Вижте писмото на една майка което взриви социалните мрежи. Родителите останаха без думи!

Примерна снимка 

Няма определен начин, по който родителите трябва да възпитават децата си. Но едно е сигурно: днешното възпитание много се различава от това в миналото, пише zajenata.bg. Много от ценностите са криворазбрани, а за съжаление някои вече не съществуват. 

Следователно, под влияние на тези изменения на модерното време, една майка решила да напише писмо, което споделила с всички. Независимо дали сте родители или все още не, си струва да го прочетете. Уважаеми родители (настоящи и бъдещи), Знам, че вие като родители сте особено чувствителни, когато става дума за отглеждането и възпитанието на вашите деца и че им желаете само най-доброто. Но ми се струва, че грешим някъде. Изпуснали сме най-важното и свещено – възпитанието на нашите деца. Не ви осъждам. Напротив, разбирам ви и ви моля. Моля ви за доброто на моето, вашето и всяко друго дете, отворете си очите и вижте в какво израстват нашите деца, какви ценности получават, какви примери имат, към които да се стремят и за какво мечтаят.

Сигурна съм, че не искате вашите дъщери да станат леки жени, а синовете ви престъпници. Никой не иска това. Но в социалната надпревара за работа, пари и препитание несъзнателно тласкаме нашите деца по грешен път. Говорете открито с децата си, докато те са още малки. Ще ви разберат. Обяснете и им покажете. Задайте им ценностна система. Бъдете им за пример. Разговаряйте с вашите дъщери, че са красиви такива, каквито са. Че не им трябват големи гърди, нито по-големи устни и че са идеални точно такива. Научете ги, че всичко, което поискат, могат да постигнат сами. Кажете им, че е лошо и ненужно да продават тялото си, младостта и красотата. Защото нито една чанта, рокля, телефон, кола не струват повече от самите тях. Кажете им, че животът е магазин, който не връща ресто. Разговаряйте със своите синове, че интелигентността е по-важна от големите мускули.

 Кажете им, че баща им е спечелил майка им с чар, остроумие, постоянство и интелигентност, а не с хубава кола, скъп телефон или гардероб с известни марки. Че на нея е посветил много стихове, купувал е цветя и е подарявал вниманието си, а че тя безкрайно и искрено го е обичала и че след всички тези години, в кризи и конфликти, тя все още го обича. Научете ги да обичат себе си независимо от ширината на раменете и дължината на половия орган. Идеални са такива, каквито са. И винаги ще има някой, който ще ги обича точно такива. Говорете с децата си. Дайте им свободата, която позволяват годините им. Наблюдавайте ги. Обърнете внимание на това, което искат, на какво се радват, с кого дружат и как се обличат. Бъдете готови във всеки момент да скочите и да ги върнете към правия път. Кой друг би го направил, ако не самите вие. Знам, че времената са се променили, но никой не може да ме убеди, че е дошло време, в което бащата ще насърчава дъщеря си, която е на 12 или 13 години, да стои в кафенето полугола до 5 часа сутринта. Наясно съм, че понякога ви е трудно да бъдете строги с децата си.


 Но трябва! Вашето дете е само ваша отговорност. Поставете граници на децата си, един ден ще ви бъдат благодарни. Забранете всички телевизионни предавания, които имат неморално съдържание. Бъдете честни със себе си. Бъдете честни с тях. Когато решаваме да станем родители, ние даваме някакъв мълчалив завет към това, в което вярваме, че сме добрите ангели на нашите деца. Че във всеки един момент ще бъдем тук, за да им помагаме и да ги насочваме към правилния път. Както бдим над тях цяла нощ, когато имат температура, така трябва да бъдем над тях, докато растат. Да им помогнем да станат истински хора.  Дали несъзнателно или не, ние създаваме леки жени и комплексирани мъже. Ние ги аплодираме и ги стимулираме да продължат. Защото пиесата не се играе в празен театър (въпреки че това е повече цирк, отколкото театър). Така че, моля, сменете канала, изключете телевизора, изхвърлете вестниците. Погазете неморалното с морал. Кичът и безнравствеността никога не могат да бъдат култура. Нито дори комедия. Не позволявайте сами да насочите децата си по този път към пропастта. Поставете нещата ясно и реално.

 Нека простото наистина да бъде просто. Обяснете на децата си: Актьорът трябва да играе добре, певицата трябва добре да пее, лекарят трябва добре да лекува, хлебарят трябва да прави добър хляб, зидарят трябва да строи добре. Всеки друг вариант е фатален. А времето и животът минават, днес вече е късно да поправяме вчерашните грешки. Данъкът вече е взет. Вчера! Вероятно се чудите защо се обръщам към вас? Защо просто не възпитавам децата си по този начин? Откъде е тази необходимост да общувам с вас? Нужни сте ми! Не мога сама. Не мога без вас. Вашата дъщеря е може би най-добрата приятелка на моята. Нашите синове са може би приятели от училищната скамейка. Може би един ден моята внучка ще се влюби във вашия племенник. Така моето или вашето възпитание ще се окаже недостатъчно. Обществото ясно ни показва, че ако не сме добри като родители, не сме добри и като общество. Затова ви моля, обърнете внимание на децата си. Изключете “щастливите” и “розови” телевизии и им обяснете, че животът има много повече цветове. Научете ги, че щастието и мъката са добри, ако знаем как да живеем към тях.

Споделете това писмо с приятелите си!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Жената зад щанда", хитов сериал от 70-те

"Жената зад щанда", който е добре познат и в България разкрива в 12 серии живота на обикновена продавачка в супермаркет, мамена от съпруга си и изправена пред проблемите на битовото ежедневие.

Повторното излъчване на телевизионния сериал от 70-те години "Жената зад щанда" предизвика бурна полемика в Чехия. Филмът върна назад във времето тъгуващите по социализма, но възмути интелектуалците, които възнегодуваха срещу представянето на този "продукт на социалистическата диктатура".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Разтърсваща но много поучителна история за предан син и неговият стар баща

Предан син води в изискан ресторант своя доста възрастен баща. Иска да му поръча нещо вкусно и любимо за ядене. Баща му е доста стар и когато започва да консумира храната, тя пада по ризата и върху панталоните му. В това време хората, насядали по другите маси, започват да гледат с отвращение и обръщат главите си настрани. Въпреки всичко това, синът запазва спокойствие. След като приключват с вечерята си, синът помага на баща си да отидат до тоалетната. Преди това той изтупва падналата храна от панталоните на баща му, сресва косата му и му слага очилата.
След като се връщат от тоалетната, в ресторанта цари тишина. Чува се само шепот на възмутени хора за случилото се – как може на публично място да се разхвърля храна, да се разваля вечерята на хората. Синът вика сервитьора за да му плати, а когато тръгват да си ходят с баща си, от масата става възрастен човек и казва на висок глас:
– Извинете, но мисля, че оставихте нещо.
Синът бръкнал по джобовете си, поогледал се наоколо и му отговорил:
– Нищо няма, не сме оставили нищо!
Възрастният мъж продължава на висок глас:
– Напротив, оставихте по нещо за всеки, който седи в този ресторант! Оставихте им важен урок за всеки син или дъщеря и надежда за всеки родител!
Изведнъж всички млъкват. Всеки един, който стои в ресторанта, се замисля, осъзнава се и се засрамва, че е осъдил тази хора. Защото най-голямата награда за възрастния човек е когато неговите синове и дъщери се грижат за него дори когато е на преклонна възраст. Защото нашите родители винаги ще имат нужда от почит и уважение!
Благодаря на родителите си,че са ме създали,отгледали и за всички техни грижи към мен.
СПОДЕЛЕТЕ тази история,ако е поучителна и полезна за вас!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Българската пералня Диана 02

Тази малка пералня е производство от края на 70-те години и е дело на Завод Тодор Илиев Провадия. Означавана е като ,,пералня ел. пластмасова Диана 02. Разпространени са два варианта, описани като мод. 79013, мод. 79019 А.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Пластмасовата електрическа пералня Диана 02 е предназначена за домакински цели, за изпиране на дрехи, бельо и други, както и за по следващото им изплакване. Тя е особено пригодна за нуждите на малки домакинства и зa пране на бебешки дрехи и бельо.

 ОСНОВНИ И ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Номинално напрежение 220 V
Номинална мощност 160 VV
Времетраене на 1 цикъл 5 мин.
Номинална вместимост сухо пране до 1 кг.
Номинална вместимост перилен разтвор
Габаритни размери

25 литра
височина 550 мм
ширина 420 мм
дълбочина 475 мм
Маса 5.9 кг
Условия за работа: пералнята е предназначена да работи при нормални климатични услеовия съгласно БДС 4971 -71 и надморска височина до 1000 метра.

www.sandacite.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Завода по корабостроене в Айтос произвеждал и изнасял някога продукти за СССР

Окаяното състояние на бившия завод по корабостроене в Айтос засне Манол Манолов, българин, който от години живее в Калифорния, САЩ. Манол е родом от Айтос и разказва, че с голяма болка на сърце вижда какво се е случило със славния някога завод. Манол Манолов започва да снима през 2004 година, а оттогава е очарован от силата и свободата на изразяване в това визуално изкуство. Споделя, че изключително много обича да посещава изоставени места и да увековечава останките от тях. Прочетете неговия разказ за завод “Краностроене” в град Айтос и се потопете в атмосферата на това място чрез невероятните му кадри! Помня завод „Краностроене“ още от дните на детството ми. Израсъл съм в Айтос, в преходните години между социализма и демокрацията – период, който наред с други неща промени и облика на индустрията на България. Спомените ми от завод „Краностроене“ са свързани с моето детство: вуйчо ми е работил там, а дядо ми дълги години е бил заместник-директор в айтоския селскостопански техникум, намиращ се от другата страна на улицата.След промените в началото на 90-те, заводът в Айтос започна постепенно да потъва в забвение. Комплексът, състоящ се от няколко различни постройки, групирани заедно върху обща площ, поработи на бавни обороти още няколко години и лека-полека започна да затваря вратите си.

Не съм изцяло запознат с историята, а източниците на каквато и да е информация са почти несъществуващи, но доколкото знам, „Краностроене“, като много други фабрики и заводи в Айтос, произвеждаше и изнасяше продукт предимно за бившия Съветски Съюз. След разпадането на СССР, което съвпадна и с падежа на социализма в България, изглежда, че заводът просто не е издържал под натиска на промените в пазара, икономиката и обществото като цяло. През 2005-а и 2006-а година, заводът беше вече доста западнал. Тогава за първи път ми хрумна да се опитам да документирам останките от тази реликва на социалистическата индустрия. Когато най-после се озовах от другата страна на оградата, преживяването беше като пътуване назад във времето. Навсякъде личаха следи от едно ежедневие, което беше престанало да съществува, сякаш съвсем наскоро. Крановете, макар ръждясали и с тук-таме счупен прозорец, все още се извисяваха над просторния двор, сега вече обрасъл с всякакъв вид треви и бурени, провиращи стъбла през напукания асфалт. Останки от машини и разни части бяха изоставени край сградите.

Административните сгради бяха в по-напреднал стадий на разруха, но въпреки всичко, и там си личеше някакъв скорошен признак на живот. Сякаш някой бе извадил всичко от архивите (снимки, документи, дела, телефони, неизползвани ролки фотографски филм и пр.) и го бе оставил наяве, разпръснато по пода, на рафтове и полускрито в бюра и гардероби. Изведнъж видях мястото, което познавам от дълго време, в един друг, съвсем различен, апокалиптичен облик. Това преживяване ме накара да се замисля за някои неща.

От една страна, урбекс обекти като завод „Краностроене“ в Айтос предоставят тръпката да откриеш, разследваш и да се докоснеш до забравената история от ерата на социализма в България. Но от друга, тяхното изоставяне, разграбване и рушене представлява една огромна загуба за всички нас. Похабяването на ресурси и материали, разрухата на сгради, които биха могли да бъдат използвани и загубата на работни места са пагубни за малки градчета като Айтос, които вече почти нямат индустрия. Колкото и много да обичам тези изоставени обекти, тези призраци от близкото минало, заради техния потенциал от гледна точка на разследването, документацията и фотографията, те винаги също ми напомнят неизбежно за причините и последствията от тяхната гибел. Кадрите в тази история са колекция от различни посещения до обекта през последните няколко години. Днес дворът и сградите на завод „Краностроене“ в Айтос са вече почти изцяло празни. Източник:urbex.bg, снимки: Манол Манолов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Двойникът замествал Сталин след половин век проговаря

Дълги години в съветска Русия се носят слухове, че Йосиф Сталин има близнак, който посещава вместо него определени събития. Десетилетия след смъртта на съветския лидер двойникът му проговаря, пише vesti.bg. Феликс Дадаев, бивш танцьор и жонгльор, твърди, че е нает да работи в Кремъл като двойник на Сталин. Досега, повече от половин век, той пази мълчание. 

Притеснява се, че ще получи смъртна присъда, ако каже нещо. През 2008 г. с позволението на Путин на 88-годишна възраст издава своя автобиография и най-накрая се осмелява да говори. От книгата става ясно, че Феликс всъщност не е единственият двойник на Сталин и освен него още трима мъже представят лидера на различни мероприятия. Дадаев е роден в Дагестан. Когато семейството му се мести в град Грозни,Чечения, той започва да ходи на уроци по балет. Още в началото на Втората световна война е мобилизиран. През 1942 г. го раняват толкова тежко, че на семейството му съобщават, че е загинал. Заедно с още седем ранени е закаран в болницата, но само той и още един мъж оцеляват. Съветски агенти на Сталин забелязват Феликс скоро след войната и го наемат, за да представя лидера и по този начин да го предпазва от опити за убийство на публични събития. 

Само на 20 години, Дадаев е десетилетия по-млад от Сталин, но добрият грим и следите от войната успяват да му докарат вида на 60-годишен. "Преживяхме толкова мъки, че изглеждах доста по-възрастен отколкото бях", казва той. Обучен според личните желания на съветския лидер, Феликс започва да посещава събития с много хора на територията на целия Съветски съюз, представяйки се за него. Двойникът прекарва много часове в гледане филми и речи на Сталин, за да усвои прецизно неговите движения, жестове и мимики, както и неговата интонация. Твърди се, че Дадаев както и други от двойниците са тренирани от Алексей Дикий, актьор, изиграл ролята на Сталин в пропагандни филми. Във време, в което медиите не са били толкова добре развити, външният вид и маниерите са били най-важни за успешното осъществяване на заблудата. 

Не е било нужно двойникът да е перфектен по отношение на говора, защото малките детайли са трудно уловими по това време, още повече, че съветският лидер обикновено е далеч от масите. „Когато подготовката ми приключи и гримът ми беше напълно готов, аз вече изцяло приличах на него. Само ушите ни се различаваха, защото моите са по-малки.“, разказва Дадаев. Друг от двойниците на Сталин е идентифициран като „Рашид“ Той толкова приличал на диктатора, че когато се присъединява към армията, е освободен незабавно. 

Дори белезите по лицето му са почти идентични на тези на съветския лидер от борбата му с шарката. Рашид прекарва две години в обучение с Алексей Дикий и твърди, че е чувал за други двойници, въпреки че никога не ги е срещал. Разказва и за слухове, че един от другите двойници е бил назначен да живее във вилата на диктатора извън Москва в края на 40-те и началото на 50-те, когато Сталин умира. След смъртта на съветския лидер през 1953 г. Рашид се премества в провинцията, избръсва мустака си и постепенно оплешивява. Въпреки това обаче приликата продължава да бъде видима и той често става обект на погледите на хората по улиците.Вижте още:Учителка на Путин отива в Кремъл.Ето как бе посрещната от Путин (ВИДЕО)

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ