10:16
Admin
1900-1944, СТАТИИ
No comments
Подпоручик Стратия Мазгалов от 30-ти пехотен Шейновски - един от големите български герои, защитници на Добро поле в Македония, сражавал се със своите 13 юнаци срещу френските войски до смърт !
Това е единствената снимка, която е увековечила за историята ни този голям български офицер, родом от Симеоновград, командвал не армии, дивизии, бригади, полкове, а само 13 души в своето картечно гнездо на Скалистата височина, там където на 15 септември 1918 г. влиза в неравен бой с многочислен противник преди да бъде жив изгорен от френските огнепръскачки. Превземането на картечното му гнездо е струвало много загуби на частите на френската 122-ра дивизия, което признават нейните офицери в по-късни изследвания, посветени на пробива при Добро поле. Полковник Димитър Азманов посвещава на подпоручик Стратия Мазгалов в своята книга ''Урокът от Добро поле'' специално място, като описва подвига на неговата група доброполски защитници по следния начин:
"Картечното гнездо на Скалистата висота беше изкопано под самата скала и можеше да стреля едновременно на север, изток и юг. Под скалата бяха направени стаи за войниците, за патрони и за вода. Артилерията и мините на противника не можаха да разрушат гнездото и когато започна атаката, картечниците заеха местата си. Полесражението се покри с убити и ранени, но противникът не можеше да бъде спрян само с две картечници и той продължи настъплението си, като остави хора да се разправят с тази неочаквана съпротива. Така подпоручик Мазгалов и неговите храбри 13 войници са оградени. Но те имат достатъчно патрони, бомби, пушки и вода и се приготовляват за отчаяна борба. Неприятелските щурмови групи заобиколиха от всички страни гнездото и то остана като остров всред окръжилия го противник. Тогава се започва една нечувана борба на живот или смърт. Противникът надделява само след дълги усилия и множество жертви и само след като донася огнепръскачки и изгаря през отворите на картечниците всички защитници. Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никому неизвестни герои-светци. И дори противникът се възхищава от подвига им, като казва за тях: . . . ''те предпочетоха да бъдат изгорени с огнепръскачки, но не се предадоха" (френския капитан Рениери)."
Подпоручик Стратия Мазгалов е един от стотиците хиляди обикновени българи, тръгнали на война вдъхновени от Българския национален идеал за обединението на многострадалния български народ в едно свещено Отечество. За тези герои, понесени на крилата на Българския дух, даден от самият Вишний Бог на неговия Български народ, смъртта е само кратък преход към безсмъртието !!!
Това е единствената снимка, която е увековечила за историята ни този голям български офицер, родом от Симеоновград, командвал не армии, дивизии, бригади, полкове, а само 13 души в своето картечно гнездо на Скалистата височина, там където на 15 септември 1918 г. влиза в неравен бой с многочислен противник преди да бъде жив изгорен от френските огнепръскачки. Превземането на картечното му гнездо е струвало много загуби на частите на френската 122-ра дивизия, което признават нейните офицери в по-късни изследвания, посветени на пробива при Добро поле. Полковник Димитър Азманов посвещава на подпоручик Стратия Мазгалов в своята книга ''Урокът от Добро поле'' специално място, като описва подвига на неговата група доброполски защитници по следния начин:
"Картечното гнездо на Скалистата висота беше изкопано под самата скала и можеше да стреля едновременно на север, изток и юг. Под скалата бяха направени стаи за войниците, за патрони и за вода. Артилерията и мините на противника не можаха да разрушат гнездото и когато започна атаката, картечниците заеха местата си. Полесражението се покри с убити и ранени, но противникът не можеше да бъде спрян само с две картечници и той продължи настъплението си, като остави хора да се разправят с тази неочаквана съпротива. Така подпоручик Мазгалов и неговите храбри 13 войници са оградени. Но те имат достатъчно патрони, бомби, пушки и вода и се приготовляват за отчаяна борба. Неприятелските щурмови групи заобиколиха от всички страни гнездото и то остана като остров всред окръжилия го противник. Тогава се започва една нечувана борба на живот или смърт. Противникът надделява само след дълги усилия и множество жертви и само след като донася огнепръскачки и изгаря през отворите на картечниците всички защитници. Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никому неизвестни герои-светци. И дори противникът се възхищава от подвига им, като казва за тях: . . . ''те предпочетоха да бъдат изгорени с огнепръскачки, но не се предадоха" (френския капитан Рениери)."
Подпоручик Стратия Мазгалов е един от стотиците хиляди обикновени българи, тръгнали на война вдъхновени от Българския национален идеал за обединението на многострадалния български народ в едно свещено Отечество. За тези герои, понесени на крилата на Българския дух, даден от самият Вишний Бог на неговия Български народ, смъртта е само кратък преход към безсмъртието !!!
22:03
Admin
ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
No comments
През юни 1994 г. Мобилтел получава лиценз за планиране, изграждане, поддръжка и използване на първата национална GSM мрежа, която е пусната официално през септември 1995 г. Първоначалната търговска е марка „Цитрон“.
В началото мобилните услуги са толкова скъпи, че са достъпни за малко хора, но с течение на времето обликът на мобилните комуникации се променя, услугите и апаратите поевтиняват и мобилният телефон става всекидневие.
През декември 2000 година, Космо България Мобайл (КБМ) - 100% собственост на международната компания ОТЕ S.A. – печели търг за лиценз за втори GSM оператор в България и на 17 септември 2001 г. компанията започва търговска дейност с марката Глобул. През април 2013 норвежката компания Telenor Group закупува 100% от акциите на Глобул, а през октомври 2014 е създаден Теленор България.
През ноември 2005 г. БТК стартира третият в България мобилен оператор „БТК Мобайл“ (с търговска марка Вивател), който използва лиценз, получен от БТК като част от приватизационната сделка на компанията.
10:18
Admin
СТАТИИ
No comments
Историята на Хачико датира от 20-те години на XX век, когато един професор в земеделския факултет на университета в Токио го осиновява. Кучето е от породата Акита и е родено във ферма близо до град Одате, префектурата Акита (Япония).
В Япония Хачико е национален герой заради забележителната си вярност, която демонстрира пред своя собственик, и която продължава повече от 9 години след смъртта му. Кучето е известно по цял свят и на него са посветени много книги, филми и дори статуи.Професор Ейзабуро Уено пътувал всеки ден до работното си място и кучето винаги го изпращало до близката станция Шибуя. Двамата спазвали този ритуал до май 1925 г., когато професорът повече не се върнал. Уено починал, а Хачико продължил да го чака на станцията.
Всеки ден през следващите 9 години, 9 месеца и 15 дни Хачико чакал завръщането на Уено в уреченото време на станцията. Много хора, които работели на гарата били виждали кучето и професор Уено заедно всеки ден. Когато през 1932 г. голям японски вестник публикувал историята на Хачико, хората започнали да му носят лакомства и храна, за да го поддържат в невероятното му дело.Хирокичи Сайто, който бил един от студентите на Уено, видял Хачико на станцията и го проследил до дома Кобаяши, където научил историята на живота му. Той се вдъхновил от сърцераздирателния разказа и публикувал преброяване на кучетата от породата Акита в Япония.
Акита, една от най-старите японски породи, е известна със своята вярност. През 1932 г. една от статиите на Сайто била публикувана във вестника Токио Асахи Шимбун, което поставило кучето в светлината на прожекторите и Хачико се превърнал в национална сензация.Много родители и учители използвали историята на Хачико като пример, който да следват децата. През април 1934 г. известен японски скулптор направил бронзова скулптура на Хачико и породата Акита станала още по-известна. Хачико починал на 8 март 1935 г. – тогава бил на 11 г. Кучето било намерено на улицата в Шибуя. Любовта и верността на това куче заслужават да бъдат помнени вечно.Останките му били кремирани, а прахът му бил погребан в гробището Аояма в Токио, където те почиват до любимия му собственик професор Уено.
В Япония Хачико е национален герой заради забележителната си вярност, която демонстрира пред своя собственик, и която продължава повече от 9 години след смъртта му. Кучето е известно по цял свят и на него са посветени много книги, филми и дори статуи.Професор Ейзабуро Уено пътувал всеки ден до работното си място и кучето винаги го изпращало до близката станция Шибуя. Двамата спазвали този ритуал до май 1925 г., когато професорът повече не се върнал. Уено починал, а Хачико продължил да го чака на станцията.
Всеки ден през следващите 9 години, 9 месеца и 15 дни Хачико чакал завръщането на Уено в уреченото време на станцията. Много хора, които работели на гарата били виждали кучето и професор Уено заедно всеки ден. Когато през 1932 г. голям японски вестник публикувал историята на Хачико, хората започнали да му носят лакомства и храна, за да го поддържат в невероятното му дело.Хирокичи Сайто, който бил един от студентите на Уено, видял Хачико на станцията и го проследил до дома Кобаяши, където научил историята на живота му. Той се вдъхновил от сърцераздирателния разказа и публикувал преброяване на кучетата от породата Акита в Япония.
Акита, една от най-старите японски породи, е известна със своята вярност. През 1932 г. една от статиите на Сайто била публикувана във вестника Токио Асахи Шимбун, което поставило кучето в светлината на прожекторите и Хачико се превърнал в национална сензация.Много родители и учители използвали историята на Хачико като пример, който да следват децата. През април 1934 г. известен японски скулптор направил бронзова скулптура на Хачико и породата Акита станала още по-известна. Хачико починал на 8 март 1935 г. – тогава бил на 11 г. Кучето било намерено на улицата в Шибуя. Любовта и верността на това куче заслужават да бъдат помнени вечно.Останките му били кремирани, а прахът му бил погребан в гробището Аояма в Токио, където те почиват до любимия му собственик професор Уено.
Град Вършец се намира в подножието на Западна Стара планина, на 90 км от София, на 35 км северно от гр. Монтана и на 130 км южно от гр. Видин. Вършец е най-старият балнеолечебен курорт в България. Средномесечната януарска температура там е 2,1°С, средномесечната юлска температура е 22°С, а средногодишна температура е 11°С, като за региона са характерни големи температурни амплитуди.
Градът възникнал около минерален извор, като най-старият запазен писмен документ за неговото съществуване датира от VІ в.н.е. във византийските хроники. Там той е споменат с името Медека (Медикус – лечебен) - единственото селище с такова наименование в Римската империя.
За развитието на Вършец като балнеокурорт основно значение има дейността на д-р Дамян Иванов (1874 г. – 1959 г.) - първият балнеолог в България с европейско образование.
През 1910 г. във Вършец отваря врати първата минерална баня в България, днес наричана Старата минерална баня. Изградена е по подобие на баните в Баден-Баден. Новата минерална баня в града се намира до старата и е открита през 1930 г., като е действаща и до днес. По пътя за двете бани се намира и старата чешма, изградена през 1934 г., като температурата на минералната вода, която тече по нея, е 37 °С.
Липсата на варовик във водата на Вършец я прави една от най-меките в България. Минералната вода във Вършец лекува заболявания на нервната и сърдечносъдовата система, и на опорно-двигателния апарат. Чистият въздух и лековитата вода влияят добре и на болести на стомашно-чревния тракт, на отделителната система, при проблеми с очите и кожата и др.
Вършец е известен и с красивия си парк, който е вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в София, с площ от 800 дка. Той се слива със Слънчевата градина, изградена през 1934 г. Името на градината идва от алеите, които са под формата на лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина.
През 30-те години на ХХ в. Вършец е популярен курорт сред творческия и политически елит на България. Банското казино, което е разположено в центъра на Вършец, до старата и новата баня, е построено през 1924 г. Преди Втората световна война тук са се забавлявали богати българи и чужденци. Наричат го още „Царското казино”, защото е било посещавано и от принц Кирил (1895 г. – 1945 г.). За момента казиното, както и Старата баня, могат да бъдат разгледани само отвън.
Иванчова поляна е друго популярно място във Вършец. Алеите на градския парк водят до поляната, разположена на най-високото му място. С развитието на града като популярен балнеолечебен център поляната става част от „Пътеката на здравето” - място за гимнастика и отмора. Местните хора вярват, че измиването със сутрешна роса на Иванчова поляна преди изгрев слънце е лечебно. Днес поляната е чудесно място за пикник и досег с красивата природа. На 5 км южно от града, над квартал Заножене, се намира друго приятно място за разходка - местността Водопада – двустепенна водна каскада по течението на р. Орловщица.
В центъра на Вършец се намира красива пешеходна зона, известна като „Булеварда с чинарите“. От двете страни на дългия два километра булевард се извисяват дървета на възраст повече от 100 години. Това е и традиционно място за разходка на гостите и жителите на Вършец, а покрай алеята са разположени едни от най-красивите вили в града, изградени в началото на ХХ век.
Православният храм „Св. Георги Победоносец” е друга интересна забележителност. Строителството му започва през 1902 г. Светият олтар с прилежащите му икони е завършен през 1906 г., когато целият храм е осветен от Видинския митрополит Кирил. В него могат да се видят икони от ХVІІ и ХVІІІ в. Сред най-големите ценности на храма са четирите полилея, произведени в Йерусалим и Цариград и дарени от местни хора за освещаването на храма.
Във Вършец има и Общински музей, открит през 1999 г. Експозицията му има четири раздела: „Античен”, „Археологически находки и монетна колекция", „Балнеология" и „Етнография", като специално място заема бронзовата скулптура от II в. пр.н.е. на тракийското момче-бог Телесфор, което днес е символ на Вършец.
В близост до града, на около 13 км, се намира Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий”, основан през ХІІІ в. Манастирът работи всеки ден от 8 до 19 ч. Там може да закупите информационни материали за историята на манастира.
От Вършец има екопътека до старопланинския връх Тодорини кукли (1785 м), наречен така заради групата от хълмове, които наподобяват женска фигура. Екопътеката започва над квартал Заножене, но е препоръчителна за добре подготвени туристи. Туристическият информационен център в града предлага водач до върха. Местността Зелени дел е на 10 км от Вършец и е най-удобният изходен пункт за изкачването на върха. В центъра може да намерите информация за туристическите обекти и места за настаняване в града, както и да си купите информационни материали и сувенири.
Всяка година в началото на август във Вършец се провежда традиционен Празник на курорта, минералната вода и Балкана.
Градът възникнал около минерален извор, като най-старият запазен писмен документ за неговото съществуване датира от VІ в.н.е. във византийските хроники. Там той е споменат с името Медека (Медикус – лечебен) - единственото селище с такова наименование в Римската империя.
За развитието на Вършец като балнеокурорт основно значение има дейността на д-р Дамян Иванов (1874 г. – 1959 г.) - първият балнеолог в България с европейско образование.
През 1910 г. във Вършец отваря врати първата минерална баня в България, днес наричана Старата минерална баня. Изградена е по подобие на баните в Баден-Баден. Новата минерална баня в града се намира до старата и е открита през 1930 г., като е действаща и до днес. По пътя за двете бани се намира и старата чешма, изградена през 1934 г., като температурата на минералната вода, която тече по нея, е 37 °С.
Липсата на варовик във водата на Вършец я прави една от най-меките в България. Минералната вода във Вършец лекува заболявания на нервната и сърдечносъдовата система, и на опорно-двигателния апарат. Чистият въздух и лековитата вода влияят добре и на болести на стомашно-чревния тракт, на отделителната система, при проблеми с очите и кожата и др.
Вършец е известен и с красивия си парк, който е вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в София, с площ от 800 дка. Той се слива със Слънчевата градина, изградена през 1934 г. Името на градината идва от алеите, които са под формата на лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина.
През 30-те години на ХХ в. Вършец е популярен курорт сред творческия и политически елит на България. Банското казино, което е разположено в центъра на Вършец, до старата и новата баня, е построено през 1924 г. Преди Втората световна война тук са се забавлявали богати българи и чужденци. Наричат го още „Царското казино”, защото е било посещавано и от принц Кирил (1895 г. – 1945 г.). За момента казиното, както и Старата баня, могат да бъдат разгледани само отвън.
Иванчова поляна е друго популярно място във Вършец. Алеите на градския парк водят до поляната, разположена на най-високото му място. С развитието на града като популярен балнеолечебен център поляната става част от „Пътеката на здравето” - място за гимнастика и отмора. Местните хора вярват, че измиването със сутрешна роса на Иванчова поляна преди изгрев слънце е лечебно. Днес поляната е чудесно място за пикник и досег с красивата природа. На 5 км южно от града, над квартал Заножене, се намира друго приятно място за разходка - местността Водопада – двустепенна водна каскада по течението на р. Орловщица.
В центъра на Вършец се намира красива пешеходна зона, известна като „Булеварда с чинарите“. От двете страни на дългия два километра булевард се извисяват дървета на възраст повече от 100 години. Това е и традиционно място за разходка на гостите и жителите на Вършец, а покрай алеята са разположени едни от най-красивите вили в града, изградени в началото на ХХ век.
Православният храм „Св. Георги Победоносец” е друга интересна забележителност. Строителството му започва през 1902 г. Светият олтар с прилежащите му икони е завършен през 1906 г., когато целият храм е осветен от Видинския митрополит Кирил. В него могат да се видят икони от ХVІІ и ХVІІІ в. Сред най-големите ценности на храма са четирите полилея, произведени в Йерусалим и Цариград и дарени от местни хора за освещаването на храма.
Във Вършец има и Общински музей, открит през 1999 г. Експозицията му има четири раздела: „Античен”, „Археологически находки и монетна колекция", „Балнеология" и „Етнография", като специално място заема бронзовата скулптура от II в. пр.н.е. на тракийското момче-бог Телесфор, което днес е символ на Вършец.
В близост до града, на около 13 км, се намира Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий”, основан през ХІІІ в. Манастирът работи всеки ден от 8 до 19 ч. Там може да закупите информационни материали за историята на манастира.
От Вършец има екопътека до старопланинския връх Тодорини кукли (1785 м), наречен така заради групата от хълмове, които наподобяват женска фигура. Екопътеката започва над квартал Заножене, но е препоръчителна за добре подготвени туристи. Туристическият информационен център в града предлага водач до върха. Местността Зелени дел е на 10 км от Вършец и е най-удобният изходен пункт за изкачването на върха. В центъра може да намерите информация за туристическите обекти и места за настаняване в града, както и да си купите информационни материали и сувенири.
Всяка година в началото на август във Вършец се провежда традиционен Празник на курорта, минералната вода и Балкана.
Абонамент за:
Публикации (Atom)





















