Морска гара Варна е част от пристанищния комплекс във Варна.
Намира се на улица „Вълноломна“ 1, в непосредствена близост до входа на старата част на пристанището – Варна-изток. Пристанището от изток се защитава от вълнолом, от вътрешната страна на който е разположена именно Морската гара. В окончателния си вид тя е построена през 1968 г. Сградата е на 3 етажа, има ресторант, безмитни магазини и офиси. На третия етаж се намира  панорамна тераса, от която се разкрива   гледка към пристанищния комплекс.
В района на Морската гара е и пристанът и на баркентината „Калиакра“, която е спечелила много регати.


Посрещане на нашите войници във
Вардарска Македония през 40-те години
Касапницата е ужасна: телата на мъчениците са разкъсани, отрязват половите им органи

Кървавата драма се разиграва на 11 август през далечната 1943 г. Върви Втората световна война - по споразумение с германците наши войски са влези в територията на части от Сърбия, българска е и администрацията във Вардарска Македония и други райони. Подофицер Тихомир Апостолов – 23-годишен от с. Филиповци, Трънско, ефрейтор Димитър Млачев – 22-годишен, от Щип, редник Петко Колясов – 37-годишен от София, и редник Гроздан Янев – 34-годишен от с. Сгледници, Софийско, се прибират след домашен отпуск в гарнизона на тяхната рота в град Иваница, Сърбия.
На гара Поженица трябвало да дойде камионетка, която да ги откара при другарите им. Към 10 ч.

покрай жп спирката минал сръбски автобус,

който също отивал за Иваница. Българските войници решили да се качат в него, а ако срещнат камионетката да се прехвърлят на нея. В автобуса разговаряли не само помежду си, но и с пътниците. Когато возилото приближава завоя преди с. Миличево, от царевицата покрай пътя изкачат няколко мъже с пушки и заставят шофьора да спре. Тези мъже не са кои да е. Брадясали и мръсни те били част от кръвожадната банда на Милутин Янкович, известна с големите си обири, саботажи и зверски убийства в цяла Сърбия.

Главатарят на бандитите

Янкович тутакси забелязал, че в автобуса има и български войници и веднага решил да им отмъсти загдето са му попречили да извърши обир в град Арилие.
Бандитът изгледал злобно нашите момчета и заканително извикал:
- Одма сиджете доле, бугари!
Няколко пътнички, които разбрали какви са намеренията на бандитите, тъй като знаели за тяхната кръвожадност, замолили Янкович да остави на мира нашите войници. Но главорезът и дума не искал да чуе. Българите били свалени от автобуса и бандитите веднага ги обсипали с най-гнусни ругатни и псувни. Четиримата усетили, че към тях много бързо се приближава смъртта! Не им оставало нищо друго, освен да дадат на сръбските бандити един добър урок как умира българският войник. Да им покажат, че са готови да предпочитат геройската гибел, отколкото смъртта на страхливци. Подофицер Тихомир Апостолов

извадил войнишкия си нож

(понеже били в домашен отпуск нашите воини нямали друго оръжие) и се впуснал като хала срещу сърбите. Другарите му веднага го последвали. Стреснати от неочакваната съпротива, в първия момент бандитите се дръпнали назад, но после зверски се нахвърлили върху българите. Преплели се ножове, кръв започнала да хвърчи на всички страни. Схватката била кратка – нашите не могли да устоят на многочисления враг.
Бандитите повалили войниците на земята, съблекли им дрехите, събули им ботушите и ги оставили съвършено голи. Побеснял от злоба и жаден за кръв, Янкович заповядал на своите да нанесат жесток побой на българите.

Сръбските садисти това и чакали.

Обърнали нашите по очи, стъпвали върху ръцете им, скачали върху краката и телата им, ритали главите им. Българите премирали от страшните болки, но не издали никакъв глас. Това още повече вбесило бандитите. Янкович им заповядал да обърнат нашите по гръб. Един от сърбите измъкнал дълго шило и започнал да избожда с него очите на българите. Черна кръв потекла по лицата на войниците-мъченици. Озверял до неузнаваемост, бандитът се опитвал през бузите да разкъса езиците на нашите момчета – никога повече българска реч да не говорят.

Но и това не задоволило бандитите.

Те извадили ножове и започнали да ги въртят в орбитите на ослепелите войници. След като изстъргали до череп очите, ножовете се насочили към гърдите на войниците. Колкото раните ставали по-големи, колкото кръвта бликала по-силно, толкова задоволството и опиянението на озверелите бандити били по-силни. Зверството на сърбите продължило с дране на кожите, с рязане на цели късове месо, с откъсване на половите им органи, които натикали в устите им.
Накрая шефът на бандата Милотин Янкович се „смилил” над „брачата бугари” и за да не се „мъчат” повече им прерязал гърлата като на агнета...

Д-р Боян ЗАХОВ Наборе.бг

Командирът погледна часовника си и многозначително ги изгледа. Четиримата разбраха погледа му. Трябваше да осигурят свръзка с подразделениятана офицерите Мариников, Барбов и Стоянов.

 Бързо свалиха имуществото и се заеха с работата. Младши сержантите Маргаритов и Георгиев се заеха с телефонните апарати. Трябваше всичко да се провери и поправи. Нарамил катушката, редник Говедаров с устремна крачка се отправи в указаната посока и черния кабел показваше пътя. На стотина метра от подразделението на капитан Барбов кабела свърши.

След малко с донесената катушка редник Говедаров стигна определеното място. Сега обратно. Времето е малко, а има още много работа. В друга посока редник Петров размотаваше телефонния кабел. Когато редник Говедаров се върна, погледнах краката му. Панталоните му бяха мокри и кални до колене от нощната роса. Гърдите му още се повдигаха от бързото ходене. А ръцете трепереха от преживяното напрежение.


След малко клапаните паднаха. Обаждаха се абонатите. Няколко минути оставаха до определеното от командира време. Четиримата свързочници младши сержантите Маргаритов и Георгиев, редниците Говедаров и Петров изпълниха поставената задача.

Редник Стефчо КИРИН
(Публикацията е от едновремешния военен вестник  „Бойно знаме”)

През 1967 г. новият автомобилен завод под тепетата започва производството на бързите коли по френски лиценз. Мнозина са чували, но малцина са виждали легендарния български спортен автомобил „Булгаралпин“. Преди половин век – през 1967 г., новопостроеният завод в Пловдив пуска първите бройки. Производството започна след като България купува лиценз от основателя на „Алпин“ Жен Ределе, който посещава нашата страна.

Към този момент френско-българското сътрудничество вече е набрало скорост с производството на два други модела – „Булгарено 8“ и „Булгарено 10“.

Ефектната спортна кола с 1100-кубиков двигател става хит на Международния панаир в Пловдив през 1967 г. Малко по-късно автомобилният състезател Илия Чубриков с „Булгаралпин“ успява да спечели първо място на рали „Трансбалкания“. Два български екипажа пък участват с автомобила на престижното рали „Монте Карло“.

Известният български режисьор Васил Мирчев един от малцината притежатели на  спортния звяр, достъпен за цена от 8200 лв. на ограничен кръг купувачи.  Той тръгва с „Булгаралпин“ за филмовия фестивал в Кан е успява да вземе разстоянието от София до френското градче само за 16 часа.

За съжаление заводът, който се е намирал на ул. „Асеновградско шосе“ в Пловдив, произвежда колите  само две години. По неофициални данни са произведени 120 автомобила, повечето от които за износ. Няколко „Булгаралпин“ и до днес са в движение благодарение на усилията на търпеливите си собственици и представляват антикварна рядкост.

Армии от съсипани българи остават без апартаменти и коли!


82-годишната баба Севда, с треперещи от старост ръце, пита на гише на банката Х: „Извинявай, леля,  ама видях че ми няма един лев в картата, по която си получавам пенсията от 206 лева и 87 ст. Защо сте ми го взели?”  А служителката й отговаря: „Как защо, ма бабо? Вече имаш нова функционалност по картата, която включва разплащателна сметка. Така че можеш онлайн да банкираш (тежкарско, нали!) твоите 206 лв. и 87 ст….”. Баба Севда гледа с неразбиращи и сълзливи очи. И извинително промънква: „…Ама аз не искам такава сметка, бе леля…”.


 Кой те пита, бабо Севде, какво искаш! Теб са ти натресли „отгоре” банка Х чрез която, а не чрез пощата, вече ще си получаваш пенсията с дебитна карта. И толкова. Не за да те отърват от дългите опашки, на никой не му пука за баба Севда. А за да ти отмъкнат и последното левче. Така както правят с всички останали милиони дребни като атоми на молекули жертви на порочната, крадливата и алчната/ на първо място в света!/  банкова система в България.
В случая на баба Севда банка Х, следвайки челния опит на друга банка У прилага прясно измислената форма от ръководните си служители /с месечни заплати от 80 000 до 120 000 лв./. А именно  – от всеки клиент с дебитна карта да се изсмуче по още 1 лев по т.нар. ненужна за хората разплащателна сметка.


Само че това е най-малкият и най-белият кахър за българите, мачкани и безжалостно ограбвани от банковата ни система. Да вземем ЛИХВИТЕ по кредитите, които ние плащаме на 22-те банки в страната /от тях само 3 са български, останалите са чужди).
Справка на Световната банка показва, че ако един българин и един немец вземат еднакъв банков кредит от 100 000 лв., който да изплащат 20 години, лихвата на българина ще бъде 18%, а на немеца – 1,5 %. Така в края на периода нашенецът ще  е внесъл в трезорите на банката 370 395 лева, докато немецът – 115 811 лв. Казано иначе – българинът ще е броил на банката само за безогледни, непознати никъде в света, лихви….270 395 лева, докато германският гражданин, пак за лихви  – само 15 811 лв.


Е, ако това не е грабежът на века, какво друго е? Още повече че безобразието се случва в най-бедната страна на Европа – България. И какво става?
Армия от съсипани хора, които не могат да си платят кредитите, притискани и от фирмите за бързи кредити, буквално изпадат на дъното на социалното блато
Без дом, без  работа, без пари да нахранят семействата си. Защото банките са им отнели жилищата, колите, нивите. Какъв  е механизмът на грабежа? Тъй като липсва контрол и защита на интересите на хората, банките непрекъснато надуват дълговете им, като ги натоварват с всякакви несъществуващи задължения – безумни лихви, измислени разноски, и допълнителни плащания.


Един от видните банкери тези дни призна: „Банките съществуват, за да печелят акционерите!”
Та, причината за огромната им печалба – само за първото полугодие на м.г. тя е над 504 млн. лв., се корени в приетия през 2007 г. Гражданско процесуален кодекс. И по-специално в неговия член 407, който напълно и законно развързва ръцете на банкерите. В този текст банките по права са приравнени на държавата и общините без да са обвързани с каквито  и да са задължения. И понеже те се стремят единствено към непрекъснати високи печалби, благославят липсата на всякаква държавна регулация на тяхната дейност. Започва масово роене на т.нар. дъщерни фирми на банките – това е уродливо явление, което съсипва обществото ни. Тези дъщерни фирми по правило се управляват от същите лица, които са в ръководството на банките и това може да се провери в Търговския регистър. Най-малкото те са на поставени от банките лица. И се занимават със застрахователна дейност и събиране на дългове. Става дума тъкмо за тези фирми, които заплашват и изнудват хората. Още: дават консултации, купуват и продават имоти.


Стоп! Ето тук се крие разковничето. Става дума за купените на безценица от съдия изпълнителите къщи и апартаменти по дела на съответната банка. Примерно, Петър С. от Харманли има задължение към банка Z. Тя надува нарочно неговия дълг , натоварвайки го с несъществуващи и измислени такси. В случая потребителят на кредита Петър С. не разбира от финанси, както повечето хора,  и не знае как да се защити. Човекът е отчаян, защото докато се усети съдия-изпълнител е обявил къщата му в Харманли за продажба. И пак докато се усети тя вече е продадена на символично малка цена. Ама Петър не е казал колко струва имота му? Никой не го пита. Според нашите „хуманни” закони оценката на съдия-изпълнителя не подлежи на съдебен контрол. Така къщата на Петър бързо е грабната. Познайте от кой – от фирма, близка до банката, срещу поне 10-15 пъти по-малко пари от действителната й стойност.
Пак пъргаво същата, приближена до шефове на банката фирма, я предлага на Петър да си я откупи  обратно , разбира се  на 10 пъти по-висока цена. И понеже той не може да го стори – банката вади от задължението на Петър към нея получените мизерни пари, за които уж я е „продала” и му напомня, че горкият човек продължава да й дължи  поне 20 000-30 000 лв. от взетия кредит.  Щом той не може да ги брои, това трябва да сторят децата или внуците му. Ще плащат до гроб, тъй като лихвите растат в геометрична прогресия! Или ще им вземат и техните къщи.


    Жестоката истина е, че законодателят в България съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги. В същото време се толерира  монополното поведение на банките, поставяйки българина и бизнеса на колене. Стотици хиляди работници са уволнени, те заедно с работодателите остават без доходи и препитание. Така се източва  и човешкият капитал.


Е, жертвата на банковата ни система може да подаде жалба в съда срещу действията на съдия-изпълнителя. Но какво от това, дори да спечели такова дело, на „длъжника” вече му е продаден имотът, банката му е присвоила всичко, за него остава само един лист хартия – съдебно решение, че не дължи пари. И отчаянието. Защото живее в такава държава, която не иска да си отвори очите. И която води самоубийствена политика за България. Дала е огромни права в ръцете на нечестиви банкери, които разполагат с живота на българите. Мнозина вече се питат – дали пък банките в родината ни един ден няма да поискат да се разплащаме с дарени органи? И дали щеше да се стигне до тази финансова и лична трагедия на милиони българи, ако Народното събрание не беше гласувало държавна регулация и пряка намеса в определянето на лихвите на банките в България?

 Източник: nabore.bg

Старозагорските минерални бани се намират на 15 км северозападно от град Стара Загора и на 240 км от София. Курортът е разположен в южната част на Средна гора, на 360 м надморска височина. Местността е покрита с дъбови, габърови, лескови и борови гори. Старозагорските бани като селище е възникнало 5 хил. години преди Христа. Първите хора, заселили се тук,  дошли от областта на днешните Иран и Ирак. Заселили се в този район най-вече заради топлите минерални извори, бликащи от земните недра. Техният поминък бил добиването на медна руда, която разменяли за необходимите им стоки.


Курортът Старозагорски минерални бани е привлекателен с възможностите за климатолечение и балнеолечение, както и с обновената база за отдих, която включва почивни станции и балнеохотели. В близост е местността *"Богородична стъпка", добила известност като считана за свято място с изграден малък параклис "Рождество Богородично".
Минералните извори са разположени в района на Старозагорските минерални бани. Водата излиза на повърхността от 1600 м дълбочина с температура около 40°С и дебит 12 л/сек.
Минералната вода е леко минерализирана, хипертермална, с неутрална реакция. Съдържа хидрокарбонати, сулфати, калций, магнезий, силиций, флуор и други микроелементи. Има лечебни свойства при заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести.

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: