Как хващат Наско Сираков и Гибона да пренасят дънки на границата

Въпреки цялото напрежение, грубостите и критиките по негов адрес, Гибона си оставаше чистосърдечен и верен приятел. Наско обичаше неговата компания. Нищо чудно, че когато се прибра от Копенхаген през лятото след равенството с Дания и реши да отскочи до Гърция за един ден, за да напазарува за Славея, взе точно Божидар за компания. 

Илиана още лежеше в „Шейново“ след раждането и Наско искаше да я изненада с подаръци за бебето. Уговори се с Тошко Барзов, който риташе за „Докса“ (Драма) да преспят у тях и на сутринта след пазара да се върнат в София. На Гибона точно му бяха направили операцията на глезена и лежеше в клиниката на проф. Кожухаров в „Пирогов“. Понеже беше известен с буйния си нрав, по нареждане на Шпайдела Искренов имаше забрана да напуска болницата и професорът му беше уредил легло в неговия кабинет, където нощем го заключваха. Иначе софийските барове щяха да станат свидетели на куцукащия с патерици Божидар.

– Професоре, ще го пуснеш ли с мен до Гърция да купим някои неща за дъщеря ми? Аз гарантирам за него, утре ти го връщам.

На Наско определено не му се пътуваше сам.

– Няма проблем, щом е с теб. Взимай го тоя тиквеник, но утре до обяд да сте се прибрали, че иначе аз ще имам проблем. И Вуцата, и Шпайдела ще ми пилят на главата – професор Кожухаров махна облекчено с ръка, че поне един ден клиниката ще се отърве от футболиста, който не спираше да задява сестрите и да се шегува с лекарите.

По пътя към границата срещнаха Бойко Щерев, брат на Симо Щерев, и Гибона веднага се изпъчи:

– Братле, утре гледай на границата да няма никакви проблеми, че със стока ще се връщаме!

На Наско му призля:

– Престани да говориш, баща ми всичко е уредил. Наши приятели ще са на смяна на митницата, стига си дуднал!

Малко по-късно спряха за по кафе в Австрийския хотел в Сандански и Божидар пак си знаеше неговото:

– Пичове, вижте там на границата утре, като се прибираме, да няма проблеми!

„Леле, тоя идиот, ще ми ебе майката!“, помисли си Наско, докато го риташе по гипса под масата. В Драма пристигнаха привечер, но се оказа, че Тошко е заминал на лагер и ги посрещна съпругата му Краси. Вечеряха, пийнаха по едно узо и легнаха да спят. На сутринта Наско стана рано и отиде да купува памперси, дрешки и играчки за Славея. След което се заби директно в един магазин за дрехи и инвестира в 110 чифта дънки. 

Беше разработил системата перфектно. От пътуванията в чужбина с „Левски“ и националния отбор изкарваше повече пари, отколкото като футболист. Нямаше лагер, от който да е на печалба с по-малко от 2-3 хиляди лева. А като футболисти им даваха по 30 долара на пътуване, без значение колко време ще стоят в чужбина. Благодарение на връзките и явките на баща си Сираков знаеше отлично къде какво се търси и въртеше нелегална търговия в солидни мащаби. 

В Гърция носеше кашкавал и прахосмукачки, които продаваше на тройни и четворни цени, а оттам купуваше дънки и еспадрили, за които у нас се избиваха. За една контрола с юношеския национален отбор още през 1979 г. откри, че в Турция вървяха ленти за фотоапарати и китайски гуменки. Направи такава пачка, че не можеше да я събере в джоба си. Веднага обърна мангизите в два луксозни кожуха и съотборниците му го гледаха завистливо. Не всички, защото някои си откраднаха по един кожух, но на Наско не му се налагаше да краде. Просто влезе в магазина и си ги купи.

След закуската при Краси Барзова, натовариха покупките в багажника на колата. Наско вече караше синя „Лада 1500“ – държавата щедро беше подарила по една кола на Илиана и съотборничките й в националния отбор по художествена гимнастика. Той и по тоя параграф беше прецакан, но не се оплакваше. Заради жена си така и не получи апартамент, защото се смяташе за буржоазно извращение едно семейство да има две жилища. Нищо че всичките му съотборници в „Левски“ взеха. Натика дънките в багажника и отгоре сложи памперсите, бебешките дрешки и играчки. Не че очакваше проблеми, митничарите трябваше да са негови хора, но все пак стоката не трябваше да се набива на очи.

– Айде да идем да се изкъпем в морето, бе! Така и така сме тука! – на Гибончето не му се прибираше много, та гледаше да си направи кефа. За да не му чупи хатъра, Наско отби в Кавала, където се топнаха в морето. Всъщност, къпа се основно той, защото Божидар не можеше да влезе заради гипса. Само се топна малко и тръгнаха за София. По пътя към границата обаче Гибона не спря да мърмори:

– Братле, дай да скрием малко дънки под задната седалка!

– Престани да ми говориш глупости! С баща ми съм се разбрал, няма да ни проверяват.

След пет минути пак:

– Абе ти си се разбрал, ама дай да скрием малко под задната седалка за всеки случай!

Накрая на 10 километра от границата, Наско не издържа и отби в един черен път.

– Добре, хайде, ще скрием колкото се събере.

Задната седалка на ладата се придържаше за купето от две големи пружини и Сираков се измъчи, докато я извади. Оказа се, че отдолу се събират едва 10 чифта. Другите 100 трябваше да си останат в багажника. На всичкото отгоре седалката не искаше да се закрепи обратно на мястото си. Докато се мъчеше, Наско си поряза палеца на дясната ръка до кокал в едната пружина.

– Мама ти да еба, пор такъв! – обърна се към Божидар. – Видя ли сега заради тебе какво стана!

Шуртеше кръв навсякъде, с триста зора я спряха и накрая закопчаха седалката. На границата обаче ги очакваше изненада – смяната беше съвсем друга. „Е, сега си еба майката!“, помисли си Наско, докато един от митничарите се приближаваше към ладата. Познаваше и него, но не беше от тия, които трябваше да ги чакат. Като ги видя, митничарят се ухили:

– Наско, Гиби, какво става?!

Гибончето това и чакаше. Скокна от колата и с патериците изкуцука до митницата, където дежурните взеха да го тупат по рамото и да му честитят трите купи. Сипаха му и уиски. В това време Наско трябваше да се оправя с проверката.

– Отбий тук встрани, трябва за пред колегите да се направя, че те проверявам поне – прошепна му митничарят. Спокоен, Наско паркира и отвори багажника. Униформеният хвърли едно око, поразрови и се направи, че не вижда претъпкания с дънки багажник.

– Дай сега да видим в купето.

Наско затвори багажника с въздишка на облекчение и отвори задната врата, посочвайки празната седалка. Митничарят пъхна глава и се подпря на седалката, която в този момент излетя като тапа от шампанско нагоре с трясък. За малко да му отнесе ченето. Явно пружините едва бяха удържали до границата. Отдолу зейнаха мижавите 10 чифта дънки.

– Насе, какво правим сега? Камери ли да викаме? Това вече не мога да го скрия!

Е, сега се видяха в приключения. Започна се щателно броене на дънки. От едната страна митничарите броят, от другата Наско дърпа на всеки 10 чифта по два-три и ги връща обратно в колата. Успя да спаси 40-ина чифта под благосклонния поглед на смяната, но останалите 70 заминаха за конфискация. А Гибона седеше отстрани на сянка, пийваше си от уискито и нареждаше:

– Ей, ще се обадя на Иван Славков и утре всички ще сте уволнени бе, да ви еба майката, да ви еба!

– Млъкни, тъпанар! Заради тебе сме на тия пачи яйца! Да скрием дънки, та да скрием дънки! На ти сега! – Наско не можеше място да си намери от яд. Ядът му се засили още повече, когато се прибраха в София и баща му научи за авантюрата. Бай Петко прихна да се смее с цяло гърло:

– Как може да сте такива глупаци, бе?! Срамота! Ще ви вкарат в затвора от глупост!

За Наско това беше по-голямо унижение дори и от преживяното на митницата и финансовите загуби, които беше претърпял. Мразеше да се излага пред баща си.

И все пак Гибона, макар и не особено интелигентен, беше истински мъжкар и на него можеше да се разчита в напечени ситуации. Докато Наско беше болен от хепатит, „Левски“ замина на турне в Кувейт, където властваше строг сух режим. Баща му имаше схема и за там – 6 бутилки уиски се равняваха на едно видео. А видеото в България по това време струваше 3000 лева. Нямаше откъде да се купи, дори в „Кореком“ се чакаше ред по половин година за видео. Наско нямаше да пътува, но светна съотборниците си на далаверата с молбата да му донесат поне едно. Само Гибона се нави. Иначе повечето от тях реализираха операцията и се прибраха с купища пари, с които си купиха чисто нови лади.

Откъс от книгата „Единакът“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

След тежко боледуване почина основателят на Мис Свят у нас и бивш шеф в БНТ

След тежко боледуване, на 77-годишна възраст си отиде основателят на Мис Свят у нас и бивш шеф на рекламата по БНТ – Страхил Гановски.

Тъжната новина съобщи неговата спътница Венета Кръстева във Фейсбук:

„Не казвам сбогом, а до скоро! В памет на моя духовен учител и баща, на моя спътник, най-верен, скъп и мил другар.

Като юноша е състезател в националния отбор по водна топка, четирикратен български републикански шампион по плуване, бивш шеф на рекламата по БНТ, офицер във военната рота на ЦСКА 20 години, През началото на 80-те поставя основите на модната индустрия у нас и конкурсите за красота.

Първенците “Мис Българка” и “Мис Родина”. През 87-ма приобщава България като членство към международните състезания за красота извън граница и изпраща първата българка участвала на международен конкурс за красота – Мис Свят.

Приятели и близки ще изпратят Страхил Гановски във вечния му път – тази неделя в столичната църква „Свети Седмочисленици“. Поклонението ще се извърши на 1 декември от 12:30 часа.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 2003 г. свръхзвуковият пътнически самолет „Конкорд” се издига за последен път във въздуха

Той излита за да изпълни ритуалния си „прощален” полет. Всъщност полетите с пътници окончателно са прекратени месец преди това. „Конкорд” е използван от авиокомпаниите British Airways и Air France. Построени са само 20 машини, превозващи едва по 100 пътници. Най-забележителното преживяване е, че това е единственият самолет, който „изпреварва залеза”. По време на полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ самолетът излита по тъмно и настига слънцето – от кабината се е виждало как то изгрява.

Най-забележителното преживяване с „Конкорд“ било, че той „изпреварвал залеза“. По време на полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ самолетът е излитал по тъмно и е настигал слънцето – от кабината се е виждало как слънцето изгрява от запад.

Производството на „Конкорд“ е разделено между Франция и Великобритания, и приблизително съответства на разпределението при проектирането.

Разпределението на производството изглежда по следния начин:

Sud Aviation (фр.) – централната част фюзелаж, основната част на крилата, ръбовете на крилата, вътрешните елевони (комбинирани елерон и кормило), хидравличните системи, системата за управление, навигационната система, автопилотът, радиооборудването, системите за кондициониране на въздуха и за осигуряване налягането на въздуха в кабината.

BAC (англ.) – предната част на фюзелажа заедно с спускаемия носов обтекател, опашната част на фюзелажа с вертикалното оперение, външните елевони, въздухозаборниците на двигателите, електрическите системи, кислородното оборудване, горивната система, системите за управление на двигателя и тяхното контролно оборудване, противопожарната система, въздуховодите за климатизацията и за системата за поддържане на налягането, системите против заледяване.

Rolls-Royce (анг.) – двигателите.

SNECMA (фр.) – форсажните камери, соплата на двигателите и системата за реверс.

Dassault (фр.) – краищата на крилата.

Hispano-Suiza (исп.) – основните стойки на шасито.

Messier (фр.) – носовата стойка на шасито.

Окончателният монтаж на „Конкордите“ става едновременно в два завода – в Тулуза и във Филтън (предградие на Бристъл).

Първият сериен самолет (№ 201, F-WTSB) се вдига във въздуха на 6 декември 1973 г. в Тулуза, след него, на 14 февруари 1974 г. го последва първият английски сериен „Конкорд“ (№ 202, G-BBDG). Общо, без да се смятат прототипите и предсерийните самолети, са произведени 16 серийни „Конкорда“, от които първите два, № 201 и 202, не са предавани за търговска експлоатация, а са служили за тестване и сертификация. Заедно с прототипите са построени общо 20 самолета (по 10 във всеки от заводите), както и редица комплекти резервни части за тях, след което производството е ограничено. Последният самолет, сериен номер 216 (G-BOAF), напуска завода във Филтън на 9 юни 1980 г.

По време на полет фюзелажът на самолета се удължава с около 300 mm заради нагряването на корпуса.

Фаталният полет

При полет 4590 на „Ер Франс“ от летище „Шарл де Гол“ в Париж до летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк на 25 юли 2000 г. 16:40 ч. лявото крило на самолета се запалва при излитане и той катастрофира. Всички пътници и екипажът загиват, както и 4 души на земята. 

Причината е метално парче върху пистата, отчупило се от DC-10 броени минути преди полета на „Конкорд“. При излитането на самолета една от гумите му се пука от отломката и, поради въртящата се с висока скорост и под налягане гума, откъснато парче от нея пробива един от резервоарите на лявото крило, откъдето потича гориво. Последва пожар в лявото крило и самолетът губи мощността на двата си леви двигателя. Въпреки че успява да излети, той се разбива малко след това, като причинява смъртта на четирима души на земята, както и на всички 109 души на борда (100 пътници и 9-членен екипаж).

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откъде младите да знаят за Белчо и Сивушка като „На браздата“ вече не се изучава в училище?!

Между другото, онзи ден попитах едно познато момиче от 10 клас /отличничка/, за Белчо и Сивушка, заради „Стани богат“. Каза, че може би са в гората и направи асоциации за Белчо- котка и Сивушка – птица. Попитах я дали наистина не знае нищо и тя отговори че не ги е чувала. Оказа се, че този разказ на Елин Пелин изобщо не се учи в училище….в никой клас. 

От Елин Пелин са имали само няколко произведения в учебната програма и сред тях не е „На браздата“. Тъй че ми се изясни незнанието на момичето в предаването. Как един млад човек да знае цялата българска литература, ако вниманието не му се насочи конкретно към това, което ние някога сме учили ? Нека се замислим, че и ние също не знаем всичко, но сме запомнили това, което ни е преподавано. 

Може да осмиваме незнанието на младите, но то е продукт на осакатената образователна система, а всички знаем кои подменят историята ни и са двигатели за падението на България във всички аспекти от 35 години насам ! 

Да живее демокрацията, либерализма и глобализма ! Важното е  в училище да се изучава житие и битие на Бионсе и Ники Минаж ! И не, не са виновни децата, а нашето малодушие и мишене пред „съюзниците“ и пагубните им програми !“

Аз от свое име ще добавя,проверих и разбрах,че „На браздата“,по незнайни причини,не се изучава вече в училище.Но разказите на Елин Пелин не са прекалено много и могат да се прочетат за обща култура.Но почти никой не го прави.В държавата на златките сме според Патрашкова.

Автор: Мария Иванов, фейсбук

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Веселин Маринов: Живях в мизерия, едва оцелях-Когато дошъл в София, певецът бедствал и се хранел само с шкембе чорба

 

„6 стотинки струваше и една шкембе чорба, която с 2 филийки хляб беше основната причина да издържам финансово в София. Това е и основната причина сега да не ям шкембе чорба, прекалено много съм изял“, спомни си певецът.

Въпреки трудностите той до ден днешен е благодарен на родителите си, с които винаги е бил много близък.

 

„Мога да кажа, че съм имал най-прекрасните родители на света. Те са ми дали всичко, от което е имало нужда едно дете, едно подрастващо момче. Израснах в едно прекрасно семейство и много бях привързан към моите родители. Много трудно преживях загубата на татко. Това беше 2018 г., когато просто опитах да се лъжа с живота чрез лекарите, които познавам, но в един момент разбрах, че животът тегли чертата. Баща ми е живял един живот, пълен с безкрайни трудности, бедни години. Това е поколението след Втората световна война, когато бедността е била ужасяваща. Баща ми си отиде на 87 години, аз още до ден днешен не мога да отида до къщата ни в Полски Тръмбеш“, разказа Маринов.

 

Певецът сподели, че дори всяко скърцане на дюшемето или някаква ненужна порцеланова вещ, която стои на шкафа, всичко това е спомен, който го връща в години на смях, на радост, на гости, на приятелства и най-вече на отношението между родителите му един към друг и към техните деца.

„Моята майка живееше само заради децата си. Тя не беше виждала морето, не беше виждала нищо. И за мен няма по-добър човек от нея. Много ми беше трудно. Когато си отиде тази година, разбрах, че наистина светът вече не е същият. И никога няма да бъде. Колкото и да ходя на гроба, колкото и да се обвинявам понякога дали съм успял всичко да направя. Минава време, но не забравяш, продължаваш да живееш с мъката. Затова единственото, което може като успокоение да кажеш, е, че са си отишли по пътя както трябва. Защото има случаи, в които родители изпращат децата си. И това е много по-страшното. Много бързо върви всичко. Просто като миг”, през сълзи разказа Маринов.

 

В интервюто естрадният певец си спомни и как е започнала кариерата му. Интересен факт е, че Веско не мечтаел да бъде музикант, а учител по литература или история.

„Започнах да уча китара, постепенно станах певец към оркестър, но никога не съм мислил, че ще стана професионален музикант, изпълнител, че ще уча академична музика. Мечтата ми беше да стана учител – по литература или история. Играех и футбол в отбора на Полски Тръмбеш“, споделя Маринов.

 

Съдбата обаче решава вместо него и поредица от случайности предопределят живота му.

„Не можах да взема матурата по математика, което не ми даде възможност да получа диплома заедно с другите и да кандидатствам. Ако бях кандидатствал и бях взел диплома, целият ми живот щеше да тръгне по съвсем друг път. Може би нямаше да срещна хората, които срещнах в казармата. Но всяко зло е за добро, както се казва. Имах абитуриентски бал, но нямах диплома. Не можех да я получа, тъй като имах двойка и трябваше да се явя на поправителен изпит, който беше в края на август. Взех математиката с отличен (3)“, каза със смях любимецът на публиката и продължи:

 

„И тогава вече нямаше къде да кандидатствам и какво да правя. Само 20 дни след това ме взеха войник“.

Една от най-големите болки на Веселин е, че днес сантименталните хора, които преживяват всичко емоционално, не успяват много в живота.

„Животът днес е зъл. Чувствата бяха в годините, когато аз израснах като младо момче. Хората тогава се обичаха. Женеха се по любов. Сега не е така. Приятелствата вече са по-интереси. Това е нещото, което не ми дава много надежда за бъдещето“, минорно заяви Маринов.

 

На въпроса кой е най-трудният момент в живота му, Веско се замисля и отговаря: „Трудни моменти всеки изживява. Аз например преминах през труден период, когато боледувах от Ковид. Имаше една нощ, в която не се знаеше накъде ще тръгнат нещата. Първо се сещам за болестите. Имал съм и автомобилни катастрофи. Дори и до днес на 5 юли гледам да направя курбан за здраве, защото тогава катастрофирах. Това е начин да благодаря, защото животът често минава по тежки пътища“.

 

Без да се замисли обаче, певецът заявява, че най-важното за него е семейството. „Обичам семейството си. Жена ми обичам, защото ми дава спокойствие, дава ми уют. Моята дъщеря, която всеки ден виждам, че възпитанието, което сме ѝ дали с майка ѝ, е основата да стане един достоен човек и гражданин. Работи си професията, реализира се, изгражда се. Зет ми също е страхотно момче. Обожавам внуците си. Имам и малко, но истински приятели“, казва Маринов и допълва:

 

„Ти трябва да изстрадаш живота, да намериш отговорите си как да продължиш, а тогава идват и истинските приятели. И в любовта е така. Много често се случва на млади години да се обвържем заради моментните чувства. Иска ми се да върна назад времето, за да поправя грешки, които съм направил, особено в любовта. Но няма кой да ми даде тази възможност. Затова ги използвам като урок, само дето времето върви много бързо“.

Източник:РЕТРО.БГ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ