Два куршума отнемат живота на Емо Макарона – босът на DVD пиратите през 90-те

Когато човек има много врагове, трудно е да се разбере кой е поръчал убийството му. Убийството на Емил Димитров – Макарона така и остана неразкрито повече от 20 години, защото приживе бизнесменът си беше създал куп неприятели. 

Той се опита да монополизира производството и разпространението на пиратски компактдискове, потърси помощ срещу конкуренцията от черногорската мафия. Макарона се обгради с бивши служители на отряда за борба с тероризма и реши, че е безсмъртен. Куршумите обаче го застигнаха в разцвета на силите му – на 42 години.

Изстрелите срещу Емил Димитров, известен с прякора Макарона, отекват в 19.50 ч. на 23 януари 2001 г. пред любимия му фитнес на тясната уличка “Кораб планина” в центъра София. Те са само два, но килърите са точни – единият куршума пробива предното странично стъкло, другият – задното. Убийците пристигат на мястото с “Фолксваген Голф”, който е открит по-късно на ул. “Крум Попов” близо до Четвърто РПУ, пише в. „Труд“.

В средата на 90-те години Макарона става един от най-известните бизнесмени. Натрупва милиони от търговията с пиратски компактдискове. Като собственик на фирма “Унисон” – Ботевград той бе разследван за незаконно производство. През 1998-а линията му бе спряна. Месеци по-късно бе изнесена в Черна гора. Няколко години още българския пазар се захранваше с пиратски дискове от тази линия в Черна гора и от други две линии на Макарона – в Молдова и в Украйна. Смъртта на боса обаче, спира изведнъж незаконното разпространение на пиратски дискове, заради което България бе в черния списък като страна №1 в производството им.

Емил Димитров започва пиратския си бизнес веднага след 10 ноември 1989 г., като използва пропуск в законодателството – липсата на закони в областта на авторското право. Отначало той произвежда аудиокасети, които се купуват като топъл хляб и 4 години по-късно вече е натрупал солидно състояние. Той обича лукса и първото, което прави е да си построи къща в баровския квартал “Бояна”. В двора има още една – за гости. Макарона се вози на скъпи коли, демонстрира богатството си и развива незаконното производство.

Той регистрира над 30 фирми, производни на основната “Унисон”, като държи контролния пакет от 51%, а останалите дава на съдружници, които развиват бизнеса. Към края на 1994 г. той вече притежава около 40 магазина за продажба на касети и дискове в цялата страна. В една от фирмите му съдружник е Марко Михайлов, но той не желае да остане в сянката на приятеля си, отделя се и създава конкурентната “Маркос мюзик”.

Емил Димитров вече знае, че бъдещето е в компактдисковете, взима огромен кредит от “Балканбанк” и купува поточна линия, която монтира в ДЗУ – Стара Загора. Дотогава Макарона е работил в завода само на ишлеме. Първият кредит, с който купува поточната линия, е за близо половин милион долара. По-късно Емил Димитров отново залага машината пред “Балканбанк”, взема нов кредит от 1 милион дойче марки (около половин милион долара) и с него купува още една линия. Рамо му удря издирваният по късно за далавери шеф на “Балканбанк” Иван Миронов. Всичко това е малко за Макарона и той купува през 1996 г. завода в Ботевград, където инсталира още две поточни линии. Това обаче създава проблем не само на него, но и на България. Страната ни придобива печалната слава на пират №1 и световните музикални компании започват война за правата си. Това принуждава правителството да постави производството на CD под лицензионен режим през 1998 г. и да отнеме лиценза на Димитров. Полицията започва да следи под лупа действията му и това е началото на края.

Конкурентът Марко Михайлов получава лиценз за производство на компактдискове и строи завод. Той също се изкушава за произвежда незаконна продукция и цеховете му са запечатани в края на 1998 г. Малко след това Михайлов се самоубива в дома си, като и досега не са ясни причините да посегне на живота си. По това време Емил Димитров е заличен като съдружник от повечето фирми с марка “Унисон”, а на негово място влиза Филип Марков, смятан за човек на банкера Миронов.

Притиснат до стената Макарона изнася производството в Черна гора. Съдружник там му е Аркан, но не известният сръбски командир, а местен мафиот, който решил да го покровителства срещу 50% от печалбата.Една от версиите за убийството на Димитров беше свързана с въпросния Аркан и Черна гора. Разследващи предполагаха, че българинът не се е издължил на тамошните си покровители и те са организирали стрелбата срещу него.

Това обаче е не единственото предположение на криминалистите. Макарона има тесни връзки със силовата групировка СИК, която влага пари в производството му в България. След като натрупва богатството, Димитров оставя старите си приятели и се сближава с хора от ВАИ холдинг на Георги Илиев. Обещава на новите си приятели да организира нелегално производство на DVD-дискове, за което получава от тях голяма сума. Най-вероятно не е върнал на висаджиите парите и те са се разбрали с черногорците да си получат задълженията директно от тях, твърди една от версиите. Разследващите обаче така и не стигат нито до килърите, нито до поръчителите, а дребните търговци се отказват от пиратския бизнес, защото разбират, че е дошло ново време и има опасност да фалират.

Праща зад решетките висш полицай

През 1999 г. Емо Макарона успя да предизвика ареста на шефа на “Икономическа полиция” в СДВР, който беше хванат с 75 000 долара подкуп. Димитров сътрудничи на НСБОП и следствието, за да бъде хванат полицая. В 16.30 часа в столичната сладкарница “Камелия” на бул. “Стамболийски” влизат трима мъже. Те сядат в едно от сепаретата и правят поръчка. След това единият от мъжете отваря дипломатическо куфарче и оттам изважда прозрачен плик. Вътре са банкнотите. В този момент в заведението нахлуват маскирани полицаи и изправят двамата мъже до стената. Третият мъж е Емо Макарона, който излиза заедно с униформените.

Задържаните са шефът на “Икономическа полиция” майор Михаил Димитров и адвокат Христо Георгиев – бивш шеф на “Криминална полиция” в СДВР, който защитава фирмата му “Унисон”. Според тогавашни източници от следствието Михаил Димитров твърдял пред пират №1, че парите не са за него, а за политици. През януари 2001 година Богомил Бонев също обяви, че Макарона е финансирал СДС.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нарциса прошепнал името на килъра си на ухото на Жоро Илиев преди да издъхне

Кумът на Главния, шефа на ВИС Георги Илиев – Румен Маринов, по прякор Нарциса, е един от босовете, които едва доживяха 40-годишна възраст.

Поредицата от кървави разстрели още през 90-те години на 20-и век роди приказката: „Момчетата със златни ланци живеят опасно и на бързи обороти до 40 години“. Така се случи и с кума на Жоро Илиев, чиято екзекуция отекна силно, но остана неразкрита, както много други. Около убийството на Румен Маринов продължават да се носят слухове, но нищо не е доказано и така ще остане, пише в. „Телеграф“.

Рано сутринта на 27 ноември 2003 г. жена от столичния кв. “Лозенец” открива на улицата кървав труп. Пристигналите полицаи установяват, че това е Румен Маринов с прякор Нарциса – един от основателите на ВИС и кум на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев.

Нарциса е застрелян с 3 куршума. Маринов имал апартамент в ж к “Младост”, но със семейството си живеел под наем на ул. “Сребърна” в скъпарския кв. “Лозенец”.

На 26 ноември 40-годишният мъж се прибира призори с колата си. Няма охрана. Паркира и тръгва към входа на блока, където в засада го дебнат убийците. Маринов ги вижда и хуква да бяга. Те го погват.Най-разпространеният слух е, че Нарциса разпознава единия от килърите си и крещи: “Не го прави”. Куршумите обаче го застигат – два го улучват в гърба. Той пада на ул. “Христо Ценов” и с последни сили вади телефона си. Успява да набере Георги Илиев и да му прошепне името на убиеца, който вече се е надвесил над него и почти от упор изстрелва контролен изстрел в тила. Окървавеният труп остава до разсъмване между два паркирани автомобила.

Говори се, че Маринов е прошепнал името на Методи Методиев – Мето Илиенски. Полицаи се съмняват соченият за финансист на ВИС лично да е грабнал оръжието, за да изпълнява екзекуция. Илиенски изчезва 2 дни по-късно и не се знае дали е убит, или се е покрил зад граница. Говори се, че по това време отношенията между Мето и Жоро Илиев са обтегнати, но никой не може да докаже дали това наистина е било така. Илиенски не се явява на погребението на Нарциса и оттам тръгват слуховете.

Никога няма да стане ясно защо е бил поръчан и наказан кумът на Главния. Още при първоначалния оглед криминалистите намират на мястото на убийството заглушител и 4-5 гилзи от 9-милиметров пистолет. Това означава, че престъплението е подготвено внимателно. Два дни преди разстрела асансьорът в кооперацията му е блокиран, би могло да е случайно или че килърите са подготвили да го причакат във входа.

Една от версиите на разследващите е, че убийството е ответен удар във войната между мутрите. За по-малко от 2 месеца тогава са застреляни двама сикаджии. На 5 ноември куршуми покосяват пред фитнеса на Ситняково Евгени Стефанов-Женята, който се смята за наследник на Поли Пантев. На 14 ноември пред блок в ж к “Надежда” е гръмнат най-близкият съратник на Женята – Николай Зарев-Данкина. Убийството му поразително прилича на това на Нарциса – килърите го причакват до дома, той хуква да бяга и куршумите го застигат в гръб. На 25 декември пък оловото застига и бодигарда на Женята – Николай Петров-Колята. Екзекуцията е извършена в дома му в жк „Младост“ пред очите на малкото му дете. Скоро войната между СИК и ВИС ще стигне и до най-големите босове.

На 27 ноември 2003 г. е ликвидиран не просто кумът на Жоро Илиев, а един от основателите на групировката, редом до Васил Илиев. Нарциса също е бивш борец, познат на полицията след сигнали за спекула, хазарт и финансови измами, но нито едно разследване срещу него не дава резултат.

Говори се, че след вливането си в редиците на силовите застрахователи Маринов започнал да трупа пачки с кражби на бяла техника от влаковите композиции по жп гарите на София. Постепенно се сприятелил с Георги Илиев и кумството го изстреляло до върховете на ВИС. Не бил глупав. Подценил обаче, че е недолюбван в мутренската групировка именно заради кариерата си в нея.

И както в много други подобни случаи историята на Нарциса завършва с неговите наследници – съпруга и дъщеря, които харчат в чужбина парите, оставени от него. ВИЖТЕ ОЩЕ:Кой и защо разстреля единият от създателите на ВИС 2 Румен Маринов - Нарциса

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Царя на рапаните взривен от руснаци! Искал да строи най-голямото рибарско пристанище

Царя на рапаните е взривен от наемници от бившите съветски републики, по всяка вероятност руснаци или украинци. В това са убедени криминалисти, работили по разкриването на показното убийство на 52-годишния бизнесмен Йордан Харасимов– Рапана, или Даката, както е известен във Варна.

Мотивите на поръчителите са свързани с нелегалния улов на калкан в Черно море, контрабандните канали с Турция и тлъстата за онези години сума от 4 млн. лева, които Царя на рапаните придобил като субсидия. Намеренията на Харасимов били да инвестира в строителството на най-голямото рибарско пристанище не само във Варна, но и по цялото Българско Черноморие. В морските среди упорито и дълго се говори за това убийство. Всички версии досега винаги са били свързани с бизнеса на убития, фирмата на когото „Север Експорт“ ООД беше сред най-големите в търговията с рапани по родното Черноморие, пише в. „Телеграф“.

На 24 февруари 2012 г. около 8 часа сутринта в района на кръстовището на ВИНС в морската ни столица по бул. „Княз Борис“ преминава „Ауди А8“. Черната лимузина се кани да завие наляво, когато се разпуква на парчета и се забива в светофара. Чува се адски тътен, а група студенти от Икономическия университет изваждат чист късмет, тъй като са останали да изчакат на светофара секунди преди колата бомба да избухне. По-късно ще се изясни, че адската машина е поставена под шофьорската седалка в автомобила и е задействана от разстояние с дистанционно. Рапана загива на място. Лицето му е напълно обезобразено, а части от колата са се разхвърчали в радиус от 50 метра. Вследствие на ударната вълна се образува огромна дупка в корема на Харасимов, а раната му е несъвместима с живота. Издъхва едва за 3 минути, още на място до идването на Бърза помощ.

Образуваното разследване за убийството на Харасимов е едно от наблюдаваните от Европейската комисия. То бе включено в мониторинга на Брюксел и под специалния надзор от Висшия съдебен съвет. Харасимов е известен варненски бизнесмен, бивш трикратен шампион по класическа борба. Председател на клуба по класическа борба „Локомотив 93“.

Притежава три риболовни кораба. Има и 15 декара база с пристанище, складове и преработващ цех в Южната промишлената зона на Варна. В края на 90-те години става основен играч в износа на рапани за азиатския и американския пазар. Оттам идва и прозвището му в бранша – Рапана. Държи монопола в изкупуването на рапани на север. Даката е и сред малцината босове в бизнеса със скъпия калкан. Сред последните му срещи ден преди убийството му е с новоназначения шеф на варненската инспекция по рибарство, с когото са обсъждали точно правилата за улов на калкан.

Бившият трикратен шампион по класическа борба бе харизматична личност. Любимец на всички във Варна и познат като човек, странящ от големите силови групировки, макар и самият той да е с борческо минало. Всички, които ловяха риба от Варна до Дуранкулак, разчитаха на неговото изкупуване. Говореше се, че има връзки с висши полицаи и прокурори. Близка на Харасимов бе дама с научна титла, която доказваше, че дънното тралене трябва да бъде разрешено, за да бъдат унищожени рапаните, които изяждат мидите. При справка в открити източници през търсачката Гугъл името може лесно да бъде открито, твърдят запознати.

Нищо обаче за убийството на Даката досега не е доказано. Няма резултати от камерите пред Икономическия университет, за които се твърдеше, че са запечатали две черни коли, които са следвали Харасимов, преди да бъде взривен. Не бе открито нищо и в храстите на Морската градина, откъдето също бе възможно да е задействано дистанционното за бомбата. Изпълнителите на мократа поръчка са изключителни професионалисти. Даката излязъл от дома си в бл. 183 в кв. „Чайка“ и поел към офиса на фирмата си „Север Експорт“ под моста за кв. „Аспарухово“. На 20-ина метра преди светофара на ВИНС бизнесменът се престроил в крайната лява лента, за да направи ляв завой по бул. „Цар Освободител“. Само за няколко секунди около аудито няма други автомобили преди кръстовището. Точно този момент е използван от килъра, за да задейства детонацията на бомбата. Очевидно целта е била да няма други жертви.

Наложи цацата на световните пазари

Данчо Рапана успява за няколко години да наложи българската черноморска риба и дори цацата на световните пазари. Изкупувал от рибари по цялото Северно Черноморие. Започнал да навлиза и в Южното. Конкурирал Турция и Гърция в търговията с риба. Говори се, че е имал тъмни сделки в търговията с калкан, но така и нищо не е доказано. Изнасял родния улов за пазари в Украйна, Русия, Близкия изток и Азия. Имал редица конкуренти и засегнал сериозни интереси. Няколко години след смъртта му вече рибата по родното Черноморие не само не се изкупува в чужбина, но и наши търговци започват да внасят от Турция и Гърция и да заливат пазара.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Киро Буята изчезва безследно след среща като Мето Илиенски през 90-те

Мето Илиенски не е единственият представител на подземния свят, който изчезва без следа след покана за среща. Три години след него отново от полите на Витоша се губят следите и на друг крими герой – Кирил Цветанов-Буята. Мъжът е един от босовете на силовата групировка СИК и е известен още с прякорите Кирчо Малкия и Киро Брежанеца. Повече от 17 години от него няма ни вест, ни кост. Повечето мутри от ъндърграунда са сигурни, че той е мъртъв, други обаче смятат, че е забегнал в чужбина.

Денят е 6 май 2006 г. Около 22 ч телефонът на Кирил Буята звъни и някой го кани да поговорят пред къщата му в кв. „Драгалевци“. Явно уговорката е да се видят набързо, защото Буята излиза от дома си по чехли и анцунг, без мобилен телефон, документи и охрана – досущ като Мето Илиенски, който е отвлечен по същата схема 36 месеца по-рано в „Бояна“, припомня в. „Труд“. Кирил казва на жена си Мария, че излиза за малко да види един приятел, сяда в чакащата го кола и повече не се връща. Късно през нощта жена му започва да се притеснява, че още го няма, а след 2 дни подава заявление в полицията. Никой обаче не знае къде е изчезнал знаковия сикаджия. Разследването работи по най-различни версии, нито една от тях обаче, не води до резултат.

Криминалистите преглеждат камерите в района, за да разберат с какъв автомобил е бил отвлечен Кирил (на малката снимка), но на нито един от записите не могат да го открият.„Колегите“ му от подземния свят започват да говорят, че Буята е застрелян и заровен някъде на Витоша. Разследващите търсят мотива на похитителите, за да разкрият престъплението. Кирил Цветанов е сред знаковите имена в кримисредите на Благоевград и София от началото на 90-те години, когато започва да гравитира около СИК. В първите години на прехода Буята става негласен шеф на охранителна фирма „Дорли“ в Благоевград, която е на силовата групировка.

Името му нашумява в началото на 90-те години, когато охранителни банди се бият за преразпределение на обекти. През 1994 г. става тежък сблъсък между бодигардовете на „Дорли“ и „Бизнес интернешънъл“, собственост на ВИС. Битката е за влиянието върху складовете за търговия на едро в Благоевград. Над 20 младежи участват в мелето, в което случайно попадна и 20-годишният минувач – дисководещият Димитър Воденичаров. Момчето е ударено с верига в главата и умира от раната.

Смъртният случай става повод да се отнемат лицензите на охранителите. Макар и не пряк участник в мелето, Буята бяга от Благоевград и се заселва в София. Там попада под крилото на Поли Пантев и бързо става сред най-доверените му хора.След убийството на Пантев през 2001 г. на карибския остров Аруба, Буята изведнъж забогатява, а близките на Поли го нарочват за предател, който се е облажил от смъртта му. Плъзват слухове, че Буята е помогнал на Поли да бъдат откраднати 600 кг кокаин от депо в Благоевград, а после го е издал на ощетения картел и взел тлъст процент от трафика на коката. След 2001 г. Буята вече не е дясната ръка на боса Поли, а самият той се представя за бос, ходи заобиколен от мощна охрана и няколко черни джипа и пръска пари с шепи в любимите му заведения „Гъбката“ и „Воденицата“. Според оперативна информация, той все повече навлиза с бизнеса с дрога, а на горните нива там рядко се достига пенсионна възраст.

Смята се, че Буята отново си възвръща контрола в Благоевград, но вече като наркотеритория след убийството на Васил Горчев-Кьоравия. МВР следи Киро изкъсо, но никога не успява да събере достатъчно доказателства, за да бъде изправен пред Темида. Криминалисти твърдят, че идеята на Буята била да превземе цяла Югозападна България. Не така мислят обаче местните босове, които са доста силни и резултатът не закъснява – Киро пропада вдън земя. Две са версиите, по които полицията работи след изчезването му. Според едната той се е скрил някъде, за да не бъде ликвидиран. Такова предположение имаше и след изчезването на Мето Илиенски, някои от бившите му авери все още смятат, че той е жив и се крие по света.По-вероятната причина за изчезването на Буята обаче е, че е убит и тялото му е заровено на място, където само случайност може да помогне да бъде открито. Една от вериите гласи, че причината е съмнението, че е участвал в разстрела на банкера Емил Кюлев през октомври 2005 г. Според тази хипотеза, охранителна камера в района на местопрестъплението е заснела физическия убиец, който се оказал човек на Буята, но това така и не се доказа.

Издирването е прекратено, а 5 години след изчезването на Буята жена му Мария подава молба до Софийския районен съд да го обяви за мъртъв. Магистратите определят датата 6 май 2006 г. за неговата кончина, защото тогава е видян за последно.

Пробвал да обедини СИК и ВИС

Киро Буята роден е в софийското село Горна Малина, но тъй като родителите му били миньори, е отраснал в миньорското селце Брежани, община Симитли. Бил е буйно момче, с избухлив характер и се забърквал в побои и скандали, откъдето идва и прякорът му.

Според спецслужбите Буята е контролирал част от производството, разпространението и трафика на амфетамини към съседни държави, но никога не е задържан за това. Искал да се заеме с амбициозен проект за завод за торове и химикали край Петрич, където на спокойствие да си прави розови хапчета. Дори купил земя за начинанието, намерил свои хора, бивши ченгета, които да започнат строежа. Месец преди да изчезне, Буята събрал на една маса в заведението „Пайнер“ босове от ВИС и СИК. Предложил им обединение, защото войната пречела на наркобизнеса. Начертал им бъдещ план за коалиция с равнопоставеност на най-горните нива , но срещнал сериозното неодобрение, презрение и дори раздразнение от главатарите. После Киро Буята изчезнал, а войната между двете групировки продължила още няколко години.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Юмрукът на СИК спасява дама при взрив след парти за ЧРД след първият в България бомбен атентат в асансьор през 90-те

Първият бомбен атентат в асансьор преди повече от 27 години убива Йордан Марков – юмрука на СИК във Варна. Адската машина се задейства в 4.17 часа сутринта на 21 ноември в кооперация на улица „Ангел Кънчев“ 22 в морската столица. 27-годишният Марков загива в асансьора, но с тялото си успява да спаси приятелката си 19-годишната Весела Попова.

Марков прегръща момичето в последния момент и така тя оцелява само със счупена ръка, пише в. „Телеграф“. Пораженията по грузинския му гард са по-големи и той издъхва около обяд същия ден в болницата. В нощта на атентата Данчо Марков, гаджето му и охраната са на рожден ден на близък негов приятел. Черпят се обилно до малките часове, след което човекът на СИК не се прибира към квартирата си в комплекс „Ривиера“, а отива към апартамента на актуалната си приятелка Весела в центъра на града. Данчо Марков се придвижва с две коли последен модел „Мерцедес“ и „Фолксваген Кордо“. Спират пред кооперацията. Единият от гардовете се изкачва пеша по стълбите до 7-ия етаж, за да провери дали всичко е наред. Подава сигнал, че е чисто. Марков, Весела и другият гард Манук Дениладзе се качват в асансьора. Адската машина е задействана между 1-вия и 2-рия етаж.

По-късно разследването установява, че около килограм пластичен взрив е бил поставен над асансьорната кабина. Активиран е с дистанционно. Това подсказва, че Марков е бил следен и навиците му са изучавани добре от атентаторите. 19-годишната му приятелка Весела, която оцелява по чудо, е сравнително скоро с него. Студентката от Велико Търново всъщност живее в квартирата, в която Марков я посещава. Самият той е в развод със законната си съпруга към онзи момент. Експлозията отнася половината череп от към тила на Марков. Бодигардът му е натрошен, с множество вътрешни наранявания, които се оказват несъвместими с живота. Единствено Весела се разминава със счупена ръка, тъй като Марков я предпазва с тялото си.

Експертите са категорични, че изпълнението е професионално, а почеркът подсказва, че извършителите най-вероятно са наемници от бившия СССР. Още повече че охранителите на Марков също са от републиките. Единият от тях дори е бил охрана на президента на Грузия Едуард Шеварднадзе. Атентатът срещу Данчо Марков е първият по рода си у нас. По същия начин на 19 януари 2004 г. е взривена друга знакова фигура на СИК – 44-годишният Стоил Славов – Телето. Славов заедно с трима бодигардове влиза в асансьора на митичната сграда на столичния бул. „Джеймс Баучер“ №87. Малко след 12 часа натиска копчето, за да се качи до третия етаж, където е офисът на фирмата му „Интерпетролиум енд партнърс“. Между първия и втория етаж избухва мощен взрив. Ударната вълна помита асансьора. Адската машина с експлозив 600 г тротил е била поставена на покрива на асансьора от външната страна и задействана дистанционно. Всички в кабината са мъртви, експлозията ранява още седем души в сградата.

Криминалисти имат подозрения, че сред извършителите не е изключено да има човек, който е участвал и в първия атентат срещу Данчо Марков във Варна. Юмрукът на СИК в морската столица е бивш състезател по кикбокс. Израсналият в квартал „Аспарухово“ младеж зарязва спорта в началото на 90-те и бързо поема контрола от павилионите за продажба на цветя през проститутките, хазарта и стига до туризма, както и други ключови сфери на едрия бизнес по Северното Черноморие. Ръководените от Марков мутри държат всичко и не допускат никоя друга групировка да работи на този терен. Реализират огромни печалби, което превръща сикаджията и в сериозна мишена. Затова Данчо Марков взема сериозни мерки за сигурност, а основната част от охранителите му са момчета от бившите съветски републики. От мерцедеса до заведенията, които обича да обикаля, винаги плътно до него са верните му грузинци. Говори се, че благодарение на Марков до 1996 г. във Варна няма типичния хаос и борба между групировките, каквито имаше в онези години в другите градове, включително и в София.

Легалният му бизнес задейства една от първите връзки през Черно море между България и Грузия. Фирмите му оперират на портовете във Варна и Поти. Съдружник е с грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе, както и с бившия ръководител в съветското МВР Владимир Тутберидзе. Според МВР именно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до смъртта му. Причините са свързани освен с много пари и с ликвидирането на четирима грузинци, които се опитват да сложат ръка на мръсния бизнес във Варна в началото на 90-те. Освен това в града, а и в държавата Марков има много врагове, тъй като почеркът му да мачка конкуренцията изнервя големите играчи от другите групировки. Марков е в конфликт с хората на „ВИС-2“, с бившите барети в „Аполо и Болкан“, както и с една все още зараждаща се във Варна нова групировка. Името му фигурира в доста полицейски преписки за рекет и изнудване, но никога не е бил арестуван и съден. Легалният му бизнес включва търговия със захар, жито, петрол и алкохол. Със смъртта на Данчо Марков СИК във Варна губи позициите си и териториите бързо са преразпределени между останалите групировки.

Започва като портиер в Златни пясъци

Юмрукът на СИК във Варна е роден на 18 юли 1969 г. в квартал „Аспарухово“. До началото на 90-те не е известен нито в криминалните, нито в спортните среди, въпреки че е състезател по кикбокс. Работи като портиер в хотел „Камчия“ в курорта Златни пясъци. Няколко години се подвизава в Чехия и Унгария, където в началото на прехода се заражда родният ъндърграунд. След завръщането си в България след 1995 г. става част от СИК, след като групировките си поделят пазара за наркотици и проституция. Поема контрола във Варна. На последния си рожден ден през юли 1996 г. в ресторант „Почивка“ събира едни от най-знаковите фигури, прочули се в годините на прехода впоследствие. Сред тях е и загиналият по същия начин 8 години по-късно Стоил Славов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ