Вижте как се играе Шопска ръченица (ВИДЕО)

Ръченицата е танц, който се танцува по саме или по двойки. Няма захват за ръцете, освен ако хореографията не го изисква.
Танцът е разпространен в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува с характерния стил на съответната област.
Според етнографската област и стилът на изпълнение основните видове на ръченицата са: добруджански ръченик, северняшка ръченица, шопска ръченица, тракийска ръченица и македонска ръченица.

Шопската ръченица е много бърза като мелодия и се изпълнява в бързи и технични движения. Тракийската ръченица е с бавна и орнаментирана мелодия и се играе с бавни и отмерени движения в характерен стил. Добруджанския ръченик също е относително бавен, но с подчертан ритъм, характерен за добруджанските мелодии. Играе се тежко и по-често от мъже. Северняшката ръченица е бърза по ритъм и често се среща и като ръченица на песен. Играе се умерено бързо, а стила е близък до тракийския.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Концерта на Лепа Брена в София през 1990 г. (Видео)

Концертът на Лепа Брена от 24 юли 1990 г. в София е най-посещаваното музикално събитие в България и в кариерата на самата изпълнителка. Концертното и турне от същата година включва стадионите на още 15 български града, а общият брой посетители надхвърля 400 000.

Лепа Брена е родена е на 20 октомври 1960 в град Тузла, Босна и Херцеговина. Истинското ? име е Фахрета Яхич, по мъж – Живоинович. Тя е третото дете в семейството – има по-големи брат (Фарук) и сестра (Факета). Детството  и минава в Бръчко. В средното училище тренира баскетбол. Още тогава започва да пее – изпълнява рок хитове по училищните сбирки и бързо става популярна сред съучениците си.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стих който всеки Българин трябва да знае!

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах азе хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина-
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко – питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
„Нехранимайка излезе“,
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред назе, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка-
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина…
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене-
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади…
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат-
силно да любят и мразят…
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни-
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но... стига ми тая награда-
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…
(1871 година)

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"ЗИЛ" 131 в тайгата (Видео)

Вижте как се справя този стар ЗИЛ в едни от най-трудно проходимите места!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

18 мъдри мисли за възпитанието, които всеки родител трябва да запомни

1,„Децата се учат да се усмихват от родителите си” – Шиничи Сузуки


2,„Децата имат повече нужда от примери, отколкото от критика” — Жозеф Жубер


3,„До женитбата имах шест теории за възпитанието на децата. Сега имам шест деца и нито една теория” — Джон Уилмонт


4,„Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки“ – Алберт Айнщайн


5,„Децата не са книжки за оцветяване. Не ги изпълвайте с любимите си цветове” – Халед Хосейни


6,„Доброто възпитание е най-доброто наследство” — Азербайджанска пословица


7,„Как се възпитават деца знае всеки, с изключение на тези, които ги имат” — Патрик О’Рурк


8,„Лош е онзи възпитател на деца, който не помни своето детство” — Мария фон Ебнер-Ешенбах


9,„Докато опитваме да научим децата си всичко за живота, те ни учат какво всъщност е той“ – Ангела Швиндт


10,„Много неща научих с шамари. Още ги помня. Благодаря ти, татко, научи ме да приемам шамари и да ги раздавам” — из филма „Моят девер“


11,„Най-доброто, което можем да дадем на децата си, това е да ги научим да обичат себе си” — Луиз Хей


12,„Има два вида пътуване – първа класа и с деца“ – Робърт Бенчли


13„Няма толкова лош човек, че доброто възпитание да не го направи по-добър”— Висарион Белински


14„Бебето е мнението на Бог, че светът трябва да продължи“- Карл Сандбърг


15„Може да не можем да подготвим бъдещето за децата си, но поне можем да подготвим децата си за бъдещето”– Франклин Рузвелт


16„Приемете за свое вътрешно правило никога да не давате за четене на дете книга, която вие самите не бихте прочели“- Джордж Бърнард Шоу


17,„Душата се лекува като бъдеш с деца” – Фьодор Достоевски


18„Децата трябва да бъдат учени как да мислят, не какво да мислят“ – Маргаред Мийд

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как песента на Валя Балканска "Излел е Делю хайдутин" полетя в Космоса (Статия)

Оказва се, че най-голямото българско богатство не се намира в трезорите на БНБ или в тайни сметки на задгранични банки, а в личния архив на един американец. Безценни аудиозаписи, фотографии и филми с уникални изпълнения на носители на  автентичен български фолклор е направил "на терен" и изучил далновидният американски етнолог, етнограф и фолклорист Мартин Кьониг, защото "човек трябва да знае откъде идва и накъде отива". Най-ценният "диамант" сред тях е записът на  песента на Валя Балканска "Излел е Делю Хайдутин".  Двамата, изпълнителка и изследовател, се срещнаха отново точно 43 години след увековечаването на родопската песен в този запис, който полетя в Космоса с американската станция "Вояджър" 1 и 2 в търсене на извънземен разум.  Космическите сонди ще бродят във Вселената 60 000 години.  Записът бил направен от "раз" въпреки отчайващата акустика на класната стая, която им предоставили за работа в смолянско училище.  Влязохме и плеснахме с ръце, за да пробваме  акустиката - беше ужасяваща, разказва Кьониг пред смолянчани. Звукорежисьорът Дейвид Джон  от американкия екип на Мартин се оказал истински магьосник. На 27 юни 1968 година записът станал факт. Гласът на Валя бил толкова силен, а звукът на гайдите толкова мощен, че ги разположили в двата края на помещението. Съпроводът бил на двамата майстори на каба-гайдата бай Лазар Каневски от село Момчиловци и на бай Стефан Захманов от село Соколовци. Чернобяла снимка на Мартин е запечатал този миг - младата Валя пред тогавашния микрофон. Още една историческа снимка подари американският изследовател на българския фолклор  на своя "модел" - Валя в родопска носия. Направена е в нейното родно село Арда, в родопска носия,  сред зеленината на  родопската гора на следващия ден след записа на "Излел е Делю хайдутин".

Първата среща с  българския фолклор и с гласа на Валя бил 3 години преди записа - през 1965 година на Копривщенския събор. Заради тази българска народна музика Мартин Кьониг остава завинаги влюбен в България. Страстта му да да изучава народната култура се съпровожда с далновидността да документира всяка песен, всеки танц, всеки образ, всеки миг, до който се докосне докато обикаля българските села по всички кътчета на България  през следващите 1966 и 1967 година. Записва песни и филмира танци, защото към онзи период от живота си е преподавател по танци.  Досега си спомня упражненията за загрявка, с които започвали уроците му при българската му учителка по танци.  Със същите упражнение започват неговите лекции по танци и днес, толкова ефективни и методически правилни се оказали те. Българските танци го покорили с идеалната  "линия на танца". Независимо колко души са наловени за ръце, те винаги поддържат идеална линия в изключителен синхрон. Движат се като един под диктовката на ритъма на водача и опашката на хорото. Опознава спецификата на селския бит и култура в Тракия, Добруджа и Родопите. И разбира, че е попаднал във "време разделно", време на съдбоносни промени, на изчезването на една вековна патриархална култура с разпада на традиционното българско село и устремяването на хиляди млади хора като преселници в градовете на новостроящата се модерна България.

Имах шанса да опозная България на 60-те години и да документирам един миг от времето, което безвъзвратно изчезна. Бях щастлив да изживея този миг преди да го отнесе в миналото реката на времето, казва Мартин днес. Това, което го поразява  в онези десетилетия на 60-те и 70-те години, е общуването на хората в българските села. Те се събират по домовете си, на седенки, донасяйки своята работа -  предат, плетат, шият , бродират. Работейки общуват, споделят проблеми и радости. Високата естетика в облеклото на българите не могла да не предизвика възторга му. Дори когато се завръщали от полска работа от нивите, жените били с обици, с прибрани коси под красиви забрадки. По -възрастните поколения се движели в характерни облекла, тъкани и шити в домовете според етнографската традиция. И тази индивидуалност правела страната по-цветна, по-привлекателна, по-красива. А не унифицирана по модата на индустриалното общество.

Преди да получи разрешението да обикаля българските села и да прави записи, поставил пред българските власти 3 условия. Първото - ние да решаваме кои изпълнители и песни да записваме, защото по-добре можем да преценим какво ще предизвика по-голям интерес за американската аудитория. Второто - ние да се погрижим за писменото музициране  с помощта на музикалните училища според американските стандарти, които тогава са се различавали с българските. Третото - да донесем собствена записваща апаратура и оборудване, обяснява американският фолклорист. Попаднал на разбиращи хора, с чиято подкрепа получил разрешението на държавните власти за събирането на фолклорен материал. Един от тези , които му помогнали е поетът Валери Петров.

Пристигнал екипът му през 1968 година в София и поискали да се свържат с Валя Балканска и да я запишат. Нейното свежо, виртуозно и емоционално и изключително въздействащо изпълнение на родопски песни помнели от Копривщенския събор. Тя тогава била млада певица от смолянския ансамбъл "Родопа" с ръководител Атанас Капитанов и не била известна. Нашенските  столични чиновници в областта на културата ги попитали, коя е тя и вместо нея им препоръчали да запишат други певци с титли и звания. Американците обаче настоявали на своите предпочитания, отклонявали опитите да им бъдат натрапени други изпълинтели. Така се озовали в Смолян със своя "Фолксваген Мини Ван" и в класната стая, дълга 3- метра, широка 5 метра и висока 3 метра. Дори не направили звуков тест с микрофоните. Валя изпяла един единствен път "Излел е Делю хайдутин" и се получило.  Макар че обикновено се правели по няколко опита докато се стигне до достатъчно добър резултат. Записали още няколко нейни песни и на хора на ансамбъл "Родопа". След снимките на Валя в народна носия в село Арда, си казали довиждане. Отново се видели след повече от 20 години при един концерт на Валя Балканска и гайдаря Петър Янев в Сиатъл. И сега - 43 години след този съдбоносен запис на "Излел е Делю хайдутин".

През 1975 година получих обаждане от Алън Номакс, който беше изключително впечатлен от вокалните възможности на Валя, продължава разказа си Мартин. Алан е от род, който от десетилетия се занимава с автентична народна музика в САЩ. Той иска разрешението песента на Валя да бъде включена в селекцията със записи, които ще полетят с американските космически станции в междупланетното пространство като послание от Земята до друг разумен живот. Естествено, че казахме "да, разбира се", описва Мартин. Той чувства задължение да разкаже истинската история за това епохално събитие, защото се е наслушал на различни спекулации.  После Алън изпраща Валината песен на Карл Сейгън, който подготвя "Златната плоча" за космическия полет.  Междупланетните апарати носят много други земни звуци освен впечатляващи музикални творби от различти кътчета на планетата. Записан е поздравът "Здравейте" на 50 езици,  звукът от капка дъждовна вода, която пада, знаците на  различни земни писмености и много други символи, които създават представа за земния живот. Подборката за сдържанието на "Златната плоча" е извършена от голяма комисия от видни експерти от музикалните колежи, която изслушва стотици часове уникални записи от цял свят - Азербайджан, Мексико, Африка, Япония, Грузия... И това по времето на Студената война. Америка плати  не малките разходи по този проект без да извлече каквато и да било комерсиална полза. Аз съм голям почитател на този проект, защото споделям философията на Алън Номакс, че добрата фолклорна творба е нещо необикновено, което е създадено от много на брой обикновени хора, казва Мартин. Той много пъти е идвал в България след онова първо посещение през 1965 година, но истинската история за българската песен, полетяла във Вселената не е добре известна. Със съдействието на известния български фотограф Иво Хаджимишев уникалните фотографии на Мартин Кьониг от 60-те години  "Гласове и картини от България 1966 - 1979 " стават достъпни за българската публика през 2006 година. Същата изложба бива показана в  Културния център на Чикаго, разположен до Милениум парк - за първи път културата на България попада във фокуса на неговите зали, през които  преминават милиони туристи от цял свят.

Дължа изключително много на Иво Хаджимишев за осъществяването на тази изложба, признава американският фолклорист. Неговото желание било да публикува в някое издателство  своите снимки от изчезналия свят на някогашна България, но българският фотограф се заел да организира изложбата в Националната галерия.  Интересът бил невероятен. Много хора са допринесли за моето успешно общуване с българската култура, признателен е американецът. Екземпляри от луксозното издание на неговия дългогодишен труд вече могат да се намерят в Историческия музей и Държавния архив в Смолян. В него са и уникалните снимки на Валя Балканска от деня на записа на "Излел е Делю хайдутин". Към книгата има и диск с направените преди 43 години фолклорни записи. Изследователят и изпълнителката на "космическата" песен оставиха своите автографи в изданието. Двата екземпляра могат да бъдат разгледани от посетителите на двата института за съхраняване на историята.
www.marica.bg  Автор: СМОЛЯН, Славка РАДИЧЕВА

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ