Тъжната съдба на актрисата Христина Русева-звезда от филма "Момчето си отива"

Една от звездите на филма ""Момчето си отива"" - актрисата Христина Русева, от две години насам се е превърнала в клошарка. Тя рови в кофите на централната улица в Сливен, научи "България Днес" от приятелка на Христина - Емилия Узунова.
Жената се обърна към вестника притеснена, че идващата зима и липсата на средства за храна могат да съсипят актрисата, която доскоро живеела на бул. "Толбухин" в стара градска къща."Често се случва това в наши дни, но за Хриси ми е много мъчно. Доколкото знам, сега в сградата, където живее, й е спрян токът, водата също. От време на време аз самата й оставям по някой лев, слагам й и храна, но тя всичко изпива. Преди време я бяха затворили принудително в социално заведение, за да лекуват алкохолизма й, но тя избяга оттам, защото искала да бъде свободна", сподели ни приятелката от младини на актрисата. Според нея, освен че "залита" по чашката, Русева развила и психични отклонения във времето. Тя не била агресивна, но си говорела сама и често викала по минувачите на улицата. "Не е опасна, когато като млада имаше пари да си купува лекарства и ги пиеше, всичко беше наред, но сега вече е възрастен човек, няма семейство и никой не се грижи за нея", разказва с мъка Русева.Историята на талантливата актриса е като за драматичен филм. Участва в "Момчето си отива" през 1971 г., а след това по лични причини се връща в родния Сливен. Играе малко в театъра там, а после отива във Варна. Във Варненския театър психиката й не издържа на конкуренцията и актрисата отново се връща в родния си град. Тогава идват политическите промени. "Явно никой не й е подал тогава ръка. Разбрах, че се молила да й дадат всякаква работа, за може да се изхранва, но след 1989 г. беше трудно време за всички нас в Сливен", обяснява тъжната съдба на приятелката си Узунова. Според нея Хриси можела до мине за борбена жена и изобщо никой не очаквал, че ще я сполети съдбата, която й се случила. "Минаваше за серт жена, не се отказваше лесно. Дори се яви на кастинги за няколко филма, между които "На всеки километър" за 13-а серия, а после игра учителката Минкова и в "Не си отивай", спомня си още Емилия.

Липсата на средства и работа обаче съкрушили силния характер на Русева и я тласнали към алкохола. "Алкохолът не прощава, горкото Христинче, а толкова беше красива и усмихната. Много ми е мъчно за нея. Понякога й говоря, но тя едва ли ме разбира. Имаше периоди, в които я виждахме как си тръгва да спи с цигани за шише ракия, дрогираше се с разни неща, но нищо не можехме да направим. Тя изведнъж се превърна в жена, която не познавах", споделя още Узунова.Не само тя, но и други хора се опитвали да помогнат на Христина през годините. Постоянно й давали пари, когато я виждали на главната улица, на два пъти я записвали в приют, но тя все намирала начин да избяга. "Тежка е съдбата й, но ми се иска по някакъв начин животът й да послужи за поука на всички, които си мислят, че със слава лесно се живее. Не, не за всеки е успехът, а много често дори така те поставя животът, че няма и с кого да го споделиш", завършва Емилия, една от последните добри приятелки на актрисата Христина Русева.
Източник:bgdnes  Лили АНГЕЛОВА
Повече за филма ТУК>>>

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Здравеопазването по времето на социализма

След  Девети септември Партията осъзнава, че ще управлява страна затворена зад Желязна завеса. Няма нито достъп, нито пари за модерна техника и оригинални лекарства.
Да, агенти на тайните служби крадат планове за медицинска техника и български предприятия ги преработват като измислени в България. Някои, като „български” кувьоз заработват, други, като „български” рентгенов апарат не стават.  Някои от откраднати от капиталистически страни  лекарства са сполучливо изработени и се произвеждат като „български”лекарства. Стават по-груби, но вършат работа.
Партията управлява с ясното съзнание, че добри лекари и мед. сестри ще намалят негативите от липсваща връзка със Световните достижения на медицинската индустрия. Затова българските лекари са с много добра, дори отлична подготовка. Това е така защото те нямат техника на която да се доверят и трябва да познават симптомите за да се грижат за нацията.
Българските лекари и мед. сестри са герои !Тежките условия в България налагат лекарите да се подкрепят и Държавата да не търси отговорност при грешки защото вината е солидарна. Колкото е виновен лекарят, който е убил пациент, толкова е виновна и Държавата, която не е осигурила нормални условия за лечение на населението.
Днес е трудно да си спомним тоталната липса на модерна техника във всички български болници.
Да, в Правителствена, в ИСУЛ, ВМИ, в Клиниката на Четвърти километър имаше и техника, и специалисти. Някои имаха достъп до болници на СССР, а други отиваха тайно в Европа или Израел.
Българите ползваха магьосници и врачки за да им „гледат” кой лекар може да спаси детето им.
Нуждата от добри лекари е от десетилетия защото хиляди български лекари и сестри работеха в чужбина. Партията изпращаше медици за да подпомагат братски народи. Печалбата, ОТКРАДНАТОТО от заплатите им осигурява лечението на партийният елит. Всеки български медик, работещ в чужбина, получаваше част от заплатата си в български лева, с ОГРОМНИ удръжки за Държавната фирма която ги е изпратила на работа.
Не, не както е сега ! Не става въпрос за еднократна такса, а за месечни удръжки на голяма част от заплатата ! Всеки български лекар или мед. сестра, който се е уредил да работи в чужбина разделяше заплатата си с Партията – Държава.Днес купуваме медицинска техника с подарени от европейските данъкоплатци пари.
Хората в Европа плащат данъци и ЕК изпраща част от парите им за да подобри медицината в България и никой не знае колко и къде са доларите, които НРБ крадеше от лекари и сестри. Крадеше е коректен израз.
Днес Законът забранява на фирмата, която е осигурила работа на българи да получава част от заплатата им. Днес Законът приема, че това е престъпление.
По време на социализма на лекари в смесените райони се плаща със злато. При сюнет, раждане или спасен човешки живот се дарява лекарят. Хората са благодарни защото знаят, че само знанията и опита на лекарят е спасил близките им хора. Не, НЕ Държавата или Партията, а Докторът е спасител в провинцията на България.  Пациентите при социализма даряваха лекарите с радост защото знаеха, че е необходима мотивация за да учат цял живот.
Лекарите при Социализма спасяваха хора въпреки лошите условия, въпреки мръсотията, въпреки липсата на техника и лекарства.При социализма проблемът не беше в лекарите и сестрите, а в липсата на хигиена. Българските пациенти измираха заради инфекции, а не заради болестта, с която се борят.
НРБ не произвеждаше химикали за почистване на болници и поликлиники. Липсата на химикали за дезинфекция и почистване уби хиляди и хиляди българи. Да, „барабаните ” стерилизираха инструменти и съдове, но пода, стени, тавани, легла, тоалетни, коридори, кухни, складове и … оставаха без дезинфекция.
Проблемите на Бърза помощ съживиха спомени.Спомних си, че лекари от Първа градска болница спасяваха живота ни като деца. После нещата се променяха и когато през 1985-1986-та година махнах третата си сливица участвах в „операцията”. Да, да, платих на уважаван лекар и ми изряза третата сливица. Проблемът беше, че не можех да отсъствам от работа и той прие да ме оперира сутринта, да се прибера за няколко часа и да отида на работа още същия ден. Сестрата отказа да участва и аз бях асистент на доктора.
– Хвани конеца, дръж здраво, опъвай, аз ще ги срежа. Смело ! Нали няма проблем ?
– Не, докторе, няма проблем…
Всичко мина добре. Благодарих му и се обадих на следващия ден, че съм добре. Това не може да се случи в мирно време никъде из Европа. Искам да кажа, че корупцията не е от вчера по тези земи.
През 1983-та година лекар от ХІХ поликлиника сгреши и уби майка ми. Въпросът не се раздуха защото ние с брат ми преценихме, че докторката не е виновна. Тя не познаваше майка ни и й направи голяма услуга. Рак щеше да я убие след няколко месеца. За да покрият колежката си лекари намериха екип на Бърза помощ, който изпълни желанието на майка ми да не умира пред очите ни. Няколко дни разговаряхме и разбрахме, че е непоколебима.Тогава лекар от ХІХ поликлиника извика Екип на Бърза помощ, който беше предупреден какво иска майка ни. Обясниха ни, че в Пирогов няма да приемат българка, която няма шанс за оздравяване и да облекчат с опиати болката в последните часове от живота й. Посъветваха ни да направим като циганите и след съгласие на майка ми станахме престъпници.
Линейката спря пред входа на Пирогов, свалихме носилката и преместихме майка ми на носилка от Пирогов. Тръгнахме си с линейката, а майка ни остана пред главния вход на Пирогов, пред смаяните погледи на следовател и санитари. Приеха я с процедурата за приемане на цигани. Майка ми беше приета в Пирогов с номер, без паспорт, без документи, без епикриза. Така приемат и днес циганите във всяка българска болница. На следващият ден с брат ми отидохме при майка ни и дойде следовател, който заплашва, заплашва, но всички знаехме, че няма да има никакви последствия защото ние направихме това, което правят български роми, а на тях не им правят нищо.
Майка ни почина след няколко дни. Отидох за кафе и когато се върнах вече я нямаше. Благодаря на всички, които облекчиха болките й !
Разказвам случай от 1983-та година !!!Българското здравеопазване не може да се промени ако не се покаже на данъкоплатците – избиратели Двойното дъно и не се включи Цялата мощ на Държавата в избиване на прозорци и пускане на слънчева светлина в катакомбите на гетата .
Всеки, който говори за здравеопазване, но не свързва здравеопазването с принуждаване цигани да стават Първо поколение данъкоплатци лъже ! Когато Държавата стартира План „Първо плащане на данък и осигуровки” ще може да се говори за болници и здравеопазване. Дълговете на болниците не са откраднати пари !
Е малка част може да е отклонена като „възнаграждение за страха”, но основната част от дълговете на болниците е похарчена за здравеопазването на хората от Двойното дъно. Невидимите хора получават безплатни грижи и това убива плащащите данъци и осигуровки. Ясно е, че проблем, който е измислен и създаден преди 50-60 години не може да бъде решен бързо. Когато започне изчистването ще са необходими няколко поколения.

Статията ни бе любезно предоставена от нейния автор Владимир Йосифов и BriagNews.
Със съкращения.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как бихме черковната камбана в 12 часа през нощта

" Камбани звънят "  Както вече е ставало дума , аз съм " бабино " внуче от поколението на 60- 70 - те години на миналия век ! Годините на моето щастливо и неповторимо детство . И отново е лято , жътва е , жега е в Тракийската низина , централна Тракия !  Тук вече сме по - големички , около 16 - 17 годишни , тъкмо за шамари ! Денят ни преминава в игри , закачки , риболов на нашата малка селска река , учим се да пушим тютюн ( цигари ) с филтър и без филтър ! Денят преваля , слънцето е към залез и решаваме да отидем да берем " вечернички ". Това е някакъв интересен див сорт карамфил , който вирее само по този край , цъфти по жътва привечер и ухае с много нежен аромат . Ходим по драки и шубраци , весело ни е и си берем цветя . Прибираме се за кратко , вечеряме и отново навън . Играем на " криеница " . Спонтанно решаваме да се разходим отново до селският манастир свети Атанасий Велики , придобил известност с това , че е единственият най - стар християнски манастир в Европа , действащ и сега ! Качваме се горе в манастира и сядаме на тревата под големия дъб пред църквичката .Тук през турско се е крил и Васил Левски . Сред песни , закачки , анекдоти , някъде към 0 часа посред нощ някой " умник " от нашите решава , че трябва да бие църковната камбана " на умряло " ! ! !  Даннн, даннн , даннн ! Чува се в цяло село ! Жътва е ! Единственият сигнал за тревога през онези години ! Всеки е склонен да си мисли най - лошото ! Дядо поп Иванчо ( БОГ да го прости ) излиза на вън по бели гащи и захвърлил калимявката , патрахиля и расото , брада скуби , БОГА проклина , нас псува и " благославя " ! Ноооо , не идва към нас ! Стиска ли му !? А ние , мислейки се за герои , себе си наричайки " деца на ДЯВОЛА " се кикотим от сърце , също сипем любезни " благословии по адрес на дяда попа ! А то каква била работата !? Камбаненият звън бил сигнал за тревога , ама на нас кой да ни разясни това !? Изпъкнали с едни гърди напред , станали " герои " се отправяме към къщи и отиваме да спим . На другият ден само се споменава из село за нашия подвиг , но само толкова . После сигналът за тревога го променят  с " пушечен " изстрел ! Ааааах , приятели ! Да знаете само какъв " автогол " си вкараха управата на ТКЗС с този " пушечен " изстрел ! И младежкият ни ум по онова време търпеше развитие ! По линия на ТНТМ ( Техническо и научно творчество за младежта ) създадохме младежката собствено ръчно направена гладкоцевна пушка " карагия " ! Е ? Какво правим !? Стрелба до БОГА по всяко време на денонощието и се отказаха от всякакви общообществени сигнали и аларми за уповестяване ! Еееех ! А минаха годинки ! Остаряхме , но не поумняхме ! Все същите деца си останахме !
Автори:Росен Бакърджиев и Тихомир Тенев
Следваща публикация:Как ядох бой във влака

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Леда Тасева (22.08.1926 - 04.07.1989 г.)

Публиката я познава като Леда Тасева, но рожденото ѝ име е Виолета Цветкова Тасева. Родена е на 22 август 1926 г. във Видин, по-голямата част от живота ѝ минава в София. Завършва актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, играе в театъра, киното и телевизията. За нея не е важно дали ролята е главна, или не е – важно е да я обикне, да я разбере, да я пресъздаде. Затова и публиката още я помни от филми като „Да обичаш на инат” и „Звезди в косите, сълзи в очите”, но най-вече в телевизионния театър „Харолд и Мод”, постановка на Хачо Бояджиев, която през 1986 г. превърна Леда Тасева и Стефан Данаилов в незабравим актьорски тандем. Затова и през 2002-а, когато реши да постави отново пиесата на Колин Хигинс за странната връзка между 80-годишна старица и 20-годишен хлапак, проф. Бояджиев посвети премиерата на „голямата Леда”.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Последният български космонавт Александър Александров

Преди 36 години втория български космонавт Александър Александров излетя в Космоса.
На 7 юни 1988 г. стартира съветският космически кораб „Союз ТМ-5“ с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов, бординженерa Виктор Петрович Савиних и българският космонавт майор. Мисията продължава до 17 юни.Александър Александров завършва Военновъздушното училище като летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в 22 изтребително-бомбардировъчен полк в Безмер, Ямболско.   През 1977 г. Александров e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.

Това е решено в специално създадена за това  комисия за избор на първия българин, който ще има честта да полети в космоса, където се развихря люта борба, вдъхновена от местния патриотизъм. На финала остават двама летци – Георги Какалов от Ловеч и Александър Александров от Омуртаг, Разградско. За Александър Александров, се застъпва неговият земляк, членът на Политбюро Пенчо Кубадински. Както личи по името му, той също е от Лудогорието (до 1934-а родното му село Лозница се е казвало Кубадин).Ловешкото лоби, обаче се оказва доста по-силно. В него влизат ген. Добри Джуров, министър на народната отбрана от с. Врабево, Ловешко; Гриша Филипов, секретар на ЦК и член на Политбюро, бъдещ министър-председател; Милко Балев, началник на кабинета на Тодор Живков и по-късно член на Политбюро; председателят на президиума на БАН акад. Ангел Балевски. Последните двама са от Троян. В крайна сметка Георги Иванов Какалов, е определен за титуляр, а Александров остава негов дубльор.

Последното препятствие за първия ни космонавт се оказва неговата фамилия. Руснаците не я харесват, понеже на руски тя се превежда нещо като „Посерков” и съветските другари решават, че тя трябва задължително да бъде сменена. Така Георги Какалов става набързо Георги Иванов, фамилията, с която става известен. Към останалата подготовка той трябва да упражнява и новия си подпис. На 10 април 1979 г. той излита на борда на “Союз 33” със съветския космонавт Николай Рукавишников. Поради повреда на кораба двамата не успяват да се скачат с орбиталната станция. Животът им виси на косъм, но със самообладание и малко късмет те успяват да се приземят невредими и стават герои на България и на Съветския съюз. Независимо от неуспеха на “Союз 33” програмата “Интеркосмос” се смята за изпълнена. Тя продължава с полета на унгарския космонавт, а друг българин не се предвижда.През 1986 г., обаче се подписва двустранно споразумение между Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство – България и ГЛАВКОСМОС – СССР.  Така само седем години след първия български космически полет на страната ни се предоставя възможност да изпрати втори сънародник в космоса, което е и прецедент в международната космическа програма „Интеркосмос”. 

Главната причина посочвана затова е, неуспехът на първата ни мисия в космоса от 1979 г.  За осъществяването на  втория ни космически полет  горещо се застъпва и дългогодишният военен министър ген. Добри Джуров, който решава да го направи в памет на загиналия си син –летеца Чавдар Джуров, загинал по време на полет при трагични обстоятелства. Това разбира се не може да стане и без безрезервната подкрепа на Съветския съюз .Кандидатите за космонавти се подбират между летците от изтребителната авиация. Подават документи около 300 човека. Изследванията са толкова щателни, че след тях някои кандидати се сбогуват завинаги със самолетите – лекарите им откриват недопустими за пилоти аномалии, останали дотогава незабелязани. След тестовете в България остават 10 души, от които съветски медици подбират четирима за по нататъшни изследвания в Москва. До финалната четворка достигат Александър Александров, по-малкият му брат Пламен, Красимир Стоянов и Николай Райков. Те отиват в руската столица на заключителни медицински тестове. Руснаците отхвърлят Пламен и изказват някои резерви по отношение на Райков. След това четиримата се връщат в България, където също както при първия космонавт, изборът прави политическа комисия начело с ген. Добри Джуров. 

До този момент всички кандидати смятат Александър Александров за безспорен фаворит, тъй като е бил дубльор на Георги Иванов. През изтеклите седем години той запазва формата си и междувременно е завършил аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на СССР в Москва. Събитията обаче се развиват така, че Александров едва не се разминава за втори път с шанса да полети в Космоса. Предложението на командването на авиацията е: 1. Стоянов; 2. Райков; 3. Ал. Александров. Двойката избраници трябва да замине за Москва на 10 януари 1987 г. Предвидено е имената им да се оповестят на 5-и. Зад кулисите отново се развихря битка между членовете на Политбюро. Говори се, че на свой ред  Пенчо Кубадински този път  оказва много по-мощен натиск в полза на своя земляк Александров. Броени месеци преди насрочения полет партийно-правителствената комисия по предложение на самия си председател – военния министър, прехвърля решението на Главното политическо управление на армията. То се отлага за последния момент – 8 януари 1988 г. Според някои източници отново се пускат в ход политически компромати, но в крайна сметка за титуляр е определен Александров, а за негов дубльор – Стоянов. Красимир Стоянов, който напуска  армията през 2008 г. като полковник в щаба на ВВС твърди, че двамата не са знаели за този избор до

последния момент. Едва десетина дни преди полета съвместна българо-съветска комисия им съобщава разпределението на ролите.Подготовката на екипажите на двамата кандидати за космонавти Александър Александров и Красимир Стоянов започва през 1987 г. в Центъра за подготовка на космонавти „Ю. А. Гагарин“ край Москва и трае около шест месеца. През февруари 1987 г. е утвърден космическият проект „Шипка“, който включва научно-техническата програма и цялата дейност по подготовката и провеждането на полета. През лятото на 1987 г. продължават с летателна подготовка в родината, а през есента се връщат в СССР и са разпределени в екипажите си: Александров с Виктор Савиних и Анатолий Соловьов, а Стоянов с Владимир Ляхов и Александър Серебров.На 6 юни 1988 г. на космодрума Байконур се събират Добри Джуров, Борис Бонев, членът на политбюро Йордан Йотов, посланикът ни в Москва Георги Панков, председателят на БАН акад. Ангел Балевски и командващият авиацията ген. Любчо Благоев. 

На следващия ден в 18,03 часа космическият кораб “Союз ТМ 5” е изстрелян. Този път проектът се увенчава с пълен успех. На 9 юни корабът се скачва с космическата орбитална станция “Мир”, където са Владимир Титов и Муса Манаров. В реализацията на научната програма вземат участие над 15 научни организации, производствени и спомагателни звена от българска страна, при което в работите участват над 1000 научни работници, инженери, технолози и други специалисти. Базовата организация за осъществяването на проекта от българска страна е Института за космически изследвания при Българската академия на науките (ИКИ- БАН).  По време на полета се извършват над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Осъществен е и телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската телевизия. Всичките 51 експеримента, предвидени в “Шипка”, са осъществени, и на 17 юни в 14,20 часа “Союз ТМ 5” се приземява в Северен Казахстан.

Така ние сме единствената социалистическа държава, която праща още един свой гражданин в Космоса. Няма нито една страна с нашите мащаби и население, която да е с двама космонавти и да е извела на орбита повече от 150 апаратури, прибори и системи, с които са проведени около 300 експеримента на борда на различни спътници и орбитални станции! Страната ни е 18-ата в света според класацията на ООН за държави, изпратили собствена научна апаратура в Космоса, шеста със собствен космонавт, трета, която произвежда специална космическа храна и е изпратила втори космонавт, само след СССР и САЩ.

Източник: socbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Любимите Татяна Лолова и Тодор Колев

Аз вече съм пияна.
-Не,дарлинг. Ти си трезва като малко,пухкаво пингвинче.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ