Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г., когато пристигат 40 младежи, за да изградят „града на мечтите“. Те са последвани от десетки хиляди други младежи.

Основан е на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно.

За тези, които не знаят, това е  диапрожекционен детски апарат  "Пионер", произведен от  Оптикоелектронен завод – Панагюрище, на цена 10 лева и 27 стотинки, 1972 г.

Работи със страшнозвучащите “ТФСБФД – Студия за аудиовизуални средства – София, цена съгласно писмо № Ц 109/11. V. 59 г. но КТЦ”, с цена 0,90 лв. Бъдете спокойни, проверени са от ОТКК!

Това беше един от любимите ни начини да се забавляваме през осемдесетте години на миналия век, дълго преди цветната телевизия на стайна антена,  видеото с VHS-касети, компютърни игри с повече от един цвят, или какъвто и да е интернет…

Включваш го в контакта, и светва крушката, която се нагрява толкова бързо и силно, че ти гарантира опарване; важно е докато сменяш лентите да го спираш и отваряш, за да се охлади. Винаги рискуваш лентата да прегрее, а острите й ръбове да те убодат при преминаването през… нещото, което я държи. Самата лента – естествено – се слага трудно и поне от третия път, а преди всичко трябва да я пренавиеш.

Работещият диапроектор издава една характерна мизизма, която ще отключи детските спомени у всеки, който се добере до едно от тези неща, и се е крил в тай-тъмните кътчета на дома, за да гледа за 672-ри път “Златната гъска”, вече прашна, издрана и намачкана…
Използвани са материали от blog.arhivatora.com

– Бабо, разкажи за онова, твоето време, когато… Моля те!    
„Време, като време! Беше даденост, беше вече минало, къде възхвалено, къде изопачено, но е част от историята ни и няма как нашето поколение да го забрави“ – мислех си аз и се чудех какво да разказвам, но спомените просто нахлуваха в главата ми и започнах като  сравнявах нещата със настоящето, а внукът ме гледаше и не вярваше на ушите си:
– Може да сме имали тежки години, но животът ни беше безгрижен… Може да не сме ходили по чужбина, но се наслаждавахме на природните красоти на България и ги пазехме… Може заплатите ни да са били малки, но имаше работа за всички… Може дрехите ни да са били тип конфекция, но бяха чисти и не бъркахме в кофите за боклук…

Може да сме живели на квартири, но вратите ни бяха отворени за всички и нямахме решетки на прозорците… Може да не сме знаели какво е компютър, мобилни телефони и интернет, но тичахме наволя, ритахме топка и висяхме с часове в библиотеките, а после се веселяхме с приятели… Може да сме седели в училище на обикновени чинове, но уважавахме учителите си и бяхме благодарни на знанията, които ни даваха… Може да е било зле здравеопазването ни, но бяхме здрави, а лечението на болните – безплатно… Може да не сме яли шоколади и разни деликатеси, но бяхме сити, а хлябът ни вкусен и истински… Може сме нямали играчки, но ходехме по 20 дни през лятото на море за 10 лева на ония, старите пари, които днес са хиляда пъти по-малко… Може да сме гледали само съветски, немски, сръбски или индийски филми, но го правехме два пъти в седмицата най-малко и то с по 20-30 стотинки и пазехме там тишина, защото за изкуството нямаше нужда нито от пуканки, нито от шумяши бонбонени хартийки… Знаеш ли, ходехме и на театър, и на цирк, и на танцови забави…

 – Бабо, ти да не си живяла в приказка? – прекъсна ме внучето.    
– Каква ти приказка, чедо? – отвърнах аз, въздъхнах и продължих – В приказките има чешми, от които тече мед, мляко и масло и там се срещат принцове и принцеси, както феи и вълшебни неща. Ние бяхме обикновени хора и с честен труд изкарвахме хляба си. Не лъжехме, не крадяхме,/поне мен така са ме възпитавали/, а ако случайно го сторехме, ни пращаха на съд и в затворите. Имахме страх, но почитахме и възрастните и законите… Виж, мечтите ни бяха големи – искахме децата ни да имат всичко, което ние сме нямали и да могат свободно да работят и учат навсякъде по света. Бяхме големи идеалисти… Нямахме право на това… Бяхме нещо като роботи /не че сега не сме, но робувахме на други идеали и ценности/. Нашите управници се страхуваха да не напуснем страната си, след като открием, че навън е по-хубаво от тук… Вчера беше едно, днес е друго – магазините са пълни, но ръцете ни празни, пък и всеки си прави каквото иска… Чужд ми е тоя свят, чужд! Де да можех да върна и времето, и младостта си!…

– Бабо, къде се отнесе?… Ти щастлива ли беше?
– Щастието, чедо, е относително нещо. За всеки е различно – според разбиранията, възможностите и желанията му. На мен ми стигаше – имах любовта на дядото ти, работехме, сити бяхме, здрави и доволни, че децата ни са добри и разумни хора…
– Ех, бабо, бабо! Ама на теб ти е трябвало толкова малко! Я се събуди! Твоят свят е отживелица… Зарежи го вече!

Автор: Рая Вид

Хотел „Родина“ е четиризвезден хотел, който се намира в близост до площад Руски паметник в София. Хотелът е построен през 1979 г. Със своите 104 метра и 25 етажа е втората по височина завършена сграда в София и България.
Сладкарницата на хотела

Ресторанта на хотела

Само руини напомнят за славните години на граничарите

Бурени и растителност като в джунгла са останали от една от някогашните застави край границата ни с Турция, край Малко Търново. На мястото, където преди години са били обучавани и са живеели пазителите на браздата в сърцето на Странджа, днес има порутени стени, изкъртени врати, всевъзможни отпадъци, съобщи „БургасИНФО”


Носталгия и тъга лъха и от помещенията, където са били настанявани семействата на командния състав на заставата, както и кучкарника, в който са били славните граничарски кучета, вдъхващи гордост и респект у поколения деца, ходили на посещение край браздата. Днес от тях има само смътен спомен.
Заставите край границата излязоха отново на преден план в публичното пространство сега, когато се лансира идеята в тях да бъдат настанявани  мигранти.

Нафтовите печки Балкан са производство  на ДИП Балкан Пловдив от началото на 1960-те години. Печките са с красив външен вид, отлични технически и експлоатационни показатели. След изследване в Цен­тралния научноизследователски ин­ститут по технология на машиностроенето и одо­брени от Център за промишлена естетика и худо­жествено проектиране — София те са показали кое­фициент на полезно действие 82 %, който е над световното рав­нище и са най-реномирани в България към времето си на производство.

Отоплителните нафтови печки ПОН-50 (5000 ккал/час) и ПОН 75 (7500 ккал/час) са предназначени за отопление на жилищни поме­щения, кабинети, канцеларии и др. Те осигуряват равномерно отоп­ление на цялото помещение.

ОПИСАНИЕ

Тези нафтови печки се състоят от следните конструк­тивни групи :

1.Тяло
2.Горивна камера
3.Захранваща система

Тялото на печката се състои от горна чугунена рамка и основа, към които са монтирани страниците, предниците, гърбът, покрив­ният капак, горивната камера, въздушните прегради и нафтовият резервоар.

Под дъното е поставена тавичка за разлятата по невнимание нафта при зареждане на резервоара и при почистване филтъра на дозатора.

Горивната камера е цилиндър, в който е монтирано горивното гърне. По повърхността на гърнето има отвори, през които пре­минава необходимият за горенето въздух. В същото гърне на щифтове лежат чугунени дискове, спомагащи за доброто горене на печките.

В долната задна страна е монтирана въздушна клапа, която ре­гулира влизащия въздух, необходим за изгаряне на нафтата.

В горната задна страна е монтиран коминът за отвеждане на изгорелите газове. Пред отвора е монтиран отражател за задър­жане на топлоотдаването.

Захранващата система се състои от:

а)       Нафтов резервоар, на който е монтиран нивопоказател за от читане на количеството нафта; капачка; гърловина с цедка за на­ливаме нафта в резервоара; бакелитово копче за отваряне и за­тваряне крана на резервоара.

б)   Нефтопровод, свързващ резервоара с до­затора и дозатора посредством щуцера с го­ривното гърне.

в)    Дозатор с предохранително устройство. Служи за дозиране притока на горивото с шест плавно регулиращи степени. Регулирането се извършва посредством ключа на регулатора, изведен над горната чугунена рамка.

При завъртване ключа на регулатора от нулево деление по скалата се включва дозаторът на :

1-во деление — разход на гориво минимален.

6-то деление — разход на гориво максимален.

Всяко междинно положение отговаря на междинен разход на горивото.

За предпазване от преливане на нафтата от горивното гърне при самозагасила се печка предохранителният клапан на дозатори при покачване нивото на горивното гърне задействува и прито­кът се прекратява.

За да се запали печката отново, необходимо е събралото се количество нафта в горивното гърне да се отнеме посредством гъба, парче плат и др.

За привеждане дозатора отново в работно положение се включва предохранителният клапан чрез натискане лостчето, намиращо се от предната страна на дозатора — надолу.

МОНТАЖ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПЕЧКАТА

Всеки притежател на нафтови отоплителни печки ПОИ —50 н ПОН 75 преди да ги монтира трябва да спази следните условия:

Отвеждането на изгорелите газове от печката към комина става с тръби с ф = 130 мм. Уплътнението на тръбите до розетката трябва да бъде добро. В противен случай тягата се намалява, в резултат на което се влошава горивният процес.

За да се получи нормално горене на печките, дозаторът трябва да бъде нивелиран. По този начин се постига равномерно протичане на горивото по дъното на горивното гърне.

Печката Балкан трябва да се поставя най-малко на 80 см от горими и труд­но горими конструкции — обзавеждане, лимоотводните им тръби на 50 см.

Нафтовите отоплителни печки ПОН—50 и ПОН—75 горят само НАФТА. Употребата на горива като бензин, бензол, спирт, газ, масла и др. Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО.

ЗАПАЛВАНЕ и ЗАРЕЖДАНЕ НА ПЕЧКАТА С ГОРИВО


При изливане нафта в резервоара трябва да се вдигне покрив­ният капак 1, копчето за крана на резервоара 5 да е завито надясно до отказ. Ключът за регулиране дозатора 7 да е на нулево поло­жение. Снема се капачката 6, проверява се цедката да е на място и се налива нафта.

Запалването на нафтовите отоплителни печки се извършва н следната последователност:

Отваря се капакът на горивната камера 2, развива се 3-4 обо­рота копчето за крана на резервоара 5, ключът за регулатор 7 се поставя на 6-то деление до появяване на нафта по дъното на горивното гърне 14, след което ключът на регулатора се връща на 2-ро деление.

През отвора на горивната ка­мера в горивното гърне се под­нася запален памук, напоен със спирт или нафта. Затваря се ка­пакът на горивната камера 2 и през отвора на същия се наблю­дава горивният процес.

Нафтовата печка Балкан е нормално запалена тогава, когато пламъкът обхване цялото дъно около долния ринг.

За усилване горивния процес необходимо е ключът на регула­тора за дозатора 7 да се пре­включи на по-висока степен. По­следователното включване от сте­пен в степен да се извършва в интервал от 3-4 мин.

При прескачане на отделни сте­пени при първоначално запалване на печката се нарушава горив­ният процес, в резултат на което печката не гори нормално, виб­рира, бучи, отделя сажди и кок­суващи вещества.

Забележка: Ако печката преди това е работила и се е самозагасила, проверява се предохранителният клапан на дозатора 10 дали е в работно положе­ние. Чрез натискане лост­чето 11 надолу, след сва­ляне на долния преден ка­пак, дозаторът се включва в работно положение.

ЗАГАСЯНЕ

Загасяването на нафтовата печка Балкан се извършва като се отваря покривният капак 1, ключът за регулиране на дозатора 7 се поставя на де­ление 0 (нула). Копчето за крана на резервоара 5 се завива на­дясно до отказ, след което същата ще загасне.

Ново запалване на печката може да се извърши само след като тя  е изстинала напълно.

sandacite.bg

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: