„Войнишка съдба“ – малко известен вариант на песен, която е разчуствала много новобранци
Пазете се деца на любовта!
Пазете се, живота е измама!
И чуйте какво ще ви разкажа за моята съдба:
– Бе малка когато я залюбих,
щастливи бяхме, че се срещнахме.
Бе роза откъсната без време,
процъфтя, но не в моите ръце!
И ето днес казармата ме чака с отворени врати
и за нашата раздяла, една година дори небето ронеше сълзи.
Вън тихичко се сипеха листата
и вятърът ги носеше далеч.
За сетен път си сляхме ний устата,
за сетен път си казахме прости.
Една девойка нежна хубавица
пристъпи снежно белия портал.
Красиви черно смолести кадрици,
по раменете и падат като жар…
Пристъпи смело и смутено, тя попита от мойта рота за един войник.
Погледнах я в очите, мълчаливо
И бавно и отвърнах в ония миг!
– Красавице боецът ви го няма, той трети ден откак в ареста лежи.
Изменник той на службата войнишка оная нощ на поста, бе заспал.
Отиде си, отлитна, като птица.
Дежурен по портал аз често бях, но вече черно смолести къдрици,
войник да търсят не видях.
И един ден преди наряд да иде, получи дългоочаквания плик:
– Не се сърди, че се омъжих мили – прочете с болка стария войник.
И вместо да захленчи, прибра си плика, взе си автомата,
грижливо му прочисти той цевта
и се приготви през нощта да пази на младото семейство любовта.
И мина се бързо една година, войникът се върна у дома.
Реши той любимата да види,
завари я със син в ръка
– „Кажи ми мамо, кой е този чичко, защо в очите му блестят сълзи, не е ли онзи за който ми говореше по цели нощи?“
На сутринта разбрах, че беше мъртва,
детето беше дала в майчин дом.
Отрова силна беше тя изпила,
за да откупи грешката пред мен.
Отидох аз на гроба да поплача,
Букет цветя оставих там.
Аз дълго плаках, камъка целувах и рових с пръсти рохкавата пръст.
Ти млака бе когато те залюбих
и роза откъсната без време, но процъфтя в чуждите ръце.
Съдба, съдба, защо си тъй жестока,
защо отне ми първата любов?
Върни ми я, тя трябва да е моя. Върни ми я, о моля те върни.
Химн на сапьора
Среднощен мрак, обгърнал е простора.
Мълчи нощта, врагът и той мълчи!
Пълзят напред безстрашните сапьори,
пронизват мрака с орлови очи! (2)
Припев.
Напред, без шум и глас сапьори храбреци
И враг ли тръгне срещу нас. (2)
И нека славата тогаз,
покрием ний с венци безчет.
Напред бойци, напред!
Пълзят напред безстрашните сапьори
На храбрата пехота правят път.
Проправят път на танковете наши,
които в бой за свобода летят. (2)
Припев.
Момчил градските застави
Тежко майко се живее
в Момчил градските застави.
Тежко майко се живее,
твоят син ще полудее.
Там скалите са високи,
лейтенантите жестоки,
гонят майко не прощават,
майката ти разкатават.
Мила майко съжали ме,
два, три бона изпрати ми,
че да има за цигари
и за кучетата стари.
Вечер от наряд се връщаш
и възглавницата си прегръщаш.
И сънувам и бълнувам,
че любимата целувам.
Мило гадже съжали ме,
два, три реда напиши ми ,
че казармата дотегна
и с друга ще си легна.
Старши, старши съжали ме,
два, три дена ти пусне ме,
че казармата ми втръсна,
аз главата си ще пръсна.
Съдбата нам е отредила
Съдбата нам е отредила,
да пазим своя край свещен.
България – земята мила
с гордост на сърце и блен (2)
Припев
Прескъпи жертви тя остави
по бойните поля безчет.
И никой няма да забрави
геройски подвиг, велик завет.
Поели пътя на дедите,
пред Шипка свята се кълнем
дела да въплътим мечти
и дух и труд да отдадем.
Карай да върви
А майка, татко, братя и сестра,
оставил си ги някъде далече
и тайничко в съня се молят,
дано война не налети!
А службата пред тебе си стой,
с гърди посрещаш трудностите нови
и с болка във сърцето си казваш,
е карай да върви.
Тежка служба
Ти две години плащаш с младостта си,
ти пет години даряваш кръвта си.
И даваш през ден, два наряд
в този шибан военен свят.
Ти служиш тихо, кротко,
затрупан от несгода, несполука
и всеки ти вика, хей, бройко!
А ти му отвръщаш да си го начука.
Ти две години служиш,
постоянно вземаш за почест.
А трябвало е като другите да спиш
и да имаш чест в живота.
Ти толкова време служиш,
браниш гордо Родината, Отечеството
защо ти трябваше да си войник,
като можеш и без това в обществото?
Когато стане сутрин
и слънцето бавно, бавно изгрее
ти пак изпълняваш: равнис, мирно, остави,
защото някой двойка ти постави.
Ти две години плащаш с младостта си,
ти две години се даряваш кръвта си
и отново си наряд,
казвайки карай да върви .
Стих по време на наряд
Нощта разляла черна пелена
за да утеши нещастната душа,
на войника мъчен от тъга,
по любимата, останала сама.
Защо така устроен е живота,
когато с младост сила си дарен,
те праща към невидима голгота,
която те измъчва ден и нощ.
А тялото тъй топло, живо,
сезон на щастие любов,
а на теб все нещо ти е криво,
за службата за която не бе готов.
Тихо крачи граничар
Всяка нощ, когaто спим на меко
и в огнището светлее жaр,
някъде в Странджанските полетa
тихо, тихо крaчи граничар.
Аз обичам много този бaтко,
зная той безспирно бди за нас,
по-спокойно да рaботи тaтко,
по-прилежно да се уча аз.
Затова и писъмца му пиша,
и колети му изпращам с жaр.
Като стана осемнадесет годишен
с рaдост аз ще стaна граничар!
Курсантска песен
Някога преди години, изпратиха ме в този град,
слушах майка, слушах татко, защото още бях хлапак.
Припев:
Пет години, аз тук стоях,
пропих, пропуших и накрай разбрах,
че службата акъл не дава тя, а само малко повече пари! (2)
Имах аз едно момиче, красиво, нежно и добро,
но за толкова години забравило ме беше то.
Припев:
Пет години, аз тук стоях,
пропих, пропуших и накрай разбрах,
че службата акъл не дава тя, а само малко повече пари! (2)
И накрая един военен цитат от великия немски поет Бертол Брехт, за който силно се надявам да бъде прочетен и от нашите управляващи:
Генерале, твоят танк е тъй силeн!
Тoй повaля цял лес,
стo човека прeмазва.
Но eдин нeдъг има:
нужен му е
танкист.
Генерaле, твоят бомбардировач е тъй мoщен;
Лети — по-бързo от буря,
с тежест двойна на слон.
Но един нeдъг има:
нужен му е
пилот.
Генерале, човекът е мнoгo полезен!
Може той да лети,
може той да убива.
Но един недъг има:
може той и
да мисли.
11:02
