Ангел Георгиев внасял бутилки, крадял част от оборота и пробутвал красиви момичета на богати западни туристи .Измамите и кражбите не са от вчера. Архивите на съда пазят историята на една от най-крупните далавери, станали в Слънчев бряг по времето на соца в нрб.


Живеел като цар 


Тогава, само за година и девет месеца, барманът на бар „Бургас“ и един от сервитьорите присвояват толкова много пари, че живеят с тях като царе.


Барманът се казва Ангел Иванов Георгиев. Той е роден през 1946 г. в Пловдив. Образование — средно. Женен. От 1971 г. започва работа в Слънчев бряг като сервитьор. От 1973 г. е барман, като от март 1981 г. до деня на задържането му през септември 1984 г. разлива питиета и върти игри в известния тогава бар „Бургас“. На снимките, намерени при обиска в заведението му, е усмихнат, с бутилка в ръка сред също така усмихнати приятели…За стандартите на соца Ангел Георгиев е доста богат. Има двустаен апартамент в Пловдив, който дава под наем, а парите му се внасят в книжка. В Бургас семейството му е наело друг апартамент. Кара не лада или москвич, а нов мерцедес! През 1983 година започнал строеж на огромна вила в с. Порой.


Четири години подред Ангел Георгиев всяка година ходи на екскурзии в Западна Германия, където престоява по около месец. Притежава собствена радиоуредба, която ползва в бара, и други два скъпи радиокасетофона с тонколони. Докато обикновените хора блъскат цял месец за 200 лева, барманът купува западногермански марки за около 3500 лв.


Схемата е класическа - алкохол, оборот, жрици на любовта


Старите хора казват, че парите са като въшките – не можеш да ги скриеш. Ангел Георгиев попада в полезрението на милицията, тъй като официалната му заплата варира между 110 и 210 лева, а той харчи като шейх.Назначената по време на следствието социално-икономическа експертиза дава заключение, че само от 1 януари 1983 г. до 30 септември 1984 г. разходите му надвишават с 10 386 лв. законните му приходи.


Ангел Георгиев печели от най-различни машинации. Една от тях е тайно да внася напитки в бара. Легалните шишета са маркирани с щемпела на „Балкантурист“.Той купува водка или коняк от магазина, налива ги в празните бутилки и след това ги продава с надценката на бара. Започва сам, после привлича и един от сервитьорите - Брайчо Велев, 23-годишен, със средно образование, неженен.


Два пъти седмично те внасят купени отвън по 12 бутилки водка, 4—5 бутилки коняк, 2 бутилки уиски и др.„Не купувахме по много бутилки от един магазин, за да не бие на очи. Внасяхме по 24 бутилки водка на седмица или по 96 бутилки на месец. За целия сезон (т.е. за 4 месеца) сме внесли само от водка 384 бутилки.


По-малко сме купували други напитки. Внасяхме ги през служебния вход предимно вечер“, признава по-късно пред съда Велев.Майсторлъка в цялата работа е не само внасянето на бутилките, а верният усет към клиента. Например на кого може да се пробута евтина полска водка вместо „Смирнофф“, без да се усети, както и други подобни мошеничества.


Лъвския пай от печалбата остава за бармана, сервитьорът се задоволява с трохи. В края на всеки месец Ангел му дава по 200 лв. отгоре, в края на юни 1983 г. му прави спестовна книжка, в която внася 1000 лв., през юли му брои още 1000 лв., до края на сезона му дава още 1000.Ангел Георгиев не се задоволява само с внасянето на алкохол. Той включва в играта и касовия апарат.Практиката тогава е всеки сервитьор да маркира поръчките на касовия апарат самостоятелно, като отбелязва свой ключов номер на лентата.


По този начин може да се прецени кой от сервитьорите каква сума трябва да отчете на бармана. Вътре в апарата е поставена и контролна лента, на която всички цифри се дублират.Само барманът има право да извади контролната лента и чрез нея да контролира дали сервитьорите му се отчитат точно. Той от своя страна е длъжен да се отчита всекидневно в касата на предприятието, като представя контролните ленти.


Какво обаче правел Ангел Георгиев? След като взема от сервитьорите отчетената от тях сума, той унищожава контролната лента, нулира апарата и наново маркира своеволни поръчки, но значително в по-нисък размер. И така всеки ден внася много по-малка сума от действителната.Според заключението на счетоводната експертиза в резултат на посочените машинации само за година и девет месеца двамата съдружници присвоили 28 771 лева държавни пари. От тази сума Брайчо Велев получава малко повече от 3 хиляди лева. Големите пачки остават за бармана.


Ангел Георгиев си докарва сериозни суми и чрез най-древната професия. Ролята на жрица изпълнява хубавицата Димитра Димитрова от София, която става постоянно присъствие в бар „Бургас“, където лови основно богати западногерманци. Обслужва ги в наета от нея стая в хотел „Бургас“.Изискана от следствието справка от ТК  „Балкантурист“ — Слънчев бряг показва, че за 3 месеца и половина Димитрова е нощувала  67 пъти в хотела и е платила огромната за онези времена сума от 1004 лв.В същото време официално красавицата е безработна. За ласките си иска основно валута – таксата й е 100 западногермански марки, от доволните клиенти получава и корекомски подаръци.


Съдът е строг към крадците от държавата. Ангел Георгиев е осъден на 15 години затвор, конфискация на половината от вилата, както и на мерцедеса. Брайчо Велев се „отървава“ само с 5 години, а Димитра Димитрова - 1 година и 6 месеца, 1000 лева глоба и задължително заселване.

Текста е препечатан от сп."Общество и право", 1986 г.



Какви ли не истории сме чували от времето на т. нар. "соц". Някои от тях искрено ни притесняват, а други разсмиват.


Не всички анекдоти е можело да се разказват в онези времена, но сега сме свободни да им се смеем.


Ето един виц от соца, които развесели всички:

По време на соца един милиционер влязъл цивилен в ЦУМ. 


Насочил се към някакъв щанд и попитал:


- Прощавайте! Колко струва този акордеон?


Продавачката му отговорила:


- Седемдесет и пет лева, другарю милиционер.


Нашият се зачудил: "Брей! Тази как позна какво работя, като в момента съм без униформа? Може би по мустаците. Или по прическата? Я да си направя един експеримент!".


Залепил си фалшива брада, сложил си тъмни очила и широкопола шапка. И пак цъфнал на същия щанд:


- Прощавайте! Колко струва този акордеон?


- Седемдесет и пет лева, другарю милиционер – отново му отговорила продавачката.


Милиционерът здравата се нахъсал да надхитри жената. След ден отново се предрешил - този път като бабичка. Доближил се за трети път до щанда и задал дежурния си въпрос:


- Прощавайте! Колко струва този акордеон?


Тя отново отговорила:


- Седемдесет и пет лева, другарю милиционер.


Завалията съвсем се шашнал. Свалил си забрадката и женската перука и възкликнал смаяно:


- Ама как така всеки път познавате, че съм милиционер?!


Продавачката свила рамене:


- Ами, това е радиатор, другарю милиционер. 



Беше лятото на 1962 или 1963 г. Бях в служебна командировка в София. Между другото посетих и ЦУМ. На щанда за дамски дрехи видях голяма опашка от жени. Попитах какво се продава и разбрах, че предлагат дамски найлонови бели блузи. На мен много ми харесаха, особено единия модел тип поло /те бяха три модела/, внос от Чехия.


В същото време зареждаха щанда. Понеже аз работех в сферата на търговията, професионалният нюх ми подсказа да се кача на по-горен етаж, където също има щанд за дамски дрехи, тъй като бях сигурен, че и там ще заредят от същата стока. И не се излъгах. След няколко минути дойде количката и зареди от същите блузи. 


Те бяха на пакети и се виждаше какви са. Магазинерката обаче остави на щанда двата пакета, а единия – с моделите които аз харесах, внесе в складчето зад щанда. Започна продажбата и през това време опашката започна да расте. Аз бях трети или четвърти. Дойде моят ред и магазинерката ме попита какво желая. Аз се наведох напред и тихо и казах да ми даде от блузите, които внесе в склада. Тя троснато ми отговори, че нищо не е внасяла и се обърна към следващия клиент. Аз обаче си стоях на мястото и тя след малко пак ме попита ще купувам ли нещо. Аз и отговорих, че съм казал какво искам. 


Тя се развика, че съм искал да правя скандал и повика стоящия наблизо милиционер. Аз се дръпнах настрани и той ме попита какъв е проблемът. Обясних му, че искам да купя блуза от модела, който магазинерката скри в склада. Добре, каза той и отиде при магазинерката, след което влязоха в складчето. След малко тя излезе, носейки пакета с блузите и го хвърли на щанда с думите: „На, наяж се на блузи!”. 


Аз и казах, че искам само една 44-ти номер. Е, само за една блуза ли била разправията, каза тя. Взех си блузата, платих и напуснах щанда. След което благодарих на милиционера за съдействието.И така аз купих на жена си много хубав подарък и тя много го хареса.

Белчо Иванов, Търговище



„Беше гордо божие творение, съчетало в себе си стихията на темперамента с проникновението на духа… – казва за него приживе колежката му Ванча Дойчева. – Достойнство и величие лъхаше от осанката му, но същевременно той се разкъсваше от огъня на собствените си емоции, противоречия и страдания. Той беше един самотен Крал Лир, само че неговата държава беше Изкуството, а неговите поданици – Зрителите“.


Точно заради неговия Иван Шишман (по едноименната пиеса на Камен Зидаров) постановката е наречена „епохалният спектакъл на Народния театър“ и е играна над 400 пъти. Над 300 пъти се играе пиесата „Лес“ на Александър Островски, в която е Нещастливцев, 200 пъти – „Прокурорът“ на Георги Джагаров, а гастролите му в цялата страна са над 700, припомня БНР. И нито веднъж в живота си актьорът не е имал дубльор, защото колегите му се боят да мерят ръст с него. „Никога не съм изживявал докрай радостта на нито един мой успех, защото винаги съм се съмнявал в него“, споделя Стефан Гецов.


Роден е на 3 юли 1932 г. в Мъглиж, Старозагорско. След дипломирането си във ВИТИЗ през 1954 г. Стефан Гецов постъпва в Бургаския театър. Година по-късно се появява с гръм и трясък на сцената на Народния театър. Откроява се още с дебюта си в „Майка на своите деца“ (1956), постановка на Филип Филипов. Но неговият цар Иван Шишман се оказва едно сценично чудо, каквото въобще не било виждано. Публиката плаче с глас при монолога му.

После идва неговият Егор Буличов от пиесата на Максим Горки и всички решават, че Стефан Гецов е най-големият драматичен артист в българския театър. А когато по-късно го виждат и в Големанов на Ст. Л. Костов, разбират, че той не е само драматичен, а и голям комедиен актьор.


Едва 21-годишен, Стефан Гецов прави своя дебют в киното във филма на Борислав Шаралиев „Песен за човека“. Сред най-ярките му филмови герои са Георги Димитров в „Наковалня или чук“, Юрталана в „Снаха“, полковник Саваков в „На живот и смърт“, Александър Стамболийски в „По дирята на безследно изчезналите“, бащата в „Дъщерите на началника“…


В съсловието често се коментира близостта му с властниците – с Вълко Червенков (министър-председател, а впоследствие заместник министър-председател на България в периода 1956-1961 г.), с Тодор Живков. Набеден за любимец, той е сигурен, че е заслужил почитта с големия си талант и както се казва – не цепи басма на никого. Нерядко се случва да се кара с други, видни за времето си политически дейци – Георги Йорданов и Стоян Михайлов, да критикува Людмила Живкова. Колегите и близките му го характеризират като човек избухлив и едновременно с това страшно взискателен както към себе си, така и към останалите, който винаги казва каквото мисли.


Самочувствието на актьора оприличават с ръста му – огромно. Единствен той от трупата на Народния театър си позволява да ругае режисьорите Енчо Халачев и Кръстьо Мирски. Гласът му излиза като вулкан и като стихия помита всичко наоколо. Сам се определя като взискателен, дисциплиниран и отговорен човек, а не властен.


Стефан Гецов е едва 33-годишен, когато става народен артист – най-младият в историята на почетното звание. След десетките бележити превъплъщения Гецов е поканен в Пушкинския театър в Москва да изиграе ролята на Борис Годунов. А по повод на коронния му Егор Буличов големият руски режисьор Сергей Бондарчук казва: „Такъв актьор се ражда веднъж на 300 години!“.


При среща в Англия, където Гецов е изпратен за годишнина на Шекспир (1966), легендарният Лоурънс Оливие казва на българския си колега: „Вие трябва да играете Отело!“. И действително Гецов получава десетилетие по-късно ролята на трагичния Шекспиров герой под режисурата на англичанина Клифърд Уилямс.


За последен път актьорът с най-мощния бас и богатирска осанка играе в Народния театър през 1991 г. През 1992-ра е пенсиониран. Тогавашният директор Васил Стефанов изпраща в пенсия мнозина от звездите на първата ни трупа в творческия им разцвет – Наум Шопов, Георги Черкелов, Георги Георгиев-Гец, Славка Славова, Виолета Бахчеванова.

Оттогава кракът на Гецов не е стъпвал там, където прекарва 36 театрални сезона. Последните години се затваря в дома си. Не участва в никакви обществени прояви и не ходи на театър. „Театър имаше по мое време и аз бях най-добрият в него. Няма го вече, по-скоро се превърна в боклукчийница“, казва Гецов. Инфаркт принуждава големия актьор да забави ритъма, но привикнал на друго темпо, огненият темперамент трудно се побира в обикновеното всекидневие.


В едно от последните си интервюта Стефан Гецов признава: „Аз бях буен жребец и не всеки можеше да ме язди“. Инфарктът го застига отново – този път смъртоносно, датата е 10 ноември 1996 г./РЕТРО.БГ/



Отец Пламен Велчев, архиерийски наместник в Долна баня, Софийско, е една от най-колоритните личности в малкото селище, скътано в подножието на Рила. 


Божият наместник и свещеник седмо поколение е живата история на този живописен край. Репортер от местен сайт чува от него историята на бай Добри Добрев, който със зевзелъците си приживе и най-вече посмъртно буди спонтанен смях, възхищение, а защо не и гордост, че и “ний сме дали нещо на света”. 


Дядо Добри Добрев бил един от най-заможните хора в този край, собственик на няколко дъскорезници. Славел се и с чепатия си нрав, и с тънкото си чувство за хумор. Като тибетски мъдрец усетил един ден, че му иде краят. Оправил всички сметки и минал през 27-те кръчми по главната чаршия. Стрина Добревица му била приготвила най-новите дрехи като за чеиз и рекла: “Он е жених за смъртта!” 


По-щастлив мъртвец в Долнобанско не помнели от столетия. Червенобуз, леко ухилен, а дясното му око полуотворено, сякаш пак намига на хората, което се оказало чиста проба истина. 86-годишният майтапчия искал и след кончината му да се говори за него. 


Траурното шествие се проточило на другия ден от старата горна махала “Койчовец”. Първа била кръчмата на самоковеца Юрде. Излязъл чорбаджията, прекръстил се и почерпил изпращачите с по 100 грама люта ракийка. Така му бил поръчал, преди да издъхне, бай Добри, така наредил и на другите му колеги. Тръгнали хората надолу – втора, трета, четвърта кръчма, едва издаянили до десетата и там вече сдали багажа. Музикантите пък съвсем объркали нотите. Накрая зарязали мъртвеца да пренощува в кръчмата и се прибрали да съберат сили след яката пиячка, че им оставали още 17 механи… 


На другия ден траурната процесия потеглила малко по-рано, след изгрев слънце. Колкото и да се напъвали да изпълнят задължението си към бай Добри, възможностите на опечалените криво-ляво стигнали до кръчмето на хаджи Попович – двадесетото поред. Както се очаквало, сценарият се повторил. 


Чак на третия ден към залез слънце долнобанчани успели да закопаят майтапчията и да го изпратят във вечния му път. Тръгнали да се прибират по баира, без да знаят какъв нов номер им е скрил покойникът. 


Капанът бил пак да ударят по едно във всяко кръчме за Бог да прости! Така почти всички изпращачи на стария зевзек зарязали имот, стока, жени и деца и се прибрали по домовете си след близо седмица. А от оня свят бай Добри навярно не можел да се нарадва на гяволиите си. 

Георги АНДОНОВ,Долна баня/Източник:Ретро.бг


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: