Бгспомен

Завършеният през 1979 г. „Витоша-Ню Отани“ е сред най-големите в София с над 440 стаи. За изграждането му държавата тегли кредит за близо 24 млн. долара.

Славният в миналото Японски хотел, от десетина години си има нов собственик. Това е бизнесменът Ветко Арабаджиев, а новото му име е „Маринела“.„Витоша-Ню Отани“, „Кемпински-Зографски“ или просто Японския. Хотел – символ на топлите българо-японски връзки, емблема на услуги от най-висок клас и доказателство как под един покрив могат да спят Хелмут Кол и Али Агджа, император Акихито и Карлос Чакала, Енио Мориконе и Орнела Мути.

Всичко започва през 1973 г. Станиш Бонев, член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП, а по-късно заместник-председател на Министерския съвет, пътува на 15-дневна опознавателна командировка в страната на изгряващото слънце. На летището ги посреща посланикът ни в Япония Румен Сербезов. В Токио спят в хотел, който много им допада като архитектура, комуникации и обслужване. Казва се „Ню Отани“. Като се връща в София, Бонев предлага на ген. Иван Врачев – по това време председател на Комитета за отдих и туризъм с ранг на министър – да посети обекта и да го вземе за модел при изграждане на аналог в София.

„Така се роди идеята за хотел „Витоша-Ню Отани“ в кв. „Лозенец“, разказва Станиш Бонев в книгата си „Времето, в което живях, и хората, с които работих“. За създаването на японски хотел в София по времето на комунизма може да се търсят и по-дълбоки причини. „Времето на най-активните, плодотворни и благодатни отношения между България и Япония са годините, в които Людмила Живкова застава начело на културната политика на българската държава“, пише д-р Евгений Кандиларов, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридиски“. Дъщерята на Тодор Живков за първи път посещава Япония по време на световното изложение „Експо 70“. През следващите години интересът към „японското икономическо чудо“ кристализира в целенасочена политика, която ще превърне азиатската страна в приоритетен партньор отвъд „желязната завеса“.

Първата копка е направена през 1975 година, а строителството продължава по-малко от 4 години. Откриването на „Витоша-Ню Отани“ в София неслучайно е през 1979 г. Същата година Людмила Живкова дава начало на голямата изложба в Япония „Тракийско изкуство и култура по българските земи“. Лентата на хотела е прерязана за 24 май, като събитието се съчетава с петата сесия на Българо-японския комитет за икономическо сътрудничество. През октомври същата година в страната гостува японският престолонаследник принц Акихито заедно с принцеса Мичико. „Витоша-Ню Отани“ е българо-японска инвестиция във всяко отношение. Архитектурата е на Кишо Курокава и съчетава азиатска изчистена линия с елементи от възрожденската ни архитектура – в интериора и каменната зидария отвън. Строителството е дело на „Техноекспортстрой“, управлението е поверено на японската верига „Ню Отани“, но персоналът е от българи.

„За изграждането му държавата тегли кредит за близо 24 млн. долара от японската външнотърговска банка при изключително добри условия“, разказа Христо Христов, който по това време е министър на външната търговия. По думите му ключова роля за създаването на хотела е имал Начо Папазов, посланик на България в далечната страна от 1967 до 1971 г., а след това председател на Комитета за наука и технически прогрес. Папазов водеше разговорите с японците и договаряше размера на инвестицията, спомня си Христов. С голям принос за „Витоша-Ню Отани“ е и изключително активният ни посланик в Япония през 70-те години Румен Сербезов.

В първите си години „Ню Отани“ категорично завоюва славата на най-качествения хотел в България и предпочитано място за отсядане на чужденци. Но и недостъпно място за обикновените хора – влизането в ресторантите вътре става с одобрението на мениджмънта или с препоръката на държавното ръководство.Първенството е по много фронтове. Японският ресторант „Сакура“ с уникалната градина е абсолютен хит за изтънчените посетители, като сред най-честите гости е тогавашният японски посланик. Само там се предлагат уиски „Сънтори голд“ и бира „Сапоро“, а главният готвач е от страната на изгряващото слънце. Кафето в лоби бара струва 8 долара, най-евтиното уиски в „Панорамата“ е също толкова. Заможните нашенци пазаруват в първия у нас италиански магазин „Бенетон“ и бижутерското ателие „Голд койн“. А в нощния бар-вариете „Амбасадор“ овациите събират Йорданка Христова, Татяна Лолова и други наши певци и шоумени. Изключително елитен е и панорамният ресторант на върха, където сервитьорите са с фракове и бели ръкавици.През годините в Японския хотел отсядат световноизвестни личности и звезди. През 1993 г. гост е германският канцлер Хелмут Кол, за когото се прави специално легло. В делегацията е и настощият канцлер Ангела Меркел, тогава сътрудник на Кол. На луксозните апартаменти се любуват гръцкото мецосопрано Агнес Балца, композиторът Енио Мориконе, кинозвездите Орнела Мути и Микеле Плачидо, американският икономист Ричард Ран, шведският писател Артур Лундквист. ВИП ресторантът „Копринен път“ е любимо място за срещи на Андрей Луканов. Преди завръщането в България хотелът е предпочитан от Симеон Сакскобургготски.

В показанията си пред турския съд Мехмет Али Агджа, стрелял по папа Йоан Павел Втори, признава, че е отсядал в столичния хотел. И че в стая 911 е получил фалшивия си паспорт на името Йогиндер Сингх, с който е заловен на площад „Свети Петър“ в Рим. През „Ню Отани“ минават и други членове на терористичната организация „Сивите вълци“.

Стая 227 е прочута с друг „особен“ клиент – Илич Рамирес Санчес, известен с прозвището Карлос Чакала. Агенти засичат оперативно интересното лице през септември 1979 г. Чакала се представя за иракски гражданин с дипломатически паспорт от Йемен. Нашите разузнавачи обаче бързо разкриват истинската самоличност на един от най-известните терористи в историята.Чакала залага и в легендарното казино в хотела, с които са положени основите на хазартния бизнес у нас. За откриването му лично настоява Андрей Луканов, а първото топче на рулетката е завъртяно през 1979 г. от тогавашния министър на финансите Белчо Белчев. Казиното в „Японския“ е оборудвано навремето с 4 рулетки и 6 маси за блекджек. Стопанисва се от ливанската фирма „Сортекс“. Посетители са главно чужденци, защото през 80-те години има забрана българи да залагат в игралните зали.

581592_417570564974109_151237934_n

Поради особеностите на социалистическия строй и многото чужденци от западния свят „Витоша-Ню Отани“ е съществена грижа на българските тайни служби. Почти всички апартаменти са били оборудвани със специална техника. След идването на демокрацията обаче всички следи от мероприятията са изчистени.

В началото на 90-те години веригата „Ню Отани“ се оттегля от управлението. „Витоша-Ню Отани“ е сред първите приватизирани градски хотели. Купува го Иван Зографски – милионер, натрупал състоянието си от хотелиерство в Германия. Договорът за продажба е подписан при служебния премиер Ренета Инджова. Цената е 65 млн. дойче марки, но реално Зографски плаща пет-десет пъти по-малко, защото по-голямата част от сумата се покрива с брейди облигации.

В средата на 90-те години хотелът действа за кратко като част от веригата „Интерконтинентал“. През 1997 г. Иван Зографски сключва договора с веригата „Кемпински“, която дава днешното име на хотела.

Предприемачът Панко Радулов: Строежът беше трамплин за чужбина

Всички строители на „Витоша-Ню Отани“ бяха българи с изключение на инвеститорския контрол. Те бяха японци, които проверяваха дали всичко е по проект и дали се прави качествено. През 1974 г. той започва работа по луксозния хотел като помощник-ръководител, а впоследствие се издига до технически ръководител.

Строежът минава на два етапа. Първият включва хотелската част, подземните гаражи и спортния комплекс, а 2-3 години след откриването са направени тенис кортовете и паркингът под тях.

Архитектурата и проектирането са изцяло японски. Въпреки 90-метровата височина не са забивани пилони, а основите са с фундаментни плочи по японска технология. Архитект Кишо Курокава на няколко пъти посещава обекта и е впечатлен от изпълнението, особено от каменните зидарии по ниските тела. Там се използва врачански камък. Фоайетата се облицоват с бял мрамор, внос от Гърция, а фасадата е с керамични панели, които за първи път са използвани в България.

На строежа работят два крана. Единият е толкова висок, че за разглобяването му е използван хеликоптер.

За градежа на Японския хотел имаше огромен наплив от работници, спомня си Радулов. Причината – всеки, който искаше да работи на обектите на „Техноекспортстрой“ в чужбина, трябваше да мине през „Витоша-Ню Отани“. Един от кандидат-майсторите дори даваше 1000 лв. и едно прасе – само и само да го вземат на строежа. Мечтата му беше да отиде до Айфеловата кула в Париж, да се подпре на нея и да го снимат, каза бизнесменът.

Да се ожениш в „Японския“

По времето на социализма да направиш сватбеното си тържество в Японския хотел (или както интимно го наричаха софиянци Японеца), беше голяма работа. Освен пари бяха необходими връзки. Първата сватба е няколко месеца след откриването през 1979 г. в зала „Киото“ и кувертът е 18 лева на човек (при средна заплата за онзи период от около 100 лв.).

Залите на „Кемпински-Зографски“ още от времето, когато се казваше „Витоша-Ню Отани“, са предпочитани за модни ревюта и конференции. Днес към тях са се добавили балове. И докато Виенският клуб избира ту конкурентния „Шератон“, ту „Кемпински“, тамплиерите твърдо са „абонирани“ за втория за всичките си проявления по бели роби с червени кръстове, фракове и бални рокли. И в последните години кавалкада от ВИП сватби премина през зала „София“.

Наталия Гуркова избра „Кемпински“ за една от трите си сватби. Тя се омъжи за черногореца Джорджи Михалевич на церемонии в Южна Африка, Подгорица и София. В черни кристални чаши бе сервирано шампанско, а гостите топяха екзотични плодове във фонтани от течен шоколад. Цветята по масите бяха декорирани с любимите на Наталия перли, лилиуми и рози, като на всеки букет бе кацнала приказно красива пеперуда. Пред 200 гости си казаха „да“ евродепутатът Димитър Стоянов и половинката му Милена. При пълна секретност протече бракосъчетанието на актрисата Вили Марковска с финансиста Иво Ангарски.

По материали на в-к „Преса“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте как беше изпратен Тодор Живков! Едва ли друг български политик ще има такова погребение.

Хулен от едни и обичан от други, Тодор Живков ще остане завинаги в историята на България като най-дълго управляващия политик след Освобождението. Той беше на власт в продължение на около 40 години. След преврата на 10 ноември 1989 година, Тодор Живков се оттегля от политическия живот на страната. Комунистическия лидер си отива от този свят през 1998 година, а погребението му е на 5 август.