Почина една голяма легенда на българската естрадна музика

Тази нощ е починал големият български певец Бисер Киров, съобщи Йорданка Христова на страницата си във фейсбук. "Преди минути разбрах,че си отиде и Бисер Киров, мой колега и приятел !!! Божичко,толкова мъка ... ADIOS!!!", написа певицата. Киров е получил мозъчен инсулт, разказаха негови близки. Бисер Христов Киров е български естраден изпълнител и композитор. Роден на 4 септември 1942 година в град София. Произхожда от семейство на свещенослужител – баща му Христо Николов Киров e пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, а майка му е Венциноса Апостолова Кирова. Има двама по-малки братя: Апостол и Цвети.През 1961 г. завършва 22 у-ще в София с пълно отличие. През 1961-63 г. отслужва военната си служба в артилерийския дивизион на град Марица (сега Симеоновград). През 1963-67 и 1970-73 г. следва във ВХТИ – София, специалност „полупроводникови материали“, през 1968-69 г. следва в Софийския държавен университет – „журналистика“. През 1988 г. завършва РАТИ (Руската академия за театрално изкуство) в Москва, Русия, с отличие – специалност „музикална режисура“ в курса на проф. Иоаким Шароев.Като ученик свири на цигулка, след това на виола, а и до смртта си на китара. Пее рок-дуети с Георги Минчев, които продължават по време на съвместната им военна служба и като студенти. Случайно на 8 декември 1966 година е чут от Морис Аладжем и през 1967 г. започва професионалната му кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“. Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка проведени, чрез „Софияконцерт“, „Кюнстлерагентур“, „Госсконцерт“, „Прагоконцерт“, „Пагарт“, „Кубартиста“, „Джим Халси Ко“, „Макс Арт Интернешънъл“. Четири сезона е солист във „Фридрихщадтпаласт“, Берлин, ГДР: 1971, 1972, 1975 и 1977 г. Осемнадесет години е най-популярният певец-чужденец в ГДР.Като композитор има записани над 300 свои песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански и др. езици.  Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР. Има издадени и малки плочи в Испания и САЩ, както и 9 компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори. Признание и награди - Лауреат е на фестивалите: 1967 – Сочи, СССР. Трета премия 1968 – София, VIII фестивал на младежта и студентите – златен медал 1969 – Барселона, Испания – Първа награда на Олимпиадата на песента 1971 – „Златният Орфей“ – първа награда за изпълнение (Голяма награда не се дава) 1973 – „Златният лъв“, Лайпциг, ГДР – златен медал с Карел Гот, Марила Родович и Регина Тос 1974 – Познан, Полша – „Познанска пролет“ – лауреат 1975 – Дрезден, ГДР – Голямата награда за изпълнение 1976 – „Златен делфин“, Югославия – лауреат 1978 – Хавана, Куба, XI фестивал на младежта и студентите – златен медал 1978 – „Златният Орфей“ – Голямата награда „Златния Орфей“ за композиция – с песента „Сонет“ 1979 – „Златният Орфей“ – Голямата награда за изпълнение на песента „Вечерница“ на Ат. Косев 1981 – Гала, Хавана, Куба – Голямата награда 1982 – „Нюола фестивал“, Канзас, САЩ – Голямата награда и награда на публиката 1983 – Тампере, Финландия – лауреат на конкурса на Интервизията 1984 – Готвалдов, Чехословакия – Голямата награда и звезда на ОРТ 1985 – Москва, СССР, XII фестивал на младежта и студентите – златен медал 1987 – Специална награда „Шоу мастър“„ в песенния фестивал Кевън, Ейре (Ирландия) 1992 – Голямата награда на ФИДОФ, МИДЕМ, Кан, Франция 1995 – „Легенда на естрадата“- награда от фестивала Гласовете на Азия, Алма Ата, Казахстан 1997 – Трета награда от 126 песни за Москва в конкурса на Московското кметство по случай 850 години Москва – с песента „Обичам Москва“ по стихове на Владимир Башев 2002 – Почетна награда – Мечът на Алма Ата, Казахстан 2008 – Почетния знак на Президента на България Георги Първанов Десетки награди на българските конкурси: младежки, телевизионни, Мелодия на годината, пролетни, Морето и трудовите хора, Песни за Варна. Заслужил артист на Народна република България (1985). Женен е от 1969 година за състудентката си Митка, с която живее и до днес. Имат две деца – Венциноса (починала на 13 септември 2014 г. в Берлин) и Бисер и три внучки – Малена, Елиса и Фрида. Владее руски, английски, немски и ползва испански, полски, чешки, румънски.
24chasа

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Посветено на онези, които живеят в сърцето, но не и в дните ни...

-Дядо, ще ми дадеш ли една прегръдка,но бързо моля те?

-Разбира се,но защо да бързам?

-Защото мама всеки момент ще ме събуди...

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Държавната парично-предметна лотария през 70-те

1 двустаен апартамент – 2 стаи, хол, кухня в София – 7915 лв., 1 едностаен апартамент – стая, дневна, кухня в София – 6532 лв., 1 вноска за заем за строеж на жилище, 3 леки коли „Москвич 407“ – 9300 лв., 1 лека кола „Вартбург де Лукс“ – 3100 лв., 1 лека кола „Шкода комби“ – 3100 лв., 1 място за вила в Бояна – 1452 лв., 2 трактора, 5 телевизора „Плиска“, 4 радиограмофона „Кантата“, 20 екскурзии в СССР, 4 електрически печки „Чайка“, 6 шевни машини „Юнион“, 13 български перални, 35 транзистора „ВЕФ 206“, 52 съветски часовника, 12 акордеона по 80 баса.
Това е примерен списък с предметни печалби за един тираж (или дял) от Държавната парично-предметна лотария през 70-те години. Основана през 1935 г. с указ на цар Борис III, през 2011 г. лотарията се влива в Българския спортен тотализатор, а малко след това спират да се продават традиционните билетчета.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато граничарите са получавали медал и отпуска, ако застрелят нарушител!

Преди не много време, когато в България цареше социализъм, бяхме опасани от здрава ограда. В нея имаше отвори само за граничните пунктове, за нищо друго. Около границата е било забранено за размотаване. Жителите на погранични региони са получавали специални печати в паспорта. На отделни хора е разрешавано да ходят там, но само с причина и чрез специален документ. Имало е гранични отряди, отговарящи за определени части от раницата.Освен подлива тел, по оградата са прекарвани и проводници, които да служат като сигнализираща система при нарушение. Ако се получи сигнал за незаконно преминаване, на оръжие се вдига застава от няколко души НА ОРЪЖИЕ, придружавани от куче. При нужда са се изпращали още хора, НА МОМЕНТА!

Когато някой граничар успее да неутрализира нарушител, той получава медал и един месец отпуска.Понякога е бил повишаван в чин ефрейтор, писало се е за тези хора по вестниците. За по-сериозните успехи са се давали и телевизионни интервюта. Граничарите са били на почит, били са уважавани от хората, а сега са измамници, прибират подкупи, правят далавери. ЗА ГРАНИЧАРИТЕ, КОИТО НАРУШАВАТ ЗАКОНА Е ИМАЛО СЕРИОЗНО НАКАЗНИЕ!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжната история на една изстрадала и отчаяна баба която моли лекар за услуга

Илюстрирана снимка 

Един поет е казал, че най-голямата катастрофа е едновременно да си стар, болен и беден. Именно този инцидент засяга българското село.
Тази истинска случка разкрива всичко.„Един уикенд бях отишъл в Звъника, че ми е в района, който обслужвам и отдавна не бях ходил.
От селото ме посрещна една жена, която изглеждаше страшно: полусляпа, стара, цялата изпокъсана, цялата надраскана от тръните, оръфана. Приближи се съвсем близо с несигурни стъпки, опирайки се на своята крива пръчка, ме загледа дълго без да каже дума, като че не може да провярва, дали ме вижда наистина, изведнъж пита: „Ти добър човек ли си?“  Казах ѝ кой съм.
„Заклевам те в Бог, напиши в едно писмо,че съм умряла!“
Не разбирах какво ми казва, все си мислех, че погрешно се е изразила, че е искала да каже нещо друго и питам:
„Искаш да пиша, че си болна?“
„Не бе, сине! Напиши, че съм умряла, моля те от все сърце!“
„Бабо, мога само да пиша, че си болна, друго нямам право да пиша“
„Нищо, моля, пиши, че съм умряла и го прати на сина ми, да дойде да го видя още веднъж, преди да умра.“
Разбрах, че е пропътувала пеша четири километра около тръни, полусляпа и стигнала до обезлюденото селце от съседната махала, да дири помощ, някой да напише писмо на сина ѝ.
Лицето и ръцете й кървяха. Разбирам, теглото й, нейната молба бе последното ѝ смъртно желание!
Стресиращо ми действаше нейният външен вид, а молбата й ме вледени! Разбирах я, но не можех да помогна.
„Бабо, ще пиша, че си тежко болна, на умиране, изпрати на сина си, той със сигурност ще дойде!“
„Нищо няма да помогне, само напиши, че съм умряла, моля те и се помоли!“
Обяснявам, че няма да мога да го напиша.
Тръгна си … плачеше без глас, не съм сигурен, че се е върнала у дома…
Дълго време не се съм бил по тези место. Нищо по-тъжно не съм преживявал. Аз съм бил и на погребения. Те са тържество в сравнение с безкрайната тъга на немощната, стара и сляпа майка.
Ще минете през цели села, а няма да чуете джафкания на кучета. Никой не пази с кучета, защото нямат какво да пазят, а и нямат с какво да ги хранят, или в селото вече няма хора, или кучета. Често има само пилета. Лисиците и вълците посред бял ден се разхождат из селото и без страх наблюдават старците, като че проверяват колко им е останало от живота. И през деня лисиците взимат пилета. Сърните почти са се опитомили, можете да ги видите как всеки ден пасат край нечия къща.
Ето, това е само част от трагедията на българското село. Тази трагедия никой не я вижда и на никого не му пука за нея. Някой ще каже, че прекалявам. Напротив, това е само малка част от истината, а огромна част от нея не е вижда. Българското село е сцена на лични трагедии. Който спаси българското село, ще спаси и България.
Източник:zajenata.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сърцето ще ви заболи, когато разберете защо това момиченце е с вдигнати ръчички!

Снимката поставена в Reddit през нощта. Споделя се лавинообразно по всички социални мрежи като пример за разбитото детство на най-малките в Сирия.

Един фотограф, който бил в Сирия, искал само от близо да снима момичето, но получил реакция, която насълзила очите му .

Когато се доближил с камерата, тя се уплашила. Войната я научила, че всякакви уреди, които са насочени към нея са тези, от които трябва да се страхува.

Така малката се обърнала към фотографа и вместо да се усмихне, вдигнала ръцете, като че се предава.
Източник: zajenata.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ