Атмосферата на 90-те: Рожден ден на радио "Веселина",1995 г (Видео)

Веселина е българска радиостанция, основана в Пловдив на 15 декември 1992 г. от Веселина Каналева. Излъчва поп-фолк и денс музика. Постепенно увеличава покритието си в Южна България и София. Радио Веселина е една от първите радиостанции, които бележат началото на частното радиоразпръскване в страната. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Езерото в курорта Рударци, Пернишко,60-те

Рударци е разположено на югозападния склон на Витоша в община Перник-област Перник, на 7 км отстояние от град Перник и на 16 км от София.
Селото е съществувало още по тракийско време, в селото има тракийска могила. По време на първата българска държава селото е било разположено в местноста „Врелото“ по течението на река „Рударщица“, където и до ден днешен има следи от добиване на желязна руда, от където произлиза и името Рударци. По същото време мъжете в селото са били освободени от военна служба и плащане на данъци, защото са добивали желязо (жизнено необходимо за онова време). До този момент Рударци не фигурира в данъчните тефтери на държавата.

След падане под османска власт областен турски паша прави опит да събира данъци, което поражда недоволство. Убит е турския бирник, който е погребан в местноста „Орлов камък“, в последствие наречен „Турския гроб“. Тази местност се намира между с.Рударци и с. Мърчаево на тогавашния път, който е свръзвал София, Владая, Мърчаево, Рударци, Кладница, Попово (изселено заради язовир Студена), Крапец (също изселено), Чуйпетлово, Боснек, Старо Село, Диканя и Дрен. В резултат на което към Рударци е изпратена турска потеря. Селото е опожарено. Населението бяга и част от него се крие в манастира на съседното село Кладница, друга част се заселва в село Дрен и образува „Рударска махала“, която съществува и до днес с същото име. Хората, който са били в манастира били открити и убити (клане) от където произлиза и името на с. Кладница (това е една от легендите). [[Има поверие, което гласи, че хората който са били в манастира били открити след като проследили мома, която точела вода от чешмата на с.Кладница и се срещала с момък от съседното с.Студена. След откриването на хората в манастира и тяхното избиване е излязло проклятието – хора от с.Студена и с.Кладница да не се женят защото носят нещастие, от тогава излиза и кумовата рода между двете села, която продължава и до ден днешен, естествено там където се спазва старата кумова традиция.

След освобождението от османската власт населението започва да се завръща по собствените си имоти, първоначално егреци, след това къщи и образува една от многобройните махали на село Кладница. След освобождението основния поминък на селото е било земеделие, скотовъдство и най вече за мъжете каменоделство (правене на павета и финна работа облицовка с камък). Рударци се гордее с множество майстори, началници на работни бригади и главни майстори на големи (значими) за онова време обекти (сгради и паметници на културата). Махала Рударци се разраства и обособява като ново село през 1962 г. До 1978 г. Рударци и Кладница са с общо кметство. Рударци е известно с красивата природа и изобилието на минералната му вода.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Борово око"- Търговище,70-те

Борово око е парк в югозападната част на град Търговище, разположен в покрайнините на града, около езеро Борово око.
В близост до парка се намира и градския стадион, ресторант "Борово око" на брега на самото езеро, както и Художествена галерия „Никола Маринов“, където всяка година се провежда пролетен панаир „Изложение Търговище“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Фидел Кастро очарован от курорт Албена през 1972 г. (Статия)

Курортът Албена на 24-ти август ще навърши 47 години от отварянето си. Идеята за комплекса с хотели се ражда през 1967 г. И само две години по-късно тогавашният несменяем комунистически лидер Тодор Живков открива първата част на новопостроената Албена – с 9 хотела, 4 ресторанта и две заведения. Мястото бързо се превръща в любимо на тогавашния елит.Сред най-известните чужди гости, които имат честа да разгледат Албена още в първите години на създаването на комплекса е кубинският лидер Фидел Кастро. Той пристига да се любува на българския комплекс при посещението си през 1972 г. Реакцията към хотелите и обслужването в курорта са от много голямо значение за управляващата вихрушка, тъй като концепцията за Албена е „открадната“ именно от кубинските комплекси.Всички прочути гости на комунистическата власт, задължително минават през морската гордост на България. Така Албена разглеждат вождът на Северна Корея Ким Ир Сен, индийският социалист Ромеш Чандра в ролята си на председател на световната организация за мир, руският космонавт Николай Рукавишников и българският му колега Георги Иванов, режисьора Никита Михалков и съзвездие от лидери и звезди от бившия социалистически блок.Въпреки, че е основана отдавна, Албена и до днес е най-предпочитания курорт в България от семейните туристи. Хотелите са реновирани, но в рамките на местата, които са заемали и през 1969 г. Затова и Албена предлага зеленина, спокойствие и сигурност. В същото време комплексът налага и много тенденции в сектора като системата „ол инклузив“, провеждането на спортни състезания и лагери, библиотека на плажа, спа и балнео туризма.

Първа копка на Албена

Откриването на Курорта

blog.kittbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тодор Живков пред журналисти през 1991 г (Видео)

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баташкото клане на корицата на Military History (Статия)

Баташкото клане е на корицата на януарския брой на сп. Military History. Заглавието е "Лицето на злото". Вътре на един от най-мрачните моменти от историята ни са отделени 7 страници. Материалът, който подробно проследява събитията от 1876 г. в България с акцент върху ролята на американския журналист Джанюариус Макгахан, е Ричард Селсър, преподавател по история в Weatherford College и автор на 10 книги.Интересно е как американски историк интерпретира този момент от българската история. "Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя - не в Армения през 1915 г., както много хора смятат, а в малко българско селище през 1876 г. Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание срещу османското управление в България. Днес то е само бележка под линия в историята. Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български поданици - източноправославни християни. Така това, което започнало като война за независимост, прераснало в свещена война. По време на въстанието, докато западният свят изразява гняв и остро осъжда случилото се, силите на султан Абдулазис избиват над 15 хил. българи...", пише той.

Според автора въпреки че "Батак притежава всички елементи на история от първите страници - политическо потисничество, религиозно преследване, престъпления срещу човечеството и т. н. - Баташкото клане остава нечуто по три причини". Първата е Желязната завеса, която спира притока на информация. Втората е объркването в датирането - заради новия и стария стил. Трето, основните имена са на два езика - български и турски.Той разказва подробно за Априлското въстание, събитията в Батак. Специално внимание е отделено на ролята на американския журналист и правозащитник Макгахан - как той научава за клането, отива на място и разказва за него в "Дейли нюз".

"Според оценката на Макгахан от 9000-те жители на Батак само 1200 са оцелели. Публикуван на 7 август в "Дейли нюз", неговият репортаж дава първите данни, които излизат от България", пише Селсър. Историкът припомня и горчиво-хапливия коментар на Макгахан: "Мога да кажа спокойно, че направих за смазването на Турската империя повече от всички други...освен от самите турци".

Според автора на материала американският журналист, който днес е слабо познат в родината си, продължава да се радва на голяма почит в България.През 2007 г. в България се разрази раздухан скандал около "Митът Батак" - проект на изкуствоведката Мартина Балева и историка Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет. Темата възбуди т.нар. патриотична общественост като се заговори и за опит за изкривяване на историята. В основата на изследването на Балева беше  картината на полския художник Антони Пиотровски "Баташкото клане", рисувана през 1892 г., т. е. 16 години след Априлското въстание.
clubz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ