В мрачна непрогледна нощ
по стръмнини и по пътеки,
метнал автомат и нож,
граничарят бди над всеки.

За него пек и буря няма,
в студ и сняг е закален.
Не е при него вече мама -
той мъж е във халат зелен.

Да не забравяме орлите,
които ден и нощ вървят
по долини и по скалите -
над Родината ни да бдят.

Помните ли ги ?. Днес на децата ни, ще бъде трудно, дори да им обясним за старите телефони с шайба или копчета. За нас, обаче, това е един мил спомен. Как се уговаряме с приятели, в колко часа ще сме си вкъщи, за да може да се чуем. Как се опитваме да пренесем телефона до стаята си, банята или килера, за да може да имаме малко усамотение за така важните ни разговори със съучениците. Как чакаме дуплекса най-накрая да затвори, за да може ние да наберем…
Сега мобилният телефон е в джоба на децата ни, едва ли не от детската градина, спим с него до възглавницата, рядко го пускаме от ръцете си… полезна ли е тази привързаност?
                                  

Музикална Триола

Самоделна прашка

Уокмен

Самоделна лагерна количка



Игралните зали от 90-те

Шейна Чук и Гек
                                          Харесайте страницата ни в Фейсбук

Военната клетва е ритуал, от който нямам пресни спомени и ми беше любопитно да знам в какво съм се заклел и как то се сравнява с това, в което са клели преди и затова потърсих текстовете на военните клетви в новата българска държава. Думите би трябвало да са подбирани и подреждани много внимателно. Анализ, сравнение и изводи всеки може сам да си направи, ако иска.

Със Закона за носене на военните тегоби от 1897 г се въвежда следния текст:

Обещавам се и се кълна в името на всемогъщия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското княжество, ще слугувам честно и вярно на Княза и Отечеството и няма да пожаля живота си както в мирно време за запазвание реда и законите на страната, тъй и във време на война против враговете на моето отечество, в свидетелство на което целувам кръста и думите на Светото Евангелие. Амин. Заклех се!

От 1950 г. в Българската народна армия се полага следната клетва:

Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.
Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.
Готов съм винаги по заповед на народното правителство за защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.
Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.

В чл. 89 от Закона за отбраната и въоръжените сили от 1996г. е записано, че всеки военослужещ, се заклева изричайки тези думи:

Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!


Машината минава там, където снегорините не могат.Военна техника се бори срещу преспите във Варненска и Добричка област по-време на обилните снеговалежи през 2017 година

Най-тежките места в района се чистят от верижни машини на Военноморските и Военновъздушните сили. Те са отваряли  отсечки, останали непроходими с дни, предава по това време  bTV.

Военноморските сили разчистваха отсечки от пътната мрежа на север от Варна, както и участъци в община Долни Чифлик. Преспите на пътя Кичево-Аксаковска панорама бяха разбивани с машина БАТ-М, която военните използват за прокарване на пътища в гористи местности.

Пътят е бил непроходим още  от 6 януари, тъй като обикновен снегорин не може да се справи. 60-годишната съветска машина обаче е  минала с лекота. 

„Последните 5-6 дни е минала над 600 км. като след себе си оставя отворени пътища", посочва подп. Мирчо Добрев в спомените си за обилните снеговалежи през 2017 година.

От началото на бедствието военните са  работили на терен по около 12-13 часа при най-висока температура от -8 градуса. 

До пълното изпълнение на задачата е имало доста тежка работа. Техника от състава на Военновъздушните сили пък е  разчиствала пътища и вадела закъсали в преспите автомобили в Шабла и Балчик.



Стояна Константинова Мутафова е българска театрална и филмова актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското име на актрисата е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка.

Играе в над 53 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща и? Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г.

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият и съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева – Муки.

Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота и. С него за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ.
starokino.blogspot.bg

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: