Наследници на Рокфелер мизерстват у нас, "копат лук и картофи", за да се изхранват

Наследниците на милиардера Джон Рокфелер едва свързват двата края в свищовското село Ореш. Анка и Захари Йозови са само двама от общо 32-мата наследници на приказното богатство в размер на 2,5 млрд. долара, златни мини в САЩ и хотели в цяла Америка. Възрастните хора обаче живеят като останалите свои съселяни, пише „Телеграф” в своя статия преди години. Имат си малка градинка, в която сеят картофи, лук, боб и всичко останало за трапезата, за да не харчат пари за тях. Старците, притежатели на милиарди долари и златни кюлчета в американските банки, са принудени да оцеляват само с мизерните си учителски пенсийки. Анка е изкарала живота си като директор на детска градина, а съпругът й като учител в родното село. Жената има и тежко заболяване, което допълнително затруднява живота им. Двамата не желаят да говорят за несметното богатство, което ги чака отвъд океана. Не искат и да бъдат снимани, тъй като се страхуват, че престъпници могат да ги нападнат и убият. Мистериозната история за българските наследници започва в началото на миналия век, когато младият свищовлия Иван Чорбаджийозов тръгва да си търси късмета по света. С параход той стига до Америка и започва в работа в една от златните мини в щата Милуоки. Там се жени за Жаклин Кларк, племенница на самия Джон Д. Рокфелер, която няколко години по-късно обаче умира при падане от езда. Така нашенецът става наследник на огромно богатство – златни мини в Америка и Южна Африка, 7 хотела в Ню Йорк и 6 в Чикаго, автопаркове за милиони долари. През 1932 г. някогашният сиромах се връща в родината си вече приказен богаташ и оставя на родата си няколко папки с документи. След смъртта му роднините на Чорбаджийозов решават да си потърсят наследството и подават молба за съдействие до българското външно министерство. Оттук нататък мистерията става пълна. Държавна сигурност изземва папките с документи, уж да ги провери и да помогне на хората да се свържат с банката в Америка. Малко по-късно обаче изведнъж се оказва, че документите са изчезнали. След падането на комунизма наследниците научават, че дядо им Иван е вложил пари и в българска банка, които обаче също са изчезнали. По времето на Вълко Червенков от банковата сметка изчезват 640 млн. долара. Като основание за тегленето в графата е записано „за коопериране на селското стопанство”. В кацата с меда бърка и Цола Драгойчева, която също щипва от наследството „за подпомагане на братски комунистически партии”. Освен тези пари в продължение на дълги години от САЩ редовно изпращат в България по 720 хил. долара – рентата от наследствените недвижими имоти. Тези пари обаче така и не стигнали до получателите. Според наследниците на Чорбаджийозов с парите им се облажили хора от управляващата комунистическа върхушка. Преди десетина години великотърновската адвокатка Невяна Христова се съгласи да представлява наследниците на Чорбаджийозов пред американското законодателство и да заведе съдебно дело за получаване на законно полагащото им се наследство. Тя обаче не довърши започнатото, тъй като не успя да събере пълномощни от всички законно наследници. Сега обаче тези пари са намерени благодарение на българския емигрант в Германия Иван Атанасов. А след като американският съд вече е насрочил делото, има реални шансове внуците на бай Иван – Рокфелер от Свищов да получат наследството си и да станат милиардери. Анка и Захари от Ореш обаче не вярват това да се случи, а продължават да си копаят градинката, защото тя е тяхната прехрана.

Източник:Blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Училището в чирпанското село Златна Ливада,през 50-те и сега

Землището на селото, подобно и на останалите в горнотракийската низина, е населено още от каменната епоха, в античността то е част от племенната територия на траките от племената Беси и впоследствие, към 450 г. пр. Хр., става една от централните земи в Одриската държава, от 45 г. сл. Хр. е в Римската империя в провинция Тракия.

Много скоро след основаването на Българската държава на Балканите при наследника на Аспарух - кан Тервел от 705 г. то става част от първата българска държавна територия на юг от Стара планина - обрастта "Загоре". Областта първоначално не е пряко отвоювана, а е подарена по договор между византийският император Юстиниян Риномет и кана. Според Теофан Изповедник (IX в.) през 716 г. между новия император Теодосий ІІІ (715 -717) и Тервел бил сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загора на българите се отстъпва още земя, до неизвестната засега „Милеона в Тракия”. Интересно е, че точно тази нова област включва землищата на манастира Свети Атанасий, селата Златна Ливада и Ябълково както и римските крепости от двете страни на река Марица. Съществува поверие, че кан Тервел е изпратил доверени хора от канското семейство да пазят тези крепости.


Историята тук е пряко свързана с историята на християнската църква и с дейността на Свети Атанасий Велики патриарх Александрийски по нашите земи. В 344 г. патриархът тук основава първият манастир в Европа. Това е посочено в житието на светеца и е потвърдено от съвременните научни изследвания. Така става известно, че днешният Златноливадски (или Чирпански) манастир Св. Атанасий е най-старият манастир в пределите на Европа.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Шумен в 3 уникални снимки от 80-те

Шумен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България.Градът е десети по големина в страната.

Шумен е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280 – 300 м над морското ниво, а крайните източни – на 180 – 200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250 – 300 м. През Шумен минава малката река Поройна. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Поморие в снимки от 70-те и 80-те

Поморие е разположен върху едноименен тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 km навътре в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север – от Поморийското езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с Поморийското поле, което е част от Бургаската низина.

Градът е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване чак до началото на миналия век той е от най-важните черноморски градове по българските земи.

Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. В древния Анхиало (Поморие) християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан (284 – 305) от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града.

Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

29-годишната Грета Димова от Бургас залива любовника си със сярна киселина докато спи (СТАТИЯ)

Преди 80 години Бургас, е в разгара на местни избори и очаквано това е водещата тема. Но в колонка от първа страница на вестник  „Бургазки Фаръ“ има ужасяваща вест.

29-годишна бургазлийка е убила любовника си по изключително мъчителен начин, заляла го е със сярна киселина, а той е издъхнал в мъките си. Убийцата Грета Димова е осъдена на 6 години затвор. Мотивите й не стават известни. Дали умъртвеният Михран не е искал да напусне жена си и да се ожени за нея, или е имало нещо друго - историята ще запази в тайна.

„29-годишната Грета Крумова Димова от Бургас издебва любовника й Михран Саркис Асланян да заспи и го залива със сярна киселина в лицето, вследствие на което той е починал. Вчера сутринта в едно от отделенията на Областния съд е разгледано делото срещу убийцата и тя е осъдена на 6 години строг тъмничен затвор. Адвокатът на Димова – Т.Конушлиев заяви, че ще обжалва присъдата“, пише „Бургазки Фаръ“.

Най-интересният материал от 2 март 1967 година в официоза "Черноморски фронт" е отчетът на зам.-окръжния прокурор Стойко Белчев.

Той дава пълни данни за инцидентите по пътищата, отчитайки сериозен ръст на катастрофите. Това се дължи на 25 % увеличение на броя на автомобилите и мотопедите, уточнява Стойко Белчев. През предходната година – 1966 година в региона са станали 754 катастрофи, 43 % от тях са в населени места.

„Нанесени са щети на народното стопанство в размер на 50 296 лева, без да се смятат повредите на автомобилите и средствата за лечение на пострадалите. Най-голямото увеличение на транспортните инциденти е станало на  главните магистрали – Бургас-София, Бургас-Варна, Бургас-Приморско“, пише зам.-окръжният прокурор в народният трибюн.

Автор: Иван КОЛЕВ Източник:flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как премахват ЖП-линия за да стане Бургас куротен град (СТАТИЯ)

През 1937 година кметът инж.Атанас Сиреков подема важната задача за благоустройството на пространството от Офицерския дансинг до Пристанището

Да се премахне жп линията, свързваща Солниците с Пристанището от бургаския плаж, за да стане Бургас не само морски, но и курортен град. Това е темата, която е вълнувала бургазлии през март 1937 година.

В регионалния печат се появяват мнения на общественици и граждани, които призовават общината да разшири плажната ивица – около току-що изградения Мост и градските бани. До онзи момент линията на брега е била много крива, а освен това е имало и свлачище. Мястото за плажуване е било една няколко метра – прекалено тясно и некомфортно.

„В периода на управление на тогавашния кмет Атанас Сиреков, е изпъната плажната линия – от Казиното до днешната сграда на хотел „Приморец“. Тогава се правят и буните, които имат за цел да задържат пясъка и увеличат плажа. Премахната е и теснолинейката, която е минавала от Солниците, успоредно по целия плаж до Пристанището. Тя е била изградена по възможно най-краткия и лесен маршрут и е функционирала в този вид близо 30 години“, разказа за Флагман.бг бургаският краевед Митко Иванов.

В интервю на кмета Атанас Сиреков от март 1937 година той уточнява, че при последното си посещение в София е уредил финансиране за преместване на жп линията. Кметът отбелязва, че този район ще се развие, защото там ще се направи Морско казино, а освен това в Приморската градина ще се постави феерично осветление. Ще се постави и паваж на ул.“Богориди“ чак до Морската градина, хвали се кметът пред „Бургазки Фъръ“.

През 1937 година е извършено насипването на голяма част от пристанищната зона, която е изградена като такава. Бургас има модерен порт от началото на века, но реалното разширение в посока към днешната сграда на митницата започва през 30-те години.

Заради това и гражданин, подписан само с инициали в колонка на „Бургазки фаръ“ предлага незапълнената част от пристанището от митницата до бараките на рибната борса да се запълни с пясъка от Приморския парк – този, който всяка година се свлича към морето и прави бургаския плаж непривлекателен. Освен това да се изведе каналът за отпадните води към друго място, за да може Бургас да се превърне от морски град в курортен.

Автор: Иван КОЛЕВ Източник:flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ