Съвременната организирана престъпност се свързва с началото на 90-те години, когато слабата власт и непрекъснатата смяна на правителствата по време на прехода на България към демокрация създава условия за процъфтяване на икономически и силови групировки. Узаконени са различни застрахователни дружества, чиято дейност е на границата на закона. Именно тогава се ражда понятието „мутра“ като синоним на мускулест новобогаташ, натрупал състояние с насилие.

След падането на комунизма през 1989 г., е имало повече от 150 поръчкови убийства над високопоставени мафиотски босове в България, често извършвани в центъра на София, посред бял ден. Налице е най-много 1 присъда тези случаи до момента, макар източници се различават. Това често се дължи на предполагаемата широко разпространена корупция на всички нива на съдебната система в България, включително прокуратурата.

Някои от най-изтъкнатите убийства през последните години:

Людмил Воденичаров, ликвидатор на местното ТКЗС. Взривен на 2 май 1993 г. насред с. Първенец, Пловдивско.
Георги Стайков – пловдивски бизнесмен. Взривен на 23 август 1993 г. край софийското с. Мрамор около 23 часа.
Стефан Мирославов-Крушата – На 4 септември 1993 г. на път от Ловеч за София е разстрелян от неизвестен снайперист.
На 6 декември 1993 г. в столичния ж. к. „Надежда" са разстреляни трима полицаи от сектора за борба с наркотрафика към РЗБОП към СДВР – на място е убит капитан Андрей Григоров, от раните си в болница умира капитан Дафин Тодоров, а колегата им Михаил Левянски оцелява по чудо.
Герман Винокуров – Застрелян на 11 януари 1994 г. пред дома си в столичния ж.к. „Дружба“ .
Деян Добрев – кредитен милионер. Открит мъртъв на 24 април 1994 г. в гората край сливенското с. Бероново. Със случая бяха свързани ямболските борци Тодор Боев (Картофа) и Стойко Шаламанов (Богата), които бяха разстреляни на 28 август 1994 година.
Доцент Цветан Цветанов – На 30 август 1994 г. пред дома на приятелката му (в района на столичното кино „Изток“) е убит с четири куршума в главата.
Цветан Илиев (Барото) – местен борчески тартор в Габрово. На 25 януари 1995 г. е застрелян в Габрово.
Емил Кирилов (Крокодила) – петролен бос. Убит на 1 февруари 1995 г. в кюстендилското с. Горановци.
Георги Калапатиров (Жоро Италианеца), бивш борец, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив и вицепрезидент на „Клуб 777“. На 6 април 1995 г. край гребната база в Пловдив е застрелян с един куршум в сърцето.
Валентин Митов-Карбида, Илия Върбанов-Даскала и Димитър Къшев-Джондера. Убити на 22 април 1995 г. край с. Габъре, Врачанско.
Васил Илиев (Императора) – основател и президент на ВИС, бивш републикански шампион по борба и по-голям брат на Георги Илиев. Нападнат и убит от неизвестни убийци по пътя си към ресторант „Мираж“ на 25 април 1995 година в София.
Георги Николов (Жоро Мечката) – основател на „Първа частна милиция“. Убит на 10 юни 1995 г. на излизане от спортен комплекс „Атлант“ в Бургас.
Доцент Ламбо Кючуков – преподавател по теория на познанието в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и заместник-министър на образованието.
Иван Кудев – столичен борец и бивш съдружник на Иво Карамански. Убит на 17 септември 1995 г. с пет куршума в гръб.
Пламен Михайлов (Кимбата) – бивша „барета“. Убит на 24 октомври 1995 г. в столичния кв. „Дружба“.
Данчо Марков – шефът на СИК във Варна. Взривен на 21 ноември 1995 г. в асансьора на блока, в който живее.
Валентин Алексиев – Лисицата. Убит от наемни убийци в София на 12 февруари 1996 г.
Андрей Луканов – бивш български министър-председател (1990 г.). Убит на 2 октомври 1996 година в София от неизвестен убиец.
Петър Петров (Пешо Патерицата) – бивш борец и вицепрезидент в „Клуб 777“, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив. Застрелян с автомат „Калашников“ на 20 март 1998 г. Оръжието е открито една година по-късно в багажника на колата на Ганчо Въчков-Ганеца, който се самоубива на 6 юни 1999 г. след гонка и престрелка с полицията в София.
Иво Карамански, известен още като „Кръстникът“ – Застрелян от пиян познат пред дома си на 20 декември 1998 година.
Абдула Патаев – лидер на варненските чеченци. Убит на 20 септември 1999 г.
Яхия Хашаев – Убит в центъра на Варна на 22 август 2000 г.
Емил Димитров (Макарона) – собственик на „Унисон“. Застрелян на 24 януари 2001 г. в столичния кв. „Лозенец“ с два куршума в главата.
Пантю Пантев, известен още като „Поли“ – контрабандист на наркотици, първоначално свързан с ВИС, по-късно със СИК. Говори се, че е откраднал половин тон кокаин от руската или колумбийската мафия. Имало е няколко опита за покушение, включително един с ракета като всички опити са за различни причини от различни съперници. Той бе застрелян на карибския остров Аруба на 9 март 2001 година.
Лазар Анев и неговият бодигард Кирил Вълков – Убити на 10 август 2001 г. във Варна.
На 9 ноември 2001 г. – След взрив на автомобил в Несебър са убити са бодигардът, съпругата и шуреят на известния несебърски бос Димитър Желязков (Митьо Очите).
Димитър Димитров – Маймуняка – член на ВИС и дясна ръка на покойния Васил Илиев. На 29 януари 2002 г. е тежко ранен след бомбен атентат и умира три дни след това.
Красимир Станков – бизнесмен. Убит 2 май 2002 г. в жк „Лозенец“.
Румен Николов (Руснака) – търговец и един от свидетелите по делото срещу бившия земеделски министър Венцислав Върбанов за източването на фонд „Земеделие“. Убит на 8 август 2002 г. във Велико Търново.
Бидзина Арушидзе – грузински гражданин. Убит на 1 септември 2002 г. във Варна.
Орце Коруновски – македонски гражданин. Убит на 22 септември 2002 г. във Варна.
Христомира Атанасова – собственичка на медико-стоматологичен център „Виталис“. Взривена на 9 октомври 2002 г. със самоделно взривно устройство.
Валентин Подмолов (Вальо Подмола) – известен като човек на шефа на несебърско-поморийската наркомафия Димитър Желязков (Митьо Очите). Убит на 4 ноември 2002 г. в Хасково.
Димитър Стаматов (Мастара). Убит на 21 ноември 2002 г. от неизвестен в Бургас.
На 26.11.2002 г. са показно разстреляни в столичния квартал „Лозенец“ Фейсал Мохамед Закка и Матар Фарай Ал Дулех – араби с българско гражданство.
Каро Акопович – варненски бизнесмен. Убит на 18 декември 2002 г.
Николай Колев – бивш прокурор. Убит на 28 декември 2002 г. в София.
Владимир Димов – заместник-шефът на охраната на СИБанк и бивш психолог на „баретите“. Убит на 29 декември 2002 г.
Илия Павлов – основател на Мултигруп и най-богатият бизнесмен в България. Няма официална доказателства за престъпна дейност, но той е смятан за един от босовете на мафията. Бивши служители твърдят, че той е участвал в проституция. Той бе застрелян пред офиса си в София на 3 юли 2003 г. (неуспешен опит за покушение е бил извършен през 1997 г.).
Филип Найденов, известен още като „Фатик“ – син на Исмет Тюркмен Шабан – високопоставен агент на ДС от сирийски произход, съдружник на братята Илиеви и смятан за основен бос на каналите за разпространение на наркотици и оръжия. Застрелян на 19 август 2003 г.
Румен Маринов (Нарциса) – един от основателите на ВИС, съдружник на Васил Илиев, кум и бизнеспартньор на Георги Илиев. Застрелян пред съседен блок в столичния квартал „Хладилника“ на 27 ноември 2003 г. Предполагаемите физически убийци – регистрирани за автокражби, са убити няколко месеца след убийството, а за поръчител на убийството е подозиран наркобосът Методи Методиев (Мето Илиенски), който безследно изчезва два дни след погребението на Маринов и е обявен за мъртъв през 2008 г.
Константин "Самоковеца" Димитров – контрабандист на наркотици и милиардер, свързан с ВИС. Застрелян в Амстердам на 7 декември 2003 година.
Димитър Христов, известен още като Митко Дребосъчето – застрелян на 4 юни 2004 г. в кафене заедно с бодигардовете му Калоян Савов и Живко Митев от двама наемни убийци, маскирани като православни свещеници.
Милчо Бонев, известен още като „Бай Миле“ – Един от основателите на СИК и тясно свързан с Младен Михалев, известен още като Маджо. Той се смята, че е важно звено в трафикът на наркотици и дистрибуторската мрежа на Балканите, и е бил разследван от български и сръбски специални служби. Застрелян е посред бял ден в ресторант в София на 20 юли 2004, заедно с петима от бодигардовете му.
Георги Илиев (Главния) – Брат на Васил Илиев и ръководител на ВИС-2, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив. Застрелян пред клуба си в Слънчев бряг, България на 25 август 2005 година.
Емил Кюлев – бивш елитен плувец и банкер, свързан със СИК. Застрелян по време на шофиране надолу към Булевард България в София на 26 октомври 2005 г.
Антон Милтенов, известен още като „Клюна“ – контрабандист на наркотици, дясната ръка на Константин „Самоковеца“ Димитров. Застрелян в популярно кафене в центъра на София на 30 октомври 2005 г. (заедно с колегите му Иван Тодоров и Николай Добрев).
Иван Тодоров, известен още като „Доктора“ – контрабандист на наркотици. Застрелян на 22 февруари 2006 г.
Десимир Иванов – бивш бодигард на Георги Илиев. Убит пред блока си в жк „Младост“ на 17 ноември 2007 г.
Георги Стоев – бивш борец, свързан с ВИС и СИК. Беше написал девет книги за босове на мафията в България, много от които той претендира да е познавал лично. Застрелян в София на 7 април 2008 г.
Златко Баретата – Български мафиот. На стълбите на Софийския съд в центъра на София на 29-януари 2013 г. е прострелян няколко пъти от неизвестен извършител, но оцелява.
Димитър Стоянов (Митко Лудия) – шеф на пловдивския клон на ВИС. Застрелян януари 2015 г. пред жилището си и умира от раните си в линейка на път за болницата. Свидетел на нападението става съпругата на Стоянов – манекенката Роси Черногорова.
Използвани са материали от Уикипедия

Това е Велорекс, специална двуместна триколка с мотоциклетен двигател на Ява 250 кубика. Произвеждаха ги в Чехословакия (тогава Чехия и Словакия бяха една държава) специално за инвалиди. Управлението е изцяло ръчно.

Първите се появиха в края на 50-те години, а последните са от 1973 година.

Вършеха доста добра работа, особено в дъждовно време.
Калинката не беше лоша идея. Под една или друга форма, тя продължава да живее. През 2010 г. фирмата Зап започва да произвежда електрическите триколки Елиас.

Детска Образователна математическа игра.
Игра за деца , която  развива способността им да смятат правилно и бързо, докато се забавляват.


Изграждането на ЖП Гарата в Бургас се осъществява на няколко етапа, с архитекти Никола Костов и Кирил Маричков. Творческият тандем е бил готов през 1903 г. с един модерен във функционално и естетическо отношение проект. Този проект те използват и за построяването на железопътната гара във Варна. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли на авторското ръководство – бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският – от арх. Кирил Маричков.

Повиквателна получих, вземат ме войник с гаджетата си приключих ставам вече друг. На портала ме остави бялата кола и със нея ме изпрати цялата тайфа. Вече мъж съм, а напират и у мен сълзи колко трудно се отделят твоите очи Вътре чака старшината да ни преброи курки, гащи и кубинки да ни подари. Батальона се строява ротния крещи Рота равнис, рота мирно, рота остави Влачим крак по плаца прашен кат че сме овни, хем ни гони глад ужасен, хем и ни се спи Няма мацки ни пиячка, няма луд купон има само щури устави, има щур закон Как ще караме незная, как ще издържим и дали ще дойде края да се уволним.

През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. Връзка между Варна и Севастопол се осъществява с апаратура, доставена от фирмата „Маркони“. През лятото на 1911 година на борда на крайцера „Надежда“ започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 година влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България“. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.

Двадесет и първото Обикновено Народно събрание приема Закон за радиото и го обнародва в ДВ, бр. 29 от 10 май 1927 г. Установяването на законовите рамки на тази дейност дава начален тласък и предопределя както развитието на български излъчвания в ефира, а така също и развитието на родното производство на радиоприемници. Този закон е условието да се премине от занаятчийското производство на единични бройки приемници, изграждани по различни схемни решения или на такива изработвани по схемите на фабрично серийно произвеждани от водещи западни фирми към серийно фабрично производство. Първата фабрика „Тулан“ за производство на радиоприемници е регистрирана в търговския регистър на областния съд в Бургас под номер 1346/1927 г. И тази дейност започва при условията на внос на всички електронни компоненти. Във фабриката се полага началото за производство на проводници и кабели, с което се решават въпросите на монтажа и производството на трансформатори. След национализацията на фабричните предприятия през 1947 г. тази фабрика е основата на бъдещия Кабелен завод – Бургас.

Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!“. В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио“. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни същата година. През септември 1934 г. радиоклуб „Варна“ започва първите пробни ежедневни програми в град Варна. На 9 декември се състои и официалното откриване на „Радио Варна“. Програмата се излъчва на дължина на вълната 235,1 m, като през времето, когато няма варненска програма, се излъчва програмата на „Родно Радио“ от София, предавана по телефонна линия.

На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като ден на Българското национално радио (БНР), което остава единствената радиоорганизация в България до 1990 г, макар и с няколко програми. През 1977 г. например то излъчва чрез четири национални програми – информационно-музикална („Хоризонт“), информационно-образователна („Христо Ботев“), музикална („Орфей“) и образователна („Знание“), както и още пет регионални радиостанции – в Пловдив, Варна, Стара Загора, Шумен и Благоевград.

По времето на социализма излъчващите предавания на български език чужди радиостанции като БиБиСи, Дойче Веле, Гласът на Америка, са заглушавани (заклеймени като „вражески“ радиостанции), но хората ги слушат тайно. През 70-те години Георги Марков излъчва своите „Задочни репортажи“ в предаванията за България на радио „Свободна Европа“.

След промяната на режима през 1989 г. вече официално на 16 януари 1991 година на честота 97,60 MHz в ефира на София зазвучава програмата на „Гласът на Америка“ от Вашингтон. На 7 януари 1993 г. на същата честота с кратки включвания се появява Радио Витоша.Първата официално лицензирана частна българска радиостанция е Радио FM+, която стартира в 17:16 часа на 15 октомври 1992 година, последвана от Радио Експрес на 1 ноември. През декември 1992 г. стартират и първите две радиостанции в Пловдив: Веселина и Канал Ком. Днес в България се излъчват три национални радиопрограми – Хоризонт, Христо Ботев и Дарик Радио, около 15 радиомрежи с обхват в по-големите градове и около 70 регионални УКВ радиостанции.

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: