Живков предсказал смъртта на Луканов..(Статия)

Журналистът Йордан Янев, собственик на първото частно издателство след 1989 г. пуснал на пазара романа “Емануела” в зашеметяващия тираж от 100 000 броя
*Седем полицаи конфискуват книгата “Месарят” из пловдивските книжарници през 1991 г.

Преди повече от десетина години ни напусна вестникарят Йордан Янев - един от журналистите, които оставиха трайна следа в българския печат през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. Във втората половина на живота си Данчо влезе в ролята и на издател. Малко след смъртта му излезе последната му книга “Спомени от заклинания” /литературни портрети и есета/, която той, уви, не можа да види.
 Както и за много други българи, датата 1989 г. е преломна за съдбата на журналиста Йордан Янев. През 1990 г. той и съпругата му Камелия Янакиева взимат заем от 5000 лв. и регистрират първото у нас след промените частно книгоиздателство “Сибия”. За кратко време фирмата придобива изключителна популярност. На книжния пазар едно след друго се появяват заглавия с емблемата на “Сибия”. В тези години Янев прави и първия си “пазарен удар” – купува авторските права на шумния еротичен роман “Емануела” и го издава в зашеметяващия тираж от 100 000 екземпляра. За читателите появата на “Емануела” е истинска сензация, а за издателите – удар в десятката. “Ние направихме и първата сергия на площад “Славейков”, разказва по-късно Камелия Янакиева. – Сутрин изваждахме десетки пакети с “Емануела” и до вечерта те бяха продадени.

Някои си купуваха по 5-6 бройки.

Правеше ми впечатление, че най-много се книгата се купуваше от военни, някои от тях търсеха в томчето и илюстрации...” Янев използва печалбата от “Емануела” за да издаде в 10 000 тираж стихосбирка на поета Дамян Дамянов, който по това време е в затруднено материално положение. Постепенно “Сибия” налага своята издателска формула – с печалбите от еротичните, любовни и криминални романи да издава класически и съвременни български автори. Йордан Янев се обръща с платени съобщения в печата: “Частна издателска къща “Сибия” търси 100 хиляди читатели на българската книга! Братя! Купувайте и български книги!” В тези тежки врема започва да излиза и литературният вестник “Денница”, който също е дело на журналиста. Днес много от българските писатели си спомнят с благодарност за този издателски подвиг на Данчо Янев. Може би десетина години на площад “Славейков” софиянци можеха да посетят и малката книжарница на издателство “Сибия”. Често тук влизаха и известни писатели и интелектуалци. Идвали са Георги Джагаров, Иван Динков, Петър Увалиев, Стефан Продев...

Често със “Сибия” се случваха и трагикомични история.

През зимата на 1991 г. пловдивският прокурор Андрей Атанасов вижда на улицата да се продава шумният роман “Месарят” от Алина Райес. Разлиства го и веднага нарежда книгата да се конфискува като порнографско четиво. Седем полицаи веднага обикалят целия Пловдив и обират 871 бройки от “страшния” роман на “Сибия”. Пловдивските книжари започват да търсят правата си в съда. Скандалът се пренася и в парламента, където депутатът “изглеждащ еднакво кръгъл отвсякъде” Александър Йорданов му придава политически отенък. Издателят Йордан Янев и романът “Месарят”
са обвинени в порнография. В крайна сметка прокурорският балон се спуква и цяла България се смее на домораслите пуритани.
Излизането на романа “Пеперудата” от Анри Шариер дава повод на издателското семейство да направи премиера на книгата в Софийския централен затвор. “Не мога да си обясня, с какъв акъл управата ни допусна вътре на среща със затворниците. В книгата се разказваше за бягството от затвора на главния герой”, - разказва Камелия Янакиева. Издателите подарили на затворниците много книги и след това месеци наред получавали от тях по пощата писма и стихотворения...
Междувременно дейността и популярността на “Сибия” расте. Книгите й са по всички сергии и книжарници в страната. В търговията с книги обаче вече се появяват и мошеници. С фалшиви паспорти и банкови гаранции няколко фирми успяват да завлекат Янев и съпругата му с близо 300 000 лева. Когато икономическата полиция открива следите им, започват открити заплахи към издателя от страна на търговците-мошеници.

Журналистът се принуждава да си купи газов пистолет

и да носи в себе си и нож.
През 90-те години Данчо Янев се прочу и с още нещо – той стана първия биограф на сваления диктатор Живков. Той бе първият журналист допуснат от Тато в дома му на улица “Секвоя”. Безбройните разговори, които са имали двамата станаха основа на книгата на Янев “Присъдата – аз, Тодор Живков”, която излезе в три части и на времето предизвика истинска сензация.
В едно свое интервю от това време Йордан Янев разказва, че Живков “искал да напише мемоар”, но мошеници-бизнесмени около него го излъгали. В крайна сметка, това което излязло на пазара като “мемоар” от името на диктатора няма истинска историко-документална стойност. Живков не обичал да говори много

за своя политически екзекутор Андрей Луканов.

В разговорите си с Йордан Янев много години преди убийството на Луканов Тато казал: “Андрей Луканов е човек от подземния свят, мафията...Скоро ще му се чуе камбаната...” Това свидетелство на журналиста доказва, че диктаторът е предсказал смъртта на своя политически враг.
През всички следващи години у нас се появиха няколко биографии и документални книги за генералния секретар на ЦК на БКП. Тодор Живков. Показателно е, че във всички тях се цитираха разговорите, които е водил в къщата си на “Секвоя” Тодор Живков с журналиста и писателя Йордан Янев.

Валентин БОЯДЖИЕВ nabore.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Текст посветен на всички граничари

В мрачна непрогледна нощ

по стръмнини и по пътеки,

метнал автомат и нож,

граничарят бди над всеки.

За него пек и буря няма,

в студ и сняг е закален.

Не е при него вече мама -

той мъж е във халат зелен.

Да не забравяме орлите,

които ден и нощ вървят

по долини и по скалите -

над Родината ни да бдят.

Харесайте България в снимки от миналото

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Старите домашни телефони

Помните ли ги ?. Днес на децата ни, ще бъде трудно, дори да им обясним за старите телефони с шайба или копчета. За нас, обаче, това е един мил спомен. Как се уговаряме с приятели, в колко часа ще сме си вкъщи, за да може да се чуем. Как се опитваме да пренесем телефона до стаята си, банята или килера, за да може да имаме малко усамотение за така важните ни разговори със съучениците. Как чакаме дуплекса най-накрая да затвори, за да може ние да наберем…
Сега мобилният телефон е в джоба на децата ни, едва ли не от детската градина, спим с него до възглавницата, рядко го пускаме от ръцете си… полезна ли е тази привързаност?
                                  

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

7 непознати неща за днешните деца

Музикална Триола

Самоделна прашка

Уокмен

Самоделна лагерна количка

Игралните зали от 90-те

Шейна Чук и Гек

                                          Харесайте страницата ни в Фейсбук

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Войнишката клетва през годините (Статия)

Военната клетва е ритуал, от който нямам пресни спомени и ми беше любопитно да знам в какво съм се заклел и как то се сравнява с това, в което са клели преди и затова потърсих текстовете на военните клетви в новата българска държава. Думите би трябвало да са подбирани и подреждани много внимателно. Анализ, сравнение и изводи всеки може сам да си направи, ако иска.

Със Закона за носене на военните тегоби от 1897 г се въвежда следния текст:

Обещавам се и се кълна в името на всемогъщия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското княжество, ще слугувам честно и вярно на Княза и Отечеството и няма да пожаля живота си както в мирно време за запазвание реда и законите на страната, тъй и във време на война против враговете на моето отечество, в свидетелство на което целувам кръста и думите на Светото Евангелие. Амин. Заклех се!

От 1950 г. в Българската народна армия се полага следната клетва:

Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.
Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.
Готов съм винаги по заповед на народното правителство за защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.
Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.

В чл. 89 от Закона за отбраната и въоръжените сили от 1996г. е записано, че всеки военослужещ, се заклева изричайки тези думи:

Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

60-годишна съветска машина пробива снега

Машината минава там, където снегорините не могат.Военна техника се бори срещу преспите във Варненска и Добричка област по-време на обилните снеговалежи през 2017 година

Най-тежките места в района се чистят от верижни машини на Военноморските и Военновъздушните сили. Те са отваряли  отсечки, останали непроходими с дни, предава по това време  bTV.

Военноморските сили разчистваха отсечки от пътната мрежа на север от Варна, както и участъци в община Долни Чифлик. Преспите на пътя Кичево-Аксаковска панорама бяха разбивани с машина БАТ-М, която военните използват за прокарване на пътища в гористи местности.

Пътят е бил непроходим още  от 6 януари, тъй като обикновен снегорин не може да се справи. 60-годишната съветска машина обаче е  минала с лекота. 

„Последните 5-6 дни е минала над 600 км. като след себе си оставя отворени пътища", посочва подп. Мирчо Добрев в спомените си за обилните снеговалежи през 2017 година.

От началото на бедствието военните са  работили на терен по около 12-13 часа при най-висока температура от -8 градуса. 

До пълното изпълнение на задачата е имало доста тежка работа. Техника от състава на Военновъздушните сили пък е  разчиствала пътища и вадела закъсали в преспите автомобили в Шабла и Балчик.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ