Легендарното Балканче-технически данни и описание

Мотопедът  Балкан МК50-3 е предназначен за сравнително тежък режим на експлоатация, близък до този на мотоциклетите. Както се вижда от техническата харктеристика, той може да се движи със значителна скорост, да бъде язден от двама души (товар около 150 kgf), да изкачва наклони, далеч превишаващи наклоните по шосейната мрежа, може да се дви­жи по пътища със всякакъв вид настилка, а така също по ка­менисти терени без път и т. н. Затова конструкцията на мото­педа е нагодена да удовлетворява няколко основни (често про­тиворечиви) изисквания, гарантиращи експлоатационната си­гурност на изделието:  достатъчна якост при малко собствено тегло, маневреност и добра управляемост, устойчивост и комфорт за пътуващите, достатъчно мощен и сигурен двигател, надеждни спирачки и т. н.

Към 1975 г. мотопедът МК50-3 е последната и най-съвършена модификация на мотопедите Бал­кан и се прозизвежда във Велосипедния и мотоциклетен завод Балкан Ловеч. Предишните модели (Балкан 50ПМ с двигател с мощ­ност 2,2 к. с., с педали и гумени пръстени на предното окачване; Балкан 50МП2 със същия двигател, но с телескопична пред­на вилка; Балкан 50МПС с двигател 2,2 к. с., но с манивела за първоначално пускане в ход и Балкан 50МПМ с нов двигател с мощност 3,3 к. с. и тръбна рама) по времето, когато той се появява, са вече спрени от производство. Изброените модели обаче дават възможност да се натрупа значителен опит, да се отстранят редица слабости в койструкцията на мотопеда, за да се стигне до модела Балкан МК50-3, който по техникоексплоатационни качества съперничи на редица световно из­вестни мотопеди.Двигателят на мотопеда е двутактов и се охлажда от въз­душната струя, образувана при движението на мотопеда. Опитът е показал, че за мотопеди и мотоциклети с малък ходов обем не е оправдано използуването на четиритактови двигатели, конто, освен че са по-скъпи, изискват и много повече грижи за поддържането им по време па експлоатация. По тази причина над 95% от моделите мотопеди и леки мотоциклети в света са с двутактови двигатели.

Максималната мощност от 3,4 к. с. на Балкан МК50-3 позволява достигането на скорост 65 km/h, както и висока средна експлоата­ционна скорост при езда с двама човека. Първоначалното пус­кане на двигателя в ход се извършва крачно с манивела (кикстартер) мотоциклетен тип.

В двигателя в общ блок са разположени динамомагнетът, съединителят и тристепенната предавателна кутия. Превключ­ването на предавките става крачно чрез лост, разположен пред лявата стъпенка на водача.

Двигателят е захванат към рамата в три точки посредством болтови съединения.Рамата е тръбна, отворен тип, неразглобяема. Стоманените тръби, съответно усилени в най-натоварените зони, са захвана­ти една към друга чрез заварка.

Предното и задното колело на мотопеда са взаимозаменяе­ми. Имат стоманени капли 1,50А-19, захванати към главината с по 36 стоманени спици. Предната и задната гума са еднакви и имат размер 23 х 2,50?. Произвеждани са били в ДКЗ К. Русинов — Пазарджик.

В главините на колелата са монтирани челюстни спирачки с размери: диаметър на барабана 130 mm и широчина на феродовите накладки 25 mm. Добре регулирани, спирачките осигуряват спирачно закъснение около 6,5—7,0 m/s2. Спирачката на предното колело се задейства ръчно посредством лост, раз­положен в дясната част на кормилото и жило, пренасящо уси­лието от лоста до спирачния механизъм. Спирачката на задно­то колело се задействува крачно чрез лост, разположен непо­средствено пред дясната стъпенка на водача и чрез щанги свързващи лоста със спирачния механизъм на задното колело.

Окачването на метопеда Балкан МК50-3 е еластично, пружинно. Предното окачване представлява телескопична вилка с вградени цилин­дрични пружини без амортисьор. Ходът на вилката е 95 mm. Задното окачване се осъществява от два сухи пружинни теле­скопа, монтирани на люлееща се вилка, захваната шарнирно- към рамата. Тук също няма амортисьор. Ходът на задните те­лескопи 36 mm. Захващането им както към вилката, така и към рамата е еластично, осъществено чрез гумени втулки.Седалката е от микропореста гума върху ламаринена осно­ва, обшита с изкуствена кожа. Размерите на седалката са съобразени с ергономичните изисквания за удобен . стоеж на двама възрастни хора върху нея.

Резервоарът е с вместимост 8,5 литра, което осигурява про­бег около 350 km с едно зареждане. Резервното гориво е 1,5 л (за пробег около 40—45 km) и се включва чрез завъртане на бензиновия кран на положение резерва.

Електрическата уредба на Балкан МК50-3 е 6-волтова. Единстве­ният токоизточник е динамомагнет с мощност 30 вата. Бобина за ниско напрежение от магнета подава ток към бобината за високо напрежение, която е монтирана в седловината на резер­воара към основната тръба на рамата. Оттук към свещта се подава ток с високо напрежение, предизвикващо прескачане на искра между електродите на свещта.

Осветлението на мотопеда е осигурено по следния начин: отпред в отражателя на фара е монтирана една билуксова лам­па за къси и дълги светлини с мощност съответно 14 и 15 вата, а отзад в комбинирано осветлително тяло на задния калник са монтирани лампа за стоп-сигнала с мощност 15 вата и лампа за габаритно осветление с мощност 5 вата. Включвателят за стоп лампата е монтиран в главината на задното колело. При задействването на задната спирачка той включва на маса и за­тваря веригата на стоп-лампата, в резултат на което тя светва.Включването на осветлението при Балкан МК50-3 става от централния включвател, разположен на фара, а превключването на късите и дъл­ги светлини — от комбинирания ключ, разположен на кормилото до лявата ръкохватка. В този ключ е вграден и бутонът за включване на клаксона.

Както осветлението, така и звуковият сигнал могат да дей­стват само когато работи двигателят, т. е. когато се върти ро­торът на дицамомагнета, за да произвежда ток.

Изгорелите газове от двигателя се отвеждат в атмосферата от една изпускателна тръба, свързана с шумонамалителното гърне. За намаляване общия шум при работа на двигателя в средната дясна част на мотопеда под седалката е монтирана шумонамалителна кутия, в която е поместен въздушният фил­тър. Въздухът, засмукван от двигателя за образуване на горив­ната смес, е принуден да премине през сравнително големия обем на кутията, филтриращия хартиен елемент и през гумена тръба да навлезе в карбуратора. По този начин се намалява шумът, предизвикван от въздуха, навлизащ направо в откри­тия филтър.Непосредствено пред кутията е разположен карбураторът на Балкан МК50-3. Нарочно освободен от декоративни капаци, той е леснодостъпен за извършване на регулировки и почистване.

Предният и задният калник са изработени от стоманена ламарина, съответно профилирана. Предният калник е значи­телно по-тесен и плитък, което позволява насрещният въздух добре да обдухва и охлажда главата и цилиндъра на двига­теля.

Кормилото е от стоманена тръба, на двата края на която са набити пластмасови ръкохватки. Широчината му е съобра­зена с изискванията за леко и удобно кормуване. Към него се монтира и огледало за обратно виждане.

Мотопедът Балкан МК50-3 има инструментална кутия, разположена от ля­вата му страна симетрично на шумонамалителната кутия. Ин­струменталната кутия има достатъчен обем, за да побере ком­плекта инструменти и най-необходимите резервни части. Вър­ху подседалищната тръба на рамата и задния калник се мон­тира малък багажник, на който може да се вози багаж до 10 kg.
sandacite.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

За такситата от едно време и техните цени

Следният текст е от 1966 г. и ни дава представа как са се формирали и какви са били цените на таксиметровите услуги преди 50 години.

,,При ползуването на таксиметровите автомобили от пътниците се заплаща за всеки изминат километър и за всяка минута престой. Та­кава тарифна система се нарича комбинирано заплащане. Същността на този начин на заплащане се състои в това, че при спиранията (при светофарите, на кръстопътищата, при спирания по искане на път­ника) или при движение с много малка скорост заплащането става в зависимост от времето. При движение на таксиметровия автомобил заплащането става в зависимост от изминатите километри. За авто­мобили, които не са снабдени с таксиметров апарат, изминатото раз­стояние се отчита по километража на автомобила. При автомобили, снабдени с таксиметров апарат, се отчита едновременно изминатото общо разстояние, платения пробег, платения престой и общата сума, която трябва да заплати пътникът, ползуващ таксиметровия автомобил.

Освен прилаганата у нас комбинирана тарифа съществуват сще две системи: 1) заплащане по време и 2) заплащане на километър.

При заплащане по време пътникът плаща стойността ка пътува­нето в зависимост от времето, през което таксиметровият автомобил е на негово разположение, включително и времето за подаване на авто­мобила. Заплащането се пресмята по стойността на един автомобилочас.

При заплащане на километър пътникът заплаща стойността на пътуването по разстоянието на превоза. Заплащането в този случай се пресмята по стойността на един автомoбилокилoметър. Последните две системи са по-несъвършени и затова по-рядко се прилагат.

Ползуването на таксиметровите автомобили у нас се заплаща въз основа на единните тарифи в зависимост от изминатото разстояние и големината (броя на местата) на таксиметровите автомобили.

За таксиметровите автомобили до 4 места за пътници се взема първоначална такса 0,30 лв. и по 0,16 лв. за всеки изминат километър.

За таксиметровите автомобили, които имат над 4 места за път­ници, се взема първоначална такса 0,40 лв. и по 0,20 лв. за всеки из­минат километър.

Престоите по искане или по вина на ползуващия автомобила се заплащат по 0,02 лв. на минута независимо от големината на авто­мобила. На всеки 100 км пробег пътникът има праьо на 30 минути безплатен престой, като при това се заплаща само първоначалната такса при тръгването.

Когато автомобилът е снабден с таксиметров апарат, пътникът заплаща само сумата, която показва таксиметровият апарат.”
sandacite.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бивш легионер убива Димата Руснака на бул. „Витоша“ (СТАТИЯ)

На 25 октомври 2004 г. става неочакваното- настъпва краят на могъщата някога групировка СИК. В 18,35 ч в неделния ден, на претъпкания с хора бул. „Витоша“ в столицата е разстрелян Дмитрий Минев-Димата Руснака, един от босовете на СИК. Всъщност атентатът на бул. „Витоша“ затваря „цикъла“ от убийства на шефовете на групировката през 2004 г. Преди това през януари в асансьор е взривен Стоил Славов-Телето, заедно с охраната си. Това се случва в сградата на „Бул Инс“ и сикаджийската фирма „Интерпетролеум“ на ул. „Джеймс Баучър“ в София.

В средата на април 2004 г. преоблечени като полицаи бандити отвличат от колата му сина на Венцислав Стефанов, друг известен сикаджия. До ден днешен няма следа от Димитър Стефанов, въпреки платения за него откуп. Кулминацията на избиването на сикаджийски босове е в края на юли когато става най-бруталното масово убийство в най-новата българска история това на Милчо Бонев-Бай Миле и още петима души, разстреляни с автомати в ресторант „Славия“.

Нито едно от тези престъпления не е разкрито до момента.

Какво се случва на 25 октомври 2004 г ?

Минев пристига с внушителна охрана от 10 души, с два мерцедеса G-класа и едно „Ауди“ в заведението „Ъпстеърс“ на бул. „Витоша“ около 17,30 ч. Час по-късно излиза, но докато чака колата получава куршум в сърцето и се свлича в ръцете на охранителите си. Мъртъв. Гардовете не са видели и чули нищо, както и останалите хора на улицата в топлата неделна вечер.

Ошашавените пазачи карат боса си в „Пирогов“, но вече няма смисъл.

Огледите на местопрестъплението чак след няколко дни ще разкрият, че всъщност изстрелите срещу Руснака са три. Първият куршум минава край него, вероятно жертвата е мръднала, и се забива в близката кашпа пред заведението. Втори куршум попада в рамката до вратата на „Ъпстеърс“, и чак третият пронизва Минев в сърцето.

Кой е стрелецът ?

„Изпълнението на убийството ни говореше, че имаме работа с професионалист, който е планирал всичко до последният детайл. Така и се оказа“, спомни си пред Nbox един от разследващите случая тогава.

Полицията бързо разбира, че изстрелите са дошли от отсрещната кооперация на булеварда. Но не подозира каква изненада я чака.

Убиецът е дебнел Руснака от прозорец в празен апартамент на последния етаж на кооперацията над Търговския дом на бул. „Витоша“. Жилището току-що е закупено от никому неизвестният депутат от НДСВ Димитър Димитров. В апартамента тъкмо започвал ремонт. Убиецът просто разбил вратата и заел позиция.

Снайперистът обаче пипал професионално засипал с червен пипер пода, за да не разкрие миризмата си. Установява се, че килърът излиза на покрива на кооперацията по него се прехвърля върху съседната на ул. „Денкоглу“ и там се измъква сред всеобщата суматоха без да остави следи. Там го е чакала кола. Според показания на свидетели втори човек е стоял на входа на търговския дом и веднага след разстрела на Руснака е изчезнал. Предполага се, че той е наблюдавал как ще бъде свършена работата.

Вътрешен човек

При разследването остават съмнения за вътрешен човек от обкръжението на Димата Руснака, който го е предал. Иначе как стрелецът е знаел кога точно ще дойде той в заведението ? Вътрешният човек обаче не открит.

Първоначално МВР смята, че убиецът е чужденец. По-късно обаче криминалистите се натъкват на вероятният извършител, но не успяват да го заловят. Това е Красимир Станчев-Легионера или Филиза. Станчев служи четири години във Френския чуждестранен легион, после се завръща у нас. Той е човекът довел сърбо-хърватската бригада убийци на Робърт Матанич, подозирана за няколко поръчкови разстрела у нас.

След разкриване на бандата полицаи от СДВР правят опит да задържат и Станчев, но той опира пистолет в главата на един от униформените и успява да избяга. От тогава следите му се губят, предполага се, че се крие във Франция.

Станчев е подозиран и за убийствата на Илия Павлов и Георги Илиев. Но доказателства затова не са събрани. Въпреки, че трите разстрела имат общ почерък и изпълнение.Вижте още:Показния разстрел на месарския бос Мастара

Стефан Ташев nbox.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Видин-сладкарница "Дунавски вълни" в 2 снимки от 60-те

Едно от любимите места на видинчани преди 50 години - сладкарница "Дунавски вълни"
Снимка: ДП "Българска фотография" - 1964 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как се бореше милицията с хулиганството и мързела (СТАТИЯ)

По тоталитарно време една от основните задачи на репресивния апарат е така наречената борба с хулиганството и мързела. Това разкриват документи от Комисията по досиетата на бившата държавна сигурност.

А в страна, в която почти всичко е забранено, могат да те изкарат хулиган даже само заради прическата или за дрехите, с които си облечен.
Всъщност в тази необявена война на собствения народ се забелязват няколко етапа. Бруталните репресии, които започват непосредствено след 9 септември, впоследствие до голяма степен се заменят от по-рафинирани, но също
пагубни за хиляди
човешки съдби методи
За тази последователност има различни причини. Например смъртта на Сталин, идването на Тодор Живков на власт или смяната на генералните секретари на КПСС, както и Унгарското въстание, Пражката пролет и бунтовете и стачките на "Солидарност" в Полша неминуемо оказват влияние.
У нас, за разлика от другите соцстрани, където след смъртта на Сталин лагерите са закрити,
те работят почти
през цялото време
Има и паузи в репресиите, но те са кратки. Така например закритият за малко концлагер в Белене отваря отново врати на 19 януари 1964 г., този път като наказателно общежитие за изселени. Друг е въпросът, че властта нарича концлагерите с други имена. Министърът на вътрешните работи Дико Диков твърди:
"Ние се спряхме на с. Белене, но това не е лагер, тъй като последният предвижда охрана, храна, легла и т.н. Но в новия указ и този въпрос за лагерите трябва да се реши, за да имаме ние в ръцете си законна форма и в случай на усложнена обстановка да действуваме."
Но общежитието напълно отговаря на определението за концлагер: място за лишаване от свобода без присъда, по административен ред от органите на МВР като репресия и наказание за политическо инакомислие и действия или като превантивно изолиране на членове на политически, етнически, социални, религиозни и други групи и на лица с криминални и противообществени прояви.
А в началото на декември 1963 г. изселването, което също е преустановено през април 1962 г., е възобновено. На 17 декември 1963 г. министърът на вътрешните работи Дико Диков констатира пред ръководството на МВР:
"Вражеските елементи са раздвижени, активни и нагли в свойте действия срещу властта и нейните мероприятия. С вицове те опорочават нашите успехи и постижения в строителството на социализма, говорят против Правителството и ЦК на БКП, особено против първия секретар др. Живков. Тук има пръст врагът, има пръст чуждестранната разведка. Целта е
да се създаде неверие
в нашата власт, в
дружбата ни със СССР,
да се компроментира правителството и ЦК на БКП, нашия Първи секретар - др. Тодор Живков."
Най-голямо раздразнение у милиционерите предизвикват младежите, които повлияни от рока и хипи-културата се носят по западен образец и слушат "забранена" музика. Техни "развъдници" се явяват централните части на големите градове - София, Пловдив, Варна, а през лятото значителни групи от тях гастролират и по морските ни курорти.
Най-тежко според режима е положението в столицата. В центъра, в Градската, Банската и Царската градинка, както и в Парка на свободата вечерно време се събират тълпи от "разхайтени" младежи, които свирят на китари и пият по пейките.
Периодично специално за тях се организират кампании и арести, които най-често за потърпевшите завършват с бой в мазетата на районните управления на милицията или в прословутата сграда на ул. "Московска" 5. За зловещата сграда в центъра на София в свое интервю за "168 часа" разказа репресираният Божидар Витанов:
"В периода 1959-1960 г. имах нещастието да бъда каран седем пъти в Столичното управление на МВР на ул. "Московска" 5 Причините бяха,
че съм носел тесни панталони, слушал
съм западна музика,
танцували сме американски танци и т. н. За първи път ме арестуваха една съботна вечер около 20,00 ч. в клуба на ул. "Гочо Гопин". Нахлуха много цивилни и униформени и ни накараха да си свалим панталоните, без да си сваляме обувките. Аз и неколцина младежи не се подчинихме. Тогава ни натовариха на една закрита кола и ни закараха на "Московска" 5.

Влязохме в чакалнята и започнаха да ни викат един по един. Когато дойде моят ред, влезнах в стаята. Там имаше двама униформени висши офицери от МВР. "Сваляй бързо панталоните бе, копеле!" извика единият, дойде до мене и ме удари по лицето. Казвам: "Чакайте, не ме бийте, нищо не съм направил, панталоните са си мои." "Я го карай долу тоя!", каза другият офицер. Извикаха един старшина и той ме поведе по стълбите, които водеха към бул. "Дондуков". Отляво имаше нощен бар, а срещу него една врата, в която влязохме.
По много стълби надолу стигнахме до друга врата, а след нея до едно голямо помещение с дървен под и десетина килии около него. Отвориха една и ме блъснаха в нея. Мина доста време, сигурно беше след полунощ, когато се чу някакъв глас: "Всички да си свалят горните дрехи, да си свалят обувките и чорапите и да си навият ръкавите и панталоните до коленете."
После изщрака ключ: "Излизай!", извика някой. Изкараха и други "Лягай! Вдигай краката!"
Страшни писъци
огласиха тъмницата
"Не викай, твойта мама, брой до 50!" Нещо плющеше. Викове и ругатни. Това продължи повече от час, докато дойде и моят ред.
Накараха ме да легна. Над мене се беше изправил цивилен мъж, с навити ръкави: "Ще броиш до 50 на глас и ако не викаш силно, ще се спасиш и ще те пуснем." Един дълъг гумен бич свистеше и нанасяше удари по ходилата - неописуеми болки.
Преброих до 50, като виках, но слабо, защото като се обадех по-силно, виждах погледа му на убиец. "Ставай!", изкомандва палачът, целият облян в пот, но като се надигнах, силна болка прониза ходилата ми и паднах на колене. "Дай ръцете!" Не можех да стъпя и както си бях на колене, опънах ръцете си събрани напред. "До 20 ще броиш!", нареди той. И започна да ме удря по ръцете. Боли много, но какво е това пред ударите по табаните. "Сега отивай в банята."
Но има и случаи на съпротива. През 70-те години назначават строги квартални отговорници, които да всяват респект в централните райони на София. Известен е случаят с кварталния Нинов в бившия Димитровски район. Като бивш пожарникар той е пострадал по време на гасене на пожар и лицето му е със страшни кървавочервени белези.
Славата му на безкомпромисен
милиционер
се носи надалеч
и дори най-видните столични непукисти бързат да преминат на отсрещния тротоар, когато го забележат да се задава отдалеч. За няколко години в района около ЦУМ и Централни хали той е пълновластен господар и всички се страхуват от него. Известен е, че за най-малкото провинение изпраща млади хора, често ученици, на лагер или поне за няколко седмици на каторжен труд в тухларните за най-невинни провинения. Славата на страшилището обаче угасва изведнъж. Разказват че в късна доба той имал неблагоразумието да мине през градинката
пред Централна баня
Там за негово нещастие в този момент се били събрали видни столични хулигани, повечето от които са сърбали попарата на зловещия милиционерски началник. Допълнително масло в огъня налял фактът, че младежите разбрали, че отговорникът им е написал ужасни характеристики за казармата.
Дали са били подготвени предварително, или не, но те вкупом се нахвърлили срещу него. Кварталният гаулайтер бил толкова изненадан от внезапното нападение, че не смогнал да извади дори пистолета си. Стотици анонимни юмруци се стоварили почти едновременно върху него и в резултат едвам оцелелият комунистически блюстител на реда бил принуден да се пенсионира по болест. В резултат следващите квартални отговорници в Димитровски район на столицата са значително по-сговорчиви.
Иван Бутовски 168chasa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Капитан Петко войвода между битките, лютите рани и черното предателство (СТАТИЯ)

На 7 февруари, преди 117 години издъхва скоропостижно легендарният защитник на българщината през робството в Родопите и Беломорието, капитан Петко войвода.

Той е един от най-колоритните и прославените поборници за народна свобода, шетали през турското робство с чета в Родопите и Беломорска Тракия. Дълги години е крило на клетите сиромаси и страшилище за народните изедници. Името му се предава от уста на уста като легенда и се споменава с упование и надежда от унизените и оскърбените.

Роден на 6 декември 1844 г. в голямото тракийско село Доган хисар, Дедеагачка околия. Майка му Груда е от съседното село Тахтаджик, от рода на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Имал е осем братя и сестри. Бил е висок и пъргав и обичал да пее родопски песни. Първоначално учи в родното си село при даскал Лефтер.

Едва седемнайсетгодишен, на 6 май-Гергьовден 1861 г. хваща хайдушките пътеки и става войвода на малка чета от седем хайдути, за да отмъсти за смъртта на своя брат Матю и братовчед Вълчо, убити по заповед на местния турски бей. Не след дълго успява да ликвидира Мехмед Кеседжи бей и неговите джелати.

На 16 юни 1861 г., при село Бахшибей неговите хайдути разбиват турската потеря, като убиват двама и тежко раняват още няколко турци. След още няколко успешни боя четата на Петко войвода става легендарна.На 6 януари 1863 г. една потеря от 130 души открива и обгражда четата край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама са убити, а Петко войвода заедно с трима свои другари са ранени, пленени и хвърлени в затвора в Гелибол. Те не се отчайват и организират бягство, но са заловени и преместени в Солун в затвора "Камлъкуле".

Там са подложени на жестоки инквизиции, но не издават останалите си другари. Турците решават да ги прехвърлят в затвора в Драма. По пътя хайдутите успяват да избягат, но попадат на турска засада и всички, освен Петко Киряков са пленени.

През 1864 г. Петко сформира нова чета. През юни същата година води тежки боеве с турските потери при крепостта на Момчил Буруград, при езерото Буругьол, Ксантийско и в планината Саръкая, Маронийско.

Одринският Вали паша изпраща срещу четата прочутият кърагасъ Осман ага, който победил преди това четата на Ангел войвода. Въпреки, че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е победен, заловен и опозорен от Петко войвода.

През есента на 1864 г. българският войвода е привлечен от гърците в борбата им за освобождение. Той заминава в Атина, където постъпва във Военното училище. След това предприема революционна агитационна обиколка в Македония.

Прелом в неговия живот изиграва срещата му през 1865 г. с легендарния борец за свободата на Италия, Джузепе Гарибалди. През 1866 г. двамата организират дружина от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.

При пристигането си на остров Крит, на Петко Киряков е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа срещу турците в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява, като храбър и смел ръководител. Въпреки че проявяват лъвска смелост в боевете с турците, волонтирите на Гарибалди не могат да спрат настъплението на турските войски и въстанието е удавено в огън и кръв.

Капитан Петко войвода прикрива с дружината си, беззащитните жени, деца и старци от развихрилата се дива вакханалия от животински страсти на турците. След въстанието живее за кратко в Александрия, Марсилия, Италия, в Македония и в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождението на целокупното отечество.

Запознава се с редица известни революционери. Самообразова се и чете вестника на Георги Раковски “Дунавски лебед” и вестник “Свобода” на Любен Каравелов. Мирогледът му постепенно се променя. От хайдутин става съзнателен борец за свободата на своя народ.На 12 май 1869 г. капитан Петко войвода събира четата от 82 души и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом, преоблечени като низами, "правят инспекция" на турският гарнизон в крепостта Сир, остров Митилин /Лесбос/ и благополучно на 3 юни 1869 г. пристигат в Енос, при устието на река Марица в Бяло море

През лятото на 1869 г. четата му пет пъти влиза в бой с турски потери в Дедеагачка, Еноска и Кешанска околии и успява да ги отблъсне. През 1872 г. одринският валия изпраща срещу четата на Петко войвода Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу условието всички задържани по затворите Петкови помагачи да бъдат освободени.

Пашата в Одрин, само двадесет и четири часа след това осовобождава Петковите ятаци от затвора. На 30 юли 1872 г. каймакаминът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог" 6000 златни турски лири!

Народът го боготвори. По тъмни нощи капитан Петко войвода създава революционни комитети по селата и заклева съзаклятниците над кръстосаните кама, револвер и светото евангелие. Петко Киряков написва Устав на създадените от него революционни комитети и поръчва печат за тях.

Апостолът на свободата Васил Левски високо цени неговата революционна дейност в Тракия. Постепенно дружината на Петко войвода нараства. Тя се структурира, какато следва: бойна част - "четници", тилова част -"ятаци", разузнаване -"шпиони", счетоводство-"каса", снабдена е с добро оръжие и с палатки.

През 1873 г. дружината му достига до петстотин души. Петко войвода й създава устав и печат с надпис „Тракийска революционна българска дружина”.

През Руско турската Освободителна война 1877 - 1878г., капитан Петко войвода с четата си води девет героични боеве с турската войска в Родопите, брани местното население от издевателствата на башибозука и черкезите и дезертьори от аскера, като всява паника всред врага с внезапните си набези. Постепенно изтласква турците и създава свободна територия с център, град Марония.

Участвал с четата си в разгрома на въстанието на башибозука в Родопите, организирано от английския шпионин и полковник на турска военна служба, граф Сен Клер, нарекъл се Хидает бей. В тези боеве получава тежка рана и само благодарение на усилията на руските военни лекари, оживява. Руското командване е във възторг от неговите подвизи и го награждава с орден за храброст.

След Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. Свободата изгрява над измъченаната след пет века робство, българска земя. Възторгът на българите е неописуем. Много скоро обаче, след Берлинския конгрес на Великите сили и подписания от тях договор от 1/13 юли 1878 г., се ревизират клаузите на Санстефанския мирен договор.

Голяма част от Тракия и Родопите остават отново под турско робство. Покруса ляга в душите на местните българи. Напразно са отишли стотиците, хиляди жертви.

След войната, "белият" генерал Михаил Скобелев кани Петко войвода да му гостува в Русия. След разпускането на четата войводaтa заминава за великата славянска страна.

Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

Установява с във Варна, където минава под венчило за втори път за Рада Кравкова, която е сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков.Голяма е ролята на капитан Петко войвода за развитието на тракийската организация. На 12 май 1896 г. по негова инициатива във Варна се основава емигрантско дружество "Странджа", с което се поставя началото на освободителната организация на българите - бежанци от Тракия, ратуваща за единна и целокупна България. Освен това, Петко Киряков става един от основателите на Демократическата партия във Варна.

След като остро критикува разбойническите методи на управление на Стефан Стамболов и неговата партия, срещу него се подема яростна кампания от властта. През 1891 г. той е оклеветен и обвинен, като русофил, че е участвал в опит за убийство на диктатора!

Синът му от първия брак, който семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът на Варна Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата - 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си.

Петко Киряков е хвърлен във варненската тъмница Ичкале (подземията на старите римски терми), където е изтезаван най-брутално в продължение на 140 денонощия от джелатите на варненския градоначалник Спас Турчев.

И става чудо, което го потриса до дъното на душата! Без капчица уважение към заслугите му за свободата на България, жандармите го малтретират по височайшата заповед на градоначалника на Варна, а турците, срещу които е воювал цял живот, му помагат с каквото могат, за да си стъпи на краката.

Те се отнасят към него с почитание, защото знаят, че през робството той не е воювал срещу бедните и малоимотни турци, които наравно с българите, са делили тежестите на данъчното бреме, а срещу българските чорбаджии и турските бейове, свалящи и последната кожа от гърба на народа.

Огорчен до дъното на своята душа, той издига черно знаме върху покрива на къщата, в която живее и изрича паметните думи по адрес на управлявашата дворцова камарила и стамболовистка клика: "ТЕ ПОГРЕБАХА БЪЛГАРИЯ!”

Интерниран е за няколко години в Трявна. След падането от власт на диктатора Стефан Стамболов, на 18 май 1894 г. той се завръща отново във Варна, но с разклатено здраве.

На 7/19 февруари 1900 г. Този, който участва в повече от триста боя и има 33 рани от огнестрелно и хладно оръжие, умира скоропостижно, едва на 55 години. Със своя героичен живот той остава завинаги в паметта на народа, като един от най-доблестните и смели защитници на българщината през робството в Беломорска Тракия и Родопите!

Погребан е във Варна. Признателното гражданство му издига паметник на площад "Тракия" пред сградата на тракийските дружества.
desant

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ