Помните ли Пламен от „Да обичаш на инат“? Ето с какво се случва с него днес

Иван Велков изигра ролята на момчето Пламен от филма „Да обичаш на инат“, където режисьор е Николай Волев, а изпълнител на главната роля е Велко Кънев.

„Попаднах с много сериозен кастинг, без да искам. 1983-1984 г., когато беше сниман филмът, са търсили подходящ тийнейджър, който да изпълни ролята. Аз съм бил едно от може би над 2000 деца, минали през обсъждане и проверка. Дворът на 7-о училище, където учех тогава, беше пълен с осмокласници, какъвто бях и аз и ме избраха от тълпата жизнерадостни униформени ученици, със 7-8 момчета на моята възраст отидохме заедно в Киноцентъра. 

Там трябваше една сцена, откъс от филма да направим, да си партнираме с Велко Кънев, но той не беше успял да се появи. И с Мария Статулова, която след това изигра майка ми, трябваше да изиграем тази сцена. Това, че тя трябваше да играе мъжката роля, ми беше толкова интересно, че забравих да се притеснявам. Нямах дискомфорта да съм пред хора, пред камери, пред прожектори“, разказа Велков пред БНР.

Бунтът срещу униформите беше постоянен, тих ропот, опит да заобиколим строгите правила, които изглеждаха изкуствени и не съвсем адекватни, спомня си той.„Тихият бунт си беше перманентен, особено в столичните училища, в които се слушаше друга музика, пушеше се тайно в междучасията и се опитваше човек да е алтернативен, когато това беше модерно, а не мейнстрийм.“

Киното тогава се снимаше почти като театър – с истински декори, истински статисти, с истински помощници да се създаде тази магия на екрана, коментира Иван Велков.

„Волев изглеждаше като един много сериозен, много вглъбен, много замислен за всичко, което ни се случва, не само за репликите във филма и сценария, човек. Изключително самобитен и със сериозно присъствие. Говореше много тихо. През цялото време изглеждаше скептичен към това, че не всичко е изпипано докрай, към обстановката, към всичко, което ни заобикаля“, сподели още Велков.

От този филм той е научил, че „можеш да си бунтар, без да си простак“.

„Аз много се стараех да съм на висотата на всички там. Там бяха много сериозни имена. Хора, които гледах с респект. В онези години, преди ерата на интернет и дигиталните технологии, хората, които се занимаваха с изкуство, бяха на пиедестал. Когато ги срещнеш на улицата, гледаш възхитено. Сега това е трудно заради достъпността на съвременните медии и възможността всеки да е звезда в своя собствен филм.“

Това е единственият филм, в който Иван Велков взима участие.

Той e роден на 07.11.1970 г. в София.

Работи като консултант в сферата на недвижимите имоти и чуждестранните инвестиции. Има над 25-годишен опит като консултант и мениджър в международни и български компании, в които е обучавал и управлявал екипи за работа по инвестиционни проекти. 

Медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

Завършил е икономика в Пекин, където по-късно работи като консултант за международни компании в Китай. През 1999 г. се прибира в България и започва работа като мениджър ключови клиенти и стратегически HR мениджър, а впоследствие става генерален мениджър на консултантската фирма за недвижими имоти Colliers International България.

Иван Велков става последователно член (2007 г.), заместник-председател (2009 г.), а впоследствие и председател на Управителния и Национален съвет на Национално сдружение „Недвижими имоти“ НСНИ (2011-2013 г.), както и председател на комисията по професионална етика в Сдружението (2014 г.) Понастоящем е член на Контролният съвет на НСНИ. Води курсове и лекции в катедра „Мениджмънт на недвижимата собственост“ в УНСС, като хоноруван преподавател (от 2012 г.).

Член е на УС на Фиабци България – Международната федерация на специалистите по недвижими имоти (от 2014 г.). Председател на Фондация “Интерактивна България“.

Зам.-председател на Столичния общински съвет (2015-2019 г.). Зам.-председател на постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори; Член на постоянната комисия по устройство на територията, архитектура, достъпна среда и жилищна политика, и на комисията, съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

През март 2017 г. е избран за председател на Управителният съвет на БГФМА – Българска фасилити мениджмънт асоциация (чийто член е от 2015 г.). През декември 2018 г. е избран за член на Управителния съвет на Българската стопанска камара.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина голямата българска актриса и водеща на редица детски сериали Цветана Платиканова

На 12 ноември, на 79 години, почина голямата българска актриса Цветана Платиканова. 

Поклонението ще се извърши на 15.11.2024 от 11:00 часа, в ритуалната зала на Централни софийски гробища.

Ще я запомним с многото и роли на сцената на Сатиричен театър Алеко Константинов (1974-1991 г.), участия в телевизионни постановки и образовтелни предавания за деца. 

Сценарист и водещ на редица детски телевизионни сериали, популяризиращи науката в атрактивна за децата форма: “Две ръчички – десет пръста”, “Гледай с мама, гледай с татко”, “По-чудно от приказка”, “Умните играчки” и много други. 

Участник в редица телевизионни спектакли и развлекателни програми. Автор на детски пиеси, либрета за мюзикъли, приказки, стихове и текстове за песни. Автор и водещ на поредица образователни спектакли “В света на чудните неща” в НДК . Автор и постановчик на мюзикъла: “Ден на чудесата”.

След успешната й кариера в областта на театралните и телевизионните изкуства, Цветана се отдаде изцяло на работата с деца и в частност, с образованието на най-малките. През 1996 създава Сдружение за работа с деца “Приятел на Детето” и става основател на ЧДГ “Приятел на Детето”. Чрез сдружението, тя е координатор и партньор на множество културно-образователни проекти по програми на ЕС.

Ръководител на ежегодни квалификационни курсове за учители, организатор на поредица от международни изложби и спектакли в Европейския Информационен Център, София. Участник в международно изложение “Почит към Сезан” /по случай 200 г. от рождението му. От 2004г. насам многократно е избирана за член на международно експертно жури при оценяване на детски творби за европейски конкурси. От 2007 г. насам, редовен член на международната Асоциация на детските музеи.

Обществено признание: 

Носител на орден “Кирил и Методий” І степен

1971 - Награда за женска роля на преглед на българския театър. 

1987 - Награда на Българска Национална Телевизия за детско-юношеска пиеса 

1988 - Награда на БНР за радио-пиеса. 

2008 – Отличена с Европейски знак за качество за проектите "Малки пръстчета на работа" и "Развитие на методология за педагогическа документация"

Поклон пред светлата ти памет!

Сбогом, приятелко!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той е считан за един от най-добрите централни защитници в историята на българския футбол

Добромир Жечев е роден на 12 ноември през 1942 г. в София. Той е считан за един от най-добрите централни защитници в историята. 

Шампион на България е през 1970 и 1974 г. с "Левски" и носител на купата на страната през 1968 със "Спартак" (Сф) и през 1970 и 1971 г. със "сините". Има 369 мача и 20 гола в "А" група. 

През 1959 г. Жечев е част от юношеския национален отбор, спечелил европейската титла. За мъжкия тим на България е изиграл 73 двубоя с 2 гола. Записва уникално постижение, като участва на рекордните 4 световни първенства. "Заслужил майстор на спорта" от 1965 г.

Жечев започва състезателната си кариера в Спартак (София), дебютирайки за първия състав на 16-годишна възраст през 1958 г. Близо 10 години е един от най-изявените футболисти в отбора, който е сред водещите в А група. Рекордьор по изиграни мачове за клуба в елитното първенство. Има на сметката си 216 мача и 7 отбелязани гола. Като капитан на тима става носител на националната купа през 1967/68.

През януари 1969 г. заиграва за Левски (София), след като Спартак е обединен със „сините“. По това време е на 26 години. Утвърждава се като стълб в защитата на Левски. Играе за отбора до края на 1974 г., когато прекратява кариерата си на 32-годишна възраст. Записва на сметката си общо 193 мача и 16 гола – 153 мача с 12 гола в А група, 26 мача с 1 гол за купата и 14 мача с 3 гола в евротурнирите. С Левски е двукратен шампион на България и двукратен носител на националната купа. След смъртта на Георги Аспарухов през 1971 г. става капитан на отбора.

Бележи трите си гола в евротурнирите за Левски през сезон 1972/73 в Купата на УЕФА. На 4 октомври 1972 г. се разписва при победата с 5:1 срещу Университатя (Клуж), а на 7 ноември 1972 г. вкарва и двете попадения за успеха с 2:0 срещу Динамо (Берлин).

През 1959 г. Жечев е част от юношеския национален отбор, спечелил титлата от Европейското първенство, домакин на което е България.

Дебютира за А националния отбор на 18-годишна възраст. Това се случва на 16 юни 1961 г. при победа с 2:0 като гост над Финландия в световна квалификация. Впоследствие е включен в състава на България за световното първенство в Чили'62, където участва при 0:0 с Англия.

Жечев играе и на следващите две световни първенства – Англия'66 (3 мача) и Мексико'70 (2 мача). На Мондиала в Англия е персонален пазач на Пеле в мача срещу Бразилия (0:2). Въпреки загубата успява да го неутрализира, а английската преса пише, че Краля на футбола е бил оставен само веднъж непокрит по време на мача, когато е трябвало да изпълни пряк свободен удар. На световното първенство през 1970 г. бележи дебютния си гол с екипа на България при 1:1 срещу Мароко на 11 юни. Между 1970 г. и 1973 г. 8 пъти извежда националния отбор като капитан.

Последният му мач е на 1 юни 1974 г. в контрола срещу Англия в София (0:1). Включен е в състава на България за Мондиала в Германия'74, където обаче остава резерва и в трите мача. Въпреки това става първият и единствен дотогава български футболист, участвал на четири световни първенства.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Красивата Мария Игнатова за пръв път разкри лични подробности от живота си

Мария Игнатова за пръв път проговори за отношенията със съпруга си Ивайло Цветков-Нойзи след ареста му през ноември миналата година. Тв водещата разкри, че двамата са заедно и няма истина в слуховете за раздяла, писа Intrigi.bg.

„Обичам те, Ивайло Цветков-Нойзи“, написа Мария под снимка с огромен розов букет, подарък от мъжа й. Поводът е рожденият ден на тв водещата, който е именно днес. Игнатова се похвали в Инстаграм как Нойзи я е събудил рано сутринта с разкошните цветя и не скри, че това е най-голямата изненада за празника й.

За първи път, откакто Цветков бе хванат да шофира пиян, Марияси позволява да го тагва в социалните мрежи. След скандала с ареста му, Игнатова запази мълчание и спря да публикува каквито и да било постове и кадри с мъжа си. Това даде повод за слухове, че блондинката го е зарязала заради влечението му към алкохола.

 Тази есен пък водещата изненадващо се появи на екран в компанията на бившия си Димитър Рачков. Двамата участват в предаването „Пееш или лъжеш“ и видимо се държат свойски, което отново подплати клюката за развод между Мария и Нойзи.

Навръх рождения си ден Игнатова сложи край на догадките и показа недвусмислено, че Ивайло е мъжът до нея и двамата още се обичат. Явно публицистът няма нищо против съпругата му да работи рамо до рамо с бившия си…

Източник: Intrigi.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Невероятната история на малкото момиченце което партнира на Константин Коцев в филма „Топло”

Момиченцето, което партнира на Константин Коцев в „Топло”, докато той произнася легендарната реплика „Момиченце, върни си ми зъбките”, днес е известна журналистка от Франция.

Десислава Минчева – Раул предава за bTV от Париж по време на трагедията „Шарли ебдо”. Преди да се посвети на журналистиката, Деси работи с жертви на тероризъм. В предаването „120 минути” тя разказа, че попада в киното случайно. Родителите й живеят срещу известен режисьор, който я взима за филма си, когато е едва на 3 годинки.

„Между три и седемгодишна възраст попадах от филм във филм – „Фаталната запетая”, „Записки по българските възстания”, „Топло”… В „Топло” вече бях на шест и половина. Не ходех на училище и останах неграмотна доста дълго време. 

Бях момиченцето от филма и по милост минавах между капките поне до трети, четвърти клас”, спомня си Десислава.Тя показа в предаването и легендарната шапка, с която е заснела една от най-известните сцени във филма.

По ирония това, което се случва в „Топло”, преживява и семейството й:

 „Това е историята и на нашата кооперация. Живеем на 100 метра от „Александър Невски”. Единствената разлика е, че мъжете от кооперацията ни не са ходели да заместват майсторите в затвора.” Деси завършва актьорско майсторство с идеята да започне да пише за театър и изкуство, но в крайна сметка заминава за Франция и там започва да работи с жертви на тероризма. 

Тя преживява и своята лична трагедия:

„В началото на ноември 2013 в северната част на Мали екзекутираха двама френски журналисти. Единият от тях беше един от най-близките приятели на семейството ми. Убиха го с 18 куршума в гърба”, спомня си Десислава.

Източник:trud.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ