23:56
22:24
Admin
СТАТИИ
No comments
В зората на ХХ век бензиновите пари се омешаха с алкохолните и причиниха първата катастрофа в автомобилната история на отечеството.
На 19 март 1912 г. влиза в сила "Правилник за движението на автомобилите в столицата". Въведени са пет знака. Максималната скорост за леките коли е 15 километра в населено място и 50 извън него. За автобусите и товарните машини ограниченията са съответно 6 и 15 километра в час. "Водачът при изпълнение на служебните си обязаности трябва всякога да бъде в трезво състояние", нарежда законът.
Но кой да чуе?
Два автомобила с неизвестна марка се блъскат в лишения от всякакво движение център на София. Те пълзели с около 15 километра и имали кристална видимост още от 200 метра. Водачите им обаче не реагирали и
челен удар смачкал металните муцуни
Столичната община назначава комисия, която да разследва трагедията. Специалистите установяват, че единият шофьор се е качил на купето от "Широката механа", а другият е седнал зад волана след почерпка в бирария "Батенберг". Първият бил на нашенско вино, вторият - на австрийско пиво. Лошите мезета предрешили фаталната среща, коментират тогавашни зевзеци.
Първият автомобил влиза в София през 1896 г. "Видя ли файтона без коне?", пръскат новината най-ранобудните. "Как без коне?", дивят се по сокаците. "Е така, без коне върви. Дяволо го кара изотвътре", обясняват техническото чудо познавачите.
"Едно червено високо купе, покачено на високо шаси с колела колкото колелата на днешните файтони, гумите от твърд каучук, без пневматици, моторът под седалището на шофьора, без предната част, без днешния радиатор, воланът отвесен, а самият кръг наподобява масичка", описва возилото очевидецът Георги Каназирски - Верин.
Автомобилът е марка "Де Дион Бутон" и е купен от чешкия търговец Август Шеведи. Пуснат
с трясък минава по ул. "Мария Луиза"
На площад "Св. Неделя" обаче моторът угасва. След два дни работа механиците успяват да го подкарат, но на ул. "Солунска" машината спира отново. След още две денонощия ремонт колата пак пали, за да спре окончателно на ул. "Неофит Рилски".
Въпреки безславния рейс "Де Дион Бутон" пробива на българския пазар и става хит по нашенско. Клиенти на френското возило са Военното министерство и Централната пощенска станция. Бензиновата кола събирала писмата, но след нея за всеки случай се движел и файтон, та ако закъса, да довърши работата.
Първият шофьорски курс също е проведен на "Бутони". Две седмици през 1905 г. мераклиите се упражнявали на три такива машини и един "Мерцедес".
Лека-полека започват да се мяркат и други марки. До забравените днес "Делаж", "Бренабор" и "Дикси" пърпорят прочутите "ФИАТ" и "Рено". Отвъд океана пък пристигат модели на "Форд", които раждат най-ранния шофьорски фолклор. "Имаш ли "Форд", бъди горд!", обичали да повтарят собствениците на американската техника.
Едно от първите автомобилни състезания се провежда през 1914 г. между Орлов мост и Горублянските ханчета. Гонката минава без инциденти. Две катастрофи помрачават обаче ралито за Балканската купа през 1929 г.
Маршрутът от 420 км е тежък
и чуждите пилоти се отказват. "Нека българите си чупят главите с нашите автомобили!", махат с ръка те.
По време на състезанието едно "Шевроле" се обръща при Карловските бани, а "Форд" катастрофира в оризищата край Пловдив. Навигаторът е ранен, налага се да бъде откаран в болница.
За разлика от автолеваците цар Борис ІІІ владеел отлично кормилото. Тази страст е наследствена, защото и баща му Фердинанд бил почитател на бензиновите самоходи. Още през 1887 г. неговият придворен лекар стоварва на "Царската товарителница" в гара Казичене автомобил. Колата е откарана в двореца "Врана", където монархът прави кръгчета по алеите.
Това возило остава скрито за поданиците на княжеството. След време докторът отива с него в Цариград, продава го и се връща с железницата.
Цар Борис и княз Кирил продължават фамилното хоби. Излетите им с автомобил най-често били компанията на Елин Пелин. Братята се сменяли на кормилото, а писателят отговарял за закуските.
През 1925 г. група ентусиасти създава организация за развитие на автомобилното дело у нас. Покровителствена от двореца, на следващата година тя е осветена като Български царски автомобилен клуб (БЦАК). Председател е испанският пълномощен министър Хосе де Ромеро и Дусмет, главен секретар е виконт Жан д'Амонвил. През 1927 и 1928 г. Царският автоклуб
организира ралита "Розова долина"
Първото минава без аварии, но на второто колата на Дора Габе претърпява инцидент.
Работата е в това, че БЦАК си поставя амбициозната задача да запали и дами по автомобилния спорт. Един ден в книжарницата на Тодор Чипев Дора Габе вижда княз Кирил. Поетесата бърза да му подари току-що излязлата си стихосбирка "Земен път". Князът отговаря на жеста с покана за участие в ралито.
По време на гонката автомобилът на Дора пука гума. Поетесата спешно е преместена в най-бързата кола, която печели състезанието. "Малко повечко слава никога не е излишна за музите, дори когато тя ухае на бензин", подмята един от пилотите.
Камили срещу автомобили
Царският автомобилен клуб успява да преобърне мисленето дори в затънтените Родопи. До влизането на автомобила тук търговците използвали услугите на камили. Бензиновата конкуренция плаши водачите на кервани и те започват война, като тази в Англия срещу първите паровози. През ХIХ век собственици на дилижанси от Острова се нахвърляли върху самоходите и чупели машините.
В Родопите пък камиларите застилали пътищата с остри камъни, за да ги направят непроходими за пневматичните гуми. Някои от по-будните обаче бързо схващат, че не могат да вървят срещу новото.
През 1924 г. търговецът Георги Чорбаджиев от Крумовград продава камилите и си купува лимузина. Георги е първият член на Царския автомобилен клуб в Родопите. Вторият, проумял прогреса, също е търговец. Българомохамеданинът Ахмед Юзейров става собственик на бензиново возило и член на клуба.
"Родопчани се плашели от всичко, свързано с институциите. И като се кажело "Царско", считало се е за недосегаемо", пише познавач на тамошните нрави. По тази логика Георги и Ахмед хем си карали колите, хем търговията им вървяла, защото минавали за "царски хора".
Росен ТАХОВ
- 19:04
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
Истинското име на Спас Дойчев, този невероятен касоразбивач е Димитър Гавраилов Иванов. Роден през 1900 г. в малкото тутраканско село Калимок, на 15 години той вече е обявен за рецидивист-джебчия с прозвището Митко Силистренчето. Превърнал се в професионален апаш, той става съвършен „спечизия” – крадец с шперцове, „туфаджия” – обирджия чрез взлом и „мечкар” – касоразбивач.
Разполага с няколко лични карти
и се представя с различни имена: Спас Дойчев Спасов от Силистра; Господин Петров-Кучето; Иван Тристов от Тутракан; Атанас Карамфилов Дряновски с регистрация в Турция; Димитър Иванов Георгиев от Самоков; Димитър Пенчев от Варна; Блаже Тодоров от Стара Загора. Скоро България става тясна за Димитър и той започва гастроли в Турция, Румъния, Югославия, Италия, Франция. Почти във всички държави е залавян и съден. Но благодарение на невероятната си способност да намира
слабите страни на охраната,
успява 7 пъти да избяга от затвори у нас и в чужбина.
През 1926 г. Димитър Гавраилов излиза за пореден път от затвора и заминава за Цариград. Там любимото му място за кражби са трамваите, където ежедневно пребърква джобовете най-малко на 10 души. Цариградската полиция обаче бързо надушва нашенеца. За да не се излага на голям риск за малки суми, Митко заминава за Италия. В Торино за 200 лирети закупува от български студент документи за самоличност с името Спас Дойчев Спасов. И то става най-популярният му псевдоним. Пет от 6-те негови полицейски снимки в България са на това име.
Срещата на Спас Дочев с първоучителя на касоразбивачите в България Емануил Шалом Шеер, известен като майор Герш, датира от 1929 г., когато двамата се срещат в Централния софийски затвор. Срещу заплащане Шалом подробно рисува на затворниците механизмите на касите, начините за тяхното отваряне, както и необходимите инструменти и сечива за тази дейност. Сред „техническите новости” на руския евреин например е разглобяем кух лост с прикрепени към него ножове с формата на неправилен полумесец. По думите на Шалом от десетките апаши, които обучава, само двама-трима са„оправдали неговото доверие”.
Но постигнатото от Спас Дойчев, вече надхвърляло дори и неговите умения.
След като за пореден път излиза от зандана, Спас се утвърждава като факир при разбиването на смятаните за най-надеждни български каси, производство на плевенската фирма „Бурджев”. Специалитетът на Спас Дочев се състоял в това, че видимо обраната каса на пръв поглед изглеждала непокътната. Но когато се вдигне кръглата месингова капачка, покриваща ключалката, се виждал съвсем малък отвор, пробит на 2 см под отверстието на ключа. През него с кух ключ Спас размествал пластинките на бравата и я отварял.
Единствената следа,
която оставял след себе си, били малкото метални стърготини на пода. В занаята Спас се съюзава с руснака Антон Воловик и Иван Георгиев от Силистра. За кратко време тримата обират Българската спестовна банка в София, Интербанк в Бургас и Еврейската банка в Шумен. Заслепени от успехите си и от многото пари, апашите го удрят на сладък живот, стават непредпазливи и са заловени.
При опит да избяга от затворническата охрана Спас Дойчев смъртоносно е ранен в главата и умира в болницата на 11 юли 1935 г. Но легендата за най-хитрия, най-смелия и най-безразсъдния касоразбивач у нас и на Балканите, продължава дълго да живее и след кончината му...
Д-р Боян ЗАХОВ
- 19:38
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
Абонамент за:
Публикации (Atom)
