При атентата крайно левите дейци взривяват покрива на църквата „Св. Неделя“.

Това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, при него загиват 213 души, сред които 20 жени и 10 деца, както и голяма част от елита на Българската армия, изнесъл войните за национално освобождение и обединение от 1912- 1913 г. и 1915-1918 г. ранените са 500.Целта на терористичния акт е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително Цар Борис III.


Планът на атентаторите предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата, за да се предизвика по-голям отзвук от взрива, пише Блиц.

Така е взето решението да бъде убит генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор. Генералът е убит от е убит от Атанас Тодовичин пред църквата „Св. Седмочисленици“.


При атентата в „Св. Неделя“ всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Атентатът заварва Цар Борис III, който също е трябвало да присъства на опелото, на път за катедралата.
/Блиц/

Двамата осъдени на смърт за атентата над катедралата Света Неделя в София

Няколко минути след тази снимка, смъртната присъда е изпълнена.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Шокиращо послание от лагера на смъртта Освиенцим открито 65 г. по-късно

Посланието на седем затворници от Освиенцим – един от най-големите нацистки концлагери в окупирана Полша, беше открито 65 години по-късно, съобщават полските медии. Бележката, написана с молив на етикет от торба с цимент и сложена в стъклена бутилка, е била открита от работници, които разрушавали стена в местно училище близо до концлагера.

 По време на войната сградата на училището е била използвана от нацистите за нуждите на концлагера. Посланието е от 20 септември 1944 г. В него се съобщават имената на затворниците – шестима поляци и един французин, личните им номера и мястото – концлагер Аушвиц-Биркенау в Освиенцим. “Всичките са на възраст от 18 до 20 години”, се казва в бележката, която сега ще бъде предадена на музея на затворниците от концлагера. През 1940-1945 г.


Аушвиц-Биркенау е бил най-големият хитлеристки концентрационен лагер, в който масово са били унищожавани хора. Лагерът на 70 км от Краков е създаден по заповед на Химлер на 27 април 1940 г. – по-малко от година след началото на Втората световна война. Точният брой на загиналите в Освиенцим и до момента не е известен, тъй като пред настъплението на Червената армия нацистите са унищожили цялата документация на лагера, а преди изтеглянето си от Освиенцим са извършили масови екзекуции на затворници. Предполага се, че в лагера са загинали милиони души: едни са били убити в газовите камери, други са умрели от глад и в резултат на медицински експерименти, припомня РИА “Новости”.
Източник:senzacia-bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един сериал на цяло едно поколение -"Войната на таралежите" (ВИДЕО)

Бандата малчугани в сериала е от Маляка (Димитър Ганев), Камен (Морис Асса), Пантата (Борил Петров), Тончо (Асен Коцев), Сашо (Огнян Желязков), Добролюб (Димитър Димитров) плюс единственото момиче Юлия (Евгения Божикова).


Действието се развива в края на 70-те години на миналия век. Може би най-спокойното и благодатно време в цялата история на България. Тодор Живков връчва орден след орден на Леонид Брежнев, срещу които страната ни получава големи количества нефт. Този нефт е реекспортиран на Запад и в хазната влизат лесни пари.

Търговията с оръжие също върви добре и носи долари. (Все още нямаше евро.) Нямаше дисиденти, нямаше безработица, нямаше стачки… Д-р Тренчев го нямаше даже – беше си най-обикновен патоанатом в Стара Загора.

ВИДЕО

Толкова безконфликтно е времето, че в него трудно се намират конфликти за филми, романи и всякакви други произведения на изкуството. Разбира се, конфликти има, но никой творец не знаеше каква мина ще настъпи, ако нагази в дълбокото, и дали гърмежът в нея няма да откънти в ушите на някой много високопоставен другар.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Карта за Великденска служба в храм-паметник „Свети Александър Невски“,1970 г

„Свети Александър Невски“ е православен храм-паметник в София, който e катедрален храм на българския патриарх.
През 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение. Около катедралата е разположен площад със същото име.

Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 – ?) и Александър Яковлев (1879-1951) и е издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 m н.в. Първият проект (1884-1885 г.) е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта.

Окончателният проект е готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. Храмът е осветен на 24 август 1924 г.

Храм-паметникът в началото на XX в.

Шрапнелите и ударните вълни от англо-американските бомбардировки на София през Втората световна война повреждат сериозно катедралата. Засегната е най-много северозападната част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаични икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи.


С решение от 1 октомври 2014 г. на служебния кабинет на проф. Георги Близнашки собствеността на храма се предоставя на Светия синод на Българската православна църква.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Незабравими мигове:Край лагерния огън през 80-те

Спомням си с носталгия как едно време ходехме на лагери. Чаках с нетърпение този момент. Живеехме си царски, независимо че зорко ни следяха учителите. След закуска дружно се отправяхме към плажа. На обяд тръгвахме към столовата на открито и си свирукахме „Чорба каша, чорба каша, топъл хляб”. После сън в бараките и вечер – приказки до нощите. Завързвахме нови приятелства, имаше и първи любовни трепети.


Беше много смешно, когато веднъж готвачът махмурлия ни беше опържил рибата, вместо с брашно, с прах за пране. И от устите ни започнаха да излизат мехурчета. Така си останахме полугладни.


Лагерите бяха важни и защото възпитаваха децата в колективизъм и дисциплина, а родителите бяха спокойни, че отрочетата им хем се забавляват, хем са в сигурни ръце. Държавата се грижеше за подрастващите. А не като сега – пълна анархия. Децата цяло лято обикалят улиците и кръчмите безпризорни, пият бира по пейките и вършат още какво ли не. После защо имало наркотици, алкохол, агресия в училище.

Валя Михайлова, Стара Загора

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ