Само руини напомнят за славните години на граничарите
Бурени и растителност като в джунгла са останали от една от някогашните застави край границата ни с Турция, край Малко Търново. На мястото, където преди години са били обучавани и са живеели пазителите на браздата в сърцето на Странджа, днес има порутени стени, изкъртени врати, всевъзможни отпадъци, съобщи „БургасИНФО”
Носталгия и тъга лъха и от помещенията, където са били настанявани семействата на командния състав на заставата, както и кучкарника, в който са били славните граничарски кучета, вдъхващи гордост и респект у поколения деца, ходили на посещение край браздата. Днес от тях има само смътен спомен.
Заставите край границата излязоха отново на преден план в публичното пространство сега, когато се лансира идеята в тях да бъдат настанявани мигранти.
Нафтовите печки Балкан са производство на ДИП Балкан Пловдив от началото на 1960-те години. Печките са с красив външен вид, отлични технически и експлоатационни показатели. След изследване в Централния научноизследователски институт по технология на машиностроенето и одобрени от Център за промишлена естетика и художествено проектиране — София те са показали коефициент на полезно действие 82 %, който е над световното равнище и са най-реномирани в България към времето си на производство.
Отоплителните нафтови печки ПОН-50 (5000 ккал/час) и ПОН 75 (7500 ккал/час) са предназначени за отопление на жилищни помещения, кабинети, канцеларии и др. Те осигуряват равномерно отопление на цялото помещение.
ОПИСАНИЕ
Тези нафтови печки се състоят от следните конструктивни групи :
1.Тяло
2.Горивна камера
3.Захранваща система
Тялото на печката се състои от горна чугунена рамка и основа, към които са монтирани страниците, предниците, гърбът, покривният капак, горивната камера, въздушните прегради и нафтовият резервоар.
Под дъното е поставена тавичка за разлятата по невнимание нафта при зареждане на резервоара и при почистване филтъра на дозатора.
Горивната камера е цилиндър, в който е монтирано горивното гърне. По повърхността на гърнето има отвори, през които преминава необходимият за горенето въздух. В същото гърне на щифтове лежат чугунени дискове, спомагащи за доброто горене на печките.
В долната задна страна е монтирана въздушна клапа, която регулира влизащия въздух, необходим за изгаряне на нафтата.
В горната задна страна е монтиран коминът за отвеждане на изгорелите газове. Пред отвора е монтиран отражател за задържане на топлоотдаването.
Захранващата система се състои от:
а) Нафтов резервоар, на който е монтиран нивопоказател за от читане на количеството нафта; капачка; гърловина с цедка за наливаме нафта в резервоара; бакелитово копче за отваряне и затваряне крана на резервоара.
б) Нефтопровод, свързващ резервоара с дозатора и дозатора посредством щуцера с горивното гърне.
в) Дозатор с предохранително устройство. Служи за дозиране притока на горивото с шест плавно регулиращи степени. Регулирането се извършва посредством ключа на регулатора, изведен над горната чугунена рамка.
При завъртване ключа на регулатора от нулево деление по скалата се включва дозаторът на :
1-во деление — разход на гориво минимален.
6-то деление — разход на гориво максимален.
Всяко междинно положение отговаря на междинен разход на горивото.
За предпазване от преливане на нафтата от горивното гърне при самозагасила се печка предохранителният клапан на дозатори при покачване нивото на горивното гърне задействува и притокът се прекратява.
За да се запали печката отново, необходимо е събралото се количество нафта в горивното гърне да се отнеме посредством гъба, парче плат и др.
За привеждане дозатора отново в работно положение се включва предохранителният клапан чрез натискане лостчето, намиращо се от предната страна на дозатора — надолу.
МОНТАЖ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПЕЧКАТА
Всеки притежател на нафтови отоплителни печки ПОИ —50 н ПОН 75 преди да ги монтира трябва да спази следните условия:
Отвеждането на изгорелите газове от печката към комина става с тръби с ф = 130 мм. Уплътнението на тръбите до розетката трябва да бъде добро. В противен случай тягата се намалява, в резултат на което се влошава горивният процес.
За да се получи нормално горене на печките, дозаторът трябва да бъде нивелиран. По този начин се постига равномерно протичане на горивото по дъното на горивното гърне.
Печката Балкан трябва да се поставя най-малко на 80 см от горими и трудно горими конструкции — обзавеждане, лимоотводните им тръби на 50 см.
Нафтовите отоплителни печки ПОН—50 и ПОН—75 горят само НАФТА. Употребата на горива като бензин, бензол, спирт, газ, масла и др. Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО.
ЗАПАЛВАНЕ и ЗАРЕЖДАНЕ НА ПЕЧКАТА С ГОРИВО
При изливане нафта в резервоара трябва да се вдигне покривният капак 1, копчето за крана на резервоара 5 да е завито надясно до отказ. Ключът за регулиране дозатора 7 да е на нулево положение. Снема се капачката 6, проверява се цедката да е на място и се налива нафта.
Запалването на нафтовите отоплителни печки се извършва н следната последователност:
Отваря се капакът на горивната камера 2, развива се 3-4 оборота копчето за крана на резервоара 5, ключът за регулатор 7 се поставя на 6-то деление до появяване на нафта по дъното на горивното гърне 14, след което ключът на регулатора се връща на 2-ро деление.
През отвора на горивната камера в горивното гърне се поднася запален памук, напоен със спирт или нафта. Затваря се капакът на горивната камера 2 и през отвора на същия се наблюдава горивният процес.
Нафтовата печка Балкан е нормално запалена тогава, когато пламъкът обхване цялото дъно около долния ринг.
За усилване горивния процес необходимо е ключът на регулатора за дозатора 7 да се превключи на по-висока степен. Последователното включване от степен в степен да се извършва в интервал от 3-4 мин.
При прескачане на отделни степени при първоначално запалване на печката се нарушава горивният процес, в резултат на което печката не гори нормално, вибрира, бучи, отделя сажди и коксуващи вещества.
Забележка: Ако печката преди това е работила и се е самозагасила, проверява се предохранителният клапан на дозатора 10 дали е в работно положение. Чрез натискане лостчето 11 надолу, след сваляне на долния преден капак, дозаторът се включва в работно положение.
ЗАГАСЯНЕ
Загасяването на нафтовата печка Балкан се извършва като се отваря покривният капак 1, ключът за регулиране на дозатора 7 се поставя на деление 0 (нула). Копчето за крана на резервоара 5 се завива надясно до отказ, след което същата ще загасне.
Ново запалване на печката може да се извърши само след като тя е изстинала напълно.
sandacite.bg
Отоплителните нафтови печки ПОН-50 (5000 ккал/час) и ПОН 75 (7500 ккал/час) са предназначени за отопление на жилищни помещения, кабинети, канцеларии и др. Те осигуряват равномерно отопление на цялото помещение.
ОПИСАНИЕ
Тези нафтови печки се състоят от следните конструктивни групи :
1.Тяло
2.Горивна камера
3.Захранваща система
Тялото на печката се състои от горна чугунена рамка и основа, към които са монтирани страниците, предниците, гърбът, покривният капак, горивната камера, въздушните прегради и нафтовият резервоар.Под дъното е поставена тавичка за разлятата по невнимание нафта при зареждане на резервоара и при почистване филтъра на дозатора.
Горивната камера е цилиндър, в който е монтирано горивното гърне. По повърхността на гърнето има отвори, през които преминава необходимият за горенето въздух. В същото гърне на щифтове лежат чугунени дискове, спомагащи за доброто горене на печките.
В долната задна страна е монтирана въздушна клапа, която регулира влизащия въздух, необходим за изгаряне на нафтата.
В горната задна страна е монтиран коминът за отвеждане на изгорелите газове. Пред отвора е монтиран отражател за задържане на топлоотдаването.
Захранващата система се състои от:
а) Нафтов резервоар, на който е монтиран нивопоказател за от читане на количеството нафта; капачка; гърловина с цедка за наливаме нафта в резервоара; бакелитово копче за отваряне и затваряне крана на резервоара.
б) Нефтопровод, свързващ резервоара с дозатора и дозатора посредством щуцера с горивното гърне.
в) Дозатор с предохранително устройство. Служи за дозиране притока на горивото с шест плавно регулиращи степени. Регулирането се извършва посредством ключа на регулатора, изведен над горната чугунена рамка.
При завъртване ключа на регулатора от нулево деление по скалата се включва дозаторът на :
1-во деление — разход на гориво минимален.
6-то деление — разход на гориво максимален.
Всяко междинно положение отговаря на междинен разход на горивото.
За предпазване от преливане на нафтата от горивното гърне при самозагасила се печка предохранителният клапан на дозатори при покачване нивото на горивното гърне задействува и притокът се прекратява.
За да се запали печката отново, необходимо е събралото се количество нафта в горивното гърне да се отнеме посредством гъба, парче плат и др.
За привеждане дозатора отново в работно положение се включва предохранителният клапан чрез натискане лостчето, намиращо се от предната страна на дозатора — надолу.
МОНТАЖ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПЕЧКАТА
Всеки притежател на нафтови отоплителни печки ПОИ —50 н ПОН 75 преди да ги монтира трябва да спази следните условия:
Отвеждането на изгорелите газове от печката към комина става с тръби с ф = 130 мм. Уплътнението на тръбите до розетката трябва да бъде добро. В противен случай тягата се намалява, в резултат на което се влошава горивният процес.
За да се получи нормално горене на печките, дозаторът трябва да бъде нивелиран. По този начин се постига равномерно протичане на горивото по дъното на горивното гърне.
Печката Балкан трябва да се поставя най-малко на 80 см от горими и трудно горими конструкции — обзавеждане, лимоотводните им тръби на 50 см.
Нафтовите отоплителни печки ПОН—50 и ПОН—75 горят само НАФТА. Употребата на горива като бензин, бензол, спирт, газ, масла и др. Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО.
ЗАПАЛВАНЕ и ЗАРЕЖДАНЕ НА ПЕЧКАТА С ГОРИВО
При изливане нафта в резервоара трябва да се вдигне покривният капак 1, копчето за крана на резервоара 5 да е завито надясно до отказ. Ключът за регулиране дозатора 7 да е на нулево положение. Снема се капачката 6, проверява се цедката да е на място и се налива нафта.
Запалването на нафтовите отоплителни печки се извършва н следната последователност:
Отваря се капакът на горивната камера 2, развива се 3-4 оборота копчето за крана на резервоара 5, ключът за регулатор 7 се поставя на 6-то деление до появяване на нафта по дъното на горивното гърне 14, след което ключът на регулатора се връща на 2-ро деление.
През отвора на горивната камера в горивното гърне се поднася запален памук, напоен със спирт или нафта. Затваря се капакът на горивната камера 2 и през отвора на същия се наблюдава горивният процес.
Нафтовата печка Балкан е нормално запалена тогава, когато пламъкът обхване цялото дъно около долния ринг.
За усилване горивния процес необходимо е ключът на регулатора за дозатора 7 да се превключи на по-висока степен. Последователното включване от степен в степен да се извършва в интервал от 3-4 мин.
При прескачане на отделни степени при първоначално запалване на печката се нарушава горивният процес, в резултат на което печката не гори нормално, вибрира, бучи, отделя сажди и коксуващи вещества.
Забележка: Ако печката преди това е работила и се е самозагасила, проверява се предохранителният клапан на дозатора 10 дали е в работно положение. Чрез натискане лостчето 11 надолу, след сваляне на долния преден капак, дозаторът се включва в работно положение.
ЗАГАСЯНЕ
Загасяването на нафтовата печка Балкан се извършва като се отваря покривният капак 1, ключът за регулиране на дозатора 7 се поставя на деление 0 (нула). Копчето за крана на резервоара 5 се завива надясно до отказ, след което същата ще загасне.
Ново запалване на печката може да се извърши само след като тя е изстинала напълно.
sandacite.bg
23:10
Admin
СТАТИИ
No comments
Един страхотен мюзикъл на Хачо Бояджиев!
Едно от най-очарователните неща е, че създателите са запазили оригиналния език, използван по времето на Сава Доброплодни, както и този мек говор, характерен за Североизточна България и по-специално Шумен, откъдето е авторът. Миряна Башева е написала чудесни текстове на песните, изцяло в стила на постановката.
А играта на актьорите, така като ги гледате кои са, мисля, че няма нужда от коментар.
Резюме : Михал, човек богат и наивен, е влюбен в хубавата Радка. Вместо да отиде и да я посвети в чувствата си, той използва услугите на двама свои лъжовни приятели - Вичо и баба Марта.
Едно от най-очарователните неща е, че създателите са запазили оригиналния език, използван по времето на Сава Доброплодни, както и този мек говор, характерен за Североизточна България и по-специално Шумен, откъдето е авторът. Миряна Башева е написала чудесни текстове на песните, изцяло в стила на постановката.
А играта на актьорите, така като ги гледате кои са, мисля, че няма нужда от коментар.
Режисьор : Хачо Бояджиев
Действащи лица и изпълнители:
МИХАЛ - богат, безумен, сяка чи Радка го люби - Георги Парцалев
ВИЧО - Михалов ласкател и лъжлив приятел - Илия Добрев
БАБА МАРТА - женихла - Ружа Делчева
РАДКА - Събюва дъщеря и Славчова любовница - Мадлен Чолакова
СЪБИ - Радкен баща и Мариен мъж - Георги Раданов
МАРИЯ - Събюва жена и мащеха на Радка - Татяна Лолова
НИКОЛАЙ - докотр (хекимин) - Хиндо Касимов
СТОЯНКА - Радкена дружка - Анета Генова
ПЕТКО - Михалюв слуга - Иван Цветарски
ДРАГАН - Събюв слуга - Трифон Джонев
Със специалното усмихнато участие на Стефан Данаилов
музика: Димитър Вълчев; текст на песните: Миряна Башева
Година : 1977
Резюме : Михал, човек богат и наивен, е влюбен в хубавата Радка. Вместо да отиде и да я посвети в чувствата си, той използва услугите на двама свои лъжовни приятели - Вичо и баба Марта.
20:18
Admin
ЛЮБОПИТНО, Стара Загора
No comments
21.06.(3.07.) 1879 г. Приет е първият градоустройствен план на Стара Загора, изработен от чешкия специалист Любор Байер.
17(29).01.1880 г. В сградата на Общинското управление избухва пожар, но архивът и бюджетните средства са спасени.
1880 г. Построена е първата сграда на общината от тревненския майстор Боню Драгошинов.
1880 г. Създадена е Градска полиция
12(24).03.1881 г. Започва нивелирането на градските улици. Първата улица, която се нивелира и застила с калдаръм е ул. “Нова Загора – Чирпан” (дн. бул. “Цар Симеон Велики”).
1(13).09.1881 г. Открита е Областната девическа гимназия в Стара Загора.
1(13).09.1881 г. Освещава новата църква “Св. Богородица”.3(15).06.1883 г. Открита е Градска болница с главен лекар д-р Т. Стоянович.
20.07.(1.08.) 1883 г. Построен е затвор в Стара Загора.
20.07.(1.08.) 1883 г. Построена е сградата на Мъжкото класно училище.
20.07.(1.08.) 1883 г. Открито е Акарджанското начално училище.
20.07.(1.08.) 1883 г. Открито е Светиниколско начално училище.
15(27).11.1886 г. Открит е Военният клуб.
21.10.(3.11.) 1892 г Излиза 1 брой на Старозагорски общински вестник.
21.10.(3.11.) 1892 г. Прави се първата канализация на града, отводният канал на Чифте баня.
27.01.(8.02.) 1893 г. Приема се първият Правилник за файтонджиите в града, който е и първият правилник за общественото движение в града.
февруари 1893 г. Докарани са първите три черковни камбани в града за камбанарията на църквата "Св. Богородица".
декември 1894 г. Градският съвет забранява прането на дрехи в градските чешми.
28.02.(12.03.) 1895 г. Тодоровден, започва залесяването на Аязмото.
30.09.(11.10.) 1895 г. Първите именувани улици в града са: ул. “Чирпан – Нова Загора” (дн. бул. “Цар Симеон Велики”), ул. “Казанлъшка” (дн. бул. “Патриарх Евтимий”), ул. “Станционна” (дн. ул. “Митрополит Методий Кусев”).
5(18).09.1900 г. Пусната е в експлоатация първата жп линия Чирпан – Нова Загора, гара Стара Загора е построена едновременно с линията.
7(20).03.1902 г. Застлана е с чакъл първата улица – ул. “Ген. Гурко”.
6(19).04.1902 г. Задължават гражданите да направят каменни тротоари пред къщите и дюкяните си.
1906-1909 г. Построен е първият модерен водопровод на града и е каптирана водата при местността Беш бунар.
1(14).05.1907 г. Откриват се първите вътрешноградски телефонни линии.
12(25).05.1908 г. Открива се първата междуградска телефонна линия Стара Загора – Русе.
14.04.1912 г. Полагат се основите на сградата на театъра.
юни 1912 г. Открива се редовна автомобилна линия до Старозагорските минерални бани.
май 1921 г. Въвежда се безплатна медицинска помощ за всички граждани. Бедните, общинските служители и учителите получават и безплатни лекарства.
15.09.1921 г. Открива се Държавно търговско училище.
1923 г. Пуснат е първият генератор за 110-волтов електрически ток. Тази “електростанция” захранва с ток общинската сграда и по-централните улици на града.
1.07.1925 г. Първо оперно представление – операта “Гергана”на Маестро Георги Атанасов. Поставя се началото на Старозагорската опера.
януари 1926 г. Започва номерирането на къщите с четни и нечетни номера.
1.12.1927 г. Открит е Инвалиден дом.
1.05.1928 г. Преминава циклон.
22.02.1930 г. Пуснат е токът за осветление на старозагорските домове.
4.05.1930 г. За първи път се чества Ден на детето.
11.10.1930 г. Първата таксиметрова кола “Фиат 503”. Пиацата на таксито е пред хотел “Тракия”.
май 1931 г. Тържествено освещаване на електрификацията на града.
1932 г. Открита е нова пожарна сграда.
1932 г. Открита е сградата на пощата.
1932 г. Открива се служба “Бърза помощ”, която се изпълнява от Пожарната команда.
4.02.1934 г. Открити са градски хали.
8.09.1935 г. Открива се първата за страната автоматична телефонна централа.
1.02.1936 г. Пробно предаване на Радио Стара Загора.
1940 г. Закупена е автомобилна сметосъбирачка.
2.11.1943 г. Открита е сградата на Съдебната палата.
1945 г. Сключен е първият граждански брак.
2.04.1946 г. Възлага се изработването на общ градоустройствен план.
1.08.1947 г. За почетни граждани са обявени останалите живи опълченци от Освободителната война.
април 1948 г. Започва изграждането на канализационна система.
12.02.1951 г. Първата жена кмет на Стара Загора – Минка Стефанова.
18.04.1951 г Учредява се ТКЗС - Стара Загора.
27.09.1953 г. Открит е музей “Гео Милев”.
1954 г. Открита е аерогарата.
1955 г. Открит е Ветеринарен техникум.
февруари 1955 г. Продават се леки коли “Москвич”.
14.04.1955 г. Приета е Наредба за борба с просията.
6.09.1955 г. Открита е ВЕЦ – Стара Загора.
11.12.1955 г. Открит е новият водопровод.
април 1957 г. Създаден е зоопаркът.
26.04.1957 г. Взето е решение за изработване на герб на града.
септември 1957 г. Създаден е куклен театър.
1957 г. Въведено е луминисцентно осветление.
4.04.1959 г. Открит е стадионът.
1.07.1959 г. Открит е Институт за усъвършенстване на учителите.
19.10.1959 г. Направена е първата копка на АТЗ.
24.11.1959 г. Селата Дъбрава, Зора и Кольо Ганчев стават квартали на града.
1959 г. Открит е летен театър.
26.04.1960 г. Прожектиран е широкоекранен филм.
19.07.1960 г. Открита е картинната галерия.
26.02.1961 г. Открита е обсерваторията.
26.05.1962 г. Гледа се програмата на българската телевизия.
1964 г. Обзаведена е специална зала за бракосъчетания.
26.09.1966 г. Изработват се табелки с надпис “Образцов дом”.
9.07.1967 г. Въведен е ритуал за даване име на новородено дете.
12.10.1967 г. Роден е стохилядният гражданин.
1968 г. Въведено е безкондукторно движение на автобусите.
1968 г. Въведено е директно избиране на телефонни постове в София.
3.09.1969 г. Открит е хлебозаводът.
31.12.1969 г. Провежда се новогодишно общоградско тържество.
1971 г. Открита е сграда на операта.
26.04.1972 г. Открит е градският плувен басейн.
1.10.1974 г. Открито е висше учебно заведение – ВИЗВМ.
15.07.1975 г. Открита е авиолиния Стара Загора – Москва.
3.11.1976 г. Открит е Дом на инвалида.
29.07.1977 г. Открит е универсален магазин.
1979 г. Открит е музей “Неолитни жилища”.
1985-1986 г. Футболният отбор на “Берое” става Републикански шампион.
1987 г. Чества се 5 октомври като ден на града.
4-5.12.1992 г. Започва газификацията на града.
2.10.1995 г. Открит е Тракийският университет.
13.09.1996 г. Одобрен е проект за знаме на града.
Данните са от forum.all.bg
19:38
Admin
Стара Загора, СТАТИИ
No comments
Значима е датата 14 март 1971 година за историята на Държавна опера Стара Загора. Днес преди 46 години е открита новата сграда на Операта. На тържеството заместник-председателят на Министерски съвет и председател на Държавния комитет за планиране Тано Цолов произнася реч и прерязва лентата.
В рубриката „Любопитно от света на Опера Стара Загора“ публикуваме части от уводната статия на Р.Йовчев във в.“Септември“ , бр.18, от 12.03.1971 г. – „Предстои откриването на новата сграда за опера и театър. КРАСИВА, МОДЕРНА, ИЗЯЩНА.Чудесен дар за старозагорци пред Десетия конгрес!“
„Тя е най-новият паметник на културата в старинния град. Беше само проект, мечта на стари и млади, надежда на много актьори и оперни певци, която най-после стана реалност.
Новият дом на Мелпомена вече е готов и скоро ще отвори вратите си за привържениците на оперното и театрално изкуство. Оркестрантите ще заемат местата си, гримьорните ще се оживят, публиката ще затихне, светлините на рампата ще блеснат. Но преди това посетителите ще изпитат първата естетическа наслада от великолепието на този истински храм на културата.
….Залата на новата опера и театър има 850 места. Но вниманието на инвеститори, изпълнители, актьори и публика по време на строително-монтажните работи бе насочено към сценичната уредба. Ще бъде ли тя модерна, според най-новите изисквания?
В двата странични джоба на сцената има по две подвижни колички /платформи/, върху които предварително може да се постави декорът за следващите действия на постановката. Такава подвижна платформа с въртящ се кръг има и в дъното на сцената, която може да заема и наклонено положение. Осем плюшени завеси /без голямата/ могат да се спускат през всяко време в зависимост от нуждите на представлението. Там, където са оркестрантите, има подвижен под, който може да се издига до равнището на рампата и да удължава сцената. А може да се постави и на едно ниво със столовете от залата и да се заеме от публика.
….Старозагорци могат да се гордеят, че имат най-голямата и най-модерната сграда за опера и театър в нашата страна.“
В същата 1971 година, на 12 ноември – на сцената на новата опера е премиерата на „Момчил“.
ОЩЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА СГРАДАТА:
Модерната сграда на Старозагорската опера е построена по проект на архитектите Михаил Соколовски, Борис Камиларов и Цанко Хаджистойчев. Това е първата сграда в България, строена специално за опера. Сцената и е една от най-големите и най-модерните на Балканския полуостров. През 1991 година пожар унищожава сградата. Изпепелени са сцената, салонът, безценни декори, сценични костюми, музикални инструменти.
След промените от 10 ноември 1989 г., с постановление на Министерски съвет от 1994 г. Община Стара Загора е собственик на сградата /от държавна/ и започва самостоятелно нейното възстановяване.
През 2002 г. след проведен търг Община Стара Загора възлага строително-възстановителните работи на опожарената сграда на Инвестиционно-строителен консорциум (ИСК), в който участват 5 старозагорски фирми – „Никон“, „Информат“, ДК-21, „Монтаж инженеринг“ и „Стройкомбинат“. Ремонтите в Държавна опера – Стара Загора усилено започват през 2005 г. със средства от общински заем.
На 5 октомври 2010 г. – 19 години след опожаряването и 85 години след създаването на Операта на Стара Загора, е първото представление във възстановената сграда – премиера на операта „Кармен“.
След реконструкцията Старозагорската опера отново разполага с най-голямата и най-модерна въртяща се сцена в страната. Специалисти от фирма SBS-Buhnen Technik, Дрезден ръководят обновяването на долната сценична механизация и монтирането на уникално съоръжение – комплекс от автоматизирано електромеханично оборудване, което осигурява движение на сцената в различни посоки и равнини.
Възстановената оперна сграда разполага с 599 седящи места и 6 за хора с увреждания /общо 605 места/ и е адаптирана към новите условия и изисквания за достъпна среда, енергийна ефективност и пожароустойчивост. На източната фасада е изградена нова асансьорна клетка за инвалиди, направени са и рампи и подходи към сградата и зрителната зала.
На 16 декември в същата, 2010г., са обявени победителите в деветото издание на конкурса “Сграда на годината”. В категория „Култура, наука, религия” наградата е за възстановената Държавна Опера – Стара Загора.
Уляна Кьосева :dolap.bg
В рубриката „Любопитно от света на Опера Стара Загора“ публикуваме части от уводната статия на Р.Йовчев във в.“Септември“ , бр.18, от 12.03.1971 г. – „Предстои откриването на новата сграда за опера и театър. КРАСИВА, МОДЕРНА, ИЗЯЩНА.Чудесен дар за старозагорци пред Десетия конгрес!“
„Тя е най-новият паметник на културата в старинния град. Беше само проект, мечта на стари и млади, надежда на много актьори и оперни певци, която най-после стана реалност.
Новият дом на Мелпомена вече е готов и скоро ще отвори вратите си за привържениците на оперното и театрално изкуство. Оркестрантите ще заемат местата си, гримьорните ще се оживят, публиката ще затихне, светлините на рампата ще блеснат. Но преди това посетителите ще изпитат първата естетическа наслада от великолепието на този истински храм на културата.
….Залата на новата опера и театър има 850 места. Но вниманието на инвеститори, изпълнители, актьори и публика по време на строително-монтажните работи бе насочено към сценичната уредба. Ще бъде ли тя модерна, според най-новите изисквания?
В двата странични джоба на сцената има по две подвижни колички /платформи/, върху които предварително може да се постави декорът за следващите действия на постановката. Такава подвижна платформа с въртящ се кръг има и в дъното на сцената, която може да заема и наклонено положение. Осем плюшени завеси /без голямата/ могат да се спускат през всяко време в зависимост от нуждите на представлението. Там, където са оркестрантите, има подвижен под, който може да се издига до равнището на рампата и да удължава сцената. А може да се постави и на едно ниво със столовете от залата и да се заеме от публика.
….Старозагорци могат да се гордеят, че имат най-голямата и най-модерната сграда за опера и театър в нашата страна.“
В същата 1971 година, на 12 ноември – на сцената на новата опера е премиерата на „Момчил“.
ОЩЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА СГРАДАТА:
Модерната сграда на Старозагорската опера е построена по проект на архитектите Михаил Соколовски, Борис Камиларов и Цанко Хаджистойчев. Това е първата сграда в България, строена специално за опера. Сцената и е една от най-големите и най-модерните на Балканския полуостров. През 1991 година пожар унищожава сградата. Изпепелени са сцената, салонът, безценни декори, сценични костюми, музикални инструменти.
След промените от 10 ноември 1989 г., с постановление на Министерски съвет от 1994 г. Община Стара Загора е собственик на сградата /от държавна/ и започва самостоятелно нейното възстановяване.
През 2002 г. след проведен търг Община Стара Загора възлага строително-възстановителните работи на опожарената сграда на Инвестиционно-строителен консорциум (ИСК), в който участват 5 старозагорски фирми – „Никон“, „Информат“, ДК-21, „Монтаж инженеринг“ и „Стройкомбинат“. Ремонтите в Държавна опера – Стара Загора усилено започват през 2005 г. със средства от общински заем.
На 5 октомври 2010 г. – 19 години след опожаряването и 85 години след създаването на Операта на Стара Загора, е първото представление във възстановената сграда – премиера на операта „Кармен“.
След реконструкцията Старозагорската опера отново разполага с най-голямата и най-модерна въртяща се сцена в страната. Специалисти от фирма SBS-Buhnen Technik, Дрезден ръководят обновяването на долната сценична механизация и монтирането на уникално съоръжение – комплекс от автоматизирано електромеханично оборудване, което осигурява движение на сцената в различни посоки и равнини.
Възстановената оперна сграда разполага с 599 седящи места и 6 за хора с увреждания /общо 605 места/ и е адаптирана към новите условия и изисквания за достъпна среда, енергийна ефективност и пожароустойчивост. На източната фасада е изградена нова асансьорна клетка за инвалиди, направени са и рампи и подходи към сградата и зрителната зала.
На 16 декември в същата, 2010г., са обявени победителите в деветото издание на конкурса “Сграда на годината”. В категория „Култура, наука, религия” наградата е за възстановената Държавна Опера – Стара Загора.
Уляна Кьосева :dolap.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)














