Почина Мишо Царя,легенда от 90-те и дясна ръка на Иво Карамански

 

Михаил Манолов бе прочут през 90-те с ексцентричните си прояви, пробва се да научи кон да кара водни ски

Михаил Манолов, по-известен като Мишо Царя, е починал рано тази сутрин в Кърджали - около 05:30 часа, съобщиха негови близки. Той остана завинаги на 65 години.
Мишо Царя бе легендарна фигура в Кърджали и Хасково. Той е роден в Тополовград, но през 80-те години се мести в Кърджали, където започва нелегална търговия с валута.
След демократичните промени бе най-близкият приятел на Кръстника на българската мафия Иво Карамански.

Двамата често засядаха по дни на плаващата му таверна на яз.Кърджали. През 90-те Мишо Царя беше известен в цярата страна с ексцентричните си прояви. Емблематична е историята му, в която той се опитва да научи кон да кара водни ски. В лимузината, подарена му от Карамански, пък се возеше в компанията на истинско мече.

В средата на 90-те купи бракуван кораб тип "комета", който превърна в заведение. В периода 1995-1997 година кръчмата беше преустроена в първата частна безплатна кухня за социално слаби християни и мюсюлмани, които хранеше с рибена чорба.

След убийството на Иво Карамански Мишо Царя приюти за повече от година любимия му талисман цветнокожия Кингслей Боаима в бунгало край язовир Кърджали.

Мишо Царя се пробва и в политиката. През 2005 година заедно с Митьо Пищова бяха кандидати за депутати в Кърджалийско в листата на партия Евророма. Няколко дни преди изборите двамата се отказаха от участие след като разбраха, че обещания от лидера Цветелин Кънчев концерт на Азис в центъра на Кърджали няма да се състои.

Голямата страст на Мишо Царя беше риболова, заради който често имаше проблеми с органите на реда. 

Сред трофейните риби, хванати от Мишо Царя, беше сом с тегло около 150 килограма. Любовта към яз. "Кърджали" стана причина последните години от живота си колоритния кърджалиец да преминат край водоема, където държеше плаваща таверна

Източник: “Флагман”

Научете повече

Бивша учителка живее на улицата,без пенсия и без семейство

Това е баба Боряна.

Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.

На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом. Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа. Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата. И тук държавата я няма – никаква!

Разплака се когато седнах до нея и я попитах – как е!

Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло накрая ми каза: „Ще кажа, че съм добре!“

Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена. Тя ме посреща когато отивам на работа и когато се прибирам от работа. Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на Тодов Каблешков в София, и ако имате път на там, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.

В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: „А, ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?“.

Когато я попитах, дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него, и тук за съжаление държавата също я няма!

Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.

Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем!

Затова нека помогнем на баба Боряна! Ще съм радостна ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!

Добромира Велчева, Фейсбук

Източник: dunavmost.bg

Научете повече

Убиха полицай, охраняващ границата с Турция

Полицай е убит до границата с Турция, съобщи МВР. Инцидентът е станал снощи, около 20:35 часа, когато неустановено лице стреля по съвместен наряд на Гранична полиция и военнослужещ, който изпълнява задълженията си по охрана на границата в района на село Голям Дервент.

В резултат на произведените изстрели служителят на Гранична полиция е починал на място, а служителят от МО е успял да се оттегли от мястото, като същият не е пострадал.Към мястото на инцидента са насочени най-близките гранично полицейски наряди.

"Имам информация, която не е проверена, напротив, той е взел необходимата позиция като се е прикрил. Това все пак подлежи на проверка. Прекалено рано е да коментираме каквато и да било хипотеза", заяви министъра на отбраната Димитър Стоянов на брифинг по случая с убития полицай на границата край Елхово,съобщава дарик.бг

"Говорих сутринта рано по телефона с министър Демерджиев, но и той ми предаде същата информация", добави Стоянов.

"Разбира се, че е притеснителен случая, аз лично считам, че това е криминален случай на каналджии, които по един или друг начин се опитват да продължат своята нелегална дейност, за съжаление платена с цената на един човешки живот", заяви Стоянов. 

За инцидента са уведомени турските гранични власти, като е направена среща на линията на държавната граница, с цел установяване и задържане на извършителя.

Предполага се, че извършителят е на турска територия. Изпратените наряди не са установили незаконни мигранти в района.

За случая са уведомени дежурен разследващ полицай, дежурен експерт, оперативен работник, дежурен следовател и дежурен прокурор. 

Към мястото тръгва министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Очаква се около 9:00 часа той да даде информация за медиите пред РДГП “Елхово”.

Във връзка със случая се отменя официалното отбелязване на празника на националната полиция - 8 ноември.

По думите на кметския наместник Иван Франсъзов в село Голям Дервент ежедневно преминават групи с нелегални мигранти. ой каза още, че в селото, в което живеят около 30 души, не са чули изстрели снощи. Преминаващите мигранти са предимно сирийци и афганистанци, каза още той. По негова информация загиналият полицай е от Елхово.

"Мигрантските групи са от по 20-30 души, предимно млади хора от Афганистан и Сирия. Постоянно минават тук през границата и създават суматоха". обясни Франсъзов. Граничната ограда е в добро състояние, твърди той, но "мигрантският натиск е голям и тях нищо не ги спира".

Бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов също коментира случая. “Работата по границата никога не би могла да приключи. Трябват повече сили и средства, които да се насочат натам. Не е възможно всяка една ситуация да бъде предвидена”, каза той в ефира на “Здравей, България”.Вижте още:Как охранявахме държaвната ни граница преди 1989 година

Научете повече

Най-известният малък човек в България,Георги Софкин е намерен мъртъв

Софкин е издъхнал мистериозно - след падане, а по тялото му са установени множество травми. Смъртта е настъпила около 19 часа във вторник.

Обстоятелствата около кончината са неясни. 62-годишният мъж е намерен мъртъв в Стара Загора. Но не е ясно дали става дума за падане по невнимание или за побой,съобщава Флагман.

Липсва официална информация за трагичната гибел на най-известното джудже в България.

Георги Софкин бе дългогодишен председател на организацията на малките хора. Той придоби национална слава и покрай участието си в риалити формата „ВИП Брадър“ през 2016 година.

Софкин е двукратен световен шампион по бадминтон. Малко известен факт е, че високият 136 см колорит бе участник в първия български порнофилм, сниман през 1990 година „Секс партия бридж“.

Живееше през последните години в Стара Загора.

Научете повече

Актрисата Виолета Донева е намерена мъртва в дома си

Популярната актриса Виолета Донева е била открита мъртва в жилището си в столичния кв. "Изток" преди дни. При извършения първоначален оглед криминалистите са установили, че по тялото на 79-годишната жена има следи от насилие, съобщиха за Dir.bg от Столичната дирекция на полицията.

Сигналът е подаден на тел. 112 на 22 октомври, събота, и още същия ден е уведомена и Софийската градска прокуратура.

По случая е образувано досъдебно производство, като говорителят на СГП прокурор Десислава Петрова обясни, че наблюдаващият прокурор е забранил изнасянето на повече информация към момента.

По неофициални данни тялото на Виолета Донева е намерено, след като няколко дни възрастната актриса не е отговаряла на телефонни позвънявания, а съседи не са я забелязвали да излиза от апартамента си. Наложило се е вратата на жилището да бъде разбита.

Назначени са множество експертизи, работата на разследващите продължава.

Виолета Кирилова Донева е родена на 7 септември 1943 г. в Петрич. През 1966 г. завършва ВИТИЗ със специалност актьорско майсторство. Първият й съпруг е Людмил Стайков, който е режисьор и на филма "Обич", превърнал Донева в легенда. Създаден по романа "Обич" на Александър Карасимеонов, в лентата на красивата Виолета партнира Стефан Данаилов.

Донева и Стайков имат един син, а по-късно се развеждат. Актрисата се омъжва втори път за баскетболиста Атанас Грънчаров.

Работи най-дълго във Военния театър - от 1967 до 1993 г., а след това и в общински театър "Възраждане" и Театър 199. От 2008 до 2010 г. е директор на Театър "Възраждане"./Дир.бг/

Научете повече

Почина британската кралица Елизабет Втора

Британската кралица Елизабет Втора,която е най-дълго управлявалият монарх, почина на 96 години, съобщи Бъкингамският дворец. Текстът е съвсем кратък - само от две изречения: "Кралицата почина в мир в Балморал днес следобед. Кралят и Кралицата Консорт ще останат в Балморал тази вечер и ще се завърнат в Лондон утре."

Около 12.30 ч. местно време Бъкингамският дворец обяви, че Елизабет Втора е поставена под лекарско наблюдение в двореца Балморал, след като медиците са изразили сериозни притеснения за здравословното ѝ състояние.

Цялото кралско семейство по спешност се отправи към лятната резиденция в Шотландия. Първи пристигнаха престолонаследникът принц Чарлз и съпругата му Камила. Няколко часа по-късно в Абърдийн със самолет на Кралските военно-въздушни сили кацнаха принц Уилям, който е втори в реда за престола, и по-малките синове на Елизабет Втора - принцовете Андрю и Едуард. Дъщерята на кралицата - принцеса Анна, е била с нея в замъка. Принц Хари, който е на посещение във Великобритания също поеха към Шотландия.

По информация на Би Би Си съпругата на Уилям - Кейт, засега е останала в Лондон, където днес беше първият учебен ден на децата на двойката - принцовете Джордж и Луи и принцеса Шарлот, в новото им училище.

Научете повече

Носталгия по стая и чадър до гроб! Почивните станции надживяха соца

Разбира се волята за демократизиране на почивката не е само социалистическа. Детските ваканционни колонии възникват в развития свят към края на 19-ти век по идея на швейцарски пастор, потресен от ужасните условия за децата в големите градове.

Ваканционните села са от същото време – те са за богатите, които искат да прекарат лятото край някое езеро или минерален извор. През трийсетте във Великобритания възниква веригата от ваканционни лагери на Били Бътлин с широка гама от цени, така че и най-скромните доходи да могат да се вместят.Най-мащабна е операцията на нацистката държавна организация „Сила чрез радост“, която има за цел да печели населението за идеите на националсоциализма. Тя става основният туристически оператор: организира крузове и екскурзии, а към края на трийсетте започва да строи грандоманския проект за почивна база „Прора“ на остров Рюге в Балтийско море с 20 000 легла.

Недовършена, базата от почивна се превръща в окупационна – там съветски войски квартируват до 1955, като впрочем изпотрошават всичко.

Грижата за почивката на работника надживява и неолиберализма – днес „Рено“ предлага на работниците си чекове за заплащане на ваканции, валидни в 170 000 туристически обекта във Франция.

Последният пример ни води към главната специфика на социалистическата почивна станция: тя е една. Е, хайде да кажем, две – една от службата на мама, една от службата на тате. Дали си го е представял така Ленин, когато през 1921 е подписвал декрета за почивните домове? Там се предвижда към домовете да се създават селскостопански предприятия за изхранване на почиващите, което май подсказва бъдещето.

Плажният чадър до гроб

Постепенно почивните станции се прикрепват към определени организации, учреждения или предприятия и стават елемент от общата ре-феодализация на уж модерното комунистическо стопанство. Ликвидацията на пазара на недвижимости прави така, че кой каквото вземе (национализира, построи, измоли…), това е.

Както през високите средни векове, това неминуемо води до разслояване – почивните станции на ЦК са с водни ски и кокетни барчета на плажа, тези на художници и писатели са творчески домове с по-свободен режим, заводските – по-рудиментарни, понякога с вечерен час за децата и телевизор, който се отключва от управителя. Покрай морето често йерархията си личи по това дали станцията е на първа, втора или трета линия (тогава седма и осма още не бяха открити).

Не забравяйте също, че в онази епоха човек рядко сменяше работата си, а социалните придобивки като почивната станция бяха едно от средствата за привързване на работната сила към предприятието и спиране на текучеството. И тъй, не само банцига и пишещата машина, но дори плажният чадър сякаш беше до гроб.

Станцията беше евтина, леглото без пари, храната с купони, пиенето на нормирани цени. Хотел малко хора можеха да си позволят, за почивка в чужбина не говорим до след 90те. Наистина имаше станционни дисиденти – любители на дивото палатково преживяване, имаше семейства, които се вдигаха на село – не тяхното си село при баба, а при хазяи.

Но енергията, която икономиката на дефицита изискваше тогава за осигуряване на най-прости потребности като кафе, тоалетна хартия или мазило за слънце беше колосална. В станцията (дали името идва от станциите в Антарктида, в Хималаите?) почивката беше осигурена, включително почивката от работата по оцеляването. Пълна, инфантилизираща безметежност – малко като френския Клъб Мед по същото време, където не мислиш за нищо, но в соц-вариант.

„Вашата“ станция, „вашата“ стая

От гледна точка на съвременния потребител, боготворящ разнообразния избор, няма нищо по-абсурдно от това да работиш с едни хора цяла година и после да идеш на почивка пак с тях, отново и отново. От друга – почакайте! Летните компании не се покриваха с отделите в службата и дори осигуряваха едно вътре-ведомствено смешение, където портиерът можеше да попълни карето белот на зам-директора, а машинописката да танцува със заслужилия писател.

Говорим за големи соцпредприятия, не за съвременния среден и дребен бизнес. На почивка се завързваха полезни връзки, пламваха статусно-екзогамни симпатии. И гражданинът взимаше карта отново и отново за трета смята, станала елемент от идентичността му.

А за децата, неизкушени от служебните неща, станцията беше рай, защото там се изсипваха потенциални приятели за всички възрасти – родителите ги пускаха в периметъра на двора или занималнята и давай! Ставате първи приятели за 15 дни – до следващото лято може изобщо да не ги видите – и догодина пак първи приятели.

Представата на хората беше, че станцията е тяхна – че имат права над нея. Едни не пускаха чужди хора в своето барче (дума от епохата), други мобилизираха инженерния състав да прокара водопровод, трети събираха пари да закупят кино-машина. Може да е било поредната идеологическа хватка на режима, но хората така го чувстваха – впрочем по същия начин, както „ваша“ става стаята в Ахтопол, която хазяите пазят тъкмо за вас. Какво е собствеността, ако не повторително отношение към вещта?

Ще кажете – нищо не пречи и днес на летните компании да си наемат някаква къща или хотелче и да си ходят там само с когото им е приятно. Не е така просто. Сигурно сте се опитвали да се комплектувате с поносими познати с деца на възраст колкото вашите – това едва ли ще се най-близките ви приятели. Ако пък имате голямо и малко, трудността на задачата се повдига на квадрат; с две семейства, с по две деца… – истинска геометрична прогресия!

Защо хората продължават да си искат станциите

Въпросът не е  просто в това, че деца в света има все по-малко. Не е и във все по-трудната съчетаемост между нас, възрастните, от които едни слушат чалга, други – джаз. Проблемът е в самата свобода на избора, която дестабилизира общностите. Ако всеки път трябва да решавам с кого да почивам, има голяма вероятност ситуационен гняв да ме пренасочи към друга компания.

Или пък изведнъж да ми потръгне финансово и да реша да ида на скъпа екзотична почивка, която довчерашният ми приятел не може да си я позволи. Да се запаля по рибарлъка и да зарежа картаджиите… Свободата е вълнуваща, но в перспектива тя постепенно разбива компаниите, свежда ги до самотни семейства, които се взират в таблетите си на „ол инклузива“.

Почивната станция е съдбовна, малко като националната територия, в която сме се озовали без да сме я поискали. Трета смяна – всички са там. Тази година ще се скараш, догодина ще се сдобриш, къде ще идеш? Обречен си да се сблъскаш се с хора, които не си поканил, някои те изненадват приятно, други неприятно.

А не е ли преживяването именно когато ти се случва нещо, което не си пожелал? Малко мазохистично – но интензивно преживяване, трудно разбираемо за милениълсите, израснали не в двора на станцията, а в социалните мрежи, където избираш другия според желанието си и във всеки момент можеш да го отпишеш.

Ще се учудите ли след всичко казано, че у нас толкова много почивни станции надживяха социализма? Вече не са чак толкова евтини, вече има огромен избор, а и тоалетната хартия отдавна не е проблем. Дали защото законите са тромави и учрежденията стискат ненужни имоти, наместо да завъртят парите и да увеличат доходите на служителите си? Икономически абсурдни, скъпи за поддръжка, омръзнали до смърт – а хората продължават да си искат станциите.

Може би тайната е в носталгията – по времето, в което (както е в детството) не избирахме, а просто се озовавахме заедно.

/Коментарът е на културолога Ивайло Дичев за „Дойче веле“/

Научете повече

Почина Михаил Горбачов

Той беше пръв и последен президент на СССР. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. 

Това е човекът, който доведе до разпад СССР, сложи точка на Варшавския договор, оттегли контрола на Москва върху Източна Европа, изведе съветските войски от Афганистан, освободи пресата от държавен контрол, отключи пазарната икономика, припомня "Дойче веле".

С идването си на власт през 1985 г. Горбачов започва вълна от политически и икономически реформи, насочени към модернизиране и демократизиране на Съветския съюз, който е изправен пред сериозни кризи, отбелязва Франс прес, съобщавайки за кончината на бащата на съветската перестройка. 

Икономиката, която Горбачов наследява се разпада, пише “Скай нюз”. Той знае, че Съветският съюз не може да си позволи да поддържа Студената вода и големият бюджет за отбрана, затова започва да преговаря със световни лидето, в опит да ги убеди, че ССР вече не е заплаха.

В Белия дом той открива президент, който цели да намали употребата на ядрени оръжия също толкова, колкото и Горбачов. Две години след началото на управлението му той подписва Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие с Роналд Рейгън. Четири години по-късно, заедно с Джордж Буш, подписват двустранен договор между САЩ и Съветския съюз относно намаляването и ограничаването на стратегическите офанзивни оръжия. 

Привърженик на политиката на сближаване със Запада, той получава Нобелова награда за мир през 1990 г.

Между 1990 и 1991 г. е президент на Съветския съюз, подава оставка на 25 декември 1991 г., което води до края на СССР, отбелязва АФП.

Михаил Горбачов ще бъде погребан на Новодевичиевото гробище в Москва, в родовия парцел, до съпругата си Раиса Горбачова, каза източник, запознат с желанието на близките на Горбачов./Нова тв/

Снимка:kremlin.ru

Научете повече

Почина звездата от "Брилянтин" Оливия Нютън-Джон

 

Тъжната новина съобщи вестник "Дейли Мейл" 

Актрисата и певица е издъхнала в ранчото си в Северна Калифорния рано в понеделник сутрин, заобиколена от семейството и приятелите си. Новината за кончината ѝ беше съобщена и от нейния съпруг Джон Ийстърлинг на страницата на звездата във Facebook.

Оливия Нютън-Джон е родена във Великобритания, но израства и се оформя като творец в Австралия. Сред хитовете, които я изстрелват на върха на славата, са If Not for You и I Honestly Love You. Световна известност обаче ѝ донася незабравимото ѝ участие в знаковия мюзикъл "Брилянтин", където красавицата си партнира с любимеца на поколения актьор Джон Траволта.

От 1973-1983 г. Нютън-Джон е сред най-популярните знаменитости в развлекателната индустрия в света.

Само в САЩ 14 нейни сингъла са в топ 10 на класациите, певицата печели четири награди "Грами", играе водещи роли в "Брилянтин" с Джон Траволта и в "Ксанаду" с Джийн Кели. Дуетът на Траволта и Нютън-Джон "You're the One That I Want'' е сред най-големите хитове през този период с продадени над 15 милиона екземпляра.

"Скъпа моя Оливия, ти направи живота на всички нас толкова по-добър.

Следата, която оставяш, е невероятна. Обичам те силно. Ще се видим отново някъде по пътя и всички отново ще бъдем заедно. Твой от мига, в който те видях и завинаги! Твоят Дани, твоят Джон!", написа онлайн Джон Траволта.

Научете повече

Тъжна вест:Почина един от основателите на легендарната група Bon Jovi

Заедно с бандата той е въведен в Залата на славата на рокендрола през 2018 г.

На 70-годишна възраст е починал Алек Джон Съч, басистът и един от основателите на Bon Jovi, информира "New York Post".

Джон Бон Джоуви е съобщил за смъртта на Съч, член на рок групата от Ню Джърси от 1983 до 1994 г. Засега не са предоставени подробности за това кога и как е починал музикантът. 

"Той беше оригинал", написа Бон Джоуви в публикация в Twitter. "Като член-основател на Bon Jovi, Алек беше неразделна част от формирането на групата."

Бон Джоуви признава на Джон Съч заслугата за събирането на групата, като отбелязва, че той е бил приятел от детството на барабаниста Тико Торес и е довел китариста и автор на песни Ричи Самбора, за да види изпълнението на групата. Джон Съч е свирил в група, наречена Message, заедно със Самбора.Роденият в Йонкърс, Ню Йорк, Джон Съч е ветеран на процъфтяващата музикална сцена в Ню Джърси, която спомага за появата на Bon Jovi. Като мениджър на зала Hunka Bunka в Сейревил, Ню Джърси, Джон Съч наема Jon Bon Jovi & The Wild Ones преди да се присъедини към групата на певеца и композитора. Той свири с Бон Джоуви по време на разцвета на групата през 80-те години.

Джон Съч напуска групата през 1994 г., когато на негово място идва басистът Хю Макдоналд. По-късно той отново се присъединява към групата за въвеждането ѝ в Залата на славата на рокендрола през 2018 г./Блиц/

Научете повече

Почина известната журналистка Нери Терзиева

Тя си е отишла тази нощ в пловдивска болница на 70 години.

Тя е родена на 21 февруари 1952 г. Завършила е Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност телевизионна журналистика.Между 1975 и 1989 година работи като репортер и водещ в Пловдивския телевизионен център, а от 1990 до 1993 година е продуцент и водещ на новинарската емисия „По света и у нас“ (в екип с Асен Агов) и програмен директор в Българската национална телевизия. 

Репортер и автор е в популярното икономическо предаване по БТ – „За един милиард“, подготвяно от екипа на Телевизионен център Пловдив. Основател и директор на Ефир 2.

В периода 1996 – 2002 г. Нери Терзиева заема длъжността прессекретар на президента Петър Стоянов.С минута мълчание депутатите почетоха паметта на журналиста Нери Терзиева.

"В днешния ден, за съжаление, ни напусна много уважаван и достоен човек, човек с ясна гражданска позиция, който е сред най-уважаваните и най-точните и справедливи журналисти – Нери Терзиева, моля да я почетем с едноминутно мълчание", каза от трибуната на Народното събрание председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански („Има такъв народ“).

Научете повече

Москвич се връща на поточните линии след изтеглянето на Renault от Русия

На 24 март Renault обяви решението си да замрази изцяло дейността си в Русия заради инвазията в Украйна. Напускането на страната от французите на практика означава, че заводът на Авто-ВАЗ в Москва в момента е с много ограничена дейност, като дори Lada изпитва затруднения при производството на своите автомобили. Кметът на Москва Сергей Собянин обяви, че вече има план за запазването на работните места в завода.

„Чуждестранният собственик реши да закрие завода на Renault в Москва. Това е негово право, но не можем да позволим хилядите служители да останат без работа. Затова реших да включа завода в балансите на града и той да възобнови работата си, произвеждайки автомобили с историческата марка Москвич. 

Ще се опитаме да запазим по-голямата част от персонала, който да работи директно в завода и неговите подизпълнители”, казва кметът, цитиран от Москва24 и OffNews.Като технологичен партньор на възродената марка Москвич е посочен Камаз. Идеята е първоначално да се произвеждат автомобили с двигател с вътрешно горене, а в последствия и електромобили.

 Припомняме, че Камаз има прототип за малък градски електрически автомобил с пробег до 250 километра с едно зареждане, който обаче все още не е въведен в производство.„Освен това, заедно с Камаз и руското министерство на промишлеността и търговията, работим по локализирането на производството на максимален брой автокомпоненти в Русия“, добавя кметът на Москва. Засега не е ясно кога ще стартира производството на автомобили Москвич, нито какви продукти ще носят логото на възродената марка. 

Кметът на града обаче обещава, че „през 2022 г. ще отворим нова страница в историята на Москвич“, което подсказва за скоростни планове за възстановяване на производството във вече бившия завод на Renault, който сега е държавна руска собственост.Днес бордът на директорите на Renault Group единодушно одобри подписването на споразумение за продажбата на 100% от акциите на Renault Group в Renault Русия на град Москва и контролния си дял от 67,69 процента в AVTOVAZ на NAMI (Централен институт за изследване и развитие на автомобилите и двигателите). Финализирането на тези сделки не е предмет на никакви условия и са получени всички необходими одобрения. Споразумението предвижда възможност за Renault Group да изкупи обратно своя дял в AVTOVAZ, която може да бъде упражнена през следващите 6 години.

„Днес взехме трудно, но необходимо решение и правим отговорен избор спрямо нашите 45 000 служители в Русия, като същевременно запазваме представянето на Групата и възможността при различен контекст да се завърнем в страната в бъдеще. Уверен съм в способността на Renault Group да ускори допълнително трансформацията си и да надхвърли средносрочните си цели“, заяви Лука де Мео, главен изпълнителен директор Renault Group.

Научете повече

Почина известният български илюзионист Астор

Той е починал на 78-годишна възраст, съобщи пред БНР председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, който е разговарял с Борислав Борисов - заместник-председател на Съюза на илюзионистите.

Астор е единственият илюзионист в Европа, награден със "Златния Оскар" от Международното братство на маговете през 1981 г. В кариерата си е направил над 16 хиляди представления по целия свят.

Научете повече

През 90-те,две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост. Причината – била твърде красива

През 90-те години градът е свидетел на убийства и гангстерски престрелки, но поредното зверство не можеше да се побере в главата на никого. Две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост. Причината – била твърде красива и момчетата предпочитали нея. Убийството е предумишлено, децата не крият, че са го планирали дълго. Те са от нормални семейства и при ареста не чувстват вина.

5 март 2004 г. е най-черната дата за близките на 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия „Братя Миладинови“ Маргарита Гергененова. Тийнейджърката не се е прибрала цяла нощ, познатите опитват да успокояват близките – възрастта е такава, може да е някъде с приятели и да е забравила да се обади. Все пак започва издирване, но момичето сякаш е потънало вдън земя. Четири дни по-късно трупът на Маргарита е открит на жилищна площадка в блок на улица „Кукуш“в Пловдив,пише ТРУД

Сигналът за убийството дошъл от 12-годишната Кристина, на която двете извършителки - Антония Матева и Мария Дръндарова, разказали за зверството. Даже осмокласничките завели детето да види трупа, но го предупредили: „Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото“. 

Шестокласничката обаче се обадила в полицията и казала къде е скрито голото тяло на Маргарита. В блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила от удушаване. Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът - завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта. 

На 4 март, 2004 г. двете поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. „Кукуш“. Решили там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка, без Маги да ги види. Но не им стигнал кураж да замахнат. На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило по главата. Съборили Маги на пода и продължили да я стискат за врата. 

„Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!“ - молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час. През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. По късно съдебният медик установил, че жертвата е изпитвала тежки предсмъртни мъки. Когато убили приятелката си, двете я съблекли в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на жертвата в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. След това отишли да пият кафе. 

Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата - Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството. Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита. 

Двете момичета са обвинени в предумишлено убийство, кражба на телефон и заплаха към 12- годишното момиче. При разпитите Антония и Мария не показали ни най-малки признаци на вина. 

Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира след убийството учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки. Според източници от града бащата на Мария й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Антония не е обичала да учи. Често се е оплаквала, че нищо не й влиза в главата и е загубила интерес към училището. Криела е чувствата си, сякаш е смятала, че е срамно да показваш искрена радост или тревога. Прикривала е ранимостта си под маската на непукизма. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка. След трагедията жената заминава с втория си съпруг за Швеция, за да се опита да преодолее мъката си. Тя ражда второ дете – момиченце, което също кръщава Маргарита. Биологичният баща на жертвата отива в Испания, за да притъпи спомена и болката. 

Завършват средното си образование зад решетките.

На 13 януари 2005 г. съдебният състав на Пловдивския окръжен съд решава, че двете момичета са виновни в предумишленото и особено жестоко и мъчително убийство на тяхната съученичка Маргарита Гергененова. Антония Матева получава осем години лишаване от свобода, а Мария девет години. Здраво притиснати една до друга, двете момичета се разплакват, чувайки присъдата си. Апелативният съд стига до решението да намали присъдите им с по година и половина. 

Мария и Антония изтърпяват наказанията си при първоначален строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. Зад решетките и двете завършват средното си образование. Момичетата вече отдавна са на свобода. След излизането от затвора Антония се прибира в дома си в Пловдив, където е извършено жестокото убийство. Според съседи обаче, тя заминала да живее в Италия, защото споделяла, че се страхува от вендета. Мария също е в чужбина и вероятно двете няма да се върнат повече в България.

Научете повече

Почина адвокат Марин Марковски

Тъжната новина съобщи bTV, позовавайки се на източници от Софийската адвокатска колегия.

През 1974 г. той завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и около година работи като съдия в Елин Пелин. От 1975 г. е адвокат.

Марин Марковски беше едно от най-популярните имена в адвокатурата в България. Чувството за хумор при пледоариите и цитирането на литературни класици пред медии бяха неговата запазена марка.

Две от емблематичните дела, с които остава в историята, са това за убийствата на Андрей Луканов и сестрите Белнейски. По делото „Луканов” Марковски защитаваше обвиняемият като физически убиец Александър Русов, а по Белнейски – единствения подсъдим Лазар Колев.

Адвокат Марин Марковски практикува от 1975 година, като опитът му е изключително голям с водеща специалност наказателно право. В активната кариера на адв. Марин Марковски са преминали най-тежките наказателни дела на територията на Република България. Това са престъпленията против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.

Научете повече

„Волната пеперуда“ Кати на 44 изглежда като момиченце – нежна и по-красива от преди

Едно от емблематичните лица на поп фолка от близкото минало, певицата Кати , изчезна безследно от шоубизнеса в пика на своята кариера. Днес изпълнителката на хита „Пеперуда“ е вече на 44 години, но изглежда зашеметяващо .

Кати се отказа от музиката, за да се отдаде на майчинството и да възпита добре дъщеря си Джули.

Фенове на фолка не спират да се интересуват от нея, а тя ги зарадва с актуална снимка.Някогашната фолк звезда продължава да носи гордо русите си коси и се радва на изключително стройна фигура. Сексапилът й предизвика вълна от реакции и обсъждания.

След прекратяването на успешната си кариера Кати не е давала надежди на феновете да се завърне с нови песни, въпреки настояването на мнозина това да се случи.

Припомняме ви, че Кати изгря на музикалната сцена през 1999 г. и още с първата си песен стана голяма звезда. Гласовите й възможности неведнъж са били оспорвани, но тя доказа, че може да прави хитове въпреки всичко. Последните си песни издава през 2006 г., след което става бременна и се оттегля завинаги от светлините на прожекторите.

Нейни са безспорните хитове „Пеперуда“, „Най ми е добре“, „Гот е“, „Лунна нощ“, „Нестандартни сме“, „Играчка-плачка“ и т.н.

Научете повече

Животът на пенсионера е мизерия и мъка

То и за младите, доколкото останаха, също е мизерия и мъка. Олиото, като го купим, вече с капкомер да го ползваме, зеленчуците тази есен не паднаха, а скочиха и не можахме да си сложим изгодно малко зимнинка. 

Какво ли ни чака с топлото и светлото, не ни се мисли. Такива страхотии се говорят за цените, че човек не знае какво ще стане занапред. С пандемията нещата също не вървят на добре, един набор го изкара вируса и казва, че един месец след това продължава да пие по три шепи с хапчета всеки ден. Да не знае човек кое да избере – аптеката или хлебарницата. Добре, че поне времето е благосклонно, та все още е топличко. 

Все по-трудно става с отоплението, дървата поскъпват. А и никой не знае какво ще става занапред. Как и с какво ще се отопляваме по малките градчета и селата. Все за някакви европейски директиви се говори, щели да ни забраняват дървата и въглищата, не било съвременно, не било екологично, цапал се въздухът. 

Бащите ни, дедите ни как живееха, как се отопляваха, как не нарушаваха екологичното равновесие и не унищожаваха българската гора. Сечаха я, ама и засаждаха. А сега тировете с дървесина хвърчат към границата, някой си пълни гушата, а накрая ние, пенсионерите, ще плащаме сметката. Все за мафия се говори, сега разбрахме, че и дървена имало. Труден, много труден стана животът за българския пенсионер.

 Васил Тодоров, Мездра

Научете повече

Пенка Андреева и нейното изпълнение по повод 3-ти март предизвикващо сълзи в очите! /Видео/

 

Това изпълнение беше кулминацията в празничния ден в сливенското село Селиминово!

Село Селиминово се намира в ниските части на Стара планина. На юг граничи със Средна гора. Селиминово е отдалечено на 18 км от областния град Сливен. Край селото преминава река Тунджа, а на 15 км на запад от него се намира язовир Жребчево.

О, Шипка!

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

ВИДЕО:

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" - някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

Научете повече

През соца ТКЗС-тата процъфтяваха и как "демокрацията" ги унищожи

Тези дни попаднах на интересен текст от социалната мрежа. Авторът му твърдеше, че в едно ТКЗС по времето на социализма са се произвеждали толкова плодове и зеленчуци, колкото днес се произвежда в цяла България. Е, може и да звучи пресилено, но истината е, че произведената продукция беше в огромни количества. 

В родното градче на баща ми в западащата днес Северозападна България имаше консервен комбинат, който работеше сезонно и буквално бълваше продукция от края на май почти до края на ноември. А дворът му буквално беше задръстен от плодове и зеленчуци. И досега са пред очите ми големите каруци с волски впрягове, които бяха препълнени с огромни дини и пъпеши. От полето към гарата по време на жътвата денонощно пътуваха камиони с ожънато зърно. Летните месеци бяха разпределени между производството на ябълки, кайсии, праскови, домати, чушки, патладжани, зеле, каквото ти душа иска, и зърнените култури. В края на лятото и началото на есента идваше ред на гроздобера, а по-късно и на царевицата.

В градеца имаше няколко ТКЗС-та, защото поземленият фонд беше огромен. В късната есен член-кооператорите получаваха продукция в натура за своето дялово участие със земя. Хлябът за тях беше безплатен, хората получаваха от администрацията на кооперацията купони, по 35 бр. на месец. Печеше се в няколко градски фурни и беше с превъзходно качество.Упадъкът на този живот започна в края на 70-те години, когато ТКЗС-тата бяха ликвидирани и бяха създадени т. нар. АПК. Окончателното унищожение на селското ни стопанство извършиха ликвидационните съвети на Филип Димитров при т. нар. демокрация.

Никола Асенов, Плевен

Научете повече

Нови потресаващи детайли от бруталното нападение на протестиращи върху майка с деца

Всеки гражданин на тази държава има право да се движи свободно, заяви жертвата на агресорите!

Протестиращи нападнаха майка с две деца, която се опита да мине с колата си през блокадата.  Те изпочупиха предното й стъкло въпреки виковете, че в автомобила има хлапета. Въпреки опитите на друга част от събралите се да спрат агресорите, мъже обиждаха жената и й крещяха нецензурни думи.


До това се стигна, след като фигурантите на "Отровното трио" отново блокираха пространството, където се пресичат улиците "Иван Асен" II и бул. Михай Еминеску. Протестиращи, тръгнали от триъгълника на властта и преминали през Орлов мост, преградиха откъм локалното платно на "Цариградско шосе" пътя на минаващите точно по това време коли. Така си спечелиха клаксони и овиквания от шофьорите на попадналите в капана им автомобили, но към момента все пак кръстовището остава блокирано. За колко време тепърва ще стане ясно.

"Откъде-накъде ще ме карат аз да минавам по заобиколни пътища. Всеки гражданин на тази държава има право да се движи свободно. Аз не се движа свободно вече 40 дни". Искам да се прибера вкъщи, какво да се случи? Откъде накъде ще ми блокират пътя.

Не съм минала през човека, той беше пред мен. Искам да се прибера. Откъде да мина", изтъкна собственичката на автомобила. Протестиращите пък обвиниха жената, че е провокаторка, а полицията, че не им осигурява защита и не отцепва района на протеста.

Научете повече