11:42
8:53
Admin
СТАТИИ
No comments
Младият й живот е прекъснат, когато е само на 15 години - Ане Франк загива в концентрационен лагер. Оцелява нейният дневник - разтърсващо свидетелство за Холокоста и незаличимата следа на един необикновен талант."Този наглед обикновен дневник
Ако след края на Втората световна война баща й не беше публикувал нейния дневник, Ане Франк щеше да остане просто една от безбройните безименни жертви на нацизма. С публикацията младото момиче, загинало в концентрационния лагер Берген-Белзен, става известно в цял свят. На 12 юни се навършват 80 години от рождението на Ане Франк.
Публикуван за пръв път през 1945 година, дневникът е разтърсващо свидетелство за Холокоста. Той е преведен на десетки езици, по него е заснет и филм, отличен с наградата "Оскар"; върху основата на вълнуваща история на Ане Франк миналата година беше поставен и мюзикъл.
Родена в семейството на еврейски търговец, Ане Франк е едва на 11 години, когато след идването на националсоциализма на власт в Германия емигрира с родителите си в Амстердам. След нахлуването на Вермахта в Нидерландия и започналите депортации на евреи семейството се укрива в една задна пристройка на "Принсенграхт" 263. Ане Франк описва в дневника си събитията. Пише на холандски език. Скривалището бива издадено, укриващите се в него - арестувани и депортирани. Ане Франк и сестра й са откарани най-напред в концентрационния лагер Освиенцим, след това в Берген-Белзен. Единственият оцелял от семейството, бащата публикува след Втората световна война дневника на дъщеря си.Разтърсваща изповед
Бъди Елиас, братовчедът на Ане Франк дори и не подозира за писателските й умения. До 1933 година нейното семейство често гостува в Базел, където живеят родителите му. Ане и Бъди прекарват заедно ваканциите в Енгадин. Бъди мечтае да стане актьор, Ане с удоволствие гледа неговите "представления" - преоблечен в дрехите на баба си, той изпълнява малки сценки.
"Тя беше съвсем обикновено, весело, живо момиче. Разбирахме се чудесно и вършехме заедно много щуротии. Много хора мислят, че Ане е била дете-чудо. Не, тя беше обикновено дете. Големият й талант се развива едва по-късно, когато се укрива със семейството си. Пишеше, наистина, и преди това, но това бяха по-скоро обикновени писма, каквито всички деца пишат. Когато прочетох дневника й, просто не можех да повярвам какъв невероятен талант е имала Ане. Това не е книгата на дете, а разтърсваща изповед. Нещо много дълбоко, истинска литература."
dw.com
- 7:55
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
Опитът на инж. Велизар Андреев да конструира и произвежда спортен автомобил в годините на социализма е откровено еретична проява, която предизвиква невиждана съпротива, простираща се от тесния кръг на професионалните среди до върховете на властта
Идеята за подобен проект занимава Велизар Андреев още от 1979 г., когато по негова инициатива е създаден НИПК Клуб “София”, в който свободно започват да се разискват идеи за разработката и производството на български спортен автомобил.
Още през 1962 г. Велизар Андреев завършва специалността “Автомобили, трактори и кари” в МЕИ и подготвя дипломната си работа, която съвсем естествено представлява не друго, а именно макет на автомобил. Своят първи автомобил обаче, той конструира още през 1960 г. Това е един интересен и най-важното действащ прототип с типично американски линии, който за съжаление не е запазен до днес. Макетът, представен пред комисията е с особено авангарден за времето си дизайн и отварящи се фарове, скрити под капаци, но такова предложение определено не се вписва в консервативните представи на достолепната комисия и дипломната работа е оценена с компромисна “четворка”.В края на 70-те години със съдействието на ученици от Механотехникума и няколко инженери от “6-ти септември” Велизар Андреев започва работата върху първия прототип на спортен автомобил тип “Бъги”. Завършеният модел е показан през октомври 1981 г. по време на ежегодната изложба на ТНТМ (съкращение от популярното в онези години движение за “техническо и научно творчество на младежта”) на територията на Пловдивския панаир. Атрактивният прототип е изработен от стъклопласт и е изцяло проектиран от Андреев, като механика и дизайн. Той е базиран на двигател и някои основни възли от ВАЗ 2101 “Жигули” и до голяма степен предрича формите на бъдещата спортна “София”. Основните разлики са, че “бъгито” е малко по-късо, няма покрив и врати (каросерията е с предпазен “ролбар” над главите на двамата пътници и напомня на “тарга”), а гумите са чувствително по-големи, според изискванията за такъв тип автомобил.
През есента на 1985 г. отново в Пловдив е показан и първият прототип на спортната “София”, боядисан във винено-червен металик. Той е изработен от учреденото през 1984 г. от Андреев и още няколко души, Инженерно-внедрителско стопанско дружество “Авангард”, чиято основна цел е максимално да ускорява внедряването в производство на всички стойностни продукти и изобретения, създадени по линия на ТНТМ . През 1986 г. на същия принцип е основано и дружеството “Авангард-Кар”, чиято основна дейност е свързана със серийното производство на спортните автомобили “София-Б”, като първоначално се е предвиждало техния тираж да достигне до 200 броя годишно.През 1989 г. отново в Пловдив е представен осъвременен вариант на “София”, боядисан в сив металик, за чието завършване Андреев получава подкрепа от “Балканкар” и Министерство на машиностроенето. Фаровете вече са открити и свалени в долната част на предницата, а дизайнът на задната част е радикално променен. Прототипът е показан без специфичните от предишните модели отварящи се нагоре врати, което обаче по никакъв начин не нарушава дизайнерската му цялост. Интериорът също е подолжен на множество корекции и подобрения.
През 90-те години Велизар Андреев разширява дейността си, като паралелно с производството на “джипа” (от който са завършени общо около 60 екземпляра) неговата фирма предлага тунинг на леки автомобили и преработка на пътнически купета (предимно от ВАЗ) в лекотоварни. През 1997 година той предлага и собствен прототип на малък автобус, базиран върху шаси от Avia, който е представен на Пловдивския панаир.До смъртта си в началото на 2001 г., Велизар Андреев отстоява една немислима за мнозина идея – конструиране и серийно изработване на български спортен автомобил, а с течение на годините неговата работилница се оформя като първата и единствена до момента практическа школа за млади конструктори и проектанти на автомобили у нас.
Производство на “Авангардкар” и “Виликар”
София – Б (1985 – 2001) 12 броя
София – С (1990 – 2001) 60 броя
Друг разказ за същия модел: През 1985 г. инж. Андреев прави първия прототип – фарове, които изскачат от каросерията и врати, които се отварят нагоре са част от детайлите, които изглеждат извънземно през онези години, когато все още строим социализма. На следващата година вече има и работещ автомобил, София Б е боядисан в златиста боя и има леки промени във външния вид, спрямо предшественика си.
През 1989 г. моделът е осъвременен до версията, от която в крайна сметка ще се произведат няколко бройки. Фаровете вече са вградени в бронята, вратите са променени, както и задната част на автомобила. Двигателят е от Лада. Купето е от стъклопласт. Автомобилът събира погледите на софиянци на първото автомобилно изложение, състояло се на 1990 г в НДК.Какво се случва? След 89-та инж Андреев стартира частна фирма, която произвежда основно третата му модификация, София С (нещо средно между бъги и джип). Прави и няколко броя от спортните автомобили. След смъртта му през 2001 г. бизнеса продължава синът му Божидар. Тъй като се пазят оригиналните шаблони, изливането на нови купета от стъклопласт е лесно и се прави, когато има клиенти. Вътре се монтират двигатели от Лада, а понякога и от други марки. Това поне намираме като информация. Може би фирмата се е преместила на друг адрес, а проектът автомобил София изоставен, поради липса на интерес?
Източник:sandacite.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)
