Двойникът замествал Сталин след половин век проговаря

Дълги години в съветска Русия се носят слухове, че Йосиф Сталин има близнак, който посещава вместо него определени събития. Десетилетия след смъртта на съветския лидер двойникът му проговаря, пише vesti.bg. Феликс Дадаев, бивш танцьор и жонгльор, твърди, че е нает да работи в Кремъл като двойник на Сталин. Досега, повече от половин век, той пази мълчание. 

Притеснява се, че ще получи смъртна присъда, ако каже нещо. През 2008 г. с позволението на Путин на 88-годишна възраст издава своя автобиография и най-накрая се осмелява да говори. От книгата става ясно, че Феликс всъщност не е единственият двойник на Сталин и освен него още трима мъже представят лидера на различни мероприятия. Дадаев е роден в Дагестан. Когато семейството му се мести в град Грозни,Чечения, той започва да ходи на уроци по балет. Още в началото на Втората световна война е мобилизиран. През 1942 г. го раняват толкова тежко, че на семейството му съобщават, че е загинал. Заедно с още седем ранени е закаран в болницата, но само той и още един мъж оцеляват. Съветски агенти на Сталин забелязват Феликс скоро след войната и го наемат, за да представя лидера и по този начин да го предпазва от опити за убийство на публични събития. 

Само на 20 години, Дадаев е десетилетия по-млад от Сталин, но добрият грим и следите от войната успяват да му докарат вида на 60-годишен. "Преживяхме толкова мъки, че изглеждах доста по-възрастен отколкото бях", казва той. Обучен според личните желания на съветския лидер, Феликс започва да посещава събития с много хора на територията на целия Съветски съюз, представяйки се за него. Двойникът прекарва много часове в гледане филми и речи на Сталин, за да усвои прецизно неговите движения, жестове и мимики, както и неговата интонация. Твърди се, че Дадаев както и други от двойниците са тренирани от Алексей Дикий, актьор, изиграл ролята на Сталин в пропагандни филми. Във време, в което медиите не са били толкова добре развити, външният вид и маниерите са били най-важни за успешното осъществяване на заблудата. 

Не е било нужно двойникът да е перфектен по отношение на говора, защото малките детайли са трудно уловими по това време, още повече, че съветският лидер обикновено е далеч от масите. „Когато подготовката ми приключи и гримът ми беше напълно готов, аз вече изцяло приличах на него. Само ушите ни се различаваха, защото моите са по-малки.“, разказва Дадаев. Друг от двойниците на Сталин е идентифициран като „Рашид“ Той толкова приличал на диктатора, че когато се присъединява към армията, е освободен незабавно. 

Дори белезите по лицето му са почти идентични на тези на съветския лидер от борбата му с шарката. Рашид прекарва две години в обучение с Алексей Дикий и твърди, че е чувал за други двойници, въпреки че никога не ги е срещал. Разказва и за слухове, че един от другите двойници е бил назначен да живее във вилата на диктатора извън Москва в края на 40-те и началото на 50-те, когато Сталин умира. След смъртта на съветския лидер през 1953 г. Рашид се премества в провинцията, избръсва мустака си и постепенно оплешивява. Въпреки това обаче приликата продължава да бъде видима и той често става обект на погледите на хората по улиците.Вижте още:Учителка на Путин отива в Кремъл.Ето как бе посрещната от Путин (ВИДЕО)

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как Автомобилите изместили камилите в Родопите през 20-те години на XX век (СТАТИЯ)

През 1925 г. група ентусиасти създава организация за развитие на автомобилното дело у нас. Покровителствена от двореца, на следващата година тя е осветена като Български царски автомобилен клуб (БЦАК). Председател е испанският пълномощен министър Хосе де Ромеро и Дусмет, главен секретар е виконт Жан д'Амонвил. През 1927 и 1928 г.
Царският автомобилен клуб успява да преобърне мисленето

дори в затънтените Родопи.

До влизането на автомобила тук търговците използвали услугите на камили. Бензиновата конкуренция плаши водачите на кервани и те започват война, като тази в Англия срещу първите паровози. През ХIХ век собственици на дилижанси от Острова се нахвърляли върху самоходите и чупели машините.
В Родопите пък камиларите застилали пътищата с остри камъни, за да ги направят непроходими за пневматичните гуми. Някои от по-будните обаче бързо схващат,

че не могат да вървят срещу новото.

През 1924 г. търговецът Георги Чорбаджиев от Крумовград продава камилите и си купува лимузина. Георги е първият член на Царския автомобилен клуб в Родопите. Вторият, проумял прогреса, също е търговец. Българомохамеданинът Ахмед Юзейров става собственик на бензиново возило и член на клуба.
"Родопчани се плашели от всичко, свързано с институциите. И като се кажело "Царско", считало се е за недосегаемо", пише познавач на тамошните нрави. По тази логика Георги и Ахмед хем си карали колите, хем търговията им вървяла, защото минавали за "царски хора".

Наборе.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато рокендролът беше млад

Статистическите данни показват, че през 1960 г. Българското радио разполага едва с 8 (осем) записа на собствена, оригинална продукция, наричана по съветски образец естрадна. И то в момент, в който околовоенното и следвоенното поколение млади хора са луди по поп и рок музиката, а светът е завладян от новата танцова треска. Включително и България! Този факт се превръща в повод за появата на редица партийни и държавни документи, които по административно-команден път нареждат разрешаване на проблема. Така българската попмузика навлиза в територията на индустриалното производство при решаващото участие на Българското радио, подпомогнато от  Българската телевизия и “Балкантон”.

Постигнатите бързи резултати са видими:

през 1963 г. са записани 25 нови заглавия, през 1965 те стават 40, година по-късно са 80, а през 1968 г. техният брой вече е 120.
Точно в този период идеолозите на режима, ръководени от Митко Григоров, поръчват серия от музикални и танцови разработки. Целта е чрез тяхното налагане да се неутрализира широката популярност на рокендрола и туиста сред младите хора. Така се раждат мелодиите и стъпките на “Добруджана” (1962) на композитора Лили Лесичкова и хореографа Лиляна Вълчева, създадена върху основата на хорото “Сборинка”.(Пиесата е записана от биг-бенда на Българското радио с диригент Милчо Левиев и издадена от “Балкантон” – ВТМ 5598). Следва “И-ха-ха” (1963) на композитора Петър Ступел и хореографа Валентин Русецки. След тях идва ред на “Славянка” (1966) на композитора Жул Леви и хореографа Иван Майдачевски.

И още няколко не толкова успешни опита.

 Благодарение на талантливите си автори тези танци никак не са лоши, дори напротив, но опитното око открива в тях архаиката на замисъла – поощряване на колективното начало, вкоренено в народните хора. Трябва да се признае – изтънчено се репликират модните, просъществували за кратко чуждестранни танци с линеен характер: медисон, хали гали, леткис и др. В читалищата, училищата и кръжоците изучаването на новите български танци е едва ли не задължително, а младежкото любопитство води и до известно популяризиране. Най-широко разпространение получава “И-ха-ха”, но и на него

не му е спестен ироничния коментар.

Така се стига до решението на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 г. “За борба срещу идеологическата диверсия на противника и враждебните прояви на контрареволюционните и националистически елементи”. Нема лабаво, обичаше да казва Тодор Живков, след което следваше онова прочуто гърлено “ха-ха-ха”, дало хляб на много днешни шоумени. Затягането на бурмите започва. Минижупите, джинсите, момичешките прически “конска опашка” и момчешките дълги коси се превръщат в контрареволюционни елементи. Новоизлюпените оригинални български танци скоро са забравени.    

Владимир ГАДЖЕВ /Наборе.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съветски военно-транспортен ЗИЛ-131 (ВИДЕО)

ЗИЛ-131 е съветски военно-транспортен камион. Сходен е с изцяло цивилния ЗИЛ-130 и се използва за различни цели в множество модификации, включително като платформа за БМ-21

 Град и БМ-51 Прима. Задвижван е от V-образен 8-цилиндров двигател и развива максимална скорост от 80 километра в час. Използва се като основен транспортен камион от държавите в бившия Варшавски договор, Монголия, Сърбия, КНДР, Афганистан, Либия, Перу, Сирия и други.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как първите разводи скандализират патриархална България (СТАТИЯ)

Официалните разводи в България някога са били рядкост. Мъжът и жената после ги наричали „парясник“ и „парясница“, а целият род и всичките им познати и приятели се отдръпвали от тях. Най-чести причини за развод били физическото насилие и тирания над жената или пиянството на мъжа, придружено с тормоз над съпругата му. Няма сведения за развод поради прелюбодейство на жената или поради това, че не е била девствена в първата брачна нощ.

Венета Ботева е напуснала първия си съпруг през 1868 г. с детето си и една бохча багаж. Причина: той се бил отнасял с нея като с „някаква там ханъма“, твърди тя т.е. пренебрежително и господарски. Богатият търговец избухвал, когато тя проявявала интерес около работите му и троснато й отговарял: „да не се бърка в мъжките неща и да си гледа тенджерите“.

Венета била късметлия защото имала „вуйчо владика“. Тя побягва с детето си при Панарет Рашев, който е бил митрополит в Букурещ и брат на майка й.

В копирната книга на градската община в Търново е изведено писмо с дата 30 август 1870 г., изпратено до Букурещката българска община: “От някой си Дончо Петров и неговата съпруга Венета Минчева (племенница на Негово Преосвещенство Господина Панарета), бракосъчетани през 1864 г. и малко време след бракосъчетанието си, поживели в мир и съгласие, после се скарали, остават и до момента в разногласие и непримирие… Жената се отделила от мъжа си, намира се в града при Негово Преосвещенство. Нейният мъж, поменатият Дончо… моли да я попита каква е целта на жена му… и ще му бъде ли жена занапред или не… Търновската община първо ще чака за отговор, и после ще върне писмо на Дончо Петров.”

Изглежда общината е дала отговор и бракът е бил анулиран, защото по-късно Дончо се жени за търновката Мариола. В книгата за Ботев на Захарий Стоянов обаче Венета е представена като вдовица. Дали Захарий Стоянов е бил подведен? Но Венета никога по-късно не опровергала това твърдение – знаела е, че в онези времена „парясването“ й няма да е добър принос към биографията на героя и ще й попречи в споровете за пенсията й.

Много любопитен случай е разводът на Сава Доброплодни (1820 -1894 г.). Той е първият в Сливен. С името на Сава Илиев (Доброплодни е псевдоним – б.а.) са свързани много първи събития за България: първото българско девическо училище, първото читалище, първата българска драма и първото театрално представление, първият хор, въвеждането за първи път на френския език в българските училища, първата книга за опазване на здравето „Игиономия“… Той имал самочувствието и на пръв радетел на „европейската цивилизация в Шумен“, като заявявал малко нескромно, че: „оттам се разпръсна и в други градове из България“. Бил женен за шуменката Фотина Хадживичева, но тя явно не е била достатъчно цивилизована за него. Сава Доброплодни се развел през 1858 г, за да се ожени няколко години след това за 15-годишната Мария Хаджигенчева от Сливен. И разводът, и повторната му женитба били голям скандал за онези времена. За втората си изгора той донася и първите европейски дрехи в Сливен – малаков, т.е. рокля с кринолин, чиято долна обиколка на полата била десетина метра, а диаметърът на обръча – 2 метра, и шапка.

Георги С. Раковски, който недолюбвал Доброплодни по политически причини, поместил по повод сватбата язвителна статия във в. „Дунавски лебед“ (1860 г). Малаковът бил изложен на двора като един военен шатор. Сватба се състояла по попоследна европейска мода. Как ли все пак е успял да разведе известният педагог в онези строги към разтурването на семейството времена? Отговорът е прозирен: Сава Доброплодни участвал активно в църковния живот и бил такъв сладкогласен църковен певец, че благодарение на него изхвърлили богослуженията на гръцки (той пеел на църковнославянски). С една дума – вътрешен, свой човек, направили му отстъпка.

Жертва на строгостта на църквата в случаите на развод е бил и самият патриарх на българската литература


Венета със сина си Димитър от първия й брак
Иван Вазов. Много скоро след женитбата си за Атина Болярска той е разочарован и почва да мисли за развод, но бил наясно, че няма достатъчно основания за това. Някакъв дякон калоферец му казал, че „черквата не може да раздели хора, които живеят заедно“. По този начин се стигнало до изгонването на съпругата му. На заседанието си Епархийския Духовен Съвет, по молба на Вазов, призовал Атанас Илиев и д-р Хаканов да свидетелстват, че жена му е луда. Но Атанас Илиев заявил, че не е компетентен да се произнесе, защото не е психиатър. Иван Вазов бил осъден да плаща на Атина по 90 лв. на месец. Така те двамата проживели докрай разделени, макар че Атина многократно правила постъпки да се съберат отново.

Разводите, освен че били срам и позор за семейството, нерядко водели до дотам, че на виновното лице налагали мярка „епитимия“ т.е. безбрачие. Тази опасност грозяла някога и Лора Каравелова, когато се развеждала с д-р Дрянков, но поради младостта й Софийският Епархийски Духовен Съвет снизходително й позволил да влезе в нов брак след две години. Срок, който тя не спазва и още през есента на същата година тайно се венчава за Яворов.

senzacia.net

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Годишнина от рождението на Юрий Гагарин – първият космонавт (СТАТИЯ+ВИДЕО)

На 12 април 1961 година от космодрума Байконур в Съветския съюз Юрий Гагарин напуска Земята и се отправя на обиколка около нашата планета с космическия кораб-спътник Восток-1.
Това е датата, на която за първи път човек успява да се откъсне от земното притегляне и да види Земята отстрани, да се увери, че тя наистина е кръгла.

Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 година в селцето Клушино, западно от Москва. От дете той е много целеустремен.

С отличие завършва училището, след това занаятчийското училище, Саратовския индустриален техникум. Още като студент постъпва в аероклуба и именно тогава решава твърдо да свърже живота си с авиацията.

Събитията му в живота се развиват стремително. Военното авиационно училище в Оренбург, службата в една авиационна част в Задполярието и най-после зачисляването в първия отряд на космонавтите през 1960 година.

Тогава Гагарин не знае, че ще стане човек номер 1 в космическото пространство.

108 минути продължава неговият полет около Земята...

108 минути, които определят и целия му живот и по-нататъшното развитие на световната космонавтика.

Днес не са останали много документални материали за полета на Гагарин. В годината на 40-та годишнина от първия полет на човека в космоса в подмосковния град Корольов в руския Център за управление на полетите се състои презентация на документалния филм "Юрий Гагарин: Хроника первого полета"

"За първата годишнина от първия в историята на човечеството полет в космоса, казва Гагарин, ми се иска да споделя с вас някои мисли по този повод. През изминалата година от деня на полета на съветския космически кораб "Восток-1" с човек на борда, на мен, участника в този полет и свидетел на възторженото отношение на хората цялото земно кълбо, искрено ми се иска да благодаря на всички, които участваха в създаването на тази мощна ракета, която ме изведе в орбита, в създаването на самия космически кораб. Да блaгoдаря на всички, които вложиха своята душа, умение и сърце в този труд, в това велико дело, което беше осъществено на 12 април 1961 година.

Полетът на съветския кораб "Восток-1" откри не само нова ера в изучаването на космоса, той стана предвестник на мира и доброжелателството на народа на нашата родина към всички народи на Земята.
След полетите в космоса на двамата съветски хора - моя и на Герман Титов, който продължи повече от 25 часа, когато той 17 пъти обиколи земното кълбо, семейството на космонавтите се попълни с още един космонавт - американеца Джон Глен.

Той извърши своя орбитален полет около земното кълбо, като направи три обиколки и прекара в космоса около три часа и половина. Ние вярваме, че семейството на космонавтите ще се попълва всяка година".

Думите на Гагарин се оказват пророчески.
В наши дни броят на космонавтите, работили в околоземни орбити, превиши 400. А да си спомним как посрещна светът тогава, в 1961 година, Юрий Гагарин - първия космонавт на планетата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ