Бгспомен

Повиквателна получих, вземат ме войник...

Повиквателна получих, вземат ме войник с гаджетата си приключих ставам вече друг. На портала ме остави бялата кола и със нея ме изпрати цялата тайфа. Вече мъж съм, а напират и у мен сълзи колко трудно се отделят твоите очи Вътре чака старшината да ни преброи курки, гащи и кубинки да ни подари. Батальона се строява ротния крещи Рота равнис, рота мирно, рота остави Влачим крак по плаца прашен кат че сме овни, хем ни гони глад ужасен, хем и ни се спи Няма мацки ни пиячка, няма луд купон има само щури устави, има щур закон Как ще караме незная, как ще издържим и дали ще дойде края да се уволним.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Радиото и първата радиостанция в България (Статия)

През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. Връзка между Варна и Севастопол се осъществява с апаратура, доставена от фирмата „Маркони“. През лятото на 1911 година на борда на крайцера „Надежда“ започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 година влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България“. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.

Двадесет и първото Обикновено Народно събрание приема Закон за радиото и го обнародва в ДВ, бр. 29 от 10 май 1927 г. Установяването на законовите рамки на тази дейност дава начален тласък и предопределя както развитието на български излъчвания в ефира, а така също и развитието на родното производство на радиоприемници. Този закон е условието да се премине от занаятчийското производство на единични бройки приемници, изграждани по различни схемни решения или на такива изработвани по схемите на фабрично серийно произвеждани от водещи западни фирми към серийно фабрично производство. Първата фабрика „Тулан“ за производство на радиоприемници е регистрирана в търговския регистър на областния съд в Бургас под номер 1346/1927 г. И тази дейност започва при условията на внос на всички електронни компоненти. Във фабриката се полага началото за производство на проводници и кабели, с което се решават въпросите на монтажа и производството на трансформатори. След национализацията на фабричните предприятия през 1947 г. тази фабрика е основата на бъдещия Кабелен завод – Бургас.

Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!“. В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио“. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни същата година. През септември 1934 г. радиоклуб „Варна“ започва първите пробни ежедневни програми в град Варна. На 9 декември се състои и официалното откриване на „Радио Варна“. Програмата се излъчва на дължина на вълната 235,1 m, като през времето, когато няма варненска програма, се излъчва програмата на „Родно Радио“ от София, предавана по телефонна линия.

На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като ден на Българското национално радио (БНР), което остава единствената радиоорганизация в България до 1990 г, макар и с няколко програми. През 1977 г. например то излъчва чрез четири национални програми – информационно-музикална („Хоризонт“), информационно-образователна („Христо Ботев“), музикална („Орфей“) и образователна („Знание“), както и още пет регионални радиостанции – в Пловдив, Варна, Стара Загора, Шумен и Благоевград.

По времето на социализма излъчващите предавания на български език чужди радиостанции като БиБиСи, Дойче Веле, Гласът на Америка, са заглушавани (заклеймени като „вражески“ радиостанции), но хората ги слушат тайно. През 70-те години Георги Марков излъчва своите „Задочни репортажи“ в предаванията за България на радио „Свободна Европа“.

След промяната на режима през 1989 г. вече официално на 16 януари 1991 година на честота 97,60 MHz в ефира на София зазвучава програмата на „Гласът на Америка“ от Вашингтон. На 7 януари 1993 г. на същата честота с кратки включвания се появява Радио Витоша.Първата официално лицензирана частна българска радиостанция е Радио FM+, която стартира в 17:16 часа на 15 октомври 1992 година, последвана от Радио Експрес на 1 ноември. През декември 1992 г. стартират и първите две радиостанции в Пловдив: Веселина и Канал Ком. Днес в България се излъчват три национални радиопрограми – Хоризонт, Христо Ботев и Дарик Радио, около 15 радиомрежи с обхват в по-големите градове и около 70 регионални УКВ радиостанции.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Живков предсказал смъртта на Луканов..(Статия)

Журналистът Йордан Янев, собственик на първото частно издателство след 1989 г. пуснал на пазара романа “Емануела” в зашеметяващия тираж от 100 000 броя
*Седем полицаи конфискуват книгата “Месарят” из пловдивските книжарници през 1991 г.

Преди повече от десетина години ни напусна вестникарят Йордан Янев - един от журналистите, които оставиха трайна следа в българския печат през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. Във втората половина на живота си Данчо влезе в ролята и на издател. Малко след смъртта му излезе последната му книга “Спомени от заклинания” /литературни портрети и есета/, която той, уви, не можа да види.
Както и за много други българи, датата 1989 г. е преломна за съдбата на журналиста Йордан Янев. През 1990 г. той и съпругата му Камелия Янакиева взимат заем от 5000 лв. и регистрират първото у нас след промените частно книгоиздателство “Сибия”. За кратко време фирмата придобива изключителна популярност. На книжния пазар едно след друго се появяват заглавия с емблемата на “Сибия”. В тези години Янев прави и първия си “пазарен удар” – купува авторските права на шумния еротичен роман “Емануела” и го издава в зашеметяващия тираж от 100 000 екземпляра. За читателите появата на “Емануела” е истинска сензация, а за издателите – удар в десятката. “Ние направихме и първата сергия на площад “Славейков”, разказва по-късно Камелия Янакиева. – Сутрин изваждахме десетки пакети с “Емануела” и до вечерта те бяха продадени.

Някои си купуваха по 5-6 бройки.

Правеше ми впечатление, че най-много се книгата се купуваше от военни, някои от тях търсеха в томчето и илюстрации...” Янев използва печалбата от “Емануела” за да издаде в 10 000 тираж стихосбирка на поета Дамян Дамянов, който по това време е в затруднено материално положение. Постепенно “Сибия” налага своята издателска формула – с печалбите от еротичните, любовни и криминални романи да издава класически и съвременни български автори. Йордан Янев се обръща с платени съобщения в печата: “Частна издателска къща “Сибия” търси 100 хиляди читатели на българската книга! Братя! Купувайте и български книги!” В тези тежки врема започва да излиза и литературният вестник “Денница”, който също е дело на журналиста. Днес много от българските писатели си спомнят с благодарност за този издателски подвиг на Данчо Янев. Може би десетина години на площад “Славейков” софиянци можеха да посетят и малката книжарница на издателство “Сибия”. Често тук влизаха и известни писатели и интелектуалци. Идвали са Георги Джагаров, Иван Динков, Петър Увалиев, Стефан Продев...

Често със “Сибия” се случваха и трагикомични история.

През зимата на 1991 г. пловдивският прокурор Андрей Атанасов вижда на улицата да се продава шумният роман “Месарят” от Алина Райес. Разлиства го и веднага нарежда книгата да се конфискува като порнографско четиво. Седем полицаи веднага обикалят целия Пловдив и обират 871 бройки от “страшния” роман на “Сибия”. Пловдивските книжари започват да търсят правата си в съда. Скандалът се пренася и в парламента, където депутатът “изглеждащ еднакво кръгъл отвсякъде” Александър Йорданов му придава политически отенък. Издателят Йордан Янев и романът “Месарят”
са обвинени в порнография. В крайна сметка прокурорският балон се спуква и цяла България се смее на домораслите пуритани.
Излизането на романа “Пеперудата” от Анри Шариер дава повод на издателското семейство да направи премиера на книгата в Софийския централен затвор. “Не мога да си обясня, с какъв акъл управата ни допусна вътре на среща със затворниците. В книгата се разказваше за бягството от затвора на главния герой”, - разказва Камелия Янакиева. Издателите подарили на затворниците много книги и след това месеци наред получавали от тях по пощата писма и стихотворения...
Междувременно дейността и популярността на “Сибия” расте. Книгите й са по всички сергии и книжарници в страната. В търговията с книги обаче вече се появяват и мошеници. С фалшиви паспорти и банкови гаранции няколко фирми успяват да завлекат Янев и съпругата му с близо 300 000 лева. Когато икономическата полиция открива следите им, започват открити заплахи към издателя от страна на търговците-мошеници.

Журналистът се принуждава да си купи газов пистолет

и да носи в себе си и нож.
През 90-те години Данчо Янев се прочу и с още нещо – той стана първия биограф на сваления диктатор Живков. Той бе първият журналист допуснат от Тато в дома му на улица “Секвоя”. Безбройните разговори, които са имали двамата станаха основа на книгата на Янев “Присъдата – аз, Тодор Живков”, която излезе в три части и на времето предизвика истинска сензация.
В едно свое интервю от това време Йордан Янев разказва, че Живков “искал да напише мемоар”, но мошеници-бизнесмени около него го излъгали. В крайна сметка, това което излязло на пазара като “мемоар” от името на диктатора няма истинска историко-документална стойност. Живков не обичал да говори много

за своя политически екзекутор Андрей Луканов.

В разговорите си с Йордан Янев много години преди убийството на Луканов Тато казал: “Андрей Луканов е човек от подземния свят, мафията...Скоро ще му се чуе камбаната...” Това свидетелство на журналиста доказва, че диктаторът е предсказал смъртта на своя политически враг.
През всички следващи години у нас се появиха няколко биографии и документални книги за генералния секретар на ЦК на БКП. Тодор Живков. Показателно е, че във всички тях се цитираха разговорите, които е водил в къщата си на “Секвоя” Тодор Живков с журналиста и писателя Йордан Янев.

Валентин БОЯДЖИЕВ nabore.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Текст посветен на всички граничари

В мрачна непрогледна нощ

по стръмнини и по пътеки,

метнал автомат и нож,

граничарят бди над всеки.

За него пек и буря няма,

в студ и сняг е закален.

Не е при него вече мама -

той мъж е във халат зелен.

Да не забравяме орлите,

които ден и нощ вървят

по долини и по скалите -

над Родината ни да бдят.

Харесайте България в снимки от миналото

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Старите домашни телефони

Помните ли ги ?. Днес на децата ни, ще бъде трудно, дори да им обясним за старите телефони с шайба или копчета. За нас, обаче, това е един мил спомен. Как се уговаряме с приятели, в колко часа ще сме си вкъщи, за да може да се чуем. Как се опитваме да пренесем телефона до стаята си, банята или килера, за да може да имаме малко усамотение за така важните ни разговори със съучениците. Как чакаме дуплекса най-накрая да затвори, за да може ние да наберем…
Сега мобилният телефон е в джоба на децата ни, едва ли не от детската градина, спим с него до възглавницата, рядко го пускаме от ръцете си… полезна ли е тази привързаност?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ