Британски шпионин издава първите ни ракети

На 11 май 1962 г. в гората над сливенското село Чубра става нещо странно. Внезапно в небето се появили огнени комети, след секунда се разнесъл мощен гръм. Доста местни видели кометите, но комай никой не разбрал за какво става дума. Повечето помислили, че военните стрелят с нови катюши - реактивни системи за залпов огън. Тази дата всъщност е прощъпулникът на родните ракетни войски. Стреляли с тактическия ракетен комплекс "Луна", а мишените били на тридесетина километра - в района на днешния полигон "Ново село".4 месеца по-късно, на полигона Капустин яр в Съветския съюз, българските ракетчици извършват и първия боен пуск с оперативно-тактически ракети (ОТР) 8К11. Далекобойността им е 180 км. Стреля 56-а ракетна бригада, базирана в Марино поле край Карлово.Още същия ден - на 28 август 1962 г., радио Лондон съобщава за пуска и обявява, че България вече е ракетна сила. Радостта от успешния старт била помрачена. Веднага започва разследване кой е издал тайната. Бързо стигнахме до извода, че няма как от нас да е изтекла информацията, си спомня ген.-лейт. о.з. Димитър Тодоров, бащата на родните ракетни войски. Първо, пътуването до Капустин яр минало в абсолютна секретност. Дори близките на ракетчиците не знаели закъде заминават. Всички казали, че отиват на голямо учение далеч от гарнизона. Второ, всички средства за свръзка, както и екипажите им на полигона били съветски, било абсолютно забранено в ефира да се чува българска реч. Години по-късно военният ни елит получил сведения, че успешният пуск на българските ракети бил издаден не от някой друг, а от от британския шпионин Олег Пенковски. 3 месеца по-късно - на 22 октомври Пенковски е арестуван. Военен съд го осъжда на смърт и на 16 май 1963 г. е разстрелян. И до ден днешен информацията за полковник Пенковски е изключително оскъдна. Доскоро почти всички сведения бяха класифицирани като секретни. Счита се, че съветският офицер е започнал да сътрудничи на британското, а след това и на американското разузнаване през 1958 г. По специалност Пенковски е артилерист, войната завършва 26-годишен като командир на гвардейски артилерийски полк. Ако се вярва на западни публикации след негови разкрития са арестувани близо 600 съветски разузнавачи, като 50 от тях били офицери от ГРУ - Главно разузнавателно управление на Министерството на отбраната. След залавянето на Пенковски съветският Генерален щаб предприема колосална промяна на дислокацията на своите ракетни войски. Похарчени са милиони рубли само за преместване на стратегическите военни бази. На 28 юни 1968 г. български ракетчици проведоха първите бойни пускове на родна територия, си спомня ген. Тодоров. По това време той вече е назначен за първия командващ Ракетните войски и артилерията на Българската армия. Според генерала ракетните комплекси били разположени на позиции край бургаските села Ясна поляна и Веселие. За мишени избрали стари катери, закотвени в морето източно от Балчик. Замисълът бил по траекторията на ракетите да няма населени места и крупни промишлени обекти. 3 дни преди стрелбите бойни самолети от близкото летище Равнец изпълнявали доста странни наглед упражнения. Щом като приближили стартовите позиции рязко се вдигали нагоре, а след това обръщали право на север и летяли минимум 10-12 км по бъдещия маршрут на ракетите. Целта на занятието била ракетните стрелби да се замаскират като редовни полети на изтребители. В 6 ч. сутринта първо стреля стартовата батарея край Веселие, час по-късно следва групов пуск от 2 батареи край Ясна поляна. Според ген. Тодоров на позициите са били ракетни комплекси от типа Р-130. След обяд от района на Шкорпиловци в учението се включват и ВВС със зенитно-ракетен дивизион С-75 "Двина". Малко по-късно пробват мерника си и моряците с бреговия ракетен комплекс 4К87 "Сопка". Всички мишени бяха поразени с първия изстрел, си спомня ген. Тодоров. Според него значението на отличната стрелба се подсилва особено от факта, че ракетните пускове са проведени не на съветски полигон, а на българска територия. Всъщност това е единственият случай в историята на Варшавския договор, когато някой от съюзниците дръзва да организира ракетни стрелби на свой терен. Може да се спори какви са мотивите за това решение, защото вариантът - икономия на средства, отпада веднага, след като теглят чертата на разходите. Ракетните пускове у дома излизат по-скъпо. Съображението за секретност също отпада, защото по международното морско право сме били длъжни в едномесечен срок да оповестим координатите на района на насрочените стрелби. А трябвало да се стреля на море, защото територията на страната не предлага подходящ за полигон терен, който да има дълбочина около 300 км и по него да няма населени места и промишлени обекти. Надделява мнението, че ръководството на армията просто е искало да изпробва своите възможности. В средата на 80-те години Щабът на Обединените въоръжени сили /ЩОВС/ на Варшавския договор лансира идеята на територията на Белоруския военен окръг да се построи ракетен полигон за нуждите на всички съюзни армии, твърди ген. Тодоров. Планът бил всяка държава да участва във финасирането на обекта, а ракетчиците да пристигат без техника по предварително утвърден график. Подкрепихме това предложение, но по непонятни причини, то не се осъществи, коментира бившият ракетчик. С особена охота той обяснява защо българските ракетчици превъзхождали своите братя по оръжие. Докато чехи, унгарци и особено източните немци се стараели стриктно да спазват съветските правила за стрелба, българите търсели свои пътища за съкращаване на нормативите. Не бяхме коне с капаци, сред ракетчиците имаше невероятни умове, твърди генералът. Най-силни били новаторските умения на ракетчиците от тогавашната 56-а бригада. Още през далечната 1967 г. те разработили специални прибори за електронна подготовка на данните за пуска. Прескочили класическите методи, взети на въоръжение от Съветската армия, и в резултат съкратили нормативите с 50-80%!!! Нововъведението впечатлило не само София, но и Москва. И скоро било прието на въоръжение и при съветските ракетчици. 4 ракетни бригади плюс още толкова ракетни бази и 13 ракетни дивизиона имала Българската армия в онези години. С ОТР са извършени над 50 бойни пуска, а с тактически комплекси - над 120. За последно армията ни провежда ракетен пуск през октомври 1999 г. Стрелял ракетният дивизион на танковата бригада в Горна баня. Днес прочутата танкова бригада я няма. Наричат ген. Димитър Тодоров "папа на ракетните войски". Признанието той е заслужил не само с личния принос за утвърждаването на новия род войска, но и с дълголетието. Преди 2 месеца генералът закръгли 90 г. Началото е през 1960 г., когато държавното ръководство взема решение за създаване на ракетни войски. Първият командващ новия род въоръжени сили е ген. Мицо Гетовски, а полк. Димитър Тодоров - началник-щаб. 2 г. по-късно Тодоров поема командването, за да не го изпусне цели 15 г. От 1978 до 1987г. - още 10 г. пък е главен инспектор. Вече като пенсионер генералът преживява болезнено дълбоките реформи в БА, които засягат и ракетните войски. Автор е на уникалната книга "Ракетните войски на България", която по всеобщо признание бе приета с възторзи от военните среди. Днес ген. Тодоров е удивително жизнен. Ако облече униформата, едва ли някой ще съзре видима разлика с облика от преди 24 г. Преди 3 г. овдовя, но не е загубил дух. Ракетчикът е пълен въздържател, макар напоследък да си позволява по глътка качествена напитка. Добрата си форма обаче по-скоро обяснява със спорта. Дълги години редовно се е занимавал с тенис и туризъм.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ 24chasa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Песен за войника :Как тихичко си капеха листата...

Септември бе и златна есен беше. Момиче пред казармата стой. В сълзи обляно своя мил изпраща, за сбогом нежни думи му реди. В сълзи обляно своя мил изпраща, за сбогом нежни думи му реди. Как тихичко си капеха листата. И вятъра ги носи на далеч.

 За сетен път сближихме си устата. С целувка кратка за последен път. За сетен път сближихме си устата. С целувка кратка за последен път. И ето вече мина се година. Редовно пишеш ми ти писма. И се кълнеш, че вечно ще си моя, че друг за тебе няма на света. И се кълнеш, че вечно ще си моя, че друг за тебе няма на света. Веднъж преди наряда да настъпи. Получи дългоочаквания плик.

Прости, прости, че се омъжих скъпи... прочете с болка стария войник. Прости, прости, че се омъжих скъпи... прочете с болка стария войник. Оставих плика, взех си автомата. И се загледах дълго в целта. Но се зарекох тази нощ да пазя, на младото семейство любовта. Но се зарекох тази нощ да пазя, на младото семейство любовта. Аз зная много дълго той ще страда. Писмото ми когато прочете.

 Но аз си имам вече друга радост, съпруга съм и имам си дете. Но аз си имам вече друга радост, съпруга съм и имам си дете. Пред твоя дом сигнала аз изсвирих. Излезна ти с детенце на ръце. Обърнах се и плахо си отидох, а ти извика с разплакано лице. Обърнах се и плахо си отидох, а ти извика с разплакано лице. Съдба, съдба защо си тъй жестока? Защо отне ми първата любов? Върни ми я тя трябва да е моя, върни ми я, върни ми любовта. Върни ми я тя трябва да е моя, върни ми я, върни ми любовта.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Знаков сериал на цяло едно поколение

Октопод-La Piovra,(1984 г)
Резюме : “Октопод” проследява драмата на полицейския инспектор Корадо Катани (Микеле Плачидо). Катани е женен за германката Елзе (Никол Жаме), жена с бурно минало, която след брака им успешно се въплъщава в ролята на домакиня. Корадо и Елза имат дванадесетгодишна дъщеря – Паола. Още в началото на сериала връзката им се разпада. Катани не може да прости единствената изневяра на съпругата си от преди 13 години.
Той е преместен в Сицилия, където продължава работата си по изобличаването на сицилианската мафия. Инспекторът превръща борбата си с престъпните групировки от професионално задължение в лична мисия. Това го оставя без подкрепата на лесно корумпираните му колеги и без одобрението на лицемерните му шефове.

Октопод (на италиански La Piovra) е италианска телевизионна сага, състояща се от 10 сезона.Първият сезон е излъчен през 1984 г. Последният през 2003 г. Сериалът има световна популярност. Сюжетът му се върти около неуспешната борба на италианската полиция с

мафията. В него взимат участие плеяда от известни италиански актьори, като Микеле Плачидо, Ремо Джироне, Джулияна Де Сио, Виторио Медзоджорно, Раул Бова, Симона Кавалари, както и българският актьор Стефан Данаилов, френските актьори Патрисия Миярде и Франсоа Перие, бразилската звезда Флоринда Болкан, германският Ролф Хопе и много други. Музиката на сезон 1 е на Риц Ортолани, а на останалите сезони - на видния италиански композитор на филмова музика Енио Мориконе. В България е излъчен за първи път в края на 80-те години на 20-ти век. За втори път започва излъчване в началото на 2006 г.
Режисьор : Дамяно Дамяни
Сценарист : Никола Бадалуко, Лучио Батистрада
В ролите : Микеле Плачидо, Ремо Джироне, Джулиана де Сио, Виторио Медзоджорно, Раул Бова, Симона Кавалари, Флоринда Болкан и др.
Жанр : Драма, Екшън
Държава : Италия
Година : 1984
Източник:Старото Кино

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Луи дьо Фюнес-човекът с 40 лица..(статия)

Виктор Пиве, Леополд Сароян, комисар Жув или полицаят Крюшо – това са само някои от незабравимите роли на великия френски комик, който напусна този свят през януари 1983 година, но остава завинаги в историята с десетките филми, които милиони по цял свят обичат да гледат до днес, пише БГНЕС. На неговите образи да се превивали от смях и са го аплодирали около 120 милиона зрители. Нека споменем само една справка – филмът "Голямата разходка", в който Луи дьо Фюнес прави потресаващ комичен дует с Бурвил, в продължение на 42 години остава най-гледаният френски филм със 17,27 милиона зрители. Френски телевизии често излъчват филми на актьора, които събират пред екраните цели семейства. Луи дьо Фюнес продължава да е популярен, защото на неговите образи са се смели поколения киномани. Нисък, плешив, с игриви сини очи, с богата гама гримаси и тикове, Луи дьо Фюнес е символ на "средностатистическия французин". „Той е олицетворение на това, което хората у нас най-малко обичат, което те обичат да ненавиждат – тъпият полицейски началник, лошото ченге", пише Софи Адриансен, автор на книга за актьора, която е била едва на 6 месеца, когато 68-годишният комик умира. Тази огромна разлика във възрастта не й пречи да е влюбена в неговата кариера. Луи дьо Фюнес е роден на 31 юли 1914 г. в парижкото предградие Курбьовоа

в семейство на банкрутирал бижутер. След завършването на гимназия работи в различни професии – амбулантен търговец, помощник-счетоводител, железар. За кратко посещава курсове по актьорско майсторство, препитава се като пианист в бар и накрая играе в пиеса благодарение на актьора Даниел Желен. Дълго време играе третостепенни роли в театъра и киното и получава признание едва на около 40 години с филма "Преминаване през Париж" /1956 г./, в който си партнира с Бурвил и Жан Габен, радващи се тогава на голямо признание. Успехът му става все по-голям след "Фантомас" с Жан Маре през 1964 г., а през същата година и с "Полицаят от Сен Тропе", който се превръща в сериал, чийто последен епизод "Полицаят и полицайките" е и последен филм в кариерата на актьора. През 1975 г. преживява сърдечна криза, но продължава да играе и прави незабравимия филм "Крилце или кълка". Макар да е често охулван от критиката, медиите и интелектуалните среди, Луи дьо Финес запазва специално място в сърцата на французите, които и днес се смеят на шапката на "Равинът Жакоб" или перуката на диригента на оркестър в "Голямата разходка" – аксесоари, намерили място и в музей в бившия замък на актьора в Нант.
Старото Кино

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Звездите от култовия сериал "Женени с деца"-преди и сега

Познахте ли ги? Звездите от хитовия сериал „Женени с деца“ са направо неузнаваеми към днешна дата, видя HotArena.net.. Просто няма да повярвате колко много са се променили Пеги, Ал, Кели и Бъд Бънди през годините.

Актьорът Ед О`Нийл сякаш най-малко се е променил. Той и до днес се изявява в различни ситкоми в епизодични роли. Последно феновете го видяха в "Модерно семейство" със София Вергара. И останаха доста изненадани от вида му.

За разлика от него актрисата Кейти Сийгъл е абсолютно неузнаваема. Актрисата през годините влиза в различни роли, но днес няма нищо общо с огнената Пеги. Въпреки че продължава да се радва на успехи на малкия екран.

Що се отнася до Кристина Апългейт, няма начин да познаете в днешната звезда празноглавата
блондинка Кели Бънди, пишат от kliuki.bg. Днес Кристина е по-зряла и със съвсем различен имидж и стайлинг.

38-годишния Дейвид Фустино, предизвика фурор с ролята си на тийнейджъра Бъд. След края на сериала обаче актьорът се появява предимно в епизодични роли. През 1998 година си партнира за кратко с Кристина Апългейт в ситкома „Джеси“. Но след спирането му се насочи предимно към озвучаване на анимационни филми.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Българска Народна армия..

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ