Показват се публикациите с етикет Родната казарма. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Родната казарма. Показване на всички публикации
След Девети септември 1944 г. дошлата на власт Българска комунистическа партия (БКП) поставя под свой контрол цялата армия.

През 1944 г. мобилизационният състав на Българската армия надхвърля 474 000 офицери, подофицери и войници.

Част от офицерския състав е уволнен, създадена е Народна гвардия, включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от партизани и други привърженици на крайната левица. В останалите части са назначени за помощник-командири цивилни.

Да се обсъжда боесобността на армията преди 1944 няма смисъл, тъй като тя е преминала през огъня на няколко войни и е доказала какво може и кои са слабостите й.
След 1944 г. въоръжените сили на България започват бърза реорганизация по съветски модел, и са преименувани на Българска Народна армия.

Москва бързо предоставя на България танкове Т-34/85, СУ-100 самоходни установки, щурмови самолети Ил-2 и друга нова бойна техника.

В края на 40-те години на 20 век, армията е разширена до над 200 000 души и стотици хиляди допълнителни войници резерв.

Военната служба е задължителна.

Специална защитна линия, известна като отбранителна линия Крали Марко е построена по протежение на цялата граница с Турция.Тя е силно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV и др.

По време на управлението на Тодор Живков, е създаден значителен военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и боеприпаси, резервни части.

България изнася оръжие на Алжир, Йемен, Либия, Ирак и Сирия, както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и медицинска помощ е предоставена на Северен Виетнам по време на Виетнамската война.

През 70-те години на XX век, ВВС е в апогея на своята мощ и притежава най-малко 300 модерни бойни самолети в инвентара си.Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти.

През 1989 г., когато Студената война е към своя край, армията наброява около 152 000 редовни войници. ВВС са получили общо над 220 МиГ-21 между 1960 и 1989 г., 40-45 Ми-24, и други модерни самолети като МиГ-23 и МиГ-25.

Доставките на бронетанково въоръжение също са в огромни количества — над 1 500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 2000 БТР и други.

Българската народна армия е имала далекобойни ракети. – 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обсег 480 км, въоръжени с още 24 допълнителни ракети всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса Р-300 “Елбрус“ (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300 км; неуточнен брой тактически ракетни комплекси 9К52 “Луна“ с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави, 1 комплекс 9К79 “Точка“ (SS21) с обсег 70 км (и 1 комплекс ОТРК 9К714 Ока, с далекобойност 400 км, дислоциран в с.Телиш) с възможност за поставяне на ядрени глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: С-200 с обсег до 240 км 10 установки с възможност за ядрени бойни глави, 10 мобилни установки С-300 с обсег до 75 км, общо 20 мобилни установки СА-75 “Волхов“ с обсег до 43 км и СА-75 “Двина“ с обсег до 29 км, 20 мобилни компекса 2К12 “КУБ“ с обсег до 24 км, (1 зенитно-ракетна бригада система 2К11 “Круг” с обсег 50 км, в периода 1984-86 г. е командвана от сегашния министър на отбраната ген. Аньо Ангелов, тогава подполк.), 24 мобилни ЗРК “Оса“ с обсег до 13 км, 30 мобилни установки С-125 “Печора“ с обсег до 12 (модернизираните до 28) км, 20 мобилни комплекса 9К35 “СТРЕЛА-ЮСВ“ с обсег 5 км.ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносеца, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки – минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и бреговата артилерия батареи 130мм и 100 мм водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десентна и водолазна част, батальон морска пехота.

Мирновременният състав на армията към 1987 г. е около 152 000, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже.

Високата боеспособност на БНА (Българска Народна Армия) се дължи на насищането с военен ресурс – със съветско оръжие в достатъчна степен, както и на твърдата подготовка по специалностите на бойците.БНА е голяма военна сила, материално-технически много добре обезпечена от СССР и родния ВПК.

По това време няма армия на Балканите и в половин Европа, която да може да воюва с БНА.

Въоръжението е най-модерното на Балканите, а бойния дух е неимоверно висок !

Периодът 1944 – 1990г. е най-добрият като ресурсно осигуряване в историята на Българската войска на Третата Българска държава до днес.Като граница на Варшавския договор и още повече – страна граничеща със 2 страни членки на НАТО – на България безвъзмездно се дарява от съветска страна огромно количество въоръжение.
Източник:http://bgr.news-front.info





За далечното минало на селото е известно много малко. На територията на землището на Чешнегирово е било разкрито славянско селище от периода 7 – 8 век. В селски двор в самото Чешнегирово е била намерена бронзова монета на гръцкия град Маронея, сечена в периода 2 – 1 в.пр.н.е. Също в самото село е бил намерен и железен връх на стрела. В землището на селото е бил открит и почти изцяло повреден римски крайпътен надпис, вероятно съставен на старогръцки език. В местността „Кемера“ в чешнегировско землище е била случайно намерена продупчена сребърна средновековна венецианска монета – грош, сечен от дожа Джовани Соранцо (1312 – 1328). Намерени са и сребърен талер от времето на австрийската императрица Мария Терезия (1740 – 1780), с емисия 1771 г., както и продупчена медна османска монета – мангър на султан Ахмед III (1703 – 1730) от 1704 г., а също така и друга османска монета – златен алтън с голям номинал, сечен от султан Абдул Хамид I (1774 – 1789), емисия 1774 г., също продупчена.

Днес Чешнегирово е едно от големите села, както в община Садово в частност, така и в Пловдивска област като цяло. До началото на 21 век край селото функционира военно летище известно с високата си товароносимост и новобрански център на ВВС. На това летище са използвани самолети МИГ-17, МИГ-23, Л-29 и Л-39.

Снимка от ФБ-групата : Спомени за родната казарма


Държавата може да има много атрибути, но границите й са тези, които дават някакъв смисъл на това понятие. Разширяването им може да не е приоритет, но тяхната отбрана и неприкосновеност са задължение на всяка власт, независимо от нейната политическа ориентация. В следващите редове ще ви запознаем с няколко значими подвига, свързани с дейността на това подразделение по време на Народна република България.

Вече ви разказахме за това как и кога гранични войски се създават във вида им останал в общи рамки същия до 10.11.1989 г. Нека сега видим какво се е случвало по родните ни граници в годините непосредствено след Втората световна война.
Кои са били най – известните случки и герои, оставили следа в историята на страната ни? Много са падналите герои, много са ранените, много са и прославилите българското оръжие. За съжаление мирните дни по нашите граници са малко и не зависят много от обявените официално войни.
В средата на миналия век обстановката на държавната граница става доста усложнена. Само за периода 1947 г. – 1950 г. броят на въоръжените стълкновения е 1446. А през следващите две години граничните наряди “се срещат” с още 218 въоръжени нарушители.През 1946 г. започват гръцки нападения на българска територия и постоянни престрелки с българските гранични постове по южната граница. Гърция проявява аспирации към 39-те острова в река Марица. На 4 април 1948 г. гръцки въоръжени сили навлизат с масирано нападение на българска територия и заемат „Горния“ остров, избивайки българските войници от граничния наряд, като изхвърлят телата на граничарите в реката. С бърза контраатака, само със силите на гранични войски противникът е изтласкан обратно и суверенитетът върху острова е възстановен. На 11 април
1948 г. районът отново е нападнат. При гръцкото нападение е ранен тежко българският граничар редник Михаил Георгиев Михайлов, който след 3 дни умира от получените в боя с гърците рани. Четири години по – късно Гърция става член на НАТО и набира още смелост за нападения по южната българска граница. През цялата година островите са подложени на обстрел от страна на гръцката армия.На 26 юли 1952 г. срещу „Източния“ остров започва гръцка атака от 15-20 жандармеристи. Атаката е посрещната от само 1 български граничен наряд от 3 граничари. Старши на наряда е редник Цветан Атанасов Петков, заедно с редниците Давидов и Петков. Гръцката жандармерийска част е отблъсната.
През нощта на 26 срещу 27 юли 1952 г. островите са атакувани от няколко десетки гръцки жандармеристи. Група от 30-35 гръцки жандармеристи е пропусната от българския наряд и с точен, убийствен огън българските граничари поразяват смъртоносно няколко от жандармеристите. Старшият на наряда мл. с-т Бонев забелязва, че зад основната група се движи командващият гръцки офицер заедно с още няколко от жандармеристите, носещи картечница. Отличната стрелба, с която Бонев поразява офицера, а редник Иван Цанков — картечаря, обръщат гръцката част в отстъпление и тази тяхна атака е успешно отблъсната. Противникът се прегрупира и отново навлиза на българска територия. Тук численото превъзходство на гърците е сразено от точния кръстосан огън на 2-та български усилени наряда. Атаката става масирана, като стрелба е открита по всички околни острови. Противникът е отблъснат, като изоставя на наша територия убитите офицер и жандармеристи, оръжие и боеприпаси.
По време на тези конфликти загиват около 50 български войници и офицери. На гръцката жандармерия са нанесени значителни загуби, но точни данни за тях не са известни.
Бойното кръщене на гранични войски е повече от успешно.
Следват няколко геройски подвига на млади хора, които и до днес са пример за всички военнослужещи.

На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.
Минути преди това въоръжена група от 4 диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава. Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях.В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м. югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.
След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.През първата половина на месец март 1952 г. група от четирима диверсанти преминава границата от гръцка на българска територия близо до с. Вълче поле, достигайки подножието на връх Сарабурун. В близост до Сарабурун се намира кошарата на овчаря Атанас Горастев. Бандитите се опитват да го вербуват за тяхната кауза, като му поставят различни задачи, с уговорката, че на връщане ще проверят как ги е изпълнил. След това те продължават към Шейновец и вътрешността на страната. Овчарят информира граничарите, но вече е късно. Тъй като се предполага, че и на връщане бандитите ще използват същия маршрут, командването на гранични войски взима решение да се направи засада на пътеката, по която се движат бандитите.В 6 ч. сутринта на 31 март 1952 г. диверсантите попадат на засадата. Заповядано им е да се предадат. Те не се подчиняват и започва престрелка между тях и граничарите. Бандитите се пръскат моментално и всеки сам започва да търси начин да се измъкне от засадата. Постепенно част от боя се пренася и по склоновете на Сарабурун. Пръв пада убит Стоил Косовски, докато хвърля граната по бандитите. Георги Стоименов е тежко ранен. След края на боя на път за болницата Стоименов умира. Асен Илиев се отделя от останалите незабелязано и тръгва да пресече пътя на бандитите на граничната бразда близо до пирамида 371, където излиза „бандитската пътека”. Никой не забелязва кога Асен се отделя от другите. След края на боя го намират убит, а близо до него е открит убит и единият от бандитите.Десетки са още тези, които отдадоха живота си в защита на родните граници – лейтенантите Младен Калеев и Иван Батов, младши сержант Иван Миладинов, ефрейтор Илия Русев, редниците Георги Пирдопски, Дончо Ганев…

Сарабурун, Стоил, Асен, Вихър, Георги, Вергил, Чуката, Горния остров. По  – добре е да помним имената от колкото датите. Вижда се, че дори в мирно време, граничарската служба е тежка и опасна и не трябва да получава политическа украса, а само почит и уважение.

Поклон пред героизма и саможертвата на българския граничар!


Създаването на Строителни войски е дело на Александър Стамболийски. Всъщност тяхното възникване е по необходимост тъй като съгласно убийствените клаузи на Ньойския договор нашата армия е силно ограничена и младите момчета не могат да служат в редовната армия, което налага алтернативни решения. Така се ражда идеята за създаване на Трудова повинност – на книга военно формирование в което се получава минимално военно обучение и се участва с физически труд в изгражадане на големи обществени обекти – пътища, язовири и други.



Твърде скоро се оказва, че идеята е неочаквано добра и финансово затруднената държава се сдобива с безплатна работна ръка, а младите хора отбиват военната си служба /тогава това е било въпрос на чест/. 



На 97-годишна възраст почина ген. Кирил Косев, участник в Съпротивителното движение в България през Втората световна война, народен представител и най-дълго командващият 3-та армия. Това съобщиха от семейството на починалия - една от последните легенди на комунизма.Кирил Косев е роден е на 27 май 1919 г. в град Сибиу, Румъния. Семейството му се преселва в България и живее в с. Долна Оряховица, община Горна Оряховица. Косев участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. От юни 1943 е партизанин и командир на Горнооряховския партизански отряд, а от април 1944 е заместник-командир на Тринадесета Русенска въстаническа оперативна зона.
След 9 септември 1944 г. е в Българската армия. Участник е в Отечествената война (1944-1945 г.) като помощник-командир на тридесет и трети пехотен Свищовски полк[2]. След завръщане от Кирил Косев служи в отделението за вътрешно разузнаване РО-2 като началник на секция Б-4 от 1944 до септември 1947 г.
През 1947 г. РО-2 е закрито и началникът на Генералния щаб (ГЩ) на БНА ген.-полк. Иван Бъчваров изпраща Кирил Косев да учи във Военна академия"Фрунзе" в Москва. След 2 г. когато се връща е арестуван и обявен за "враг с партиен билет", и шпионин на Югославия и Англия. Косев е изключен е от БКП и е отстранен от работа. След смъртта на Сталин през 1953 г. всички обвинения против Кирил Косев са обявени за неверни и злонамерени и той е
възстановен като член на БКП, а през 1954 г. е върнат на работа в армията.
През 1955 година става началник-щаб, а между 1960 и 1966 г. командващ 3-та армия. В периода 1966-1971 година е заместник-министър на отбраната по бойната подготовка. По-късно ген.-полк. Кирил Косев е назначен за Началник на Главно политическо управление на народната армия.
Кирил Косев е народен представител в периода 1966-1986 година. Издава военно-исторически трудове, посветени на Балканската и Междусъюзническата война: „Подбудите“, С., 1980 и „Подвигът. 1912-1913“, С. 1986.
На 5 януари 1984 г. е уволнен от Българската народна армия по предложение на министъра ген. Добри Джуров, със звание генерал-полковник. Повод за това е връщане от командировка в Мозамбик през Париж.
През 1992 г. по време на управлението на СДС за трети път е обвинен по политически причини и президентът Желю Желев подписва Указ № 109, с който му отнема генералското звание (но не го лишава от него) и го разжалва във военно звание "редник".
На 18 септември 2012 г. е награден с плакет и грамота като най-дълго командващ 3-та армия по случай 100-годишнината от създаването и?.. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас през Втората световна война.
Източник:www.bnews.bg


Физзарядка – знаете ли какво означава тази  дума? Много от младежите днес, не знаят какво е това и като дума и като понятие. Физарядката беше задължителна и най-натоварваща в родната казарма.


Физзарядка беше задължителна  и във всяко едно училище сутрин преди започване на часовете ,(наричаше се ведрина) Събираше се  цялото училище в двора и всички правеха  упражнения за раздвижване и разтягане. Или пък така да започва всеки първи час в училище с 5-10 минути физзарядка.


Това е тотално непознато на днешните ученици, но навремето е било ежедневие. Не е трябвало да закъсняваш дори за физзарядката. На някои може да им се струва смешно, но това си е била много полезна практика.

Днес полезните движения в училище са сведени до минимум. Естествено през междучасията децата си изкарват енергията в бой, търкаляне по пода, тичане по коридорите и т. н., но като цяло нищо градивно. И респективно всички гореизброени влизат в непозволените движения и провинилите се деца биват наказвани и мъмрени.

Следователно всяко по-схватливо дете ще си направи извода, че колкото по-малко се движи, толкова по-малко проблеми ще има в училище и респективно в живота.
Дори не съм сигурна в колко училища в часовете по физическо децата правят упражнения за раздвижване. В повечето случаи просто ги пускат да играят както и каквото знаят и за каквото имат топка – било футбол, било волейбол или просто да се гонят из двора на училището. А на който не му се тича, спокойно може да се усамоти и да играе виртуални игри, цъкайки на телефона.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив