Почина легендарна и многоуважавана от всички журналистка на БНТ

На 87 години почина легендарната журналистка на БНТ Даниела Кънева. Тя прокарва нови пътища в БТА и БНТ с емблематични репортажи, интервюта и филми от горещите световни точки.

Специалист по индийска и японска култура, до последно тя правеше репортажи за „По света и у нас“. Наричана от колеги, близки и приятели Ди Ди Кей, тя впечатляваше всички със силата на духа, професионализма и сърдечността си.

                                                                   Даниела Кънева

Тя беше един от най-значимите и уважавани журналисти в страната, оставила дълбока следа в българската медийна история.Даниела Кънева започва кариерата си в БТА и БНТ през 70-те години на миналия век. Тя е първият български кореспондент, изпратен в Япония, и първата чуждестранна журналистка, акредитирана там. Нейните репортажи и филми от Азия, особено от Япония и Индия, се отличаваха с дълбочина, емоционалност и професионализъм. През 2011 г. тя получава най-високото японско отличие — Орден на изгряващото слънце, златни и сребърни лъчи, за изключителния си принос в укрепването на българо-японските отношения.

Сред емблематичните и интервюта са с индийския премиер Раджив Ганди, външният министър на СССР Андрей Громико, музикантът Рей Чарлс и други.

През 2020 г. президентът Румен Радев я удостои с Почетния знак на държавния глава за нейния значим принос към българската журналистика.

Завинаги ще я помним като „самурай на словото“, чийто глас и поглед към света вдъхновяваха поколения български журналисти и зрители.

Екипът на БНТ изказва съболезнования на семейството на Даниела Кънева.

Поклон пред паметта и!

Източник: БНТ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Официално! Иван и Андрей ще правят филм за живота на Лили Иванова

Навръх 86-я си рожден ден Лили Иванова сключи договора на живота си с Иван и Андрей.

Днес, 24 април – рожденият ден на най-голямата звезда в историята на българската музика – беше даден старт на работата по пълнометражен игрален филм, посветен на живота на Лили Иванова. Проектът е съвместна продукция на Фондация „Лили Иванова“ и продуцентска компания „Междинна Станция“, а на официална церемония договора подписаха самата Лили Иванова, Иван Христов и Андрей Арнаудов.

Екипът на филма ще събере на едно място личности, създали едни от най-силните и емоционални съвременни български филми, в това число изпълнителният продуцент Васил Булянски и продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов, които стоят зад успеха на „Гунди – Легенда за любовта“ и на много други стойностни културни и обществено важни начинания. По сценария ще работи Емил Бонев, автор на „Гунди – Легенда за любовта“, а режисурата е поверена на Яна Титова – едно от най-разпознаваемите имена в новото българско кино („Доза щастие“, „Диада“). Оператор на продукцията ще бъде Мартин Балкански, познат със своя изключителен визуален почерк („Дяволското гърло“, „Порталът“, „Доза щастие“).

Филмът ще бъде заснет в епоха и се очаква да проследи всички ключови периоди от живота на Лили Иванова, включително съвременната ? безпрецедентна кариера.

Очаква се сценарият да бъде финализиран до края на лятото, след което ще започне кастинг за главните роли. Работното заглавие на проекта е „ЛИЛИ – Любовта е живот “, а премиерата е планирана за 2027 година.

Източник:dnes.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Вальо Топлото? Ето какво се случва с него днес

Помните ли Вальо Топлото - бившият шеф на столичната "Топлофикация", чието мегадело за присвояване не слизаше от първите страници на вестниците?

Върховният съд оправда бившия директор Валентин Димитров по делото за присвояване на големи суми пари от дружеството. Решението на съда, което е публикувано на сайта на институцията, е окончателно.Оправдана е и съподсъдимата на Димитров - Мая Стоилова.

Прокуратурата обвини Димитров за сумата от 4,5 млн. лв. , като случаят е от преди близо 15 г.

В мотивите си съдът посочва, че за да има присвояване, то трябва да има разпореждане от страна на длъжностното лице с вещи, пари или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази и управлява, като със свои. В случая става дума за 152 доставки на изделия за топлопреносната мрежа, за които има сключени и договори. Доставени са стоки, издадени са и фактури.

Срещу Димитров имаше мащабно разследване, от което започнаха няколко дела. Едно от тях - за пране на пари, все още е на първа инстанция и не е приключило. През август м. г. Софийският градски съд го осъди на 7 години лишаване от свобода. Според прокуратурата бившият шеф на "Топлофикация София" е присвоил 10 млн. лв. от дружеството, което е управлявал, след което ги е прекарал през различни сделки. Подсъдима по същия процес беше и майката на Димитров. През 2011 г. обаче тя почина и делото срещу нея бе прекратено.

Валентин Димитров беше осъден на три инстанции само в делото за безстопанственост, по което вече изтърпя наказанието си от 3 години затвор. В началото на 2018 г. Димитров беше окончателно оправдан по делото за валутни престъпления. А поради изтекла давност бившият шеф на "Топлофикация-София" няма да отговаря по обвиненията за данъчни престъпления.

Какво се случва с него днес:

Вальо Топлото  Бившият шеф на Топлофикация пазарува дрехи втора ръка пише "Уикенд"

Бившият шеф на „Топлофикация” Валентин Димитров, популярен като Вальо Топлото, явно е профукал до шушка крупните суми, които е присвоил като директор на столичното парно.

В момента Димитров бил доста изпаднал и едва свързвал двата края, разкриват негови познати.

Топлото редовно звънял на стари приятели с молба да му отпуснат символични суми на заем – по 100-200 лева. Той се обличал от магазин за дрехи втора ръка и се вози в градския транспорт. За да не го разпознаят, изпадналото Топло ходи дегизиран не само с предпазна маска, но и с бейзболна шапка, докладват хора, които го засичат по ул. „Нишава”, където злополучния бивш държавен чиновник обитава апартамент, пише Уикенд.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Каква е съдбата на хидробуса, който превозваше туристи по българското Черноморие

 „Асен Йорданов“ преминава край входния фар на Пристанище Бургас, 1967 г.

Част от Протокол № 7 от 31 януари 1989 г., с който „Асен Йорданов“ е бракуван.Част от разпореждането до финансовите звена на Параходство БМФ, в което се посочва как ще се правят разходите по ликвидацията на „Асен Йорданов“.

Част от разпореждането до финансовите звена на Параходство БМФ, в което се посочва как ще се правят разходите по ликвидацията на „Асен Йорданов“.

Хидробусът „Асен Йорданов“ превозваше пътници между пристанищата на Българското Черноморско крайбрежие в продължение на 22 години (1966-1988)

Хидробусът „Асен Йорданов“ от 1966 година открива в началото на май всяка година сезона на крайбрежното пътническо плаване. Маршрутът е Варна – Златни пясъци – Балчик и обратно. Впоследствие линията е удължена до Каварна.

Експресните пътнически кораби „Комета“ (№ 1, № 2 и № 4) също са част от пътническото корабоплаване в страната. Останалите малки кораби поемат по по-кратките маршрути по крайбрежието.

Е, имали сме не само крайбрежно пътническо корабоплаване, имахме и национална седмица на морето, ама и тя се изгуби там, където изчезнаха и малките бели кораби…

КАКВА Е СЪДБАТА НА ХИДРОБУСА „АСЕН

ЙОРДАНОВ”?

Приморско е последното пристанище за 150-местния пътнически кораб.

Оказва се, че Приморско е последното пристанище за 150-местния пътнически кораб.

Какво показват издирените документи? С Протокол № 7 от 31 януари 1989 г. комисия, назначена със заповед на главния директор на Параходство БМФ и утвърдена от Стопанския съвет на компанията, установява 100 % износване на „Асен Йорданов“: „ физ. и морално износен, механизми, корпус, системи напълно изхабени, автоматизация стара“. На основание на този протокол корабът се отписва от състава на основните средства на БМФ.

Очевидно, нямало е никакво колебание каква да бъде окончателната съдба на хидробуса, защото следващата издирена заповед на главния директор на Параходството к.д.п. Атанас Йонков е от 1 февруари 1989 г. В нея се разпорежда корабът да бъде предаден безвъзмездно на Кметство Приморско. Със следваща заповед от 15 юни 1989 г. капитан Йонков разпорежда инвентаризация на числящото се на кораба имущество, като негодното бъде бракувано, а годното – демонтирано и предадено за съхранение в склада „Втора употреба“ при ОКТОФ – отдел за комплексно техническо обслужване на Флота. Забавянето от няколко месеца може да бъде обяснено с готовността на кметството за приемане на кораба и с изчакването на по-добро време за буксировка на кораба.

След това с помощта на влекач корабът е провлачен от Варна до Морската гара на Приморско. След направения оглед от страна на упълномощените представители на Кметство Приморско е подписан Акт за предаване и приемане на основно имущество. Актът е от 5 юли 1989 г. Сред представителите на Приморско е и началникът на Морския клуб.

Какво е станало с това, което е останало от „Асен Йорданов“? Може би сред читателите на „Морски вестник“ има такива, които знаят повече по тази тема.

Атанас ПАНАЙОТОВ /Източник: Морски вестник/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

„Лека вечер и късмет!“ Животът и битките на Диляна Грозданова

 

Първите стъпки

Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 година в София. По майчина линия е внучка на революционера от ВМРО Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето. Израснала в столичния квартал Лозенец, Диляна описва детството си така в интервю за EVA от 2005 г.: „Баща ми беше строителен инженер, майка ми – редактор в радиото. Израснах в Лозенец. Имам сестра Ралица, със 7 години по-голяма от мен. Като деца доста се разминавахме. Тя ядеше всички шоколади, които ни даваха. Събирах си левчетата от сурвакането на Нова година за подарък на мама, татко или баба за рождените им дни. А моята сестра ми секвестираше спестяванията. Това е да си по-малкото дете.“

„Бях и доста срамежлива. Когато ходех при баба ми, всеки път ме водеше за ръчичка при съседските деца и ми казваше: „Ти вече ги познаваш, от години играеш с тях.“ Но на мен все ми беше неудобно да отида сама. Бях и много злояда. Добре, че имаше един Гошко от апартамента срещу нас – той ме взимаше за училище и излапваше набързо попарата ми. За сметка на това ми носеше чантата. И всички бяхме доволни.“

Журналистическата професия я привлича още в младежките години, въпреки вродената й срамежливост. „Смятах, че журналистиката ще ме направи по-напориста. Което и стана.

Професионална реализация

Диляна завършва журналистика в Софийския университет „Климент Охридски“. Първите ? професионални стъпки са в Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). Преди 10 ноември 1989 г. е била репортер на телевизионното предаване „Актуална антена“. По-късно става емблематична водеща на предаването „Отзвук“ по БНТ .

Срещата с любовта и семейството

За личния си живот Грозданова споделя с хумор: „Като дете винаги си харесвах някое момченце, за да ми бъде интересно да ходя на детска градина, след това на училище. Тогава който те харесваше, трябваше да те удари яко с чанта по главата или по гърба, ти да го удряш. Аз не се давах. Баща ми ме беше научил да отвръщам на боя с бой и въпреки че бях слабичка, ми имаха страха.“

Със своя съпруг Любомир Павлов ги свързва любопитна история: „Той беше упорит като свредел. И досега обича да казва, че ме видял по телевизора и казал: „Ето, за тази жена ще се оженя.“Толкова нахално, всъщност не се познавахме! Когато се видяхме, Любо вече беше завършил медицина, беше се насочил към психиатрията, беше асистент при проф. Станкушев на 4-и километър и правеше дисертация. Запозна ни обща позната.“

„Моят път не е гладък, но аз не съм страхлива и както казва мъжът ми, винаги имам различно мнение. Другото, което ми казва, е: „Само аз мога да изтърпявам твоето чувство за хумор!“Защото все още не съм го загубила.“

Журналист и политик

След Грозданова 1999 година е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и и член-учредител на неговата партия – ССД – Съюз на свободните демократи.

През 2001 година е избрана за народен представител от НДСВ в XXXIX-то Народно събрание – четвъртото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на комунистическия режим през 1989 г. Събранието работи от 5 юли 2001 до 17 юни 2005 г. Съставено е според резултатите от парламентарните избори, проведени на 17 юни 2001 г.

През януари 2005 г. напуска парламента, а непосредствено преди началото на предизборната кампания – напуска и ССД и се отказва от политическа дейност. 

Защо влиза в политиката?

„Ами просто излезе, че обичам политиката. Започнах с втората кампания на Стефан Софиянски за кмет, като станах шеф на неговия предизборен щаб. После царят ме покани за водач на кандидат-депутатската листа в Габрово. Влязох в парламента. Но се оказах леко встрани от парламентарната група, защото не станах член на партия НДСВ. Бях като чужд сред свои или обратното. В момента, в който реших, че има конфликт на интереси, напуснах. Казах си, че никой не се е залепил за депутатско място. Сметнах, че е редно да постъпя така. Защото съм малко бодлива коза. А наскоро, както знаеш, отказах да съм кандидат-депутат на ССД. Мисля, че има много по-важни неща.“

За Диляна балансът между личен и професионален живот винаги е бил важен: „Винаги семейството е най-важно“, споделя тя. „Вярно, че политиката ме разочарова, а аз мразя разочарованието.“

„Никой обаче не може да каже, преди да е тръгнал по даден път: няма да тръгна, защото може да ми се случи еди-какво си. Спечелих опит, който иначе нямаше как да получа. Защото има разлика дали гледаш политиката като журналист, или си вътре в нея. Така че по-скоро възприемам това като етап от живота ми, който ме обогати. Хубаво е и че се запознах с хора от цяла България, с които останах в добри отношения. От друга страна, така и не станах истински партиец. Необходими са качества, които нямам. Не мога да свикна с взаимоотношения, които не са ми по сърце. Аз съм индивидуалист, а на индивидуалиста не му е мястото в партия.“

Тя дълбоко е преживявала разочарованията си и определя себе си като чувствителна личност: „Прекалено лоялна съм, а човек трябва да е по-гъвкав в съвременния свят.“

Обратно в медиите

В края на 2000-те години Грозданова се завръща в медийната среда като изпълнителен директор и водеща на седмичното предаване „Отзвук“ по TV7, чийто собственик е съпругът ?, Любомир Павлов. През 2011 година става президент на издателския борд на „Вестникарска група България“ – мултимедийна компания, която тогава притежава водещите вестници „Труд“ и „24 часа“.

„На 10 ноември, когато Тодор Живков падна от власт, с Владо ни изписаха от Пирогов – бяха го оперирали заради пилорна стеноза. И ме подхванаха събитията. Прекъснах си отпуската по майчинство, върнах се в „Актуална антена“. Казах на майка ми и баща ми: „Ето ви сега внуче, нали искахте?“ А ние с Любо се отдадохме на политиката.“

Източник:www.vesti.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ