11:41
Admin
СТАТИИ
No comments
Почти 40 години след излизането на първия филм от легендарната поредица тя си остава по-популярна от всякога, предизвиквайки въображението на няколко поколения и печелейки нови фенове с новата си част "Силата се пробужда".Същевременно името на Дарт Вейдър стана синоним на злодей, а репликата на принцеса Лея - "Помогни ми, Оби-Уан Кеноби, ти си ми единствената надежда" - беше непрекъснато имитирана и пародирана. "Междузвездни войни" не е първият научно-фантастичен филм на Холивуд , но той успя да си създаде безброй подражатели и дори нови поредици по начин, по който друг филм не е успявал. И продължава да издържа проверката на времето за феновете на жанра. Защо?
Един много важен фактор е, че "Междузвездни войни" е не просто добър филм, той също така използва много стари идеи. Това е мнението на американския писател на научна фантастика Джеймс Гън, основател на Университетския център за изследване на научната фантастика в Канзас."Всички ние разчитаме на формите, които сме наследили от нашите предшественици в жанра - концепциите, идеите - и се надяваме да ги оформим в нещо ново и различно, дори да правим изкуство с тях", обяснява Гън. "Междузвездни войни" ги използваха много добре и това беше източник на силата им".
Голяма част от сюжета на филмите изваден от старата поредица "Флаш Гордън", която самият Лукас е споменавал като източник на вдъхновение.Но това не е бил единственият източник. Гън разказва за инцидент с друг уважаван писател на научна фантастика - Брайън Олдис. През 1978 г. по телевизията започва оригиналната поредица на "Бойна звезда: Галактика". Тогава компанията FOX, която финансирала "Междузвездни войни", дала на съд студиото "Юниверсал", което продуцирало "Бойна звезда: Галактика". Според Гън, Олдис, който работел по защитата в делото, открил в известно списание за научна фантастика корица с извънземно, което било много подобно на Чубака. В друго подобно списание той открил корица, която наподобявала героите в сцената от "Междузвездни войни" "Cantina".Кейт Филипс, филмов критик, който често е писал за сагата, отбелязва, че "Междузвездни войни" също така е филмът, който американците са искали по онова време. Той обяснява, че друга филмова сага от тогава "Планетата на маймуните" е била антиутопия, а "2001: Космическа одисея", който е имал успех, все пак е бил прекалено генерализиран. Филмът от 1976 г. "Бягството на Логан" също имал доста мрачна визия.
Част от причината "Междузвездни войни" да бъде могъщ филм е, че е почувстван като "правилния филм за онова време", коментира Филипс и добавя, че "научната фантастика стана по-мрачна и повече антиутопична". Американците са искали и са се нуждаели от нещо различно.
Друг фактор, който прави сагата на Лукас толкова привлекателна е начинът, по който е изграден светът в нея. Тереза Джусино (Teresa Jusino), редактор в сайта за поп-култура The Mary Sue, казва, че филмите представят свят, който може да бъде разширяван, както е и направено - чрез странични поредици, книги и комикси.
Филмите от "Междузвездни войни" влагат много старание в това да създадат правдоподобни извънземни, като например най-вече в сцената "Cantina". Също и в другите филми. "Това е толкова богат свят, винаги ще е способен да възпроизведе нови истории и нови превъплъщения", коментира Джусино.
Тя дори добавя, че не е гледала някой от филмите, докато не станала голяма. През 80-те и 90-те обаче препратките към поредицата си проправили път в много други области - например реплики в епизод на "Приятели". "Вече знаех много от историята от това, което ми разказваха хората".
Всъщност, когато през 1999 г. излиза "Невидима заплаха", много хора, които са били гледали първият филм като деца, са започнали да получават да получават работа в телевизията и филмовата индустрия, казва Робърт Макнийс (Robert McNees), физик от университета "Лойола" в Чикаго и фен, който е гледал филма като дете. "Когато говориш за "Междузвездни войни", ти наистина се обръщаш към нечие детство", казва той.
Този позив към детството е важно, коментира Макнийс. Другите научно-фантастични филми по онова време не са имали този тип чар и фактът, че много деца го гледали, направил голямо впечатление. "За мен беше като храна за въображението", казва той.
Не на последно място за продължаващата популярност на "Междузвездни войни" е екипът зад
кадър. Джон Уилямс (John Williams) например, който е написал известната музика за поредицата, вече е спечелил Оскар за работата си за "Челюсти" (197) (като след това спечели още 4 Оскара). По-малко познати са Ралф Макгуайър (Ralph McQuarrie), който е художникът зад филмите, и звуковият режисьор Бен Бърт (Ben Burtt).
Източник на част от текста :offnews.bg
10:44
Admin
СТАТИИ
No comments
Най-хубавият студентски спомен на президента Росен Плевнелиев е от бригадите в бургаското село Равадиново. Там в продължение на месец брали дини и грозде.“Като студент свирех в група на бас китара. Една вечер в столовата на АПК Равадиново решихме да си направим концерт. Аз свирех на кофи, защото нямаше барабани. За да издават различни звуци, ги бях напълнил с одеяла”, спомня си Росен Плевнелиев. След големия успех на концерта решили да изнесат още един – “Златните момчета на България” (като златните момичета на Нешка Робева). Заменили обаче топките с дини. “Навсякъде имаше кори, пързаляхме се върху тях. Така се превърнахме в златните момчета на равадиновските дини. Стана голям купон. На следващия ден финиширахме с парцалите и кофите, дори пребоядисахме залата”, спомня си Плевнелиев.
Източник:http://www.blitz.bg/
17:29
Admin
СТАТИИ
No comments
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ — революционно премахване на собствеността на експлоататорските класи от пролетарската държава и превръщането й в държавна социалистическа собственост. Социалистическата национализация е обективна необходимост, извънредно важна съставна част от революционния процес на преход от капитализма към социализма. Необходимостта от национализация произтича от изискванията на закона за съответствие на производствените отношения на характера на производителните сили и е една от общите закономерности на социалистическата революция и изграждането на социализма. Тя ликвидира собствеността на капиталистите и едрите земевладелци върху средствата за производство, унищожава икономическото господство на експлоататорските класи, създава социалистически сектор в икономиката. Пътищата, методите и темповете на национализация на основните средства за производство зависят от конкретните исторически условия и могат да бъдат различни в отделните страни. При едни условия, както е в СССР, се извършва бърза национализация на промишлеността, банките, транспорта и т. н. чрез експроприация на частнокапиталистическата собственост. В други случаи е възможна постепенна национализация на средствата за производство, както е в някои народнодемократични страни. Национализацията може да се осъществява както чрез безвъзмездна експроприация на собствеността на едрата и средната буржоазия, така и чрез изплащане на обезщетение. С. н. преобразува в обществена само собствеността на експлоататорските класи, но не засяга собствеността на дребните стокопроизводители (селяни и занаятчии). Дребните стопанства, основани на личен труд, чрез доброволно коопериране с помощта на социалистическата държава се обединяват в едри колективни стопанства от социалистически тип. С. н. се различава от капиталистическата национализация (вж и държавна капиталистическа собственост). При с. н. държавната собственост се използва в интерес на целия народ и е основа за премахване на експлоатацията на човек от човека. В СССР основните средства за производство се национализират веднага след победата на Великата октомврийска социалистическа революция, а в страните с народна демокрация — в течение на няколко години след установяването на народна власт. В България веднага след 9 септември 1944 за държавна собственост са обявени предишните държавни предприятия, конфискувани са имуществата на осъдените от Народния съд, на незаконно забогателите през време на войната и на монополистичните обединения. С укази от. 23 и 27 декември 1947 са национализирани всички едри, средни и част от дребните промишлени предприятия и частните банки. Извършена е с. н. и в другите отрасли и сфери на дейност на капитала в различни етапи и срокове. Национализация на земята не е извършена. В резултат от социалистическата национализация на промишлеността, банките, транспорта, външната търговия, вътрешната търговия на едро и част от земята в социалистическите страни се създава социалистически сектор, който става господствуващ в народното стопанство, и командните височини в икономиката преминават в ръцете на държавата. На 27.12.1947 г. е приет закона за национализацията в НРБ.
Одържавени са основните средства за производство – индустриални предприятия и мини, последвани от банковия сектор. Още на 23 декември 1947 г. рано сутринта специално подготвени кадри за бъдещото управление на предприятията за национализиране и милиционерски части блокират достъпа на собствениците до архива, касата и управлението. Собствеността е иззета принудително от собствениците им. Назначени са коменданти, които да охраняват вече държавните фабрики.
На собствениците на национализираните предприятия държавата предвижда обезщетение в държавни лихвени облигации. Реално обаче бившите собственици не са обезщетени по справедлив начин, а фактически са ограбени и така извършената национализация граничи с конфискация.
В Закона поименно са изброени над 4000 предприятия за национализация. Сред тях най-многобройни са 900 мелници и маслобойни, 900 дървопреработващи предприятия, 220 дарака, 300 текстилни фабрики. Следват по брой предприятия за производство на строителни материали, на захар, консервни, хранителни, кожарски и обувни стоки, химически предприятия, мини, печатници.
Трябва да се отбележи, че национализацията през 1947 г. е посрещната положително от обеднелия след войната български народ.
За отбелязване е също, че национализацията от 1947 г. е проведена съвсем планово и организирано за сметка само на 6094 собственици и техните семейства, а приватизацията след 1990 г. бива извършена в условията на съзнателно планиран хаос за сметка на обедняване на широките народни маси и последвалата емиграция на 1 млн българи по света.
Източник:соц.бг
Одържавени са основните средства за производство – индустриални предприятия и мини, последвани от банковия сектор. Още на 23 декември 1947 г. рано сутринта специално подготвени кадри за бъдещото управление на предприятията за национализиране и милиционерски части блокират достъпа на собствениците до архива, касата и управлението. Собствеността е иззета принудително от собствениците им. Назначени са коменданти, които да охраняват вече държавните фабрики.
На собствениците на национализираните предприятия държавата предвижда обезщетение в държавни лихвени облигации. Реално обаче бившите собственици не са обезщетени по справедлив начин, а фактически са ограбени и така извършената национализация граничи с конфискация.
В Закона поименно са изброени над 4000 предприятия за национализация. Сред тях най-многобройни са 900 мелници и маслобойни, 900 дървопреработващи предприятия, 220 дарака, 300 текстилни фабрики. Следват по брой предприятия за производство на строителни материали, на захар, консервни, хранителни, кожарски и обувни стоки, химически предприятия, мини, печатници.
Трябва да се отбележи, че национализацията през 1947 г. е посрещната положително от обеднелия след войната български народ.
За отбелязване е също, че национализацията от 1947 г. е проведена съвсем планово и организирано за сметка само на 6094 собственици и техните семейства, а приватизацията след 1990 г. бива извършена в условията на съзнателно планиран хаос за сметка на обедняване на широките народни маси и последвалата емиграция на 1 млн българи по света.
Източник:соц.бг
Абонамент за:
Публикации (Atom)


















