Чистката във ВИС започва с Легендата на ВИС Маймуняка! Групировката рухва бавно след всяко убийство

Легендата на ВИС Митко Маймуняка бе ликвидиран преди повече от 20 години, а поръчителите и извършителите на атентата срещу него са поредните неразкрити убийци от годините на прехода. Екзекуцията на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров всъщност поставя началото на чистката, която приключи с убийството на Главния Георги Илиев и краха на силовата групировка.

През 2003 г. умират още Филип Найденов-Фатик, Румен Маринов-Нарциса и Константин Димитров-Самоковеца. За убийството на Нарциса полицията подозира намеса на други висаджии като безследно изчезналия Методи Методиев – Мето Илиенски. Илиенски изчезва след погребението на Нарциса, а през 2008 г. е обявен за мъртъв. Същата версия я има и за Митко Маймуняка, че е поръчан от среди в самата групировка, която започва да се разпокъсва. Краят на ерата ВИС приключва с убийството на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев на 25 август 2005 г., застрелян от неизвестен снайперист в курорта Слънчев бряг.След убийството на Главния през годините от ВАИ Холдинг умират още контрабандистът Иван Тодоров-Доктора и Антон Милтенов-Тони Клюна. Днес ВАИ Холдинг е собственост на Надя Иванова, последната приятелка на Маймуняка, припомня днес в. „Телеграф“.

Около 20 часа на 28 януари 2002 г. 35-годишният Димитър Димитров-Маймуняка паркира мерцедеса си в столичния квартал „Стрелбище“ пред блока, в който живее приятелката му Надя Иванова. От автомобила излизат тримата му гардове. Във входа влиза първо единият, следван от Маймуняка, а вторият се движи плътно зад него. Третият застава да чака пред входа, оглеждайки обстойно района на междублоковото пространство. Няколко секунди след влизането във входа на Маймуняка и гардовете му последва страхотен взрив. Бомба, заложена в една от пощенските кутии на най-горния ред, избухва, разкъсвайки телата на мъжете. По-късно разследващите установяват, че адската машина е с 500 г тротилов еквивалент. Задействана е с дистанционно. Мощността й е толкова голяма, че избива вратите и изпочупва прозорците на апартаментите до осмия етаж в блок 27. Истинско чудо е, че Маймуняка и охраната му все още са живи. Причината, установена впоследствие е, че взривът е над главите им и това донякъде ги съхранява.

Макар и сериозно ранени, гардовете на Маймуняка успяват да го качат на мерцедеса и да го откарат във Военномедицинска академия. Два дни по-късно за съжаление легендарният подземен бос издъхва, без да дойде в съзнание. Причината е тежък хематом в мозъка и проблеми с белите дробове, причинени от взрива. Твърди се, че истинската причина за екзекуцията са свързани с интересите на Маймуняка около набиращата скорост по онова време втора вълна от масовата приватизация у нас. Точно в този период 1998-2005 г. много хора от среден калибър се събудиха богати, а други не успяха да се класират и изпаднаха зад борда. Може би никак не е случаен фактът, че и досега убийството на Митко Маймуняка, както и разстрелите на неговите съратници от тъмната страна на прехода, не са разкрити. 

Публична тайна е, че тогавашният ешелон на бързобогатеещите днес е част от едрия капитал у нас. 35-годишният бивш борец от петричкото село Добри лаки прогнозира приживе, че „ще дойде време, когато онези от нас, които поставиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред“. Така и се случва. Със смъртта на Маймуняка се твърди, че настъпва краят на ерата на толерантност в средите на мутрите.Като вицепрезидент на футболния клуб „Беласица“ – Петрич, Маймуняка настоява за безконфликтно развитие на бизнеса на набиращата легалност и популярност като застрахователна компания „ВИС 2“. Маймуняка е основен посредник за туширане на напрежението с останалите преки конкуренти – СИК, ТИМ, „Спартак“ и т.н. 

Единственият по-сериозен инцидент преди убийството му е през 1995 г., когато барети го нападат заедно с охраната му на пазара в столичния квартал „Иван Вазов“. Знаков момент е случаят от февруари 2000 г., когато с изстрел във въздуха Маймуняка прекратява сбиване в механа „Стражите“ в Банско. Това се случва по време на участие на фолкзвездата Лия и негова актуална приятелка към онзи момент. Хитът й „Дяволски чаровник“ всъщност е посветен именно на Димитър Димитров. Всъщност Маймуняка е основният трафикант на скъпи лимузини, които се крадат и се използват за нуждите на холдинга. Като застраховател пък се занимава с издирването на крадени коли от конкуренти. Маймуняка е пряк началник на Митко Цанов – Митко Шперца или Цайса. Според МВР този човек е от най-добрите в занаята с отключването на коли.

Прякорът му идва от борбата

Димитър Димитров е наречен Маймуняка, защото по рождение единият му крак е по-къс и леко накуцва. Това обаче не му пречи да се доказва на тепиха. Мятал се като маймуна, престорвал се на победен и ненадейно се нахвърлял на противника. Устремът му бил толкова голям, че в детските години в Петричко първо го наричали Петлето. Маймуняка влиза в полезрението на МВР още в началото на мутренската война. При кървавата престрелка в столичния квартал „Дружба“ на 11 януари 1994 г., при която умират четири мутри. Маймуняка оглавява ударните бригади на ВИС и предвожда познатите в онези години момчета с анцузи и златни ланци, признаващи приоритетно марката „Мерцедес“. Димитров е един от най-близките на братята Васил и Георги Илиеви.

Източник:kriminalno.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Прокобата на „Биг Брадър”: За 20 години много не са сред живите след участието си в шоуто

Дали има прокоба над „Биг Брадър” или не, не може да се каже, но е факт, че са доста онези, които приключиха живота си след участието си в шоуто. Някои от тях дори съвсем малко след това.

Рекорд в това отношение държи легендата на телевизия ММ Роро Кавалджиев. Той участва във „ВИП Брадър” през есента на 2016 г., а почина в началото на 2017 г. Смъртта му наистина беше нелепа. Падна в езеро в Близкия Изток и от водата се зарази със смъртоносен вирус.

Малко живя и неговият съквартирант от същия сезон Христо Живков. Актьорът почина едва на 48-годишна възраст от рак.

От рак почина и Мирослав Георгиев, които спечели втория сезон на „Биг Брадър”. Миро участва и в първия сезон на „Биг Брадър Ол Старс”. Тумор в мозъка обаче отне живота му едва на 41-годишна възраст.Преди 12 години Дим Дуков почина след усложнения на коремна операция и преплитане на червата. Той участва в първия сезон на „ВИП Брадър” у нас през 2006 г.

Особено странна е смъртта на една от звездите на първия „Биг Брадър”. Миналата година Светлан Шевров, известен като Гроши, се самоуби заради тежка депресия, породена от жена.

Смъртта си след риалити шоуто намериха още: Георги Софкин от „ВИП Брадър” 2016, Любомир Милчев – Денди от „Биг Брадър Ол Старс” 2013, Веселин Данов от „Биг Брадър” 2005, Иван Ласкин от „ВИП Брадър” 2012, Павел Чернев от „ВИП Брадър” 2013 и голямата ни певица Ваня Костова от „ВИП Брадър” 2018.

Прокобата на „Биг Брадър” застигна и хора, които не са били в Къщата, но са се докоснали до шоуто по един или друг начин. Такива са Милен Цветков, който беше водещ на четвъртия „Биг Брадър”, както и Силвия Зурлева, която връчи наградата на победителя от първия „ВИП Брадър” Константин, когато беше сред директорите в Нова телевизия.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Д-р Радан Сарафов не опазил интимна тайна на Тато! Монтирали камери в дома и кабинета му, но не разбрали на чие разузнаване е агент

 

Вляво: Д-р Радан Сарафов/Вдясно: Тодор Живков

За бившия Източен блок политическото лято на 1968 г. е твърде горещо. В Чехословакия набира сила т. нар. Пражка пролет - народно движение за либерализация, което заплашва да срине статуквото на социалистическия строй във всички страни – сателити на СССР.

В България се провежда Световният младежки фестивал с над 20 хил. участници от 138 държави. Българските служби са мобилизирани, особено Държавна сигурност стриктно следи някои „недобросъвестни граждани“, готови да „предадат“ родината и социалистическите идеи, подвластни на западно влияние.

Безпощадно

Министърът на МВР Ангел Солаков и неговият заместник Григор Шопов издават заповед разузнаването да е безпощадно към враговете и предателите. Сега е моментът. Развихря се сериозна шпиономания. Една от жертвите на КДС (така се е наричала Държавна сигурност) е софийският лекар д-р Радан Сарафов. Почти две години преди това жилището му на ъгъла на ул. „Аксаков“ и „Бенковски“, където той има и кабинет, е наблюдавано, но с неуспех. Всъщност д-р Сарафов не е случаен човек. Той произхожда от видно семейство – известния македонски род, дал личности като архимандрит Харитон – деец на Българската екзархия, революционера Борис Сарафов, актьора Кръстьо Сарафов, чието име носи НАТФИЗ, учители и военни. Той е и потомствен лекар – баща му е завършил медицина във Виена, военен лекар от Балканските войни с чин майор. Друг негов сродник е д-р Стефан Сарафов, създал най-известната клиника в началото на ХХ век. Тя се е намирала на втория етаж над Писателското кафене срещу Военния клуб. Там са се лекували много известни софиянци, но за съжаление се свързва и с фаталните операции на дъщерята на Христо Ботев – Иванка, и на Мина Тодорова – поетичната муза на Яворов.

Приближен

Д-р Радан Сарафов е роден през 1908 г. Завършва медицина във Франция. Жени се за Рада Стоянова, с която имат дъщеря Христина, родена през 1941 г. През 60-те години д-р Сарафов вече е известен лекар интернист, завеждащ вътрешното отделение на Първа градска болница. Той е високоерудиран специалист, кардиолог, търсен от пациенти от висшия ешелон на властта. Обслужва и дипломатическия корпус, най-вече дипломати от посолствата на френско говорещи страни. Високият му професионализъм го прави търсен дори от самия Тодор Живков. През годините след „аферата д-р Сарафов“ има много предположения и теории защо именно той е обвинен и съден като шпионин, след като е бил близък до висшите партийни кръгове. Според обвинителните материали е бил вербуван още през 1939 г. за Сикрет Сървиз от английския военен аташе полковник Рос.

През 1948 г. е във връзка с френския аташе майор Марсел Сима. А през 1956 г. вече е агент на ЦРУ. Има и съмнение, че Сарафов е работел и за албанците, тъй като е бил състудент в Париж с генерал Енвер Ходжа, министър-председател на Албания.

Със сигурност обаче докторът е бил човек на българските тайни служби. Според разузнавача Бончо Асенов и покойния генерал-лейтенат Антон Мусаков, шеф на VI управление в Държавна сигурност, имало практика в ДС и външното разузнаване да се ползват за поръчки именно хора под прикритие като д-р Сарафов, който е събирал данни от своите високопоставени пациенти. Той се е ползвал с редица привилегии, като например е уредил дъщеря си Христина да завърши престижно образование в Швейцария и дори да стажува в ООН в Женева. Но има предположение, че е наранил егото на самия Тодор Живков и е получил възмездие и наказание.

Слухове

В средата на 60-те години съпругата на Живков – д-р Мара Малеева, се разболява от рак на стомаха и той започва да заглежда други жени – главно артистки и певици. Твърди се, че ги приемал в специални стаи за отдих до кабинета си. Мълвата гласи, че Живков се заразил от срамна болест, а д-р Сарафов му изписал под обет за тайна от Франция прочутото тогава лекарство „Фазижин“. И го насочил да лекува простата, като се знае, че след няколко години Първия стигнал до операция за премахването й. Но докторът не удържал интимната тайна и си платил за това.

Няколко години преди него отмъщението на Живков застигнало и друга известна личност – Иван-Асен Георгиев, юрист и член на БКП, представител на България в ООН в Ню Йорк, председател на Международния институт по космическо право.Осъден на смърт за шпионаж и разстрелян на 4 януари 1964 г. в София. Иван-Асен бил съратник с Живков отпреди 9 септември, създал е БОНСС и твърдял, че ще стане генерален секретар на ООН. Но се смята, че той е говорел, че Живков е бил агент на Гешев, че е предавал партийните другари и затова е останал невредим. Също, че Хрушчов нямал качества за лидер. Така си извоювал съдебен процес и отмъщение на българския и руския лидер. Вероятно подсъдимите са имали неблагоразумието да наранят егото на Първия, за да стигнат до процеси. За други провинения обаче е имало само мъмрене. Например това, че д-р Сарафов урежда клиника в САЩ, за да роди там извънбрачното си дете известна по това време българска художничка. Тя е била любовница на командира на Поповския партизански отряд и министър на МВР генерал Ангел Цанев, за което е премълчано. Случката е от 1965 г.

Уличаване

През 1967 г. ДС започва операция по уличаване на д-р Сарафов. Монтират тайно микровидеокамера в кабинета и дома му, заснемаща всичко. Дори използват микроточка – приспособление като люспа, което под микроскоп разчита инфограми. Но не успяват да докажат на чие разузнаване е агент. На 17 юли 1968 г. д-р Сарафов е арестуван и обвинен по член 104 от Наказателния кодекс за шпионаж в полза на чужда държава. Но докторът се оказва костелив орех. Той изтъква, че е работил по задачи на Първо главно, също и на Второ главно – контраразузнаване. Следователите нямат напредък. И тогава се пристъпва към шантажиране. Знае се, че той има голяма слабост към дъщеря си. Освен това го принуждават да признае, че е имал любовна връзка със световноизвестната цигуларка Дина Шнайдерман, съпруга на цигуларя Емил Камиларов. Че я е ползвал за своите шпионски цели.

Ексразузнавачът Петър Христозов свидетелства, че двамата с доктора правели любов в кабинета му на долния етаж под апартамента, където била жена му Рада. Но заради световната слава на музикантите и понеже Дина е съветска гражданка, не могат да им повдигнат обвинения. Затова следователят обвинява съпругата му, че го е свързала с Петър Радоев – неин роднина, с когото са учили в Роберт колеж. Той е агентът на ЦРУ Питър Радлей. Но когато му подхвърлят, че е замесил и дъщеря си, той избухва. Губи самообладание и крещи, че момичето няма нищо общо. Решено е обаче да бъде доведена Христина в София.

По това време тя работи във Виена и е трудно да бъде отвлечена. Чрез външно министерство тя е подведена да бъде командирована в Дамаск, Сирия, уж като преводачка на правителствена делегация. За Дамаск са изпратени следовател Миладинов и още един разузнавач, които я посрещат на летището и я водят в българското посолство. Но още на летището Христина разбира, че нещо не е наред. Тя се прави на вежлива и отзивчива, но моли да отиде до тоалетната. Вътре тя вижда прозорче откъм страната на задния двор. Измъква се трудно, но минава спокойно покрай главния вход. После се затичва без посока. Тя е без чанта и документи, не познава града. Но за щастие на 200 метра съзира знамето на италианското посолство. Там обявява, че е служител на ООН, отвлечена от българските тайни служби. Чак два месеца по-късно, дегизирана и с чужд паспорт успява да напусне Сирия с колата на италианския посланик.

Натиск

В софийското следствие показват на д-р Сарафов чантата и куфарите на дъщеря му и го принуждават да признае, ако иска да спаси дъщеря си Христина. И той признава всичко, което искат от него. В „доброволните“ показания докторът признава сътрудничество с няколко шпионски централи. След 6 месеца – на 9 декември 1968 г., присъдата е потвърдена от Върховния съд – разстрел. На 18 февруари 1969 г. д-р Радан Сарафов е убит в Централния затвор. Семейството му така и не получава смъртен акт и не знае къде е гробът му. Жена му Рада изпада в депресия от мъка, че е загубила съпруг и не може да види дъщеря си. До края на живота си остава сама и моли да отиде при детето си, но не получава разрешение. Христина Сарафова умира в Ню Йорк през 1996 г., където дълги години ръководи департамента по преводи на ООН. Така и никога вече не се завръща в България и не вижда повече майка си и семейството си.

Източник:Телеграф

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мара Петолевката хвърля тухла по Тато и още пет малко известни опита за атентат срещу Тодор Живков

През 33-годишното си еднолично властване Тодор Живков неведнъж е бил в рискова ситуация. Най-популярен е „атентатът“ срещу Тато във Враца, когато 20-годишният тогава Цветан Килограмски от Кнежа неволно поставя на колене Първия в държавата и го кара да лази пред хиляден народ.,пише Телеграф

На 1 юни 1980 г. младеж изскача от тълпата на площада във Враца и успява да докосне за ръката Тодор Живков. Първия пада на колене и започва да лази. Яките мъже от охраната на УБО се хвърлят върху  “атентатора” и го натикват в черната милиционерска камионетка. Един от тях нарежда: “Натискайте го надолу да не го гледа народът!”. Тръгват слухове, че младежът е луд и носи у себе си кухненски нож, че е член на терористична група и т.н.

Години по-късно фоторепортерът Димитър Викторов, който успява да заснеме историческите кадри от инцидента, сподели: „В суматохата успях да превъртя незабелязано филма обратно и да го скрия в чорапа си. Когато колите с Тодор Живков напуснаха площада, охранителите от УБО ни накараха да извадим филмите от фотоапаратите си и ги осветиха. Едва след 1989 г. извадих „на светло“ заснетите кадри от Враца.“Отчаяние

 “Не съм искал да го убивам и да го обиждам - разказва след 10 ноември Цветан Килограмски от Кнежа. Бях млад, но и отчаян. Баща ми, след като беше двайсетина години овчар, се разболя тежко и го трудоустроиха. 

Дълго търсеше подходяща работа да ни изкарва хляба, но където и да попиташе, срещаше отказ. Отказваха му грубо, безцеремонно. А на мене и на сестра ми не стигаха парите да учим, да плащаме наема. Питах се защо е така?! По радиото Тодор Живков държеше речи и повтаряше, че грижата за човека е най-голямата грижа, че строим хуманно общество. Затова си въобразих, че само той може да оправи нещата... Разбрах, че Тодор Живков ще идва във Враца за Ботевите тържества, исках да говоря с него за тези работи. После научих, че около 60 души са охранявали Живков, отделно и униформените милиционери. Имало и снайперист, който обаче не стрелял.  В ареста на „Развигор“ генерал Кашев, шефът на УБО, събра 40-50 човека от неговата служба и ме разпитва пред тях. Питаше ги един по един: „Ти не го ли видя? Ти защо не стреля?“. Колко бой съм изял не можете да си представите“, изповядва се Килограмски.

Атентаторът е следствен на ул. “Развигор” 6 месеца, а после получава присъда от 5 години за хулиганство и обида на длъжностно лице. Зад решетките получава още 7 години, този път за по обвинение за опит за убийство на ром. Излежава в Старозагорския затвор близо 9 години и 6 месеца заедно с генералите Цвятко Анев, Любен Динов и останалите от групата на Горуня. Освободен е чак след като Тодор Живков е свален от власт.

След 1989 г. Цветан Килограмски прави няколко опита да се срещне с Тодор Живков или да се чуе с него по телефона, но така и не успява. По това време самият Живков е арестант и съден.

Войник

За един друг опит за атентат срещу Тодор Живков малко се знае. За него разказват очевидци. Един ден през 1984 година двата познати черни мерцедеса се движат по булевард "Ал. Пушкин" в кв. „Павлово“ нагоре по посока на Околовръстното шосе. Живковият ескорт пресича Околовръстното и се насочва към Бояна, когато внезапно от улица "Маринковица" изскача военен камион и умишлено препречва пътя на двата мерцедеса. Реакцията на шофьорите е светкавична - двете черни лимузини правят завой с около 80 км/час вляво, влизайки на една поляна, където по това време има бараки общежития. 

В следващия момент от военния камион изскача войник и побягва нагоре към боянските блата, а мерцедесите на Живков дават на заден към булеварда и тръгват с „мръсна газ“ обратно към Околовръстното. Избягалият войник е открит, но каква е неговата съдба никой от обкръжението тогава, включително офицери от ДС, отдел „Контраразузнаване“, не знае.

Кортеж

В началото на 80-те има и друг инцидент с кортежа на Тодор Живков. Войници са поставени на пост по маршрута към Бояна. Но на един войник му се приходило неистово по малка нужда и вместо да стиска, той напуска поста, свършва работата и тичешком се връща обратно. Бягайки, запъхтян вижда, че в този момент минават двата черни мерцедеса с Тодор Живков. Проехтяват изстрели, но дали по войника или във въздуха очевидците не могат да кажат.

Юмруци

Приживе Христо Юскеселиев, един от доайените  фоторепортери в България, разказва в поредица интервюта: „Една сутрин организирано снимаме как Тодор Живков върви по „Оборище“ и отива към ЦУМ. Охраната бе на разстояние зад него, за да изглежда лидерът като човек от народа. Изведнъж една жена, както си вървеше спокойно насреща му, се нахвърли върху Първия. Започна да го удря с юмруци и да го дращи. Още по-странното беше, че охраната не реагира, а само се огледа. Вероятно се опасяваха, че жената не е сама и ще се появи подкрепление. Охранителите огледаха всичко наоколо, жената остана назад, а Живков продължи по пътя си. Както беше гневна, жената изведнъж се разплака. Какво се е случило с нея по-късно, не знам, но в този момент на улицата не бях само аз, имаше още фотографи. Всички снимахме. Кадри от тази „фотосесия“ обаче никога не бяха публикувани“, сподели Христо.

Той си спомня и забавен случай с Тодор Живков: „Посрещаме Чаушеску - бившият Първи излиза от аерогарата и тръгва по пистата към самолета с ръце в джобовете. Изважда си ръцете и започна да си търка лицето. „Той имаше този навик и често го правеше. Западните фоторепортери веднага започнаха напористо да снимат точно в този момент. Когато си търкаше лицето, ние винаги си сваляхме фотоапаратите – чакахме Тодор Живков да се усмихне. Докато чуждестранните колеги правеха кадрите, служителите от УБО ни даваха знаци да им пречим и ни подканяха: "Пречи му, пречи му, не му давай да снима!" .

Проститутка

При едно от посещенията на Тато в Русе партийният вожд се сблъсква с гнева на друга жена, наричана дотогава от съгражданите си Мара Петолевката, защото проституирала. Когато Тодор Живков започва да маха с познатия си жест към множеството, изведнъж на метри от него пада... тухла. Оказва се, че от навалицата, но на безопасно за Тато разстояние, Мара запокитва към него тухла. Арестувана е, после е освободена, но оттогава русенци я прекръстват на Мара Тухлата, а Живков не иска и да чуе за Русе.

Румен Жерев/Телеграф

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

НСО показа Мерцедесът на бай Тошо, Чайка с меча кожа и ЗИЛ с радиационна защита (ВИДЕО+СНИМКИ)

Мерцедес-Бенц 600 Пулман Ландолет е най-ценният ретроавтомобил в България и един от най-рядко срещаните модели на Мерцедес Бенц.

Колите на властта от неотдавнашното минало на България са паркирани от днес в двора на Националния исторически музей. Независимо от историческите и политически недоразумения на времето, колекцията от най-добрите екземпляри на съветската автоиндустрия, буди голям интерес, предава репортер на БГНЕС.

Мерцедес, Чайка и Зил – ретролимузините са част от парка на Националната служба за охрана (НСО), а експозицията се провежда по повод 145 години от основаването на държавната охранителна служба на България.Първенецът сред експонатите е Мерцедес-Бенц 600 Пулман Ландолет. Това е най-ценният ретроавтомобил в България и един от най-рядко срещаните модели на германският гигант. Този автомобил, единствен екземпляр у нас, е използван от Тодор Живков. 

С него са посрещани Леонид Брежнев, Николае Чаушеску, Ким Ир Сен, Муамар Кадафи и други.От НИМ разказват, че производството на Мерцедес-Бенц 600 Пулман Ландолет започва през 1964 година. 

Характерна особеност на лимузината е мекият покрив, който се прибира от хидравличен механизъм и оставя открита задната част на автомобила. Изработени са само 59 броя с частично открит покрив, от тях с шест врати са само 26 автомобила. На пръстите на едната ръка се броят запазените автомобили от този модел в оригинален вид и в движение, какъвто е представяният автомобил от парка на НСО.

На колата е монтиран свръхмодерен за времето двигател с механично впръскване на горивото, окачването осигурява несравним комфорт. Разполага с 8-цилиндров V-образен двигател с обем от 6300 куб. см и мощност от 250 конски сили.

Двата модела ГАЗ „Чайка“ – 13 и 14, се рекламират като легенди за съветското автомобилостроене.

Първата модификация започва да се произвежда през 1959 година и продължава 22 години. През това време са произведени около 3200 автомобила. Съветският „Чайка“ е почти пълно копие на модел на „Пакард“ от 1956 година. Разполага с много модерен за времето си 8-цилиндров V-образен двигател с алуминиев блок и глави и автоматична тристепенна предавателна кутия.

Двигателят е с обем от 5500 куб. см. Максималната му мощност е 195 к.с., които позволяват сериозна максимална скорост от 160 км/ч. Автомобилът ускорява до 100 км/ч. за 20 секунди.

„По-големият брат“ - ГАЗ-14, е представен за първи път през 1977 г. и се произвежда до 1988 г. Той е с внедрени модерни за времето си електроника и луксозни интериорни решения, включително тапицерия от меча кожа. Кратката му история обаче „катастрофира“, след като Михаил Горбачов обявява политиката на „борба с привилегиите“. Тогава са унищожени и техническата документация за колата и производственото оборудване.

ГАЗ „Чайка“ 14 е притежавал главата на Руската православна църква патриарх Пимен, с интериор, лично декориран от модния дизайнер Пиер Карден след негово посещение в Москва през 1979 г.В Народна република България ГАЗ-13 са използвани до 1989 година основно за транспортно осигуряване на висшето партийно ръководство и чуждестранни гости и делегации.

ГАЗ-13 Чайка е една от легендите на съветското автомобилостроене

По-новият модел пък се използва за представителни нужди и ескорт основно при посрещане на чуждестранни гости. На архивни кадри от 70-те и 80-те години автомобилът може да бъде видян в почти всеки ескорт на гостуващи у нас чуждестранни лидери от онова време.

В наши дни и двата автомобила имат висока колекционерска стойност.

В двора на НИМ има изложен и един от най-редките колекционерски автомобили ЗИЛ-115. От тази кола има малко над 100 екземпляра.Тези автомобили – с мощни двигатели, автоматична трансмисия и кондиционираща система в купето, са били произвеждани от засекретени производствени екипи. Данните на някои по-късни модификации са засекретени и до днес. Сред специалните допълнения на модела са тройно удебелени странични и специално обработено челно стъкло за радиационна защита, както и дублирана система на запалването и две горивни помпи.

Произведен в малко над 100 екземпляра, ЗИЛ-4104 (заводски индекс ЗИЛ-115) е един от най-редките автомобили от представителен клас, произвеждан в периода от 1978 г. до 1983 г.

Моделът се ползва с репутацията на най-бързия и престижен представителен автомобил, създаван от съветската автоиндустрия. Автомобилът е и последният, използван от генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. По-нова версия на модела от 1985 г. е използвана от Михаил Горбачов, обясниха от музея.

Източник: БГНЕС

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ