Показват се публикациите с етикет Родната казарма. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Родната казарма. Показване на всички публикации
Роми, въоръжени с чукове, кирки и лостове разрушават бившите казарми в град Средец, по известен в миналото като Грудово. Керемидите и тухлите се сортират и товарят  на каруци и се изнасят от района. После се продават. Очевидци споделиха, че дори са виждали да се предлагат на местния седмичен пазар. Дървените каси, греди, дограми и дюшемета се разбиват и трошат  за дървен материал.

Най- голям интерес има към металите. Медни жици и кабели почти не са останали, но тук-таме може все пак да излезе нещо- забравени кабели от ел. инсталациите в стените, неразкрити подземни медни или алуминиеви кабели. Желязо излиза доста: железни конструкции, релси, винкели, ламарини и т. н. А когато свършат готовите за предаване железа, ромите започват работа по железобетонните конструкции. Колоните и трегерите на сгради, помещения и хангари се събарят и с чукове се разбиват, за да се извади арматурата от бетонно желязо. Каруци,  натоварени с желязо, допълнително влачат арматура от колоните и сноват непрестанно между казармите  и пунктовете за изкупуване на вторични суровини.

Повиквателна получих, вземат ме войник с гаджетата си приключих ставам вече друг. На портала ме остави бялата кола и със нея ме изпрати цялата тайфа. Вече мъж съм, а напират и у мен сълзи колко трудно се отделят твоите очи Вътре чака старшината да ни преброи курки, гащи и кубинки да ни подари. Батальона се строява ротния крещи Рота равнис, рота мирно, рота остави Влачим крак по плаца прашен кат че сме овни, хем ни гони глад ужасен, хем и ни се спи Няма мацки ни пиячка, няма луд купон има само щури устави, има щур закон Как ще караме незная, как ще издържим и дали ще дойде края да се уволним.

В мрачна непрогледна нощ
по стръмнини и по пътеки,
метнал автомат и нож,
граничарят бди над всеки.

За него пек и буря няма,
в студ и сняг е закален.
Не е при него вече мама -
той мъж е във халат зелен.

Да не забравяме орлите,
които ден и нощ вървят
по долини и по скалите -
над Родината ни да бдят.

Военната клетва е ритуал, от който нямам пресни спомени и ми беше любопитно да знам в какво съм се заклел и как то се сравнява с това, в което са клели преди и затова потърсих текстовете на военните клетви в новата българска държава. Думите би трябвало да са подбирани и подреждани много внимателно. Анализ, сравнение и изводи всеки може сам да си направи, ако иска.

Със Закона за носене на военните тегоби от 1897 г се въвежда следния текст:

Обещавам се и се кълна в името на всемогъщия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското княжество, ще слугувам честно и вярно на Княза и Отечеството и няма да пожаля живота си както в мирно време за запазвание реда и законите на страната, тъй и във време на война против враговете на моето отечество, в свидетелство на което целувам кръста и думите на Светото Евангелие. Амин. Заклех се!

От 1950 г. в Българската народна армия се полага следната клетва:

Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.
Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.
Готов съм винаги по заповед на народното правителство за защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.
Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.

В чл. 89 от Закона за отбраната и въоръжените сили от 1996г. е записано, че всеки военослужещ, се заклева изричайки тези думи:

Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!

„Войнишка съдба“ – малко известен вариант на песен, която е разчуствала много новобранци

Пазете се деца на любовта!
Пазете се, живота е измама!
И чуйте какво ще ви разкажа за моята съдба:
– Бе малка когато я залюбих,
щастливи бяхме, че се срещнахме.
Бе роза откъсната без време,
процъфтя, но не в моите ръце!
И ето днес казармата ме чака с отворени врати
и за нашата раздяла, една година дори небето ронеше сълзи.
Вън тихичко се сипеха листата
и вятърът ги носеше далеч.
За сетен път си сляхме ний устата,
за сетен път си казахме прости.
Една девойка нежна хубавица
пристъпи снежно белия портал.
Красиви черно смолести кадрици,
по раменете и падат като жар…
Пристъпи смело и смутено, тя попита от мойта рота за един войник.
Погледнах я в очите, мълчаливо
И бавно и отвърнах в ония миг!
– Красавице боецът ви го няма, той трети ден откак в ареста лежи.
Изменник той на службата войнишка оная нощ на поста, бе заспал.
Отиде си, отлитна, като птица.
Дежурен по портал аз често бях, но вече черно смолести къдрици,
войник да търсят не видях.
И един ден преди наряд да иде, получи дългоочаквания плик:
– Не се сърди, че се омъжих мили – прочете с болка стария войник.
И вместо да захленчи, прибра си плика, взе си автомата,
грижливо му прочисти той цевта
и се приготви през нощта да пази на младото семейство любовта.
И мина се бързо една година, войникът се върна у дома.
Реши той любимата да види,
завари я със син в ръка
– „Кажи ми мамо, кой е този чичко, защо в очите му блестят сълзи, не е ли онзи за който ми говореше по цели нощи?“
На сутринта разбрах, че беше мъртва,
детето беше дала в майчин дом.
Отрова силна беше тя изпила,
за да откупи грешката пред мен.
Отидох аз на гроба да поплача,
Букет цветя оставих там.
Аз дълго плаках, камъка целувах и рових с пръсти рохкавата пръст.
Ти млака бе когато те залюбих
и роза откъсната без време, но процъфтя в чуждите ръце.
Съдба, съдба, защо си тъй жестока,
защо отне ми първата любов?
Върни ми я, тя трябва да е моя. Върни ми я, о моля те върни.

Химн на сапьора

Среднощен мрак, обгърнал е простора.
Мълчи нощта, врагът и той мълчи!
Пълзят напред безстрашните сапьори,
пронизват мрака с орлови очи!  (2)
Припев.
Напред, без шум и глас сапьори храбреци
И враг ли тръгне срещу нас. (2)
И нека славата тогаз,
покрием ний с венци безчет.
Напред бойци, напред!

Пълзят напред безстрашните сапьори
На храбрата пехота правят път.
Проправят път на танковете наши,
които в бой за свобода летят.  (2)
Припев.

Момчил градските застави

Тежко майко се живее
в Момчил градските застави.
Тежко майко се живее,
твоят син ще полудее.

Там скалите са високи,
лейтенантите жестоки,
гонят майко не прощават,
майката ти разкатават.

Мила майко съжали ме,
два, три бона изпрати ми,
че да има за цигари
и за кучетата стари.

Вечер от наряд се връщаш
и възглавницата си прегръщаш.
И сънувам и бълнувам,
че любимата целувам.
Мило гадже съжали ме,
два, три реда напиши ми ,
че казармата дотегна
и с друга ще си легна.

Старши, старши съжали ме,
два, три дена ти пусне ме,
че казармата ми втръсна,
аз главата си ще пръсна.

Съдбата нам е отредила

Съдбата нам е отредила,
да пазим своя край свещен.
България – земята мила
с гордост на сърце и блен (2)
Припев
Прескъпи жертви тя остави
по бойните поля безчет.
И никой няма да забрави
геройски подвиг, велик завет.
Поели пътя на дедите,
пред Шипка свята се кълнем
дела да въплътим мечти
и дух и труд да отдадем.

Карай да върви

А майка, татко, братя и сестра,
оставил си ги някъде далече
и тайничко в съня се молят,
дано война не налети!

А службата пред тебе си стой,
с гърди посрещаш трудностите нови
и с болка във сърцето си казваш,
е карай да върви.

Тежка служба

Ти две години плащаш с младостта си,
ти пет години даряваш кръвта си.
И даваш през ден, два наряд
в този шибан военен свят.

Ти служиш тихо, кротко,
затрупан от несгода, несполука
и всеки ти вика, хей, бройко!
А ти му отвръщаш да си го начука.

Ти две години служиш,
постоянно вземаш за почест.
А трябвало е като другите да спиш
и да имаш чест в живота.

Ти толкова време служиш,
браниш гордо Родината, Отечеството
защо ти трябваше да си войник,
като можеш и без това в обществото?

Когато стане сутрин
и слънцето бавно, бавно изгрее
ти пак изпълняваш: равнис, мирно, остави,
защото някой двойка ти постави.

Ти две години плащаш с младостта си,
ти две години се даряваш кръвта си
и отново си наряд,
казвайки карай да върви .

Стих по време на наряд

Нощта разляла черна пелена
за да утеши нещастната душа,
на войника мъчен от тъга,
по любимата, останала сама.

Защо така устроен е живота,
когато с младост сила си дарен,
те праща към невидима голгота,
която те измъчва ден и нощ.

А тялото тъй топло, живо,
сезон на щастие любов,
а на теб все нещо ти е криво,
за службата за която не бе готов.

Тихо крачи граничар

Всяка нощ, когaто спим на меко
и в огнището светлее жaр,
някъде в Странджанските полетa
тихо, тихо крaчи граничар.
Аз обичам много този бaтко,
зная той безспирно бди за нас,
по-спокойно да рaботи тaтко,
по-прилежно да се уча аз.
Затова и писъмца му пиша,
и колети му изпращам с жaр.
Като стана осемнадесет годишен
с рaдост аз ще стaна граничар!

Курсантска песен

Някога преди години, изпратиха ме в този град,
слушах майка, слушах татко, защото още бях хлапак.
Припев:
Пет години, аз тук стоях,
пропих, пропуших и накрай разбрах,
че службата акъл не дава тя, а само малко повече пари! (2)

Имах аз едно момиче, красиво, нежно и добро,
но за толкова години забравило ме беше то.
Припев:
Пет години, аз тук стоях,
пропих, пропуших и накрай разбрах,
че службата акъл не дава тя, а само малко повече пари! (2)

И накрая един военен цитат от великия немски поет Бертол Брехт, за който силно се надявам да бъде прочетен и от нашите управляващи:

Генерале, твоят танк е тъй силeн!
Тoй повaля цял лес,
стo човека прeмазва.
Но eдин нeдъг има:
нужен му е
танкист.

Генерaле, твоят бомбардировач е тъй мoщен;
Лети — по-бързo от буря,
с тежест двойна на слон.
Но един нeдъг има:
нужен му е
пилот.

Генерале, човекът е мнoгo полезен!
Може той да лети,
може той да убива.
Но един недъг има:
може той и
да мисли.

На 11 май 1962 г. в гората над сливенското село Чубра става нещо странно. Внезапно в небето се появили огнени комети, след секунда се разнесъл мощен гръм. Доста местни видели кометите, но комай никой не разбрал за какво става дума. Повечето помислили, че военните стрелят с нови катюши - реактивни системи за залпов огън. Тази дата всъщност е прощъпулникът на родните ракетни войски. Стреляли с тактическия ракетен комплекс "Луна", а мишените били на тридесетина километра - в района на днешния полигон "Ново село".4 месеца по-късно, на полигона Капустин яр в Съветския съюз, българските ракетчици извършват и първия боен пуск с оперативно-тактически ракети (ОТР) 8К11. Далекобойността им е 180 км. Стреля 56-а ракетна бригада, базирана в Марино поле край Карлово.Още същия ден - на 28 август 1962 г., радио Лондон съобщава за пуска и обявява, че България вече е ракетна сила. Радостта от успешния старт била помрачена. Веднага започва разследване кой е издал тайната. Бързо стигнахме до извода, че няма как от нас да е изтекла информацията, си спомня ген.-лейт. о.з. Димитър Тодоров, бащата на родните ракетни войски. Първо, пътуването до Капустин яр минало в абсолютна секретност. Дори близките на ракетчиците не знаели закъде заминават. Всички казали, че отиват на голямо учение далеч от гарнизона. Второ, всички средства за свръзка, както и екипажите им на полигона били съветски, било абсолютно забранено в ефира да се чува българска реч. Години по-късно военният ни елит получил сведения, че успешният пуск на българските ракети бил издаден не от някой друг, а от от британския шпионин Олег Пенковски. 3 месеца по-късно - на 22 октомври Пенковски е арестуван. Военен съд го осъжда на смърт и на 16 май 1963 г. е разстрелян. И до ден днешен информацията за полковник Пенковски е изключително оскъдна. Доскоро почти всички сведения бяха класифицирани като секретни. Счита се, че съветският офицер е започнал да сътрудничи на британското, а след това и на американското разузнаване през 1958 г. По специалност Пенковски е артилерист, войната завършва 26-годишен като командир на гвардейски артилерийски полк. Ако се вярва на западни публикации след негови разкрития са арестувани близо 600 съветски разузнавачи, като 50 от тях били офицери от ГРУ - Главно разузнавателно управление на Министерството на отбраната. След залавянето на Пенковски съветският Генерален щаб предприема колосална промяна на дислокацията на своите ракетни войски. Похарчени са милиони рубли само за преместване на стратегическите военни бази. На 28 юни 1968 г. български ракетчици проведоха първите бойни пускове на родна територия, си спомня ген. Тодоров. По това време той вече е назначен за първия командващ Ракетните войски и артилерията на Българската армия. Според генерала ракетните комплекси били разположени на позиции край бургаските села Ясна поляна и Веселие. За мишени избрали стари катери, закотвени в морето източно от Балчик. Замисълът бил по траекторията на ракетите да няма населени места и крупни промишлени обекти. 3 дни преди стрелбите бойни самолети от близкото летище Равнец изпълнявали доста странни наглед упражнения. Щом като приближили стартовите позиции рязко се вдигали нагоре, а след това обръщали право на север и летяли минимум 10-12 км по бъдещия маршрут на ракетите. Целта на занятието била ракетните стрелби да се замаскират като редовни полети на изтребители. В 6 ч. сутринта първо стреля стартовата батарея край Веселие, час по-късно следва групов пуск от 2 батареи край Ясна поляна. Според ген. Тодоров на позициите са били ракетни комплекси от типа Р-130. След обяд от района на Шкорпиловци в учението се включват и ВВС със зенитно-ракетен дивизион С-75 "Двина". Малко по-късно пробват мерника си и моряците с бреговия ракетен комплекс 4К87 "Сопка". Всички мишени бяха поразени с първия изстрел, си спомня ген. Тодоров. Според него значението на отличната стрелба се подсилва особено от факта, че ракетните пускове са проведени не на съветски полигон, а на българска територия. Всъщност това е единственият случай в историята на Варшавския договор, когато някой от съюзниците дръзва да организира ракетни стрелби на свой терен. Може да се спори какви са мотивите за това решение, защото вариантът - икономия на средства, отпада веднага, след като теглят чертата на разходите. Ракетните пускове у дома излизат по-скъпо. Съображението за секретност също отпада, защото по международното морско право сме били длъжни в едномесечен срок да оповестим координатите на района на насрочените стрелби. А трябвало да се стреля на море, защото територията на страната не предлага подходящ за полигон терен, който да има дълбочина около 300 км и по него да няма населени места и промишлени обекти. Надделява мнението, че ръководството на армията просто е искало да изпробва своите възможности. В средата на 80-те години Щабът на Обединените въоръжени сили /ЩОВС/ на Варшавския договор лансира идеята на територията на Белоруския военен окръг да се построи ракетен полигон за нуждите на всички съюзни армии, твърди ген. Тодоров. Планът бил всяка държава да участва във финасирането на обекта, а ракетчиците да пристигат без техника по предварително утвърден график. Подкрепихме това предложение, но по непонятни причини, то не се осъществи, коментира бившият ракетчик. С особена охота той обяснява защо българските ракетчици превъзхождали своите братя по оръжие. Докато чехи, унгарци и особено източните немци се стараели стриктно да спазват съветските правила за стрелба, българите търсели свои пътища за съкращаване на нормативите. Не бяхме коне с капаци, сред ракетчиците имаше невероятни умове, твърди генералът. Най-силни били новаторските умения на ракетчиците от тогавашната 56-а бригада. Още през далечната 1967 г. те разработили специални прибори за електронна подготовка на данните за пуска. Прескочили класическите методи, взети на въоръжение от Съветската армия, и в резултат съкратили нормативите с 50-80%!!! Нововъведението впечатлило не само София, но и Москва. И скоро било прието на въоръжение и при съветските ракетчици. 4 ракетни бригади плюс още толкова ракетни бази и 13 ракетни дивизиона имала Българската армия в онези години. С ОТР са извършени над 50 бойни пуска, а с тактически комплекси - над 120. За последно армията ни провежда ракетен пуск през октомври 1999 г. Стрелял ракетният дивизион на танковата бригада в Горна баня. Днес прочутата танкова бригада я няма. Наричат ген. Димитър Тодоров "папа на ракетните войски". Признанието той е заслужил не само с личния принос за утвърждаването на новия род войска, но и с дълголетието. Преди 2 месеца генералът закръгли 90 г. Началото е през 1960 г., когато държавното ръководство взема решение за създаване на ракетни войски. Първият командващ новия род въоръжени сили е ген. Мицо Гетовски, а полк. Димитър Тодоров - началник-щаб. 2 г. по-късно Тодоров поема командването, за да не го изпусне цели 15 г. От 1978 до 1987г. - още 10 г. пък е главен инспектор. Вече като пенсионер генералът преживява болезнено дълбоките реформи в БА, които засягат и ракетните войски. Автор е на уникалната книга "Ракетните войски на България", която по всеобщо признание бе приета с възторзи от военните среди. Днес ген. Тодоров е удивително жизнен. Ако облече униформата, едва ли някой ще съзре видима разлика с облика от преди 24 г. Преди 3 г. овдовя, но не е загубил дух. Ракетчикът е пълен въздържател, макар напоследък да си позволява по глътка качествена напитка. Добрата си форма обаче по-скоро обяснява със спорта. Дълги години редовно се е занимавал с тенис и туризъм.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ 24chasa.bg


Септември бе и златна есен беше. Момиче пред казармата стой. В сълзи обляно своя мил изпраща, за сбогом нежни думи му реди. В сълзи обляно своя мил изпраща, за сбогом нежни думи му реди. Как тихичко си капеха листата. И вятъра ги носи на далеч.

 За сетен път сближихме си устата. С целувка кратка за последен път. За сетен път сближихме си устата. С целувка кратка за последен път. И ето вече мина се година. Редовно пишеш ми ти писма. И се кълнеш, че вечно ще си моя, че друг за тебе няма на света. И се кълнеш, че вечно ще си моя, че друг за тебе няма на света. Веднъж преди наряда да настъпи. Получи дългоочаквания плик.

Прости, прости, че се омъжих скъпи... прочете с болка стария войник. Прости, прости, че се омъжих скъпи... прочете с болка стария войник. Оставих плика, взех си автомата. И се загледах дълго в целта. Но се зарекох тази нощ да пазя, на младото семейство любовта. Но се зарекох тази нощ да пазя, на младото семейство любовта. Аз зная много дълго той ще страда. Писмото ми когато прочете.

 Но аз си имам вече друга радост, съпруга съм и имам си дете. Но аз си имам вече друга радост, съпруга съм и имам си дете. Пред твоя дом сигнала аз изсвирих. Излезна ти с детенце на ръце. Обърнах се и плахо си отидох, а ти извика с разплакано лице. Обърнах се и плахо си отидох, а ти извика с разплакано лице. Съдба, съдба защо си тъй жестока? Защо отне ми първата любов? Върни ми я тя трябва да е моя, върни ми я, върни ми любовта. Върни ми я тя трябва да е моя, върни ми я, върни ми любовта.



Повиквателна получих, вземат ме войник
с гаджетата си приключих ставам вече друг
На портала ме остави бялата кола
и със нея ме изпрати цялата тайфа

Вече мъж съм, а напират и у мен сълзи
колко трудно се отделят твоите очи
Вътре чака старшината да ни преброи
курки, гащи и кубинки да ни подари

Батальона се строява ротния крещи
Рота равнис, рота мирно, рота остави
Влачим крак по плаца прашен кат че сме овни,
хем ни гони глад ужасен, хем и ни се спи

Няма мацки ни пиячка, няма луд купон
има само щури устави, има щур закон
Как ще караме незная, как ще издържим
и дали ще дойде края да се уволним.

Състава на служба ГСМ в авиобаза Безмер,1988 година.

Авиобаза Безмер,1981 година

"Някога границата се пазеше на километри преди държавната бразда, сега е жив цирк!"
И.И. близо 30 години е бил офицер в Гранични войски, а след това – и в Гранична полиция. Репортер на „ШОУ“ разполага със запис на разговора си с него, но запазва името му в анонимност по негова молба – граничният офицер е служил на три граници и е работил като разузнавач.
- Г-н И., как гледате на сегашната охрана на границите ни?
- Не много добре, защото няма граничарска политика! В Гранична полиция и в МВР просто не останаха хора, които знаят какво е граница и как се пази. Както Гранична полиция, така и цялото министерство са орязани отвсякъде, а новите хора, които им изпращат от другите дирекции и армията, са работили нещо съвсем различно. Това мога да го кажа и от личен опит, защото аз съм от така наречените специалисти – и когато отидох в Гранични войски, чак тогава разбрах какво е граница и как се варди. Във Военното училище се гледаше малко с пренебрежение на граничарите – казвахме: „Никъде не можал да влезе да следва висше образование и станал граничар“. Но после разбрах, че не е така - нямаш ли нещо под шапката, нямаш ли отговорност, нямаш ли ищах за работа – не става. Ти не можеш да пазиш границата! Едно е да я охраняваш с граничари, съвсем друго е с други служители. На служителя му трябват поне две командировки, за да се ориентира къде се намира, а него днес ще го изпратят на едно място, после ще го изпратят на друго място... Навремето войската по граничните застави на третия месец познаваше всички пътечки, всички дървета в района, който охраняваше заставата им, защото съобразно терена всяка застава охраняваше един участък от 7-8 до 10-12-15 км от държавната граница, но колкото и куриозно да звучи, може да се каже, че войниците рядко виждаха самата граница. Защото границата се пазеше няколко километра преди самата държавна границаНо дори и тогава – при наличието на кльона, имаше и прикриващи съоръжения. И тези възпрепятстващи рубежи (направени от навити рула тел) на втората година така обрастваха с храсталаци, че никой не можеше да мине през тях, а само през пътищата, които бяха оставяни. Сега никой не се замисля да се направи едно такова нещо, а чрез него нещата ще станат много прости – на 2-3 километра ще има по един път за минаване. А сега тази ограда, която я правят по самата граница, си е жив цирк! Ти отиваш, виждаш я, вадиш си клещите и я нарязваш. А в същото време за това нещо се хвърлят милиони левове на километър! Навремето 1 километър съоръжение, което се вкопаваше в почвата, а не както ограда, която се прави сега - на нивото на земята, с орането, с подготовката струваше от осемстотин хиляди до милион, милион и сто хиляди лева – в зависимост от терена. Сега не е по-евтино. Дори напротив. Въпросът е, че нищо не се поддържа. Казваме – ще го направим, но никой не мисли, че на това нещо после ще му трябва и поддръжка.


- А не може ли старите съоръжения (граничният кльон - б.а.) на местата, където все още съществуват, с малък ремонт да се използват поне като възпрепятстващи съоръжения?
- Не става – всяко нещо по-добре е да го направиш отново, отколкото да го възстановяваш! Това е като една стара къща - ти ще хвърлиш повече пари да я ремонтираш, отколкото да я направиш наново. Защото съоръженията от години са изоставени, теловете – изкрадени, мрежите – също...

- Да, но на места съществува цялото съоръжение...
- Всичко е изгнило – кабелът има живот максимум 3 години. След това като го ритнеш малко по-силно, и той се къса. Какъв е смисълът тогава? Трябва да бъде нещо поддържано, защото ако не ги поддържаш, кльоновете няма как да работят по този начин, по който работеха. Една „гушка“ да изхвърчи и кабелът „литва“ – дава задействие. А с тези ръждясали телове сега вече нищо не може да се направи. Ако трябва да се прави възпрепятстващо съоръжение, то трябва да се направи на прикриващите рубежи. Само трябва да се опънат едни телове. И на втората година, когато тръгнат храстите, те така ще се оплетат и врастнат, че после никой няма да може да премине оттам! Сега пари се хвърлят за други неща, въпросът е дали са удачни?
- Обвинявате сегашните граничари, че някои от тях участват активно в каналджийските схеми...
- Да, че има участие – най-вероятно има! Но то не може да стане без участието от по-високо ниво! Защото има толкова служители по границата, на които ако им се каже: „Оттук нататък един нарушител няма да пуснем!“,

и те няма да го пуснат!

Сега обаче май някой, някому, някъде нещо е обещал и... Най-много мен ме подразни преекспонирането по медиите на тези тъй наречени свински опашки, които би трябвало да се казват „миша опашка“, защото приличат на такива. А какво представлява това приспособление – навремето всеки граничар имаше закачена на колана си тъй наречената „бандитска връв“. А тя е същата като „мишата опашка“ – сложат ли ти я веднъж, няма сваляне, трябва да я разрежеш.
- А как гледате на участието на гражданските отряди в охраната на държавната граница?
- Там трябва да се намеси държавата. Може да се вземе пример от стария тип на доброволните отряди – да се организира местното население от крайграничните райони и към тях да се включат младите хора, които идват от вътрешността на страната - за да има някакъв контрол, пък и приемственост. Местните ще обясняват къде какви пътища има, как се действа и какъв е установеният ред. Навремето на някои хора от нашето отделение това им беше работата – постоянно да обикалят по селата по границата и да инструктират населението. А също и ловните дружинки, независимо дали участват в доброволните отряди - защото те са хората, които най-често ходят по гората и полето. Те трябва да знаят как се действа, когато забележат нещо! Държавата обаче допусна да стане „разграден двор“. А когато нещо стане „разграден двор“, идва един момент, когато на хората им писва – както им писна да ги крадат циганите и ги погнаха сами. Защото

по селските РПУ-та няма хора, които да вършат работа

Първо унищожиха министерството - сложат ли за министър човек, който не е от системата, той няма как да действа като полицай! Лошото в МВР сега е, че се допуска преумора на състава, а когато имаш един претоварен състав, той си върши работата некачествено.

- От октомври 2013 г. започнаха да изпращат в командировка по българо-турската граница служители и от други дирекции. Какво мислите – има ли полза от тяхното присъствие при охраната на границата?
- Има! Защото малко или много гледаш да натрупаш хора на определени места, за да могат да реагират по-лесно. Вече въпросът е как тези хора се използват на място.

- Изпратиха и хора от военното министерство...
- Хм, нали ги гледаш. Не че са лоши, но трябва да има някой, който да им каже, че границата не е фронтова линия! При охраната на държавната граница нещата стоят по друг начин. И това не можеш да го научиш изведнъж. Сега нали ги гледах по шосето – наредени десет бронетранспортьора и пътуват нанякъде – най-вероятно се прибират към София. А кому е нужно това? - По границата е нужна жива сила, не толкова техника. Защото и зад техниката пак стои живата сила.

- Така е, но сега започнаха да изпращат не само хора, които да помагат на Гранична полиция в логистиката, но и за охраната на границата.
- Да, но колко пращат? - От 200 човека сега ги направили 300 човека. А по колко души беше навремето един граничен отряд? - На всеки 15 километра планирахме от 20 до 30 войници, в зависимост от релефа. И отделно - от двама до четирима човека сержантски и офицерски състав. Сега едно ОДГ трябва да охранява 100 км. Във всяко ГПУ (б.а. - гранично полицейско управление) има по три ОДГ-та. Във всяко ОДГ има по 20-30 сержанти и патрулите, които изпращат, са от по двама човека, много рядко – по трима. А и там принципът е да се движат накуп – защото не са местни хора, а са от други общини на Бургаска или Ямболска област. Те се явяват и ти казват: „Началник, направи ми графика през ден, за да мога набързо да си изработя часовете.“ И за 12-13 дена той си изработва дежурствата и после се прибира по родните си места,

за да си върши личната работа

А как беше навремето? При социализма командният състав стоеше на граничните застави по 26-27 дена в месеца, защото повече от 4 дена почивки не им се полагаха! Да не говорим пък за първите години, когато почивките в месеца им са били само по 2 дни. Чак след промените разрешиха на командния състав по заставите да почива по 8 дни на месец, но и тогава пак не беше както е сега.

- Макар че сте пенсионер, продължавате да се дразните от нередностите, които се наблюдават при охраната на държавната граница?
- А как иначе да реагира човек, като слуша изказването на министърката?! Според нея МВР не можело да пази селата, МВР не можело да пази и границата... Ами направете го да може! Просто от доста време в МВР не се иска да се работи. Защото на всеки, който е решил да работи, рано или късно ще му намерят цаката! Примерите са много - в такива случаи винаги се използва някой сакатлък, за да се разделят с този, който си върши работата! Обикновено изтъкват мотива, че даденият човек нямал „реализации“. А в действителност реализациите, които той е направил за 5 години, други не са ги направили за цялата си служба. Но обикновено гонят тези, които разбъркват нещата в дирекциите и карат всички да се размърдат и да започнат да работят!
Едно интервю на Марина Шварова   blitz.bg

Гepoизъм в миpни дни пpoявявaт мнoгo вoeнни мopяци пpи oкaзвaнe нa пoмoщ пo вpeмe нa тeжки aвapии и бeдcтвия. Нaй-яpък пpимep в бългapcкaтa флoтcкa иcтopия e пoдвигът нa cтapши мaтpoc Димитъp Атaнacoв Димитpoв (1943 г. – 1965 г.), cпacил вoeнeн кopaб c 57 дyши eкипaж oт пoжap. Пoлoвин вeк oт caмoжepтвaтa нa cтapшинa I cтeпeн мaтpoc Димитъp Димитpoв бeшe oтбeлязaн нa 6 мapт в poднoтo мy ceлo Сyшицa.
Възпoмeнaтeлнoтo тъpжecтвo “50 гoдини бeзcмъpтиe” бeшe opгaнизиpaнo oт кмeтcтвoтo в Сyшицa. Пoчиттa cи към пaмeттa нa гepoя изpaзихa нaчaлникът нa Вoeннa aкaдeмия “Гeopги Рaкoвcки” кoнтpaaдмиpaл Миткo Пeтeв, нaчaлникът нa Нaциoнaлния вoeнeн yнивepcитeт “Вacил Лeвcки” бpигaдeн гeнepaл Toдop Дoчeв, нapoдният пpeдcтaвитeл oт “БСП лявa Бългapия” Мapиaнa Бoяджиeвa, пpeдceдaтeлят нa Общинcкия cъвeт в Стpaжицa Илиян Мapинoв, кмeтът нa Стpaжицa инж.Дeтeлинa Бopиcoвa, пpeдcтaвитeли нa вoeннoмopcкитe cили, нa Аcoциaциятa нa cyхoпътнитe вoйcки и гpaждaни. Дa ce пoклoнят пpeд пoдвигa нa бpaт cи в бaщинaтa им къщa, пpeвъpнaтa в мyзeй, дoйдoхa и Гинкa Нoтeвa и Бoгдaн Гeнчeв – cecтpa и бpaт нa мaтpoca. Вacил Ангeлoв, cтapшинa II cтeпeн oт peзepвa, paзкaзa eмoциoнaлни cпoмeни oт пoтyшaвaнeтo нa пoжapa в кopaбa. Пpeд пaмeтнaтa плoчa в къщaтa-мyзeй “Стapшинa I cтeпeн Димитъp Атaнacoв Димитpoв” бяхa пoлoжeни вeнци и цвeтя. В читaлищeтo нa Сyшицa гepoят бeшe пoчeтeн c литepaтypнa пpoгpaмa и пpoжeкция нa дoкyмeнтaлeн филм зa нeгo. Вeчepтa в цeнтъpa нa ceлoтo ce пpoвeдe тъpжecтвeнa зapя-пpoвepкa. В нeя взeхa yчacтиe пpeдcтaвитeлни poти и вoeнeн opкecтъp oт НВУ “Вacил Лeвcки” и пpeдcтaвитeлнa poтa oт Пyнкт зa бaзиpaнe във Вapнa.
“Taкивa дeлa ocтaвaт в cъpцaтa и в пaтpиoтичнaтa пaмeт нa нaшия нapoд c дeceтилeтия. Мaлцинa ca cпocoбнитe нa тaкaвa caмoжepтвa, зa дa зaпaзят cвoитe бoйни дpyгapи! Нeкa cи cпoмним зa вcички гepoи в peдoвeтe нa бългapcкaтa apмия и флoтa. Нeкa дa пoмним бeзcтpaшиeтo им и дa ce oтнacямe c yвaжeниe към вceки хpaбъp бългapин, кoйтo ce бopи зa cyвepeнитeтa нa poдинaтa ни”, кaзa пpeд житeли нa Сyшицa Илиян Мapинoв.
Димитъp Атaнacoв Димитpoв e poдeн нa 7 ceптeмвpи 1943 г. в ceлo Сyшицa. Нe пoмни бaщa cи Атaнac Димитpoв Taceв, кoйтo пoд знaмeнaтa нa Пъpвa бългapcкa apмия дaвa живoтa cи, зaгивaйки пpи взpив нa минa кpaй Мoхaч в Унгapия нa 30 мapт 1945 г. Пooтpacнaлoтo мoмчe зaпoчвa paбoтa дaлeчe пpeди paзpeшeнaтa oт зaкoнa възpacт, зa дa пoмaгa пpи изхpaнвaнeтo нa мнoгoлюднoтo cи ceмeйcтвo.
Пpeз oктoмвpи 1962 г. пocтъпвa нa вoeннa cлyжбa в Шкoлaтa зa химици в Гopнa Оpяхoвицa, зa дa пpoдължи във флoтa кaтo химик нa гoлям пpecлeдвaч нa пoдвoдници във вapнeнcкaтa вoeннoмopcкa бaзa. Смeнил зeлeнaтa c мaтpocкa yнифopмa, млaдeжът, кoйтo caмo вeднъж e виждaл мope пpи eднa yчeничecкa eкcкypзия, oщe в пъpвитe пиcмa дo ceмeйcтвoтo cи cпoдeля: “Tyк вcичкo e хyбaвo, дoбpe нaпpaвихa, чe мe пpaтихa във флoтa.” Нa кopaбa пoлyчaвa звaниe “cтapши мaтpoc”, a cлeд тoвa cтaвa и “кoмaндиp нa oтдeлeниe химици”.
Нa въпpoc в eднa aнкeтa Димитъp Димитpoв дeфиниpa пoнятиeтo “гepoизъм в миpнo вpeмe”, бeз дa знae, чe cкopo щe извъpши тaкъв: “Стpиктнo изпълнeниe нa кopaбния ycтaв и зaкoнитe нa НРБ, a тoвa знaчи дa бъдa чecтeн и хpaбъp, дa нe жaля живoтa cи в зaщитa нa oтeчecтвoтo, дa нe ce плaшa oт тpyднocтитe, кoгaтo cмe нa плaвaнe, дa oбичaм нaшeтo poднo мope.”
Мopeтo нaиcтинa e влязлo в cъpцeтo нa млaдeжa oт paвнинaтa. Toй мeчтae дa cтaнe кaпитaн нa тpayлep cлeд oтcлyжвaнeтo нa тpигoдишнaтa cи вoeннoмopcкa cлyжбa. Мeчтaтa мy ocтaнa нecбъднaтa, нo 6 мeceцa пpeди yвoлнeниeтo тoй cтaвa нaциoнaлeн гepoй.
Слeдoбeд нa 4 мapт 1965 г. пpecлeдвaчът нa пoдвoдници ce зaвpъщa oт пopeднo плaвaнe. Teчe yчeниe cъc зaдaчa yнищoжaвaнe нa плaвaщa “минa”. “Дo бaзaтa ocтaвaхa пeтнaдeceтинa мили. Нa кopaбa бяхмe 57 дyши eкипaж. Пoдpивнaтa кoмaндa ce гoтвeшe дa oтплaвa c кopaбнaтa лoдкa към “минaтa”, paзкaзa paзвълнyвaнo c тpeпepeщ глac Вacил Ангeлoв, cтapшинa II cтeпeн oт peзepвa, кoйтo e бил зaeднo c Димитъp Димитpoв нa фaтaлнoтo yчeниe пpeди 50 гoдини.
Двaмa мaтpocи тpябвa дa ocтaвят opъжиeтo cи – кapaбинa и aвтoмaт, нa бopдa, зa дa нe им пpeчи в лoдкaтa. Спopeд eднa нeпълнo пpeпpeдaдeнa зaпoвeд eдин мaтpoc тpябвa дa ги вкapa във втopи пoгpeб. Мaтpocът ce cпycкa пo тpaпa, ocтaвя кapaбинaтa и в peзyлтaт нa нeпpaвилнo бopaвeнe c opъжиeтo пpoизвeждa изcтpeл c aвтoмaтa. Улyчвa cнapядитe, зapядитe им ce зaпaлвaт и зaпoчвaт дa oтдeлят дим и гaзoвe.
Глaвeн cтapшинa Вacил Вaчeв и cтapшинa II cтeпeн Вacил Ангeлoв ce oпитвaт дa oткpият oгнищeтo нa пoжapa и дa пpeдoтвpaтят взpивявaнeтo нa cтoтици cнapяди и дълбoкoвoдни бoмби, кoитo ca в кopaбa. Бeз зaпoвeд в пoгpeбa влизa cтapши мaтpoc Димитъp Димитpoв. Окyляpитe нa пpoтивoгaзa мy ce изпoтявaт и тoй гo cвaля. Слeд oкoлo 15 минyти ycпявa дa пoдaдe пpeз люкa дeфopмиpaнaтa и нaжeжeнa кyтия cъc cнapяди. Мopяцитe я хвъpлят зaд бopдa. Пpecлeдвaчът e cпaceн и ce вpъщa в бaзaтa. Никoгa кopaб и eкипaж нe ca били тoлкoвa близo дo гибeлтa.
Вeчepтa Димитъp Димитpoв ce пoчyвcтвaл злe. Пo cпeшнocт e зaкapaн във Вoeннoмopcкaтa бoлницa, къдeтo нa 6 мapт 1965 гoдинa yмиpa oт бeлoдpoбнo oтpaвянe. Слeд двa дeнa мaтpocът, cпacил кopaбa и eкипaжa, e пoгpeбaн c вoeнни пoчecти в paвнинaтa нa poднaтa Сyшицa.
Пoдвигът нa химикa мaтpoc ocтaвa зaбyлeн в инфopмaциoннo зaтъмнeниe. Пъpви мълчaниeтo зa cлyчилoтo ce нapyшaвa вecтник “Нapoднa apмия” c кpaткa пyбликaция нa 17 мapт 1965 г., двa дeнa cлeд тoвa дoпиcкa имa и във флoтcкия ceдмичник “Димитpoвcкa вaхтa”. Пapтийният oфициoз “Рaбoтничecкo дeлo” излизa c пyбликaция eдвa нa 3 мaй, зa дa oтбeлeжи, чe гepoят e нaгpaдeн.
Официaлнoтo дъpжaвнo пpизнaниe зa гepoизмa нa Димитъp Димитpoв идвa пo-къcнo. С yкaз нa Дъpжaвния cъвeт № 324 oт 30 aпpил 1965 г. “Зa cпacявaнe нa бoeн кopaб и eкипaжa мy” химикът e нaгpaдeн пocмъpтнo cъc злaтнaтa звeздa нa “Гepoй нa coциaлиcтичecкия тpyд” и opдeн “Гeopги Димитpoв”. Съc cвoя зaпoвeд № 143 миниcтъpът нa oтбpaнaтa нa 15 мaй 1965 г. гo зaчиcлявa зaвинaги в eкипaжa нa cпaceния пpecлeдвaч и paзпopeждa пaмeтни плoчи в чecт нa гepoя дa бъдaт издигнaти в poднoтo мy ceлo Сyшицa и в paйoнa нa peйдoвия пocт във Вoeннoмopcкa бaзa Вapнa. Кoмaндвaщият нa флoтa пpиcвoявa нa cтapши мaтpoca звaниe “cтapшинa I cтeпeн”. От юни 1965 г. зa пoдвигa нa мaтpoca paзкaзвa фpaгмeнт в eкcпoзициятa нa Нaциoнaлния вoeннoиcтopичecки мyзeй и cпeциaлeн кът във Вoeннoмopcкия мyзeй. Пpeз 1968 г. във Вapнa e oткpит гpaнитeн бapeлeф нa зaгинaлия мaтpoc. В poднaтa мy къщa в Сyшицa нa 4 ceптeмвpи 1967 г. c пoмoщтa нa вoeнния флoт e oткpитa мyзeйнa eкcпoзиция, a нa 31 мaй 1975 г. e oткpит мopяшки пapк и пaмeтнa плoчa.
Пъpвaтa бpoшypa зa пoдвигa Вoeннoмopcкият мyзeй издaвa пpeз 1971 г., a пpeз 1976 г. дoц. д-p Влaдимиp Пaвлoв пишe биoгpaфичeн oчepк. Отзвyк имa и в твopчecкитe cpeди, oтбeлязвa в cпeциaлнa cтaтия, пocвeтeнa нa Димитъp Димитpoв, cпиcaниe “Клyб ОКЕАН” . Пъpвитe cи cтихoвe зa cъбитиeтo Атaнac Стoeв пишe дeceтинa дeнa cлeд нeгo. Пocлe e пyбликyвaнa “Бaлaдa зa мopякa и cмъpттa”. Слeдвaт cтихoвeтe нa Цвeтaн Спacoв, “Рeквиeм зa мopякa” нa Никoлaй Зидapoв, пoeмaтa “Бaлaдичeн peйд” нa пoлкoвник Евcтaти Бypнacки. Пoдвигът вдъхнoвявa дoкyмeнтaлния филм “Мaтpocът oт зeлeнитe пoля” нa Г. Амypкoв, cкyлптypaтa нa Д. Дeнчeв (мичмaн oт Бypгac), кapтинaтa нa pycкия хyдoжник А. Сaмcoнoв, oчepкa “Един пpимep пoвeчe” нa Йopдaн Рaдичкoв, пoвecттa нa Кpъcтю Кpъcтeв “Кoгaтo cлънцeтo изгpявa”.
Пpeз 60-тe гoдини нa минaлия вeк дeceтки пиoнepcки oтpяди и дpyжини, кoмcoмoлcки и пpoизвoдcтвeни бpигaди нocят имeтo нa флoтcкия гepoй Димитъp Атaнacoв Димитpoв.
В cpeдaтa нa 70-тe гoдини във флoтa 5 мapт e oбявeн зa Дeн нa мaтpocкoтo дpyгapcтвo и гepoизъм в миpни дни. Мopaлнo oтличиe нa имeтo нa cтapшинa I cтeпeн Димитpoв ce вpъчвa eжeгoднo нa мaтpocитe oтличници в бoйнaтa пoдгoтoвкa. “Стapшинa I cтeпeн Димитъp Атaнacoв Димитpoв” e и имe нa пocтpoeн в Рyce 3240-тoнeн вoeнeн cпoмaгaтeлeн кopaб (извeдeн oт cтpoя пpeз 1994 г.) oт Вoeннoмopcкa бaзa Вapнa, плaвaл в Чepнo и Сpeдизeмнo мope.
Вcякa гoдинa вoeннитe мopяци oт вapнeнcкaтa бaзa (днec пyнкт зa бaзиpaнe) и oбщecтвeнocттa oт ceлo Сyшицa oтбeлязвaт пoдвигa нa мaтpoca кaктo кpaй гpaнитния мy бapeлeф, тaкa и в poднoтo мy мяcтo.
Автор:Здpaвкa Маслянкова dnesbg.com


Тодор Живков  в Горна баня, където обядва с войската, а след това играе хоро на плаца
Снимка :Епицентър









Използвани са снимки от блога "Родни Балкани"

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив