На 20 януари 1942 г. в Берлин, нацистите провеждат конференция на тема окончателното решаване на еврейския въпрос

На 20 януари 1942 г. в Берлин, нацистите провеждат конференция на тема окончателното решаване на еврейския въпрос. Тя е известна като Конференцията от Ванзее. На нея се , която дава насоки на практиката на масовото ликвидиране на евреи. Шефът на обединяващата всички специални служби на Райха Имперска главна агенция за сигурност обергрупенфюрерът от СС Райнхард Хайдрих кани на „съвещание с последваща закуска“ 15 високопоставени чиновници от 6 министерства, от съдебните и партийни структури.
Сред тях са и подчиненият на Хайдрих шеф на Гестапо Мюлер и личният помощник на Хайдрих по еврейските въпроси оберщурмбанфюрерът от СС Адолф Айхман, припомня факти.бг.На конференцията се обсъжда по принцип един основен въпрос: физическото унищожаване на европейското еврейство.
Дебатите се стенографират от познатия със своята съвестност и коректност Айхман. Съставеният по-късно от него протокол на конференцията е разпратен на участници и на други ангажирани служби в 30 екземпляра с най-висока степен на поверителност.

Няколко години след войната се е смятало, че всички копия на този протокол са унищожени. Едва през 1949 г. в забравен архив на един от участниците (иронията на историята се е погрижила неговото име да е Мартин Лутер…) е открито случайно копие № 16. Така на бял свят излиза един невероятен по своята бездънна жестокост документ, издържан езиково в безстрастния, комплексно структуриран стил на традиционната германска администрация.Погрешно е впечатлението, че на Ванзейската конференция било взето самото решение за Холокоста. Унищожаването на евреите от завладените територии на Изток по това време (1942 г.) вече е в пълен ход. На срещата край езерото Ванзее се решава депортирането на всички граждани от еврейски произход в Европа в трудови и в лагери на смъртта.

Какво е трябвало да се случи с тях там е посочено в самото начало на документа. Целта е: „Окончателното решаване на еврейския въпрос“. Изтънчените елитни администратори от министерствата обсъждат с представителите на службите бройките по държави на подлежащите на „финално решаване“ човешки същества, изясняват детайлно кой влиза в дефиницията „евреин“, уточняват най-ефикасните пътища за транспортирането на изчислените 11 милиона евреи от цяла Европа.
В прегледни таблици са посочени точните цифри на обитаващите всяка от страните евреи, които трябва до един да бъдат депортирани в лагерите на Изток. В графата за България са посочени 48 000. Неутрална Швеция фигурира също в таблицата с 8 000 евреи.

Изтънко се обсъжда съдбата на т.н. „мелези от I степен“ – т.е. на децата от брак на еврейка с неевреин и обратно. Тези „мелези“ по принцип се приравняват „по всички въпроси свързани с окончателното решаване на еврейския въпрос с евреите“. Само по изключение и с одобрението на висши партийни и държавни инстанции „мелези от I степен с особени заслуги“ могат да бъдат освободени от депортацията и да останат на територията на Райха. Условието това да стане е, те да се подложат на „доброволна стерилизация“…След края на националсоциалистическия режим някои от участниците в конференцията заявяват, че не знаели точно какво се крие зад формулировката "окончателно решение на еврейския въпрос". Което не отговаря на истината - всички държавни секретари изрично са били информирани за депортиранията и изтребленията, а представителите на СС пък са участвали непосредствено в престъпленията
www.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как да си приготвим шипков мармалад като от едно време (СТАТИЯ)

10 кг. добре узрели шипки се сваряват в 10 л. вода. Смилат се с каймомелачка с решетка и така получената каша се доразрежда с вода докато стане толкова рядка, колкото да може да се прецеди през гевгир (първото сито), с който да се отделят семките и люспите.
Останалите в сместа иглички от шипката се махат като се прецеди през тензух (с характерното движение, което повечето от нас си спомнят и знаят) или дамски чорапогащник (крачолите са идеални). И тук гледайте да няма пусната бримка, която ще пусне и неприятните иглички.
Важното е да усетите степента на гъстота на кашата (нито много гъста, нито много рядка, че да варите цяла вечер). Мога да наподобя шипковия материал за мармалад с гъстотата на „морковените нектари“ по магазините. На тези 10 кг. шипки ние слагаме 5 или 6 кг. захар.
ТАЙНАТА – 2-3 кг. ябълки сварени и прецедени или 50 гр. ябълков пектин на прах. Мармаладът става по-бързо, по-плътен и дори напомня рядко желе, а и става по-полезен при проблемни стомаси.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък ? (ВИДЕО)

Къде ми са детските книжки,

кажи ми мой прашен сандък?

Закусиха сивите мишки

с вълшебните букви – язък!

Къде ми е класната стая,

къде е коравият чин,

а, б, в, тире, запетая,

забравих ги вече – амин!

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

Не съм се изгубил безследно

щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

Не съм се изгубил безследно

щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,

след мене защо не върви,

отминаха стъпките бързи

и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните

за мойте наивни мечти,

дали пък не са ми сърдити,

че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

Не съм се изгубил безследно

щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

Не съм се изгубил безследно

щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тест-Драйв с Москвич 412 (ВИДЕО)

В началото на 1960-те год. заводът  е принуден да замрази работата по много перспективни проекти — поради липса на финанси, оборудване, и производствена площ. В същото време „отгоре“ постоянно постъпват директиви за увеличаване ръста на производство. Поради увеличеното производство на експортни модификации се налага да се откажат от производството на седана с двойно предаване, купето универсал, утилитарните „джипове“, а също и от микробуса. Поради липса на възможности за производство е решено създаденият от конструкторите на МЗМА в края на 1950-те год. микролитражен „Москвич-444“ да бъде пуснат в серийно производство на реконструирания Запорожски завод, който преди е произвеждал селскостопанска техника (виж ЗАЗ-965).

Въпреки трудностите разработката на нови серийни модели продължава с високо темпо. Едва е усвоен през 1962 година считаният за "преходен" към по-добра конструкция модел "Москвич 403", когато през 1964 г. заводът стартира серията москвич 408, който се характеризира с напълно нова визия и модерно за времето си купе. Ако се има предвид тогавашният темп на модерно развитие в завода през този период, то едва ли някой би могъл дори да предположи, че автомобили с базирани на „408-м“ рами ще бъдат произвеждани до средата на 1990-те години! Между другото, М-408 също е замислен като „преходен модел“: въпреки новото си купе, той използва същия архаичен мотор с долен разпределителен вал, който макар и в новата модификация да притежава достойните по това време 50 л.с., все пак е с конструкция още от 1930-те год. и настоятелно се е нуждаел от замяна. Такава замяна се е подготвяла още от началото на 1960-те год. - активно се е работело по съвършено нов 1,5-литров изцяло алуминиев двигател, замислен като база на цяла модификация с работен обем 1,5 - 2 литра. Говори се „под сурдинка”, че за тази цел се използват новаторските идеи в новия мотор на BMV.

В октомври 1967 г. успешно е пуснат (с новия 1,5-литров двигател) модел „Москвич 412“,който има успех на много външни пазари, а също и в международни спортни състезания.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте на какво е способен този Руски ТАНК Т-90 (ВИДЕО)

През 2004-2006 г. танкът е модернизиран – усилена е бронировката на корпуса, добавени са термовизор „Буран-М” (за модификациите от 2004 г.) и ЭССА с френска камера Catherine FC (за модификациите от 2006 г.), стабилизаторът е нов, позволяващ по-бързи прицел и стрелба от движение, лятата купола е заменена с нова от заварени листове с подсилена челна броня, монтира се нов двигател с мощност от 1000 к.с. Оръдието е модифицираното 125-mm 2А46М-5. Новите машини носят обозначението Т-90А (и Т-90АС за експортната версия).

През 2011 г. е представена и дълбоката модернизация на Т-90 – Т-90АМ (и Т-90МС за експортната версия). При него старата динамична защита „Контакт 5”е заменена с „Реликт”. Оръдието е 2А46М-5 с подобрена балистика. Нова е и системата за управление на огъня „Калина”. Монтира се подобрен дизелов двигател с мощност 1130 к.с., като е добавена и допълнителна дизело-генераторна установка, която захранва електроконсуматорите, когато основният двигател е изключен. Зенитната картечница е заменена с автономна 7,62-mm картечна установка с дистанционно управление Т05БВ-1.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Колко струваха жилищата и как се придобиваха те по времето на социализма (Статия)

Днес ще си спомним за жилищните комплекси, цените на недвижимата собственост, възможностите и за придобиване преди 1989 год., както и каква цена плащахме тогава за комуналните услуги.
След втората световна война в страната ни започва най-масовият миграционен процес в следосвобожденската история на страната ни. Преди девети септември аграрният характер на България се проявява и във високият дял на селското население – 77% през 1939 г. Последвалата мащабна индустриализация по съветски икономически модел допринася за ускоряването процеса на урбанизация, което постепенно и трайно довежда до обезлюдяването на българското село. В началото на 70-те превес започва да има градското население като с всяка изминала година процента на градското население спрямо селското се увеличава. Това довежда до остър жилищен проблем в големите градове на страната.

Поради тази причина жилищното строителство при социализма е ориентирано на максимално кратките срокове за построяване и ниската цена, с цел възможно по-голяма част от населението, в кратки срокове да се сдобие със собствено жилище. Характерно за първите застроени социалистически комплекси в България (50-те години на миналия век) е правилната планировка на пространството, зелените площи в междублоковите пространства и сравнително ниското предимно тухлено строителство на блоковете.

От началото на 60-те години, поради масовата миграция към градовете започва и масовото строителство на панелни жилищни комплекси за задоволяване на жилищните нужди на непрекъснато нарастващото население на столицата и големите градове. Създадена е и стройна схема на планиране на нуждите на населяващите съответните комплекси: детска градина на 3 до 5 хиляди жители, училище на 15-20 000 жители, поликлиника и кино - на 40-50 хиляди жители. В по-големите комплекси са изградени също т.нар. РУМ-ове, Битови комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и т.н. Към 1989 г. над 60% от населението на страната живее в жилищните комплекси построени основно от стоманобетонни елементи (панели) - произведени предварително в специално промишлено предприятие - Домостроителен комбинат и монолитен стоманобетон (ЕПК). След 1989 строителството на панелни и ЕПК блокове е основно преустановено, като са завършени основно онези, които са започнати като строеж преди 1989.

Апартаментите в голяма част от построените жилищни блокове тогава, са зачислени към различните предприятия и учреждения и в тях са можели да бъдат настанени само отговарящите на определени условия работници и служители към съответното ведомство. Така се появяват и т. нар. военни блокове пръснати из цяла България, за кремиковските работници изниква цял нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в много от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „Славейков“. Трудовият народ започва да нарича жилищните райони изникващи масово през 70-те години на миналия век в перифериите на градовете  “градски спални”.  Тъй като голяма част от жилищата са ведомствени, обитаващите ги заплащат за тях символичен наем на държавата. Повечето от обитавалите тези жилища преди 1989 год. имат възможност да си ги закупят от държавата свободно, едва след 1990 год. Наемането на жилище свободно към края на 80-те струва на наемателите: 90 лв за стая, 130 лв. за гарсионера и 280 лв за тристаен апартамент.

Поколението започнали работа след края на Втората Световна Война, за 6-7 години са спестявали пари за тристаен апартамент в София, без кредит. До към края на 1960-те покупко-продажба на недвижимо имущество е свободна.  През 1969 год. средна месечна заплата (по данни на НСИ) е съставлявала 117,17 лева, а една гарсониера в София се е продавала за 5000 лева, т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 1960-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент, носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, нормиран (символичен) наем, който държавата определи.

От началото на 1970-те влиза в сила нов закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувача и на каква цена ще купи недвижимия имот.  Всеки който желае да се сдобие с жилище след 1970-те, се записва в списък и чака на опашка. Държавна комисия определя кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него дава жилище, с държавен кредит за 20 години (ново строителство), на цена дотирана от държавата. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: Цена на едностаен (панелен) апартамент в София е 9001 лева, при отпускане на държавен жилищен кредит от ДСК, с лихви по-малки от инфлацията. Цена на двустаен апартамент в столицата – 14 304 лева.  Цена на тристаен апартамент – 20 000 лева. Алтернатива за сдобиване с жилище без чакане на опашка съществува и при социализма, но на пазарни цени, без дотации от държавата: Цена на едностаен апартамент - 10 000 US$ (30.000 - 40.000 лева по черен курс, т.е. конвертируем курс на долара). Според някои неофициални източници, средата на 1980-те, един тристаен апартамент в центъра на София, се е продавал нелегално за 40 000 – 50 000 лева.
 По времето на Тодор Живков се утвърждава и правилото, че сам човек или семейство имат право да притежават един апартамент до 120 кв.м. в окръжен град и една вила. Хора на изкуството или науката имат право допълнотелно на кабинет към апартамента на площ до 20 кв.м. С цел да придобият нов апартамент, при условие че вече имат един, хората или са се развеждали (по-рядко) или са прехвърляли (най-често) вече съществуващия апартамент на своите деца.
www.socbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ