От 1950 до 1964 г. Шумен се нарича Коларовград, но името КАЗ (Коларовградски автомобилен завод), с което по същото време е известен автомобилния завод, не е използвано официално като съкращение, въпреки че емблемата с тази абревиатура стои върху първите прототипи на  камиони, изработени там (подобна идея по принцип е обсъждана като възможен вариант, но е отхвърлена, тъй като съвпада с името на съветските камиони КАЗ „Колхида“, правени в Кутаиси). До 1965 г. заводът носи името ДМЗ, след това за кратко е Автомобилен завод, а от 1967 г. – ЗТА.


При разработката на първите прототипи основната цел е създаването на нова кабина с вътрешно разположение на двигателя, с което се увеличава дължината на товарната платформа при запазване разпределението на натоварването по оси. Всички прототипи са изработени на шасита ГАЗ-51А, а цветът им е или сиво-бял или песъчлив (какъвто е и при оригиналния ГАЗ).Разработка на този тип автомобили с оглед тяхната подготовка за серийно производство обаче е прекратена сравнително скоро, тъй като по същото време ГАЗ спира производството на ГАЗ-51А, а „Мадара“ от своя страна не разполага с необходимите щамповъчни мощности за производство на кабини.


Въпреки че голяма част от възлите на опитните образци като двигател,  скоростна кутия, преден и заден мост и др. са взети от съветския камион, има и някои оригинални компоненти като кабината, рамата, кормилната уредба, преводите на педала на съединителя, резервоарът за гориво, тегличът и др. Управлението на скоростната кутия е дистанционно, а превключването на скоростите се осъществява с лост, изведен на волана, както при леките коли. Този начин на управление на скоростната кутия, който също е разработка на заводските инженери в Шумен, е новост за тогавашните товарни автомобили.


Първият прототип КАЗ (на снимката горе) е показан за първи път пред обществеността на град Шумен по време на манифестацията по случай 7 ноември 1959 г. На 1 май 1960 г. заводът манифестира с втори прототип на самосвал КАЗ, като и в двата случая отговорен конструктор е инж. Изак Яков.Автокъщи наблизо



Третият заводски прототип от 1961 г.


В началото на януари 1961 г. е изработен третият прототип на 3-тонен товарен автомобил КАЗ с отговорен конструктор инж.Димитър Дамянов. За разлика от другите два, кабината му е триместна и много по-удобна. Собственото му тегло е с 270 кг по-ниско от това на ГАЗ-51, който е със същата товароносимост, въпреки че каросерията на българския прототип е с 450 мм по-дълга. Кабината на автомобила може да се завърта около два шарнира, което улеснява ремонта на двигателя, оборудвана е с отопление и има много по-добра видимост благодарение на панорамните стъкла. Чертежите на новия автомобил са изработени в Конструктивния отдел на завода, а самият прототип – от колектива на Прототипния участък.


Последният предложен от завода прототип на 3-тонен камион, наречен „Рила-7“, който е завършен през 1967 г., се отличава с много модерен за времето си дизайн, но по-нататъшната му разработка е спряна на ниво Министерски съвет от икономически съображения. С това приключват и опитите на заводските конструктори за създаването на оригинален български камион. От същата година в Шумен започва производството на ГАЗ, а скоро след това и на LIAZ.

Източник:autobild.bg



Boeing 787 Dreamliner на Air India се разби малко след излитане от индийския град Ахмедабад, на път за лондонското летище Гетуик.


Загинали са 242 души, сред тях 53 британски граждани.


Инцидентът е станал около 10 часа местно време, малко след излитането на полет AI171 на Air India, изпълняващ редовна линия от Ахмедабад до лондонското летище Гетуик. Самолетът е бил Boeing 787-8 Dreamliner, според Flightradar24 .


По непотвърдена информация самолетът се е разбил в жилищен район.


На борда на полета на Air India е имало 242 пътници и членове на екипажа , съобщи авиокомпанията. „От тях 169 са индийски граждани, 53 са британски граждани, 1 канадски гражданин и 7 португалски граждани“, съобщи Air India.


Екипажът е подал сигнал „Mayday“ до отдела за контрол на въздушното движение малко след излитането, според Генералната дирекция на гражданската авиация на Индия.Сигналът е бил загубен секунди след излитане, когато самолетът е достигнал 625 фута височина, според Flight Radar.


Министерството на авиацията на Индия съобщава, че спасителните екипи са мобилизирани.

Катастрофата на Air India е станала точно до международното летище „Сардар Валабхай Пател“ в Ахмедабад, най-големият град в западния щат Гуджарат в Индия.


Гуджарат е и родният щат на индийския премиер Нарендра Моди. Моди беше главен министър на щата от 2001 до 2014 г.



Решението за производство на български двигатели по лиценз на британската фирма Perkins не е прието еднозначно. 

Още в края на 60-те години, когато е подписан лицензният договор, има много критици, които недоумяват защо не е избрана друга, например западногерманска фирма, защо трябва да се усвоява техническа документация, разработена в друга метрична система, чието адаптиране неминуемо ще доведе до грешки и усложнения и т.н. 

Решението обаче е взето окончателно, и така, независимо от очакваните трудности, технологията е усвоена, като не след дълго на тази база се появяват и първите оригинални български разработки.

През 70-те години специализираният завод ВАМО във Варна вече произвежда богат набор от бързоходни дизелови двигатели с ефективна мощност от 30 до 110 кВт (40 – 150 к.c.). 

Основните модели на 3-, 4- и 6-цилиндрови двигатели, са предназначени за задвижване на мотокари, автомобили, трактори, селскостопански машини, електрогенератори и др. Тяхното производство обаче е свързано с редица трудности поради липсата на унификация. 

Докато базовият четирицилиндров Д 3900 е диаметър на цилиндъра 93,4 мм и ход на буталото 127 мм, то при трицилиндровия Д 2500 диаметърът на цилиндъра е 91,47 мм при запазване на същия ход на бута­лото. Освен това трицилиндровият двигател е с вихрокамерно смесообразуване, докато базовият е с непосредствено впръскване.

Между шестцилиндровия Д 5800 и базовия двига­тел също има някои разлики. Въпреки, че размерите на цилиндрите са еднакви, горивните камери, разположени в буталата са със съвсем различна кон­фигурация. По различен начин става и задвижването на горивонагнетателната помпа и на останалите спомагателни агрегати.

Всичко това налага разработването на нови 3-цилиндрови и 6-цилиндрови двигатели, които да бъдат напълно унифицирани с базовия 4-цилиндров двигател.


Тази сложна задача е успешно решена от инженерния екип на секция „Двигатели с вътрешно горене“ към Лабораторията по двигатели и автомобили в София. 

В края на 70-те години там е създаден изцяло новият трицилиндров двигател Д 2900, който се отлича­ва от останалите само по броя на цилиндрите. Той показва много добри технико-експлоатационни качества и надеждност, които са потвърдени и при хомологационните изпитания, проведени от британската фирма Perkins.

Неговият висок потенциал е демонстриран и в реални условия, след като един такъв агрегат е монтиран на трактор Massey Ferguson, който е подложен на серия от сложни тестове, проведени също в Англия.

Трицилиндровият двигател ВАМО Д 2900 е с директно впръскване на горивото, работен обем 2900 куб. см (диаметър на цилиндъра 98.4 мм, ход на буталото 127 мм) и ефективна мощност – 40 кВт (55 к. c.) при 2500 об/мин. Производството му се извършва на същите технологични линии, на които се изработ­ва и четирицилиндровият двигател Д 3900.

Предназначен е основно за вграждане в мотокари, колесни трактори и строителни машини.


Източник:autobild.bg



От 1 до 3 юни 1957 г. в Истанбул, Турция, се провежда третото Световно първенство по борба свободен стил.

Националният отбор на България има представители във всички категории. На 2 юни родният ни представител в категория „полутежка“ Петко Сираков става световен шампион, след като конкурентите му не успяват да го настигнат по точки до края на състезанието. 

С титлата си в категорията до 87 килограма Сираков става първият български световен шампион не само в борбата, но и в спортната история на България.


 


Не се обръщайте, ако чуете шепот – сенки на покойници ви примамват


Гробището – това е не просто място, където телата на починалите намират покой. То е прагът между два свята, където живите стъпват неволно в територията на мъртвите, често без да осъзнават какво нарушават. В тази свещена тишина се крият сенки, спомени и нещо още по-дълбоко – една невидима сила, която бди и помни. Има действия, които никога, при никакви обстоятелства не бива да се извършват на гробище. Не защото някой ще те види, а защото нещо ще те усети. И ще те последва.

 


Първото и най-важно правило: никога не се обръщайте, ако чуете нещо зад себе си. Не е вятър. Не е животно. Ако сте сами и чуете шепот, стъпки или лек смях сред надгробните камъни, просто продължете да вървите. Легендите разказват, че мистериозни сенки на непознати покойници искат да ви примамят – да се озърнете, да ги погледнете. В този момент, ако ги видите, те виждат вас. И тогава вече не можете да ги изгоните. Те ще вървят с вас, ще спят в краката на леглото ви, ще дишат до вас нощем, ще те гледат в огледалото зад гърба ви, когато мислите, че сте сам.

 


Никога не трябва да се ходи на гробище след залез слънце, освен ако не сте готови да загубите нещо от себе си. В нощта сенките се удължават, а това, което е под земята, се движи по-близо до повърхността. Старите хора казват, че след полунощ мъртвите могат да се изправят. Не като плът, а като присъствие, което прониква в кожата и ума. Чувството за хладина, за присъствие, за нечие дихание зад врата – това не е фантазия. Това е предупреждение. А ако чуете някой да произнася името ви и го разпознаете, но знаете, че този човек е мъртъв – не отговаряйте.

 


Никога не вземайте нищо от гробище – дори цвете, камъче, или пръст. Всичко в гробището е част от договора със смъртта. Отнемайки го, вие го нарушавате. Във фолклора се разказват случаи на хора, които са занесли у дома си земя от стар гроб, за да „тестват“ вярвания. Скоро започват да сънуват един и същ сън – студена, мъртва ръка ги хваща за глезена, дърпа ги надолу, в тъмното. И всяка нощ сънят става по-реален. Един от тях се събужда с пръстови отпечатъци около глезена си. Друг никога не се събужда.

 


Не седете дълго върху гроб, особено ако не познавате покойника. Мястото е белязано и ако прекарвате прекалено много време върху него, може да привлечете нещо към себе си. Вярва се, че самотните души търсят нов дом, ново тяло, нов глас. Те обичат онези, които са слаби, тъжни или не вярват в нищо. И влизат през пукнатини в душата – незабележимо, с обещания за спокойствие. Но нищо не е каквото изглежда.


Не оставяйте след себе си свещ да гори и не казвайте името на мъртвия на висок глас три пъти подред, особено ако сте сам. Това може да отвори врата, която не можете да затворите. Смята се, че така може да извикате не само духа на човека, когото търсите, но и нещо друго, което е било приковано към него в отвъдното. А понякога това „друго“ е по-старо от всяка човешка душа. И опасно.

 


Не трябва и да ядете или пиете каквото и да е на територията на гробище. Ако оставите недоядено ядене или отворена бутилка, има риск някой „гост“ да си вземе от нея и тогава връзката вече е направена. Дори след като сте си тръгнали, той може да тръгне с вас, защото сте го поканили неволно.

 


Старите вещици казват, че гробището има „часове на кръв“ – малки прозорци от време около пълнолуние, когато земята буквално диша. Ако в този миг кажете нещо злобно, прокълнете някого или пожелаете зло, думите могат да бъдат чути от сили, които чакат да бъдат повикани. Последиците ще дойдат – като огледало, което се напуква без причина, стенен часовник, който спира в точния час на смърт, или в очите на котката, която една вечер те гледа по-дълго от обичайното.

 


Не напускайте гробището, без да кажете „Останете с мир“ или „Не ме следвайте“. Това не е просто ритуал – това е защита. Не всички души знаят, че са мъртви. Не всички искат да бъдат оставени. Ако тръгнете мълчаливо, някой може да реши, че сте го поканили. А веднъж щом влезе в живота ви, се случват необичайни неща. Първо идват шумовете нощем. После тревожните сънища.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: