Димитър Пенев: От началото до края

Димитър Душков Пенев (12 юли 1945 г. – 3 януари 2026 г.), наричан по прякор Пената, е български футболист, защитник, както и треньор по футбол. Една от най-значимите фигури в историята на българския футбол.

Пенев е родом от с. Мировяне. Истинската му рождена дата е 10 юли, но родителите му го записват два дни по-късно и по документи се води, че е роден на 12 юли.

Клубна легенда на ЦСКА София, играл също и в Локомотив София. Има общо 364 мача и 25 гола в А група. По време на 15-годишната си състезателна кариера печели 13 трофея. Два пъти е обявяван за Футболист № 1 на България. С националния отбор участва на три световни първенства.

Като помощник-треньор и старши треньор на ЦСКА печели общо 12 трофея. Като селекционер на България извежда отбора до бронзовите медали на световното първенство в САЩ'94. Обявен за треньор №1 на ХХ век на България.

Умира на 3 януари 2026 година на 80-годишна възраст.

Състезателна кариера на клубно ниво

Юноша е на Локомотив (София). Включен е в първия състав на 17-годишна възраст през сезон 1962/63, когато изиграва 7 мача в А група. През следващия сезон 1963/64 вече е основен футболист на „железничарите“. По време на кампанията изиграва 28 мача и бележи 1 гол, като с отбора печели титлата на България.

През лятото на 1964 г. Пенев е привлечен в ЦСКА (София). В продължение на 13 сезона е основен стълб в защитата на „армейците“. Става 7 пъти шампион на България, а освен това печели 5 пъти националната купа. Изиграва за ЦСКА 329 мача в А група и реализира 24 попадения. На 3-то място във вечната ранглиста на клуба по участия в елитното първенство. Изиграва също 39 мача и 1 гол в евротурнирите. През 1966/67 с ЦСКА достига до полуфинал в КЕШ. Именно през този сезон бележи и единственият си европейски гол. На 28 септември 1966 г. вкарва едно от попаденията за успеха с 3:1 срещу гръцкия Олимпиакос.

Национален отбор

Пенев дебютира за националния отбор на 18-годишна възраст още като футболист на Локомотив (София). Това се случва на 18 март 1964 г. в контрола срещу Югославия (0:1).[5] Играе за България в продължение на 13 години, в които записва общо 90 мача и вкарва 2 гола.[6]

Участник на три световни първенства – Англия'66, Мексико'70 и Германия'74, като играе във всички 9 мача на България от въпросните мондиали. През 1971 г. и 1972 г. в 15 мача е капитан на националния отбор. След това извежда отбора с лентата на ръката си още веднъж през 1974 г.

Треньорска кариера

Пенев завършва висшата треньорска школа във ВИФ „Георги Димитров“. Започва треньорската си кариера през 1977 г., когато е назначен за наставник на втородивизионния Димитровград. Води отбора в продължение на два сезона в Южната Б група.

През 1979 г. влиза в щаба на Аспарух Никодимов в ЦСКА като помощник-треньор. Остава на тази позиция 4 години. В този период „армейците“ стават четири поредни пъти шампиони, веднъж печелят купата, а освен това достигат до полуфинал в КЕШ през сезон 1981/82.

През 1983 г. заминава за Кувейт, където в продължение на 2 години е наставник на Ал Ярмаук. През лятото на 1985 г. се завръща в ЦСКА като помощник на Серги Йоцов, а през декември 1985 г. е назначен за старши треньор на клуба. Води отбора до август 1990 г. Под негово ръководство са спечелени три шампионски титли, три национални купи, три купи на съветската армия и една суперкупа. Извежда ЦСКА до полуфинал в КНК през 1988/89 и до четвъртфинал в КЕШ през 1989/90. Утвърждава в основния състав голямото трио в атака Емил Костадинов, Христо Стоичков и Любослав Пенев.

През 1991 г. Пенев е назначен за селекционер на националния отбор. Под негово ръководство България се класира на четвърто място на Световното първенство в САЩ'94. След това за първи път в историята класира отбора за финали на Европейско първенство в Англия'96.

През 1997 г. застава начело на Ал Насър от Саудитска Арабия, а през пролетта на 1998 г. води Спартак (Варна). На 23 май 1998 г. се завръща като старши треньор в ЦСКА. Под негово ръководство като основни играчи в състава се налагат Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов. Извежда отбора до Купата на България през 1998/99. По време на същия сезон обаче „армейците“ регистрират най-голямата си загуба в историята. На 29 ноември 1998 г. губят с 0:8 гостуването си на Литекс (Ловеч). Пенев остава начело на ЦСКА до март 2000 г.

Обявен е за треньор №1 на ХХ век на България. Награден с орден „Стара Планина“ – първа степен. Почетен гражданин на София. През 2001 г. е назначен за консултант в Литекс, а през 2003 г. е начело на китайския Лионинг. На 19 септември 2005 г. е избран за председател на „Клуба на ветераните и деятелите“ на ЦСКА. През април 2006 е назначен за главен мениджър в ЦСКА. На 30 юли 2007 г. се завръща за няколко месеца като селекционер на националния отбор. От януари 2008 г. е директор на младежкия и на юношеските национални отбори.

След като ЦСКА е изваден от евротурнирите през лятото на 2008 г. заради финансова криза, а повечето футболисти напускат, става наставник на отбора за трети път в треньорската си кариера. Сглобява състав, който печели Суперкупата на България. Остава на поста до март 2009 г., когато е заменен от племенника си Любослав Пенев. През 2016 г. е избран за почетен президент на ЦСКА, член на надзорния съвет и председател на УС на клуба.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кой създаде ВИС, СИК, Мултигруп и ТИМ

Тодор Живков е свален от власт на 10 ноември 1989 г. На негово място стъпва в длъжност председател (президент) Петър Младенов, заменен по-късно от лицето Жельо Митев Желев. Когато Андрей Карлович Луканов е “избран” за министър- председател на Република България, по негово нареждане са раздадени на 103 българи по 100 000 000 лева. Асен Мичковски е човекът приносител, активист в раздаването на парите. 

Появяват се “Мултигруп”, “Трон”, “Евроенерджи”, “Литекс”, Първа частна банка; никнат една след друга фирми за охрана: “Ипон”, “ВИС1”, “Скорпио”, “Секюрити”, “Делта”, “Гардения”; създават се популярните банки, финансовите пирамиди, започват да се изнасят пари с куфари в чужбина. На улицата цари тотална анархия. Борчески бригади обикалят в градове, села и паланки и насила принуждават собственици на фирми да си плащат за охрана. Контрабандата процъфтява, хазартния бизнес също. Български и вносни проститутки, предимно от Русия и Украйна, заливат цялата страна. Израстват първите милионери, едни с дадени на готово пари, други с получени кредити, трети с контрабанда, четвърти с хазарт, пети с насилие. Горе-долу такава е ситуацията в България след преврата в края на 1989 г. и в началото на 90-те, когато новобогаташите започват да се дрогират и е открит един нов пазар – кокаинов. А по-тарикатите се заемат с търговията, вноса, износа и транзитирането на дрога в страната и извън нея.

image

Генерал Любен Гоцев

Работещите канали на “Кинтекс” и СОМАТ влизат в схемите на новите босове. Но и босовете си имат началници. Дали си кредитен милионер, банкер, фараон, бизнесмен или “борец”, дали си създал мит или легенда за своето богатство, дългата ръка на ДС винаги те държи за ухото и те направлява накъде да вървиш и какви да ги вършиш. В България властта на БКП и ДС се укрепва още повече след “демократичните” промени. Задкулисните играчи, кукловодите, са така нареченият Генералски съвет в БСП, който управлява всички партии и самата държава. Генералското движение в БСП се ръководи от о.з.ген. Любен Гоцев. Той е роден в София през 1930 г., завършва Института по Международни отношения в Москва, школата на КГБ и работи през целия си живот в ДС. Бил е зам.- вътрешен и зам.- външен министър, министър на външните работи при Луканов, представител на НРБ в ООН. Зам.-началник в I-во Главно управление на ДС. Създател е на повечето “силови” групировки, холдинги, банки, крупни финансови институции и мастити бизнесмени. Близък приятел е с генералите Атанас Семерджиев, Нанка Серкеджиева, Бригадир Аспарухов, полковник Димитър Иванов – шеф на 6-и отдел на Шесто главно управление на ДС. Има бизнес-отношения с другарите Младен Мутафчийски, директор на оръжейната фирма “Тератон”; Асен Мичковски, човекът с куфарчетата, шеф на “Селена холдинг”; Петя Славова и Митко Събев от “Нефтинвест”, а преди това с Цветан Начев, докато банката е Международна ортодоксална банка “Св. Никола”; Денис Ершов, Майкъл Чорни и, и, и! Той е от малцината посветени в унищожаването на досиетата. През 1990 г. най-ценните и важни данни за доносниците, агентите, щатните и нещатни сътрудници на ДС изчезват от архивите на МВР. По негово нареждане е унищожена цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Тогава министър на вътрешните работи е генерал Атанас Семерджиев, а за архива отговаря генерал Нанка Серкеджиева. Бай Любен Гоцев, както го наричат от уважение “борците”, е създател на “силовите” групировки, които са съставени от борчески бригади. Благодарение на него се появяват ВИС-1, СИК, ТИМ, ДИК, “Аполо и Болкан”, “Ипон-1” и всички останали. На него дължат възхода си Илия Павлов, Васил Божков, Красимир Стойчев, Емил Кюлев, като не трябва да омаловажаваме ролите на Андрей Луканов и Огнян Дойнов, Христо Христов и Кеворк Кеворкян, Ангел Стойчев и Димитър Иванов, Петър Манджуков и Младен Мутафчийски.

През 1993 г. борбата за преразпределение на териториите е в разгара си. Парите на партиите се въртят от новоизлюпените “босове”, президенти на фирми – бизнесмени, банкери и всякакви шмекери, решили да отчупят от баницата. Най-некадърните влизат в политиката. Но и най-хитрите – по Андрешковски. Те усещат, че не могат по друг начин да се реализират и стават политици, а по това време партии бол. Появяват се и нов вид тарикати, предусетили вкуса на парите, те са държавни служители и чиновници. Това са съдиите, прокурорите, митничарите, следователите, полицаите и общинарите. За да постъпиш на такава длъжност се плащат определени суми, които се отчитат в партийните каси. Ако е БСП на власт, пълнят се червените каси. Ако е СДС на власт, пълнят се сините каси. Политическата номенклатура стои като чадър над целия бизнес, бил той легален или нелегален. БКП е разделена на няколко фракции: БСП, СДС, ДПС, БЗНС, които уж са в противоборство и или управляват, или са в опозиция. Дава се възможност и на едните и на другите добре да печелят. А балъците по митингите на площадите – тях винаги ще ги има.

image

Иван Кочев – Чомбе и Слави Бинев

Битките за пари са взели вече и жертви. Все по-често бухалките се заместват с куршуми. Повече пари – повече стрелби. На 4 септември 1993 г. е ликвидиран Стефан Мирославов, по- известен като Крушата. Като братята Симеон, Петър и Бойко Щереви, Коко и Гената, Кубето и Върха, Минко Апаша и Тошо Чилов, Стефан Мирославов държи склад в “Илиянци”. Във фирма “Олимпик” е съдружник с друг борец – Страхил Димчев. Върти Далавери с Гриша Ганчев и Иван Кочев – Чомбе. Принадлежи към ловешкия клан на другарката Нора Ананиева от Висшия партиен съвет на БСП. Осмелява се да обере склада на Исмет Шабан, истински бос, а не измислен. Мами и Чомбе като не му плаща два контейнера с цигари. Надхвърля себе си. И бум. Стартът на показните убийства в България е даден. През лятото същата година в дискотека “Златна Ябълка” на Слънчев бряг е убит Валерий Силаруб. Но той не е български гражданин. На 23 август е взривен в село Мрамор до София Георги Стойков, който отговаря за външната търговия на държавни фирми, предприятия и заводи в Пловдивски и Пазарджишки окръг. Декември в кв. Надежда са застреляни капитаните от полицията Дафинов и Григоров, най-вероятно заради дрога. На 31 декември срещу 1 януари 1994 г. Иво Карамански и Сава Бабаидов отиват да спасяват Васил Урумов – Чико, който бива заплашван и рекетиран от Янко Ваташки – Лудия, в “Бедни – богати” на ул. Раковски срещу пожарната, но извършват погром, след като Кръсника съзира вътре много комарджии, които е ограбвал по време на комунизма, като се представял за старшина от Народната милиция. Някои от тях са пребити жестоко, включително и охраната.

***

След нападението на “борците” над “каратистите” на Слави Бинев, повечето борчета се бяха изпокрили. Джамов, Руснака, Маргина и останалите, взели участие в схватката, бяха дълбоко потопени и освен Васко Илиев и Младен Михалев от босовете, можеха да се забележат Румен Николов, Бойко Борисов, Емо Мигача, Симо Щерев из събиранията на момчетата с ниски чела, дебели вратове и счупени уши. Слави Бинев и Венци Прокопов се бяха барикадирали на плажа “Република”, преименуван в къпалня “Мария Луиза”, като навсякъде из гората отвън, вътре зад оградата, дори по покрива патрулираха въоръжени момчетата от “Защита”, асоциация за защита срещу “Борците”, в която членуваха освен спортисти, депутати, полицаи, видни бизнесмени, сред които се открояваха имената на Слави Бинев, Цветан Божков – съдружник на Бинев,

Цветан Цветанов – шеф на ЦСКА, генерал Лилко Йоцов – военен прокурор, Камен Пенков – собственик на охранителна фирма “Скорпио”, Герман Винокуров – афганец от братския СССР, Гриша Топалов – “Кристалбанк”, Петьо Калпакчиев – “Кинтекс”, Здравко Трайков – шеф “Затвори”, Стефан Гайтанджиев, Иван Иванов, Хрисан Христов и други, която е учредена на 4 ноември 1993 г. в “Японския”, преименуван на “Кемпински-Зографски”, след като собственик му става дългогодишният емигрант в Западен Берлин Иван Зографски.

***

Илия Павлов, президент на “Мултигруп”, беше бесен на Любен Гоцев и Андрей Луканов. Двамата измекяри бяха дали на Гришата Ганчев от Ловеч и Красимир Стойчев повече обекти, отколкото на него. Вярно, с Евгени Горанов правеха нова банка, но Гришата и Краси трупаха повече дивиденти от него, Ангел Първанов също. Максим Димов, Миронов, Гришата Топалов и хюмнетата от Варна бяха под контрол, но Луканов му играеше двойна игра. Само той трябваше да изкарва нафта и бензин за Югославия, защо Луканката набутваше в кириза останалите? Даже Чомбе и Коце Маце бяха вътре в играта. Черепа също се дърпаше, искаше да играе самостоятелно.

image

Черепа и Борисов

***

В комбина с Атанас Тонев – генерален директор на Български държавни железници, Боян Лозанов – шеф на БДЖ в град София, Симеон Христов – директор на ТЕТП в БДЖ, Христо Манолов, Иван Балджиев, Крум Каменов – все служители на БДЖ, сръбският представител на югославските железници Божидар Булатович, Иван Кочев – Чомбе, бос от Петрич, Младен Михалев – Маджо, бос от Силистра и отговарящ за превозите

през Калотина, Илия Павлов Найденов организира и извършва огромна контрабанда на горива по маршрута Гара Север, София – Драгоман – Калотина – Димитровград – Ниш. През цялата 1993 г. Илийката е прекарал в Юголславия, с помощта на своите авери, около 10 000 цистерни с бензин и нафта. Тировете, които преминават оттатък под контрола на сливнишкия “аристократ” Боян Петракиев – Барона (прякор, който сам си го измисля във виенския следствен затвор) или танкерите по Дунава от Видин към Нови сад, нито за тях, нито за каквото и било по въпроса за петролната контрабанда, няма в съчиненията и разказите на

Илийката пред журналистите и през януари 1994 г. нарушаването на наложеното от ООН ембарго с резолюция на Съвета за сигурност спрямо Югославия продължава. Любен Беров и неговите министри са богато възнаградени и те замижават. Само техният началник стои с широко отворени очи и следи всичко – Ахмед Доган. И премигва.

Сокола, както го наричат неговите приближени – Доган на турски означава сокол, прави контакт на Илийката с Пламен Камбуров, бивш член на съвета на директорите на “Нефтохим” и член на съвета на директорите на “Петрол”. Контактът е осъществен в Меката на българските политици бар-кабаре “Париж” на улица Солунска под офисите на братя Коларови, приватизаторите на “Плама” в Плевен. Ахмед Доган е редовен клиент в кабарето, собственост на Близнаците, но не Зафирофи – Кольо и Нико, нито Николай и Георги Цветини, а Васковците, участвали в първия дързък обир на злато в ЦУМ, още по Татово време.

Двамата братя тарикати правят първото кабаре в България, което се намира в едно мазе и се слиза по стръмна стълба, а вътре ви очакват знойни гърли, 60 покер-машини и почти целия политико бизнес-елит, освен “борците”, които редовно си ходят там. Толкова редовно, че започват да подражават на Ахмед Доган, и Васко Илиев решава да открие своя дискотека и така се появява “Нерон” – Кафе-театъра в НДК, долу в подлеза до базар “Пасажа”, собственост на Ружка и Вълчев Пожарникаря. Директно от Министерски съвет, където е съветник, Камбура прави сделки с големите производители на бензин и нафта като “Шеврон”, “Тексако” и “Бритиш петролеум”, “Марк Рич” и пр. В далаверата се включват всички фирми на “Мултигруп” – 33 на брой, Гриша Ганчев с неговата “Литекс комерс” и други, с личното съдействие на Марио Тодоров, председател на Комисията по санкциите за спазване на Юго-ембаргото като му помага Марио Пеев, вице-президент на “Мултигруп” заедно с Младен Михалев – Маджо, Венцислав Стефанов и Нейчо Неев, вицепремиер на Любен Беров и министър на търговията.

***

Васко Илиев беше дал нареждане на подразделението в Пазарджик “Гардения – 63”, лицензирана фирма за охрана, да извършат нападение с цел отвличане. Капутите от “Защита”, както ги наричаше Васко Бореца, трябваше да бъдат смазани, след като не приемаха неговото водачество и не желаеха да му се подчинят. А той искаше да е лидер на всички! На всички! Беше влязъл в “Севастопол” и бе заявил на Карамнски: “ Ще ми плащате!”, в дискотека “Ялта” беше заплашил Митко Илиев, комсомолчето със студентските дружества, където участваха Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков, чрез които влизаха без мито повечето цигари

и алкохол, далавера, която не беше за испускане. Беше натрошил мицубишето на Трайо Манекена пред “Блиц” на Витошка. Трайо беше шеф на боксьорите и единствен от всички “борци” правеше реверанси на старите тарикати и не ги закачаше, даже им помагаше с каквото може. Васил заповяда да пребият Евгени Мозъка, до няколко месеца лечение в гипсово корито, нещо, което бе недопустимо в кодекса на старите тарикати, тръгнали от “Бамбука”, “Цветарника”, “Шапките”, “Покойника”, “Бразилия”, “Кристал” и “Медовина”, а и Евгени нарежда “борците” именно защото ги смята за дупета и ги подценява. Васко иска наказание, не че Васил Юрумов – Чико му е много близък. Иска да се докаже като бос на босовете. И изпраща момчетата от Пазарджик, града на Иван Гарелов, Стоян Ганев, Димитър Джамов, Емил Кошлуков, Рената Инджова, Людмил Георгиев, все оправни – тарикатчета. Гарелов е водещ журналист – произведен в чин майор, наравно с Иван Славков, в ДС без да се изкачва по стълбицата на чиновете; Ганев е агент на КГБ и министър на външните работи в правителството на Филип Димитров; Джамов е най-активният побойник в “Д’Eскрийм” и шофьор на Илия Павлов, също охрана на казино “Плиска” заедно с Румен Николов – Пашата, бивша барета от поделението във “Враня”; Кошлуков е основател на студентските протести, политзатворник, според него, и с Мирослав Севлиевски и Митко Илиев координатор на студентските дружества, чрез които минава контрабандата на цигари и алкохол в началото на “демократичния” преход; Инджова е преходен министър-председател и дели един кабинет с Иван Костов, докато преподава в МЕИ; Георгиев е бохем, завъртял далавера с билярд-масите, които са хит тогава и се продават по-лесно от кокаина и натрупал истинско имане.

***

Три коли с пазарджишка регистрация, натъпкани с пехливани, влязоха в София и веднага след Горублянско ханче отбиха вдясно по пътя за Гара Искър и оттам за Дружба. Сред кратуните от Пазарджик имаше и такива от Елин Пелин, родното място на Стефан Флага, комарджия, сутеньор и доносник, прочул се с това, че обрал на барбут самия Мистър Сенко. Паркират не далеч от блока на Данчо Малкия и се приготвят за атака. Гиздада или Малкия, повечето бандити имаха по няколко прякора, гледа през прозореца на апартамента и вижда стълпотворението. Обажда се на Иво Карамански, който е със Слави Бинев и Венци Прокопа. Тримата вечерят заедно по същото време в рибния ресторант на последния и след това ще ходят у Иван. Веднага е събрана ударна бригада и изпратена да отвърне на удара. Момчетата от “Защита” откриват огън още с пристигането си и се започва небивала пукотевица. Цивилна кука вади служебния пищов и тича от входа на съседния блок. Съдружникът на Бинев и тартор на “защитниците” стреля по Вели Главата, но не уцелва и “бореца” го прострелва в шкембето. Цецо се свива на земята и се прави през цялото време, докато продължава престрелката, на умрял. Куката застрелва от упор в главата Велизар и той умира на място. Хората на Карамански застрелват още Петър Маргитин и Ангел Червенков. С Петьо, Анчо и Вели фирата, която дават “борците”, е тройка спатия, докато човекът на Слави Бинев е само ранен в тумбака. Румен Рачев товари ранения Божков в беемвето, с което са дошли и го откарва във ВМА. Цецо е отпускар-пандизчия и макар да е здрав като бик, умира след няколко месеца, досежно отровен в деня преди да го изпишат. Крайна равносметка – четири трупа.

***

Иво Карамански беше заключен в Софийския централен затвор, Сава Бабаидов спаси кожата и се покри в Сърбия, Слави Бинев и момчетата от “Защита”, наравно с Васил Илиев даваха показания пред следователи и интервюта във вестниците, Димата, Маргина и Митко Джамов напуснаха страната и се покриха в Гърция, останалите в България се прегрупираха и готвеха нови вендети. Убийството на полицаи от техни колеги в Бели брези бе определено от министъра на МВР като “Ювелирна акция”. Пантьо Пантев набра скорост, Васил го тачи и му пуска аванта да е по-самостоятелен. Косьо Самоковеца смени престижната работа на bell boy и е влязъл под кожата на боса на ВИС-1, а Методи Методиев от крадец на антични монети се включва в бригадите на “борците” и застава редом до братя Илиеви. Илия Павлов е на върха, мачка и Красимир Стойчев и Емил Кюлев, взима се на сериозно и започва да озаптява непокорници като Васил и Младен, или поне си въобразява, че може да отреже на гущера опашката. Иска му се да е бос на босовете и да подчини всички “борци”. Любен Гоцев само наблюдава и разиграва пешките на шахматната дъска. Трупа богатство, разпределя го по направление и гледа сеир. Всеки ход е изчислен, добре премислен, точно пресметнат, отличчно премерен, дори и да сбърка, в него са царя и царицата, топовете, офицерите и конете, оставя само пешките да се унищожават…

***

В “Аякс” имаше спор. Хотелът с името на гръцкия герой от “Троянската война” се намираше в квартал Витоша, който беше още разорана нива и не приличаше на нормален градски район. Той и хотелът не беше като хотел. “Борците” го бяха превърнали в крепост. Там се криеха. Слави Бинев и Венци Прокопов бяха свободни. Само Карамански беше под ключ. И войната продължаваше. Спорът беше за Васил Илиев и неговата ВИС-1. Васил искаше обединение под негова команда. Останалите се дърпаха. Пашата беше против. Маджо също. Бойко Борисов шикалкавеше, но се слагаше на Пашата. Трайо Манекена – против. Стоил Славов – против. Милчо Бонев – против. Пацо Дългия – против, Киро Японеца – против, Любчо Василев – против, Венци Стефанов – против, Поли Пантев – въздържал се, Емо Мигача – въздържал се, Симеон Щерев – въздържал се. Последните трима си тръгнаха, защото не искаха да се делят на ВИС и “Аякс”, а да останат заедно, нещо немислимо, повече – недопустимо, дори неосъществимо.

image

Бойко Борисов – Рапона до Румен Николов – Пашата на парти на СИК

***

Машата на ДС и Народната милиция Иво Карамнски бе натикан в затвора. Но не толкова, заради парите на Илия Павлов, кешовицата за министъра, а поради простата причина, че куките искаха да оцелее. Беше им още нужен. След преломната точка при нападението в “Бедни-богати”, той трябваше да отлежи, да втаса и да бъде хвърлен отново в битката с “борците”. За баланс. Васил Урумов – Чико беше завел иск срещу държавата за милиони. Преди да го сурвакат с 14 лазарника, съдията по делото Димитър Попов (същият, който бе издал десетки смъртни присъди, а за награда бе даже министър-председател на Република България) му бе казал: “Знам, че си невинен, но ще те осъдя”. Вечерта преди делото му поискаха рушвет, за да му дадат само 9 години и да му оставят вратата отворена, на техен жаргон – да го ликвидират. Чико е от стара коза яре и не се хваща лесно в капани, те го слагат на шейната, но той кара кормилачка. И не приема. И не шари. Вземи тия 14 по 365 и в тоалетната. И отива да ги лежи. А да го сплашат, за да си оттегли иска, му пращат Иво Карамански с Агонцев, Магурата и Сава Бабаидов, които боядисват казиното му цялото в кръв, все едно някой е мазал кетчуп по стените. Има и свидетели. Но вместо да му изпишат вежди, те му изваждат очи. Васил Илиев и всички останали борчески бригади и фирми за охрана натрупват капитали и започват да метаморфозират. Иво Карамaнски вече не е в кириза и никога няма да може да навакса. Остава

на ниво момче за поръчки. Кръстник без кръщелници. А Чико продължава…с Васил Илиев, с когото е от самото начало.

Най-добрият приятел на Карамански се е превърнал в най-голям негов враг и докато единият е на топло в затвора, другият е в Военна болница с простреляна ръка. Младен Михалев, момчето от Силистра, е неформален лидер на “борците” от “Аякс” и “Орбита”. Около него са братята Маргини, Румен Николов, Димата, Венци Стефанов, Стоил Славов, Любчо Василев, Пацо Дългия и Пацо Фалконети, Трайчо Трендафилов, Бойко Борисов. Разбира се отлично с Илия Павлов и Васил Божков. Започнал е вече да изгражда свои структури из страната по подобие на ВИС-1. Опитва се да привлече в своя лагер Пантьо Пантев, Георги и Любен Пехливанови. Голяма част от цистерните на “Мултигруп” минават с негова помощ през Калотина. Заедно със Стоил Славов правят свой канал за износ на петролни продукти и в един момент се превръща в най-мощният контрабанден бос на бензин и нафта в бивша Югославия. Изключително предан и лоялен към Партията и ДС. Нарежда от болницата да бъде ликвидиран Герман Винокуров, афганеца в редиците на “Защита”. Само 16 часа след престрелката пред “Севастопол”, където Маджо е леко ранен, е застрелян в квартал Дружба от Веско Въртийски, борец от Ихтиман и прякор Патичето, таекундоистът и старши-лейтенант от СА Герман Винокуров, който е истински кошмар за всички “борци” и не им дава покой, докато не го премахнат. Слави Бинев и Венци Прокопов започват да губят позиции в силовото охраняване.

След убийството на Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца от техния колега Митьо пред апартамента на Иван Иванов в Бели брези, куките се настройват много срещу хората около Карамански и цялата “Защита”, макар организацията да е създадена от ченгетата. “Секюрити” на Горан и “Скорпио” на Камен, “Ипон” на Бойко и “Делта – Г” на Кольо започват да изместват от бизнеса бригадите на Слави и Прокопа. Стикери ВИС-1 са почти на всяка втора витрина, врата и прозорец. Босовете на фирмата са млади, жизнерадостни и красиви. Особено по-малкият брат Георги, който е направо хубавец сред кратунестите, деболоврати и нискочели пехливани със зурлести, маймунести мутри и с акъл на врабчета.

“Борците” инвестират в хазарта, учат се от стари кримки като Черепа и Чико. Слагат ръка на повечето клубове за проститутки и идиотките по магистралите. Съюзяват се все повече с ченгетата, поемат заедно трафика, разпространението и продажбите на наркотици. Много “бивши” милиционери стават бригадири. Появяват се Златко Баретата, Алексей Петров, Галевите от Дупница, а такива като Бойко Борисов и Румен Николов са отдавна в играта. Нарколабораториите за каптагон и амфетамини никнат като гъби след дъжд. Създават канали за хора. От Турция и бившия СССР ги прекарват в Гърция и Европа, появява се нов занаят – каналджия. Овладяват изцяло производството и износа на компактдискове, превръщат ги в основен експортен артикул и наравно с парите ментета, нареждат България на Първо място в света, следвана от Колумбия – нередовно зелено – и Народна република Китай – CD-та. Участват в изкупуването на череши, манатарки, орехи и слънчогледово семе. Превземат всички тържища и стокови борси. Настаняват се на плажната ивица и печелят търговете за концесии. Влизат в хотелите, приватизацията, в застрахователния и банков сектор, застават на входа и изхода на повечето работещи предприятия, фабрики и заводи.

В тези тежки, трудни и жестоки времена щъкат и самостоятелни единици, които гледат да са добре с всички. Едни създават цели империи, други просто гледат да минат между капките. Сред тях са Миню Апаша, Цар Киро, Живко Маратонката, Иван Доктора, Тодор Толев, Жоро Виенски, Мони Курилеца, Емо Френски, Наско и Живко, Цината в Сандански и Джовани от Варна, въпреки че няма нищо случайно. Банките в България стават повече от вложителите. Всички куки от ДС и Народната милиция, шкартирани от работа по време на управлението на Филип Димитров, се настаняват в борческите бригади и банките. Куките завладяват всички всевъзможни възлови далавери и се настаняват трайно в многото партии, за да контролират паричния поток на БКП, потекъл като река с разклонения като тези на Амазонка. Скъсани цървули за една нощ се превръщат в лачени чепици. Селяндури в опинци се събуждат обути в кожени обувки с маркови названия и започват да разбират кво е туй Boss и Gianni Versace. Довчера шибал с камшика волска кола, днес кара мерцедес. Чукал магаричката на село, а сега ебе манекенки. И всички забравят откъде са дошли. И се самозабравят. Снобите в Лондон пасти да ядат, има ново поколение софиянци. Затова стрелбите продължават. Кой е по-по-най!

***

–Добромир Гущеров, Манол Велев, Христо Ковачки, все наши момчета – ухили се лукаво Генерала и смигна на генерал Воронов, който бе на тайно посещение в София.

–Тях ще ги използваме в бизнеса като Павлов, Кюлев, Божков, Моллов и “Борците”. В политиката вкарваме само с протекцията на Синдериона. И вече е време да създадем няколко ложи.

–Масони вече има, но искам да отсеем кандидатите, а те не са хич малко. Има доста българи сред тях.

–Нека има! В ложите – Да! И в политиката – също! Ако са единствено евреи навсякъде, хората ще се обърнат срещу нас. А по-важно е имената да са български като Лидия Шулева, Александър Божков, Стефан Софиянски, Бойко Борисов, а само за привкус да останат Вилхелм Краус, Соломон Паси и Ешкенази, Коен, Кало или Меламед. Колко хора знаят, че Валери Петров е един от нашите? Я дай списъците!

Генерал Любен Гоцев бръкна в кожения куфар “Luis Vuitton” и извади списъците с масони. Отвори дебела папка и зачете:

–“Велика ложа на старите, свободни и признати масони на България”:

Петър Горановски – велик майстор

Иван Ставрев – Велик майстор

Григорий Вазов – комбинатор

Вежди Рашидов – скулптор

Васил Михайлов – актьор

Професор Андрей Пантев – историк

Недялко Йорданов – поет

Стефан Цанев – драматург

Стефка Костадинова – спортистка

Жельо Желев – президент

Антон Дончев – писател

Боян Биолчев – ректор на СУ

Стоян Денчев – велик майстор (“Мултигруп”)

Стоян Александров – министър на финансите

Гиньо Ганев – депутат

Ефрем Ефремов

Андрей Пръмов

Боян Чуков

Петър Калапакчиев – велик майстор (“Кинтекс”)

Илия Павлов – президент на “Мултигруп”

Борислав Сарандев – велик майстор

Димитър Недков

Георги Крумов

Доктор Спас Спасков

Богдан Томов – певец

Петър Стоянов – адвокат

Дядо Павел – епископ

Костадин Паскалев

Емил Кюлев – банкер

Светлин Русев – художник

И други по незначителни членове…

–Продължавай!

–“Б`Най Б`Рит”:

Алфред Криспин – ръководител на ложата

Соломон Паси – възстановил ложата

Професор Георги Бакалов – историк

–Следващата!

–“Малтийски орден”:

Христофор Събев – монах

Доктор Константин Тренчев – председател на “Подкрепа”

–Друга!

–“Билдерберги”:

Леа Коен – дипломат

Валентин Златев – директор на “Лукойл”

Николай Камов

–Друга!

–“Ротари клуб”:

Калчо Хинов

Стоян Узунов

Стефан Софиянски

–Наше момче еврейче. Същият, който като директор на “Пощенска банка” отпусна пари на Соломон Анжел, за него ли става дума?

–Да той е.

Явор Милушев – актьор

Христина Ангелакова – оперна певица

Доктор Александър чирков – хирург

–Дори циганин има, продължавай!

–Е:

Асен Ушанов – юрист

Вилхелм Краус

Доктор Николай Балтаджиев – пластичен хирург

Стефан Драгостинов – композитор

Стоян Янев – архитект на София

Радко Влайков

Панайот Денев

Анелия Дошева

Професор Огнян Герджиков – преподавател в СУ

Диляна Грозданова

Стоян Ганев

Стефан Савов

Георги Марков–съдия

– Добре, стига толкоз за днес. Утре ще продължим с останалите ложи. А сега да видим какво ще правим с ВИС-1 и “Аякс”. И държа непременно да видя Иван Костов.

–Него лесно ще видим, ами да се разберем за “Борците”.

Двамата генерали решиха да се усамотят във вилата на Борис Елцин в Бояна, дълбоко законспирирана дори от руското разузнаване.

***

Живко Колев Жеков беше събрал на софра новите си партньори, с които щеше да завладява България. А те бяха Богомил Бонев, бивш милицонер приет на 17 години в БКП, стигнал до главен секретар в МВР, настоящ адвокат и съветник на Емил Кюлев в “Туристспортбанк”; Милан Миланов, също милиционер, оперативен работник в Софийско градско и тъст на Живко; Вячеслав Димитров, ВКР и шеф на Гранична полиция; Николай Колев, Кръстник на варненската групировка ТИМ и Николай Чирипов, генерали от Военна прокуратура; следователи, съдии, прокурори – съвременни строители на капитализма. Всички те бързаха да спечелят първия милион. Целта оправдаваше средствата. Конкурентите биваха сплашвани, пъхани в затвора или ликвидирани кога дискретно, кога показно за назидание.

image

Прокурорът Николай Колев

***

Побойниците от Д’Ескрийм се покриха в чужбина. Слави Бинев и Венци Прокопа ближеха рани. Иво Карамански го заключиха и киснеше в Централния затвор. Сава Бабаидов, подпомогнат от Лора Виденлиева, избяга в Югославия при Аркан. Наско Испанеца замина с Жори Алексиев, брат на Охо, в Китай при Атанас Добрев, близък приятел на Максим Димов, шеф на “Елитбанк” и “Макском холдинг”. Илия Палов се опитваше да озапти “борците” и да наложи своята власт над всички. Васил Илиев бе във възход и се стараеше да дисциплинира брат си Жоро, който денонощно се дрогираше и пиеше до безпаметност. Звездата на Мето Илиенски грееше все по-ярко. Бойко Борисов обсеби напълно семейство Живкови и ставаше изключително сериозен фактор в средите на софийските гангстери, макар да бе селско момче от Банкя. По Черноморието Мечката и Бацата превземаха територии за Васко Илиев и борчето от Кюстендил, слезнало от чукарите над Гара Пирин, сега и преди Кресна, се превръщаше в българския Ал Капоне. Бранко подчини почти цялата проституция в столицата и продължи да разчленява непокорните курви, като отделните части от телата заравяше на различни места. Поли Пантев стана неконтролируем и с всеки изминат ден се отдръпваше от влиянието на Васко Илиев. Живко Колев Жеков, в съюз с прокурори и куки, започна да праска всички доставчици на цигари и алкохол, заграбвайки тировете, докарани от наивните контрабандисти. На юг Иван Кочев – Чомбе надви Живко Фашиста и го накара да се отдръпне от Петрич в Мелник и Сандански, където го охраняваха Насо Цината, Гошката, Япрака и Шундьо, и му направи интрига с Васко Черепа, който стана крал на хазарта в цялата страна и се отдели от попечителството на Илия Павлов. Наравно с тях в Петрич действаше организацията на Коце Маца, третият по сила петричанин, а Коцето Лялев се провали с неговите дребни, уж едри, измами. Във Варна изкочиха на бял свят Петьо Полски, Наско Ластика, Джовани, Камилата, Живко Маратонката, Гената и професионалният крадец Чочо Балкона. В Несебър и Слънчев бряг се оформиха нови групи около Киро Чифилиона, Бомбата, Фитила, Заргана, Маждрака и Митьо Очите. Във Враца действаха хората на Валентин Папазки. В Раднево командваше Динко, а в Стара Загора Кълвача, Пламен и Котара. Ловеч изцяло бе подчинен на Гриша Ганчев и Нора Ананиева. Миню Стайков, братята Ганчо и Злати, грузинците Зураб и Иракли изцяло контролираха Карнобат и околностите. Иван Кокала владееше Шивачево и селата наоколо. Райчо Гоцев от Усойка имаше превес в борбата за Дупница, но там Злати Златев – Златистия и хората на Карамански се опитваха да го отстранят от кириза и за целта бяха изпратени барети, водени от Галевите. Също Галев, само че Юри, се опитваше да се противопостави на братя Илиеви в Самоков и Боровец, затова влезе в съглашение с Бай Миле от Ботунец. Любо Шемета, Калоян от Владая, Наско Комшев, Милчо Бореца, Веско Бореца, Пело, Китаеца, Боби Суходолеца, Сашо Таратора, Кършев, Владо Жигулата, Начко и Любо от Орландовци, Камен от Елхово, Олег Жабата, Венци Лисицата, Жоро Коня, Иван Джипката, Недко Малкия, Емо Пещерата, Румен Виенски, Жицата, Курилеца, Киро Японеца, близнаците от бар-вариете “Париж”, Емо Френски, брат му Кочо, Косьо Манафа, Гацо, Огнян Отворения, Венци Френски, Мая Бебето, Надя Варадинова, Ваня Божкова, Васо Пенчев, Рашо, Емо Мигача и хиляди други изпълниха междуборческото пространство.

Докато изброените горе, бяха познати на всички тарикати до преврата през 1989 година, на хоризонта се появиха никому известни мишлета, които много бързо се нарекоха : политически елит. И станаха по-тарикати от тарикатите. Държавни служители до ноември 1989 г., с мизерни заплати, те успяха не само да вземат цялата власт, а и да превърнат себе си и подставените им лица в милионери и милиардери за една нощ. Така се появяват новобогаташите на демократична България: Елена и Иван Костови, Александър Божков, Евгени Бакърджиев, Вилхем Краус, Красимир Премянов, Нора Ананиева, Ахмед Доган, Юнал Лютфи, Антоан Николов, Бойко Борисов, Стефан Софиянски, Румен Овчаров, Георги Първанов, Петър Стоянов, Желю Желев, Надежда Михайлова, Румен Петков, Богомил Бонев, Бриго Аспарухов, Васил Василев, Муравей Радев, Лидия Шулева, Георги Гергов, Осман Октай, Добромир Гущеров, Валентин Моллов, Венцеслав Йосифов, Емил Кюлев, Красимир Гергов, Мирослав Севлиевски, Кеворк Кеворкян, Евгения Живкова, Лора Виденлиева, Веска Меджедиева, Мирчо Спасов, Петър Манджуков, Манол Велев, Ангел Първанов, Жорж Ганчев, Венци Димитров, Асен Мичковски, Илко Ешкенази, Боби Божилов и още много други.

Между тях се намърдаха хиени като Герги Найденов от “Тексим” и Димитър Иванов от “Мултигруп”. Парите, които те правеха, парите, които те умножаваха в х пъти, парите, които те раздадоха заедно с Огнян Дойнов, на подставени лица, известни на всички, превръщаха БКП и нейните марионетки в мултимилионери и милиардери. Но те не им стигат. Искат още. И дрогата е най-лесният начин да ги удвоиш, утроиш, удесеториш! Милионите стават милиарди. Всеки милионер в България иска да е милиардер. И копират от руснаците. След като там има олигарси, защо не и в България? Скрупули, задръжки, морал? Парите са важни! И започва надпреварата. И с нея убийствата. Само година по-рано на 28 май е създадена “Източноевропейска петролна компания” от генерал Любен Гоцев, където за бос е поставил Стоил Славов, покровител на Иван Димитров – Доктора и Емил Димитров – Макарона. Първият поема трафика с цигари за Европа и Англия, вторият пиратските CD-та. Генералът знае с какво се заема. Цигарите и нелагалните дискове му носят милиони печалба. Тировете с цигари се продават в цяла Западна Европа и на Острова, а дисковете в Южна Африка, Доминиканската Република, Русия и бившите сателити, както и в самата България. Печалбите са огромни. Любен Гоцев отстранява винаги своята конкуренция. Андрей Луканов е конкурент и затова му е отнет депутатския имунитент още на 7 февруари 1992 г. И е вкаран в ареста на Развигор 1. Да понапише малко мемоари. И му е подаден ножа със сиренцето, който донася Carlo Musso – Pattaola, нож от Сардиния, приканващ длъжниците да си платят, използван в по-късни времена от американците при Саддам Хюсеин. А през 1994 г. пиколото от хотел “Рила” в Боровец Косьо е произведено в Bell Captain, защото се възползва от сардинската техника и начин на употреба.

Иван Димитров – Доктора е ученик (студент) на Константин Тренчев, който му преподава в Стара Загора. Първият става контрабандист, вторият синдикалист. Нещата се връзват взаимно и двамата забогатяват за отрицателно време. Още през 1992 г. е регистрирана “Амигос”, фирма, лоялна на синдиката “Подкрепа”, в която участват освен Доктора, Петър Петров и братята Дойчин и Димитър Мирянови, ченгета, работили в конспирация с д-р Тренчев, докато е будалкал пандизчиите в &l

Автор – Петър Михайлов

Източник: uniconbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

История на Колелото Балканче и какво НЕ знаем за него

Колелото "Балканче" е емблематично за българската култура и е оставило траен отпечатък в спомените на поколения българи. Произведено е в България през втората половина на 20-ти век и е било популярно сред децата и тийнейджърите.

Колелото "Балканче" се произвежда от завода "Балкан" в Ловеч, който е известен и с производството на мотоциклети и автомобили. Започвайки през 60-те години на миналия век, "Балканче" става символ на свобода и приключения за младите хора в социалистическа България.

Колелото "Балканче" се отличава със своята здрава конструкция и характерен дизайн. Ето някои от основните му характеристики:

Рамка: Здрава метална рамка, която издържа на интензивна употреба.

Гуми: Обикновено с по-дебели гуми, които позволяват каране по различни терени.

Цветове: Предлага се в разнообразие от ярки цветове.

Динамика: Лесно за управление, което го прави подходящо дори за по-малките деца.

Интересни факти за "Балканче"

Символ на детството: През годините "Балканче" се е превърнало в символ на свобода и безгрижие за много българи, които си спомнят лятото и игрите на улицата с носталгия.

Българска гордост: Колелото е било изнасяно и в други социалистически страни, което го прави символ на българското качество.

Колекционерска стойност: Днес оригиналните модели "Балканче" са търсени от колекционери и могат да достигнат високи цени на пазара.

Завръщането на "Балканче"

В последните години се наблюдава нарастващ интерес към ретро колелетата, включително и "Балканче". Това е част от тенденцията на връщане към ретро стилове и носталгията по миналото. Някои ентусиасти дори реставрират старите модели, за да им придадат нов живот.

Колелото "Балканче" не е просто средство за придвижване, а част от културното наследство на България. То продължава да бъде обичано и ценено, както от по-старите поколения, така и от младите хора, които откриват неговото очарование.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мотопедът „Балкан“: История и Любопитни Факти

Мотопедът „Балкан“ е емблематичен символ на българската мотоциклетна индустрия, който завладява сърцата на поколения млади и стари. В следващите редове ще се потопим в историята на този забележителен мотопед и ще разкрием някои любопитни факти, които може би не знаете.

История на „Балкан“

Производството на мотопедите „Балкан“ започва в заводите на „Балкан“ в град Ловеч през 1958 г. Първоначалната цел е била да се създаде лесно достъпен транспорт за хората в България, който да бъде икономичен и надежден. С течение на времето, „Балкан“ се превръща в символ на свобода и приключения за много българи.

Технически Характеристики

Мотопедът „Балкан“ е известен със своя прост, но ефективен дизайн. Основните технически характеристики включват:

Двигател: Едноцилиндров, двутактов

Обем: 50 куб. см

Мощност: Около 1.5 конски сили

Максимална скорост: Около 50 км/ч

Любопитни факти за „Балкан“

Първият мотопед „Балкан“ е произведен изцяло на ръка – В началото производството е било ръчно, като всеки мотопед е бил внимателно сглобяван от квалифицирани работници.

Популярен извън България – Макар че е създаден в България, мотопедът „Балкан“ е изнасян и в други страни от Източния блок, където също се е радвал на популярност.

Символ на младост и независимост – За много млади хора в България притежаването на мотопед „Балкан“ означава първата стъпка към независимост и разширяване на хоризонтите.

Любим обект за реставрация – В наши дни „Балкан“ е предпочитан обект за реставрация от ентусиасти, които обичат да връщат към живот този класически символ на българското инженерство.

Заключение

Мотопедът „Балкан“ не е просто машина; той е част от културното наследство на България. Неговата история е преплетена с тази на страната и хората, които са го използвали. Днес, когато се срещнем с някой реставриран „Балкан“, ние не просто виждаме мотопед, а съживени спомени и мечти за приключения.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

С уважение на 100% към този български офицер.Има запазено място в историята

Красимир Михайлов Стоянов (роден на 24 януари 1961 г. във Варна) е български космонавт и полковник, дубльор на космонавта Александър Александров.

Завършва СПТУ по корабостроене в родния си град, учи от 1979 до 1984 г. и завършва ВНВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. От 1984 до 1986 г. служи като летец-изтребител във ВВС на НРБ.

През 1986 г. е избран сред двамата кандидати за съветско-българския космически полет по програмата „Шипка“. Преминал е курс на подготовка в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. През 1988 е назначен в дублиращия екипаж на космическия кораб „Союз ТМ-5“ като дубльор на втория български космонавт Александър Александров. След идването на демокрацията работи като главен инженер в Института за космически изследвания към БАН, а до До 2000 г. работи в Института за космически изследвания и технологии. 

В интервю за Истории от прехода Красимир Стоянов споделя: "Паралелно с това продължавах да поддържам летателната си подготовка, която в началото беше доста по-голяма и с повече часове, но в последствие започнаха тези часове да намаляват, тъй като бяха въведени ограничения, свързани с ползването на горивото. След 1996 г. бях назначен за помощник директор в Института за космически изследвания, като след 2000 г. настъпиха кардинални промени и изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили.  Наложи се да се върна отново във Военновъздушните сили, тъй като се предлагаше опцията да остана в Института, но като цивилен, без да имам звания. Избрах да се върна във Военновъздушните сили, тъй като финансовите възможности там бяха по-добри – заплатите бяха по-големи. 

В Института получавах 1/3 по-малко от заплатите на моите колеги, които летяха и това разбира се можеше да рефлектира върху размера на пенсията ми. Но тези 9 години ги отдадох на науката и в името на това, което можеше да става, тъй като имаше разговори след като приключи вторият полет да има и трети полет, в който да участва България и той да е след няколко години. 

Този полет трябваше да се осъществи в средата на 90-те години, но след като настъпи този преход нещата започнаха да се дебалансират и се видя, че такъв вариант за трети полет на българин в космоса става все по-малко вероятен".

Източник:ФБ-Зона Ловеч

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1960 година е открит първият автомобилен шоурум в социалистическа България

Сред марките и цените на четирите хиляди леки автомобила, продадени у нас през 1959 г., няма съществени промени спрямо предходните години, но гамата от предлагани модели е обогатена от ново западно попълнение – Simca Aronde. 

По това време френската компания, също както и Renault, предлага ограничени серии от своята продукция в няколко страни от Източна Европа, като преобладаващата част от тях са лансирани в Чехословакия. Въпреки символичните продажби в България фирмата не се отказва така лесно и от нашия пазар и в периода 1956 – 1968 г. присъства без изключение със собствен щанд на Пловдивския панаир. През 1961 г. Simca дори предлага изгодна оферта за построяването на монтажно предприятие на територията на ВМЗ в Ловеч с годишен капацитет 18 000 леки автомобила от моделите Aronde и Ariane.

Любопитен акцент от родния автомобилен пазар през 1959 г. е дебютът на малолитражните западногермански автомобили Glas, което е отразено и в бр. 12 на в. „Авто Мото“ от същата година:

„Неотдавна по улиците на София се появиха три малки автомобила, които привлякоха вниманието на много граждани. Това бяха западногерманските автомобили Гогомобил от 300, 400 и 700 куб.см….…През 1960 г. у нас ще бъдат внесени известен брой автомобили Гогомобил от моделите 300, 400 и 700 и фургон. Цената на отделните модели, които ще се внасят и продават у нас, не е още установена“.През същата година са доставени и първите бройки на атрактивния роудстър ?koda 450, по-късно преименуван на Felicia, който струва 29 000 лева. Сред останалите нови леки автомобили, внесени в по-големи количества, е и Warszawa M20.

През 1959 г. у нас пристига първият и единствен за този период екземпляр на Trabant 600. Две години по-късно е внесен още един брой и едва през 1963 г. тук са лансирани първите 2500 екземпляра от популярния малолитражен автомобил. Интересно е да се отбележи, че през 1959 г. по софийските улици се появява и един екземпляр от луксозната източногерманска лимузина AWZ “Sachsenring” P240, пряк наследник на Horch. През същата година с разпореждане № 1624 от 20 октомври са закупени 10 леки автомобила „Волга“ ГАЗ-21 за нуждите на МНО. Вносът от СССР в рамките на 1959 г. възлиза на 4549 леки автомобила, като основната част от тях са предназначени за държавни ведомства.

В самия край на 1959 г. в навечерието на новогодишните празници е официално открит и първият в България и единствен за годините на социализма самостоятелен автомобилен магазин. Модерният шоурум, разположен в центъра на София на ъгъла на бул. „Георги Димитров“ и ул. „Жданов“ (сега бул. „Мария Луиза и ул. „Пиротска“) е официално отворен за посетители през декември 1959 г., което е отразено подробно в бр. 1 на в. „Авто Мото“ от 1960 г.:„Стотици хора се трупат всяка вечер пред блесналите витрини, зад които огрени от силна светлина, искрят хубави автомобили, мотоциклети, моторолери и мопеди. Новият магазин за продажба на автомобили, мотоциклети и части за тях – филиал на ЦУМ, бе открит в началото на декември миналата година и вече развива богата дейност. Ще го намерите лесно, щом като по булевард „Г. Димитров“ завиете по улица „Жданов“ – неговите витрини са най-светли и пред тях винаги има замечтани зрители…“

В открития през декември 1959 г. специализиран автомобилен магазин в столицата са изложени ГАЗ-21 „Волга“ (35 000 лева), МЗМА „Москвич“ 407 (23 000 лева), Renault Dauphine (21 500 лева), Wartburg 311 (20 500 лева) и ?koda Octavia (21 000 лева), но тук е редно да се отбележи, че единствено двата съветски автомобила могат да се купят веднага (и „без формалности“ както посочва в. „Авто Мото“), докато останалите се продават само по списък…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лили Иванова с тежка изповед за най-тежките дни от нейния живот

Две теми ще преследват Лили Иванова през целия й живот – възрастта, за която се пускат всевъзможни слухове и… липсата на деца. И ако всички съхранени архиви недвусмислено сочат, че голямата звезда на българската естрада действително е родена през 1939 г., а не през 1937-а и дори 1935-а, както твърдят някои, по втората тема винаги се пускат язвителни реплики.

Преди години дори тръгна упорит слух, че Лили е родила извънбрачно дете, но понеже то се родило с уреждания и тя не искала да го гледа, го дала в дом за сираци. В несъществуващото днес предаване на Иван и Андрей дори бе показан репортаж от дома с порасналата вече Доротея, която наистина малко прилича на младата Лили Иванова заради орязаната по момчешки коса. Истината се оказа доста по-различна – в действителност певицата не може да има деца заради медицинска грешка в средата на 60-те години на миналия век.

Разкритието прави журналиста Георги Тошев в сензационната си близо 500-странична книга „Лили“, която излезе в навечерието на Коледа. Тошев, който дълги години е в най-близкото обкръжение на естрадната икона, но в последно време е в обтегнати отношения с нея, се позовава на разговор с нея, проведен преди повече от 20 години. Тогава той работи в столичен вестник и прави интервю с Лили. Ето какво пише в книгата си прочутия журналист и добросъвестен биограф:

„Уговаряме се за интервю. Певицата ме кани в дома си да уточним въпросите. В началото на новото хилядолетие Лили е предимно в пиано барове. Разговаряме за новите песни, за тръпката да пееш в интимна обстановка, за спомените от началото на кариерата. Не помня как стигнахме до първия съпруг, развода и… децата.

ТЯ: Искаш ли да знаеш защо нямам деца?

Неловко мълчание.

АЗ: Не настоявам, твърде е лично.

ТЯ: Сега, понеже на мен ми е ясно, че не само вие, журналистите, но и всички в тази държава се интересувате само от това на колко години е Лили Иванова и защо няма деца, съм длъжна да кажа…

Прикъсвам я: Лили, не си длъжна нищо никому…

ТЯ: Знам! Но все пак, искаш ли да чуеш?

Аз мълча. Объркан. Разбира се, от тази история се интересуват много хора, това може да е ключ към интервюто. В главата ми се въртят сто професионални аргумента да извикам „да“, но… съм в дома на Лили Иванова и темата е деликатна.

ТЯ: Записвай! Точно си записвай!

Записвам.

ТЯ: Беше в Разлог. По това време все още съм женена за първия си съпруг, доктора. Концертна дирекция ни е пратила сборна група артисти да изнасяме програма. Свършваме концерта и отиваме да вечеряме в единствения ресторант. Прерязва ме адска болка. Коремът ми ще се пръсне. Боли. Колегите се стряскат, зарязват вечерята и със старото рейсче ме карат директно в Петрич, защото в Разлог болница тогава няма. Не знам как оживях.

В 5 часа сутринта съм оставена на носилка в коридора. Лекари няма, персонал – също. Казвам си: умирам. От болка съм заспала. Идват лекарите. Пипат нещо корема, вдигат безпомощно рамене. Настаняват ме в една стая, бият ми една успокояваща инжекция и ме зарязват. Сама съм. Спасението дойде случайно от пациентка, която се интересуваше от новопостъпилите.

Отваря вратата на стаята ми, аз вече мра. Задушавам се, не мога да говоря. Посочвам корема. В този момент аз съм с тежък кръвоизлив. Всичко е пълно с кръв. Спасява ме д-р Цветков. Само неговото име съм запомнила. Той се отнесе добре с мен, всички други ме подхвърляха като бездомно куче. Трябваше да намерят дарител за кръв, защото бях изгубила много. Спасиха ме. Бях на ръба.

Спирам да пиша. Никога не бях виждал така певицата. Разказът й е лишен от емоция. Думите са изстреляни, тонът – равен. Споменът – все още жив.

АЗ: Мога ли да го публикувам?

ТЯ: Да! Нека се знае! Това е парадоксът на живота. Като медицинска сестра се учех да спасявам животи и да облекчавам чуждата болка, но когато се наложи мен да спасяват, се сблъсках с безсърдечие и жестокост.

След няколко години певицата за втори път ще преживее ужаса от екстраутерина (извъматочна бременност – б.р.). Отново на турне, този път в Ловеч. Оперират я за апандисит. Едва когато я отварят, лекарите виждат, че има тежък кръвоизлив.

Правят й втора операция, зашиват я, настаняват я в стая с петима души. Певицата се влошава – ослепява, не чува, не може да говори. Медиците изпадат в паника. Един от лекарите се сеща, че операциите са две, не една. Напълно дехидратирана. Пациентката има нужда от вода. Вливат физиологичен разтвор и след няколко часа Лили се съвзема.

ЛИЛИ ИВАНОВА: Спасиха ме по чудо. За втори път. Знаех, че вече никога няма да мога да имам свое дете.“

Интервюто, което тогава Георги Тошев прави със звездата, излиза, но без тази част. В последния момент изпълнителката на „Ветрове“ му се обажда по телефона и казва: „Размислих. Не искам да занимавам моята публика с толкова лични неща. Моля да отпадне това“.

„Така тази част отпадна, но си позволявам да припомня този разговор, защото е важен, особено когато става въпрос за агресията, с която съдим другите“, пише в прелюбопитната си книга журналиста, цитира HotArena.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стефан Данаилов е определен за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

Преди 5 години загубихме Стефан Данаилов! Легендата на българското кино почина на 76 години. 

Стефан Данаилов е носител на множество международни отличия, награди „Аскеер“ и ордени „Стара планина“ и „Златен век“. Преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Бивш министър на културата и депутат от левицата. Данаилов бе и зам.-председател на БСП.

Ламбо, както го наричаха близките, беше наричан с обич Мастера от своите студенти.

Той се превърна в идол на поколения още от първия си филмов хит „На всеки километър“, където изигра майор Деянов.

Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова, също актриса, която е 9 години по-голяма от него.

Съпругата му е Мария Димитрова Данаилова. Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.). Има доведен син от брака си с Мария Данаилова.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.Поклон пред паметта му!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Това са звездите с най-дългогодишни и крепки бракове у нас – да ги аплодираме!

Роси Кирилова и Георги Начев

Понятието „брак“ в днешно време съвсем не е онова, което беше преди 20-30 години. Днес приемаме за естествено, когато човек има зад гърба си няколко бракове (и съответно разводи) и без страх се впуска в поредната изпепеляваща връзка.

Особено характерно е това за известните личности, при които „изкушенията“ са в пъти повече и често пъти не могат да устоят. Ние обаче решихме да ви покажем тези родни звезди, за които думите „докато смъртта ни раздели“ действително означават доживот.

Някои от най-големите и обичани български звезди могат да ни научат на любов и разбирателство. Те са заедно сякаш от цяла вечност, но не парадират с отношенията си, както е модерно да се прави. Предпочитат да се обичат тихо и щастливо.

Някои от тях се намират повече в светлината на прожекторите от други, но общото между всички тях е, че любовта им е устояла на теста на времето.

Вижте в галерията кои са българските звездни двойки с най-дългите бракове и научете историите на тяхната любов:

Росица Кирилова и  Георги Начев

Бащата на певицата Росица Кирилова не ѝ говори цели 3 години от яд, че тя се е омъжила за 17 години по-големия от нея композитор Георги Начев. Двамата се запознават през 1982 г., когато Роси е 19-годишна. С общи усилия тя се превръща в суперзвезда редом с братя Аргирови и робинята Изаура през 80-те.

След 4 години връзка Роси и Жоро, който е неин импресарио и автор на повечето от песните ѝ, решават да се оженят. Заради славата на изпълнителката на “Боса по асфалта” сватба в София е невъзможна. Двойката подписва при изключителна секретност в Пловдив. Кумуват Тома Спространов и английската му съпруга Джуди.

Румен Бояджиев и Даниела Кузманова

Румен Бояджиев от ФСБ и Даниела Кузманова (музиковед, журналист, поетеса) живеят в мир, разбирателство и толерантност от 1972 г., защото… разговарят на един и същи език. Двамата са 19-годишни, когато любовта им пламва в Консерваторията. След 5 години вдигат сватба, а след още 5 се появяват и децата им – първо Румен-младши, а после и Борислав, които също са в музикалния бизнес.

Общите им възгледи за живота и ценностната им система държат здраво заедно Румен и Даниела вече 51 години. Музикалното семейство често кани приятели на вечеря, а Даниела не спира да експериментира в кухнята, като нейната стихия са подправките. Музиката и еднаквите интереси карат Румен и Даниела все още да се чувстват влюбени като студенти.

Цветана Манева и Явор Милушев

Пловдив още помни най-красивата двойка по Главната улица от началото на 70-те години – Цветана Манева и Явор Милушев. И тяхното начало е много романтично – двамата са ужасно влюбени и пълнят салона на театъра, за да ги гледат в “Двама на люлката”.

Цветана и Явор са неразделни от 1973 г., но решават да се оженят след като дълги години са живели заедно. Случило се точно на 9 септември, защото това се оказала единствената свободна дата, в която можело да сключат граждански брак. Цветана интуитивно усетила, че това е човекът, с когото иска да остарее. Каква е тяхната формула за истински силна и здрава връзка? Когато и двамата не заобикалят проблемите, а ги решават заедно и продължават нататък.

Цветана за кратко време успява да се превърне в емблема на родното кино и театър. Играе Жулиета, Медея, Нора, Албена, Султана. Явор Милушев има австрийска кръв и графско потекло по майчина линия. Повечето го помнят като Яворов от филма “Дело № 205/1913 г.”

Съпругът на Манева умее да я изненадва и до ден днешен притежава дарбата да превърне в празник и най-сивия ѝ ден. Явор умее да поражда чувството у Цветана, че му е необходима, и винаги знае как да я избави от лошото настроение. Не крият, че са безкрайно чувствителни на тема независимост и всеки има своя територия.

Анета Сотирова и Борислав Стоянов

Разпределението във Врачанския театър след завършването на ВИТИЗ се оказва съдбовно за актрисата Анета Сотирова. Там самоуверената млада софиянка среща любовта на живота си Борислав Стоянов, с когото са заедно от 50 години. А плод на тяхната силна любов е певицата Белослава.

Но не толкова лесно е началото на познанството им, защото и двамата са семейни. Тя е направила семейство с ученическата си любов Росен Босев (син на детския писател Асен Босев), а той с хубавица, с която имат близнаци. Анета среща Боби в Клуба на културните дейци във Враца. Неговият брат е бил режисьор в театъра.

Анета смята, че срещата ѝ с Боби е предопределена кармично от предишни животи. Заради любовта Боби минава през купища изпитания. Държи много изпити и пристига като научен сътрудник в Суходол. Борислав е талантлив психиатър, но след промените се хвърля в бизнеса, за да издържа семейството

Мнозина ще запомнят Анета Сотирова с изключително сполучливата роля на Венетка, съпругата на Стефан Данаилов във филма “От нищо нещо”.

Мими Иванова и Развигор Попов

Няма как да кажем Мими и да не продължим с Развигор. Една от най-емблематичните двойки в естрадата работи заедно от 1973 г., но семейство стават по-късно след доста перипетии.

Мими от година и половина е омъжена щастливо за първия си съпруг Юрек Рабински, много известен в близкото минало полски музикант от групата “НоТоЦо”. Развигор пък е приятел с Юрек и също има щастлив брак и син. Мими става солистка на българския оркестър “Стакато”, в който свири Развигор, и често пътува до Полша при съпруга си.

След 2 години съвместна работа Мими и Развигор се влюбват безумно. Отдават се на бурни страсти на тримесечно турне в бившия Съветски съюз, а когато се прибират в България, си дават клетва, че спират да се виждат, но това не се получава. Двамата се срещат тайно в дома на композиторката Зорница Попова, която един ден ги съветва… просто да се съберат. В името на голямата любов правят остър завой в живота си, искайки болезнен развод от половинките си. Но не съжаляват, защото смятат, че са се намерили и никога не пропускат да празнуват на 26 октомври – когато имат годишнина от сватбата.

Всъщност Развигор се запознава с Мими още през 1966 г., когато тя е гадже на илюзиониста Астор, но така и не я запомнил, защото по онова време му представяли по няколко талантливи певици на ден. А формулата за успешен брак според композитора на десетки български хитове е “Ако един мъж не мълчи, а една жена не гълчи – не става!”

Кристина и Михаил Белчеви

Михаил Белчев е един най-обичаните съвременни поети, а Кристина Белчева пък е известна актриса. Артистичното семейство може да се похвали освен с много награди, но и с любов, уважение и сплотеност над 40 години.

Историята на тяхната любов е достойна за възхита.

Кристина кандидатства пеене в Консерваторията и във ВИТИЗ. В музикалната академия е приета първа в списъка, но завършва театралната – актьорско майсторство, при проф. Филип Филипов. Играе в Ловеч по разпределение, но го преживява тежко. Периодът съвпада и със смъртта на Филип Филипов – трагедия, която я покосява жестоко.

Когато се върнала от Ловеч за няколко дни, чула по радиото песента на Лили Иванова „Самота“ с текст на Михаил Белчев. Помислила си, че този човек, за да пише такива думи, е много сантиментален! Съдбата ги събрала няколко дни по-късно по време на гости. И двамата били в тежки периоди, но това не попречило на любовта да пусне стабилни корени. По-късно актрисата била разпределена в Младежкия театър в столицата. След това се омъжва за Мишо Белчев. Дълго време участва в програми и пее сама и с него.

Двамата имат син – Константин, който също върви по стъпките на артистичните си родители. Семейство Белчеви признава, че винаги са гледали момчето им като божество, но това определено не им е изиграло лоша шега. Самата Кристина признава в свое интервю:

„Когато стана това забавяне с бременността и спонтанния аборт, който направих се притесних да няма усложнение, но после, вече дори не го мислех. Ние с Мишо като че ли на онзи етап си бяхме достатъчни. Не ни липсваше дете, а и бяхме сигурни, че ще се появи. Дори сега съжалявам, че не си направихме и второ. Но аз имах чувството, че ако родя второ ще бъде изневяра към първото. Не мислех, че мога да си деля чувствата си към Косьо.“

Катя и Здравко от дует “Ритон”

Любовта на Екатерина Михайлова и Здравко Желязков от дует “Ритон” е горе-долу набор на тяхната кариера – 46 години. Музикалното семейство е едно от най-стабилните в българския шоубизнес. И за двамата бракът е първи и единствен, което си я голямо постижение.

Тяхната история започва през 1975 г. в Музикалната академия, където двамата учат за солисти. Катя е най-красивото момиче в Академията, а Здравко – слабичък, но вечно усмихнат младеж. Както всички останали момчета, и Здравко бил заслепен от чара на Катя, но на нея ѝ трябвало време да изпита чувствата му. В началото той си мислел, че тя е надута заради гордата осанка и атрактивния ѝ бюст, но после открил, че всъщност е много земно момиче. Докато излизали с обща компания, постепенно дружбата им прераснала в любов.

Преди да се дипломират, свирят заедно в група, но им написват дуетна песен и това предопределя техния музикален път. В началото се изявяват като “Студио 2”, а с името “Ритон” за първи път гастролират на Златни пясъци. Там ги забелязва полски менажер и ги кани, а оттам и руски – така тръгва славата им из бившия социалистически блок, а благодарение на доброто самоменажиране са на върха и до днес.

Маргарита Хранова и Кирил Бойчев-Кико

Певицата Маргрита Хранова и съпругът ѝ Кирил Бойчев-Кико също са заедно “в добро и зло” и стриктно следват дадените преди 46 години брачни клетви.

Двамата се запознали покрай Емил Димитров, докато Маргарита записва вокалите на песента “Каква невеста си била ти, мамо”. В студиото наднича млад симпатичен мъж и у Марги трепва нещо. И непознатият не остава безразличен. Оказва се, че брат му живее във Франция и се познава с Емил. По това време кариерата на Хранова е в подем и симпатичният мъж от студиото, Кирил Бойчев, започва да посещава концертите ѝ. Когато той се появява на нейна изява даже в Културния дом в Бухово, Марги вече е наясно, че Кирил просто я следва, защото е влюбен в нея. Чувствата я връхлитат.

Като всяка голяма любов обаче и тяхната среща сериозни пречки. Родителите на 23-годишната певица абсолютно заклеймили връзката ѝ с женения мъж, макар че бракът му бил в криза. Двамата се срещали тайно, но това положение омръзнало на Кико и той предложил на Марги или да се оженят, или да се разделят. Вричат се един на друг на тайна сватба. На следващия ден Хранова заминава на национално турне с Лили Иванова, а Кико взема решение да стане мениджър на благоверната си.

Днес Марги е в прекрасни отношения с бившата съпруга на Кико, и първородният син на Кирил – Николай, е близък приятел с двамата си братя от втория брак на баща си.

Георги Мамалев и Ели

Актьорът Георги Мамалев изобщо не се замислил как да подходи към сладкото миньонче Ели, а директно се спуснал през глава да го омайва.

Бурната им любов започнала покрай филма “Оркестър без име”, когато Жоро е млад и доста перспективен актьор. Ели, студентка по право, нямало как да откаже чаровната покана за първа среща на панорамата на хотел “Хемус”. За всеки случай Жоро пуснал и други тайни оръжия като шоколадчета “Мориц”, които в социалистическите години можеха да се купят само в “Кореком”. В сваляческия инструментариум Жоро включил и красив букет от рози, дори я поканил на танц.

Двойката е заедно от 29 март 1981г. и има двама сина – Мартин и Александър. И за двамата е първи брак. Не спират да се смеят у дома, особено когато Жоро се опитва да бъде строг родител – изражението му разсмива всички, дори самия него. Лъчезарната Ели, адвокат по професия, с нищо не отстъпва в шегите на известния комик у дома.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първият сняг вече падна, на тези места вече е истинска зима

Първият сняг в ниските части падна тази вечер. Това се случи в селища в Западна България. Снежна покривка се е образувала вече по Старопланинските проходи. Но обилен сняг вали и в Радомир, Перник, Владая и Костинброд.

Снежна покривка в Кюстендил и региона

Най-съществената снежна покривка тази сутрин беше измерена в района на Кюстендил. В ски център Осогово снежната покривка достигна 15 сантиметра, като мнозина се радваха на зимната обстановка. На пътя между Кюстендил и София обаче бяха подадени сигнали за закъсали автомобили и камиони, вероятно поради неподготвени за зимата гуми, съобщиха от пътното управление,

 Снеговалежи и в други региони на България

Снегът заваля и в общините Кочериново и Бобов дол, както и по пътя за Рилския манастир. Жителите на селата Дворище и Раненци също споделиха снимки на побелели улици и дворове. Въпреки че сняг валя и в Благоевград, снежна покривка не се образува.Проходът Петрохан, районът на Врачанския Балкан край пещерата Леденика и други планински области също бяха обхванати от снежна покривка. През следобедните часове заваля и в Перник, придавайки на града зимен облик.

Жълт код за сняг и поледици във вторник

НИМХ издаде предупредителен жълт код за снеговалежи и заледявания за областите Монтана, Враца, София (област и град), Перник, Ловеч, Стара Загора, Габрово, Велико Търново и Сливен. Шофьорите в тези райони трябва да бъдат особено внимателни, тъй като се очаква заледяване на пътните настилки.

Прогноза за по-сухо време в югозападните райони

Във вторник се очаква по-спокойно време в югозападните части на страната, където времето ще бъде предимно сухо с повече слънчеви часове. Максималните температури ще се движат между 4 и 10 градуса, в югозападните райони до 12 градуса, а в София около 6 градуса. На места с надморска височина над 700-800 метра снежната покривка ще се задържи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Живота на младежите и популярни марки мотори и касетофони по времето на СОЦА в НРБ

По времето на социализма в Народна република България (НРБ) мотоциклетите бяха популярно превозно средство. Ето някои от най-разпространените модели:

Чехословашки мотоциклети:

Jawa: Много популярна марка, особено моделите 350 и 250

ČZ (Česká Zbrojovka): Също широко разпространена

Съветски мотоциклети:

ИЖ (IZH): Различни модели като "Планета" и "Юпитер"

"Урал": Тежки мотоциклети, често с кош

"Днепър" (Dnepr): Подобни на "Урал", също с възможност за кош

Източногермански мотоциклети:

MZ (Motorradwerk Zschopau): Различни модели като ETZ 250

Унгарски мотоциклети:

Pannonia: По-малко разпространени, но присъстващи на пазара

Български мотопеди:

"Балкан": Произвеждани в завода в Ловеч, популярни сред младежите

Полски мотоциклети:

WSK: Не толкова разпространени, но също присъстващи

Румънски мотоциклети:

Mobra: Малки мотоциклети, подобни на мотопеди

Важно е да се отбележи, че достъпът до западни марки като Honda, Yamaha или Harley-Davidson беше силно ограничен и те бяха рядкост. Повечето мотоциклети идваха от други социалистически страни, като най-популярни бяха чехословашките и съветските модели.

Мотоциклетите често се използваха не само за транспорт, но и за развлечение, особено сред младежите. Те бяха символ на свобода и независимост в рамките на ограниченията на социалистическата система.

По време на социализма в Народна република България (НРБ) касетофоните бяха много популярни и желани уреди. Ето преглед на някои от най-разпространените модели:

Български касетофони:

"Мелодия": Произвеждан в завод "Електроакустика" в Михайловград (днес Монтана)

"Марица": Друг популярен български модел

Съветски касетофони:

"Весна": Различни модели, доста разпространени

"Электроника": Серия портативни касетофони

"Маяк": По-високо качество, често с радио

"Романтик": Популярен сред младежите

Източногермански (ГДР) касетофони:

"Stern": Високо ценени заради качеството си

"Bruns": Друга популярна марка от ГДР

Полски касетофони:

"Unitra": Различни модели, включително преносими

Чехословашки касетофони:

"Tesla": Известни с добро качество на звука

Японски касетофони:

Sony, Panasonic, Aiwa: Рядко срещани, но много желани заради високото си качество. Обикновено се внасяха чрез "Кореком" или от моряци и били доста скъпи.

Характеристики на касетофоните от това време:

Повечето модели имаха вградено радио.

Някои по-скъпи модели предлагаха функции като автореверс и Dolby шумопотискане.

Преносимите касетофони (т.нар. "уокмени") станаха особено популярни през 80-те години.

Качеството варираше значително, като съветските и българските модели често се смятаха за по-нискокачествени в сравнение с тези от ГДР или Япония.

Важно е да се отбележи, че достъпът до западни марки беше ограничен и те бяха рядкост на пазара. Повечето хора използваха касетофони от социалистическите страни, като най-желани бяха тези с по-високо качество, особено от ГДР.

Касетофоните играеха важна роля в културния живот, позволявайки на хората да записват и слушат музика, включително и западна, която иначе трудно се намираше по официални канали.

През периода на социализма в Народна република България (НРБ) младежите имаха различни начини за забавление, някои от които бяха:

Участие в младежки организации: Комсомолът (Димитровски комунистически младежки съюз) организираше различни мероприятия и събирания.

Танцови забави: Провеждаха се в читалища, клубове или училища, където младежите танцуваха на популярна българска и чуждестранна музика.

Кино: Посещенията на кино бяха популярно занимание, особено за гледане на български и съветски филми.

Спорт: Много младежи участваха в различни спортни дейности и състезания.

Туризъм и излети: Организирани групови пътувания до планини, морето или исторически забележителности бяха често срещани.

Читални и библиотеки: Четенето на книги и посещението на библиотеки бяха насърчавани.

Музикални групи: Някои младежи формираха свои музикални групи, макар и под строг контрол на властите.

Кафенета и сладкарници: Тези места бяха популярни за срещи и разговори.

Трудови бригади: Макар и не точно забавление, тези организирани работни групи често включваха и социални дейности.

Радио и телевизия: С нарастващото разпространение на тези медии, те станаха важен източник на забавление.

Важно е да се отбележи, че много от тези дейности бяха под контрола и наблюдението на властите, а достъпът до западна култура и забавления беше ограничен. Въпреки това, младежите намираха начини да се забавляват и да изразяват себе си в рамките на съществуващата систем

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ