Най-рядко срещаната българска монета

Рядко срещана монета от 2 стотинки и половина, която е от 1888 година, съхранява в колекцията си повече от 30 години компютърният оператор Викторио Попов от Благоевград. Благоевградчанинът събира монети от училищна възраст, сред ценностите в колекцията му е и банкнота 20 лв. от 1947 година,пише struma.bg


„Занимавах се със събиране на български монети още като петокласник, тогава разменяхме помежду си и пощенски марки, имах голяма колекция с около 100 монети, но се отказах, съхранението им през годините е трудно“, каза В. Попов.

Първият ми интерес към монетите е още в предучилищна възраст. Помня, че намерих стари монети на село в община Търговище, и тогава се запалих. После през годините като юноша също продължих, с течение на времето се отказах, но съхраних част от колекцията си. Разбира се, пазя част от тях не заради стойността им, а заради тръпката, защото такива рядко се намират.

Монетата от 2 стотинки и половина влиза в обръщение през 1888 година, тя е с диаметър 15 мм и тежи 2 грама, и за мен лично е ценна. Наскоро, докато си играеше, 5-годишният ми внук я откри в шкафа, показах му и другите стари монети, радвам се, че мога да му предам такава колекция, има хора, които дори не са чували, че през годините в българските финанси е имало такива парични знаци“, каза В. Попов.

Той допълни още, че двадесетолевката е от 1947 г., тогава се изтеглят от обращение банкноти от емисии до 1943 г. и влизат новите, сред тях и банкнота от 20 лв., която е с два подписа. „Тези банкноти са част от нашата история и затова не трябва да губят“, заключи В. Попов.

СЛАВА ИВАНОВА
Източник:struma.bg

Научете повече

Минимална работна заплата в България по години в лева от 1965 година до днес

Година Срок Месечна Часова Нормативно основание

2018 01.01.2018 - 510.00 3.07 ПМС № 316/20.12.2017 г.

2017 01.01.2017 - 31.12.2017 460.00 2.78 ПМС № 141/13.07.2017 г.

2016 01.01.2016 - 31.12.2016 420.00 2.50 ПМС № 375/28.12.2015 г.

2015 01.07.2015 - 31.12.2015 380.00 2.21 ПМС № 139/04.06.2015 г.

01.01.2015 - 30.06.2015 360.00 2.20 ПМС № 419/17.12.2014 г.

2014 01.01.2014 - 31.12.2014 340.00 2.03 ПМС № 249/31.10.2013 г.

2013 01.01.2013 - 31.12.2013 310.00 1.85 ПМС № 250/11.10.2012 г.

2012 01.05.2012 - 31.12.2012 290.00 1.73 ПМС № 300/10.11.2011 г.

01.01.2012 - 30.04.2012 270.00 1.61 ПМС № 180/30.06.2011 г.

2011 01.09.2011 - 31.12.2011 270.00 1.61 ПМС № 180/30.06.2011 г.

01.01.2011 - 31.08.2011 240.00 1.42 ПМС № 326/30.12.2009 г.

2010 01.01.2010 - 31.12.2010 240.00 1.42 ПМС № 326/30.12.2009 г.

2009 01.01.2009 - 31.12.2009 240.00 1.42 ПМС № 1/10.01.2009 г.

2008 01.01.2008 - 31.12.2008 220.00 1.30 ПМС № 1/11.01.2008 г.

2007 01.01.2007 - 31.12.2007 180.00 1.07 ПМС № 324/06.12.2006 г.

2006 01.01.2006 - 31.12.2006 160.00 0.95 ПМС № 8/20.01.2006 г.

2005 01.01.2005 - 31.12.2005 150.00 0.89 ПМС № 12/21.01.2005 г.

2004 01.01.2004 - 31.12.2004 120.00 0.71 ПМС № 7/16.01.2004 г.

2003 01.01.2003 - 31.12.2003 110.00 0.65 ПМС № 1/03.01.2003 г.

2002 01.01.2002 - 31.12.2002 100.00 0.59 ПМС № 209/21.09.2001 г.

2001 01.10.2001 - 31.12.2001 100.00 0.59 ПМС № 209/21.09.2001 г.

01.04.2001 - 31.09.2001 85.00 0.50 ПМС № 64/16.03.2001 г.

01.01.2001 - 31.03.2001 79.00 0.47 ПМС № 213/09.10.2000 г.

2000 01.10.2000 - 31.12.2000 79.00 0.47 ПМС № 213/09.10.2000 г.

01.02.2000 - 30.09.2000 75.00 0.45 ПМС № 12/14.02.2000 г.

01.01.2000 - 31.01.2000 67.00 0.39 ПМС № 132/25.06.1999 г.

1999 05.07.1999 - 31.12.1999 67.00 0.39 ПМС № 132/25.06.1999 г.

01.07.1999 - 04.07.1999 67 000.00 390.00 ПМС № 7/19.01.1999 г.

01.01.1999 - 30.06.1999 61 000.00 368.95 ПМС № 7/19.01.1999 г.

1998 01.09.1998 - 31.12.1998 53 500.00 314.70 ПМС № 197/21.08.1998 г.

01.04.1998 - 31.08.1998 50 940.00 299.65 ПМС № 92/17.04.1998 г.

01.01.1998 - 31.03.1998 48 700.00 286.47 ПМС № 12/22.01.1998 г.

1997 01.10.1997 - 31.12.1997 45 500.00 268.66 ПМС № 415/05.11.1997 г.

01.05.1997 - 30.09.1997 41 290.00 243.80 ПМС № 181/02.05.1997 г.

01.04.1997 - 30.04.1997 29 920.00 176.67 ПМС № 123/27.03.1997 г.

01.03.1997 - 31.03.1997 17 600.00 103.92 ПМС № 64/24.02.1997 г.

01.02.1997 - 28.02.1997 11 000.00 64.95 ПМС № 34/06.02.1997 г.

01.01.1997 - 31.01.1997 5 500.00 32.35 ПМС № 245/26.09.1996 г.

1996 01.10.1996 - 31.12.1996 5 500.00 32.35 ПМС № 245/26.09.1996 г.

01.07.1996 - 30.09.1996 4 000.00 23.53 ПМС № 172/18.07.1996 г.

01.04.1996 - 30.06.1996 3 040.00 17.88 ПМС № 56/20.03.1996 г.

01.01.1996 - 31.03.1996 2 760.00 16.30 ПМС № 222/23.11.1995 г.

1995 01.10.1995 - 31.12.1995 2 760.00 16.30 ПМС № 222/23.11.1995 г.

01.07.1995 - 30.09.1995 2 555.00 15.09 ПМС № 166/16.08.1995 г.

01.04.1995 - 30.06.1995 2 450.00 14.47 ПМС № 98/15.05.1995 г.

01.01.1995 - 31.03.1995 2 143.00 12.58 ПМС № 268/16.11.1994 г.

1994 01.10.1994 - 31.12.1994 2 143.00 12.58 ПМС № 268/16.11.1994 г.

01.07.1994 - 30.09.1994 1 814.00 10.65 ПМС № 146/01.08.1994 г.

01.01.1994 - 30.06.1994 1 565.00 9.18 ПМС № 27/07.02.1994 г.

1993 01.10.1993 - 31.12.1993 1 414.00 8.34 ПМС № 214/12.11.1993 г.

01.07.1993 - 30.09.1993 1 343.00 7.92 ПМС № 149/03.08.1993 г.

01.03.1993 - 30.06.1993 1 200.00 7.08 ПМС № 65/26.03.1993 г.

01.01.1993 - 29.02.1993 890.00 5.25 ПМС № 135/17.07.1992 г.

1992 01.07.1992 - 31.12.1992 850.00 4.72 ПМС № 135/17.07.1992 г.

01.01.1992 - 30.06.1992 620.00 3.44 ПМС № 129/05.07.1991 г.

1991 01.07.1991 - 31.12.1991 620.00 3.44 ПМС № 129/05.07.1991 г.

01.05.1991 - 30.06.1991 505.00 ПМС № 85/1991 г.

01.04.1991 - 30.04.1991 518.00 ПМС № 85/1991 г.

01.02.1991 - 31.03.1991 435.00 ПМС № 8/1991 г.

01.01.1991 - 31.01.1991 210.00 ПМС № 21/1991 г.

1990 01.12.1990 - 31.12.1990 210.00 ПМС № 21/1991 г.

01.09.1990 - 30.11.1990 191.00 ПМС № 217/1990 г.

01.07.1990 - 31.08.1990 165.00 ПМС № 49/1990 г.

1989 01.07.1989 - 30.06.1990 140.00 ПМС № 97/1988 г.

1985 01.10.1985 - 30.06.1989 120.00 ПМС № 56/1985 г.

1984 01.09.1984 - 30.09.1985 110.00 ПМС № 16/1984 г.

1979 01.10.1979 - 31.08.1984 100.00 ПМС № 50/1979 г.

1973 01.06.1973 - 30.09.1979 80.00 ПМС № 6/1973 г.

1970 01.01.1970 - 31.05.1973 65.00 ПМС № 33/1969 г.

1968 01.01.1968 - 31.12.1969 60.00 ПМС № 63/1967 г.

1965 01.10.1966 - 31.11.1967 55.00 ПМС № 53/1965 г.

2024 година,933 лева

Научете повече

Най-популярното Българско хоро (ВИДЕО)

Дунавско хоро е български народен танц от западна и средна северна България. Музиката се изпълнява с духови инструменти. Типично е, че движенията на ръцете са доста бързи.Размерът на такта е 2/4. Автор на популярното дунавско хоро е Дико Илиев (1898-1984).

Дунавското хоро често се изпълнява при посрещането на нова година, след химна на България и многая лета, което до голяма степен го прави едно от най-известните български хора.

Българските народни танци са изключително красиво изкуство. Българите се славят с уменията си като танцьори.

ВИДЕО:

България е разделена на седем фолклорни области:

Северняшка, добруджанска, тракийска, шопска, пиринска, родопска и странджанска. Във всяка от тези области танците имат свой собствен характер.

Научете повече

Разходка в 22 снимки из някогашният Слънчев бряг потънал в зеленина

Замислен като курорт за семеен туризъм, който да привлече у нас туристи от средноевропейската класа, Слънчев бряг изпълнява успешно тази си задача през годините  социализма.В края на летния сезон, започват да го харесват повече хората от третата възраст като уютно и евтино място.След края на 90-те,курорта е коренно  променен, става една от основните парти дестинации за алкохолен туризъм,основно на тийнейджъри и студенти от цяла Европа.

Вижте как е изглеждал курорта в годините на социализма:

От 1999 г. насам започва и масовото строителство в комплекса. Собствениците искат бързо да върнат парите, дадени за приватизация. Оказва се, че по това време да се строи без разрешение е законно, понеже до 2003 г. законът у нас позволява незаконно започналите сгради да бъдат узаконявани. В Слънчев бряг този процес върви на пълна пара. Вследствие на съвместните усилия на държава и община бетонът започва бързо да превзема Слънчев бряг. Строителството е безконтролно и хаотично. Паркът на Слънчев бряг, създаван с десетилетия, е унищожен само за няколко месеца. Зелената система, която е била символ на курорта, изчезва. Изсечени са хиляди дървета, без да се мисли ценни ли са или не. По груби сметки, опустошени са над 20 000 кв.м зеленина. Приказният ландшафт от хилядолетните дюни и лонгозни гори безвъзвратно изчезва. Имиджът на курорт, потънал в зеленина и приютяващ семейства, отива в историята. Слънчев бряг се превръща в море от бетон и евтино място за ниско платежоспособни туристи.

Научете повече

Детският филм Арабела - така популярен през 80-те години на миналия век!

Принцеса Арабела от приказното царство е добра и красива, но за нея иска да се ожени магьосникът Румбурак. 
Г-н Майер от света на хората случайно повиква магьосника и попада в приказното царство, където застрелва говорещия вълк и тотално обърква приказката за Червената шапчица.
Всичко може да бъде поправено единствено с помощта на вълшебните пръстени...

„Арабела“ е любим сериал на детската публика през 80-те години на ХХ век, излъчван в Югославия, България, Румъния, Източна и Западна Германия. 

Оригиналният сериал има продължение с нови истории и персонажи в „Арабела се завръща“ /1993/

Научете повече

Пет важни въпроса за живота преди 1989 година

1.Защо уж много се чакаше за жилища, пък почти всички имаха собствени. 

2.Защо уж се чакаше за телевизор и всякаква техника, пък всички имаха, а домовете ни бяха добре обзаведени. 

3.Защо уж магазините бяха празни, пък хладилниците бяха пълни, а трапезата на хората богата и то с качествена и истинска храна. Даже ни задължаваха постоянно да ходим по банкети организирани изцяло от заводи и предприятия. 

4.Защо Уж се чакаше много за кола, пък почти всяко семейство имаше и то нова. 

Въобще, голяма мъка си беше.....

"Мъчеха ни" още от деца, та всяка година бяхме на летни лагери и екскурзионни летувания, а после пък ни задължаваха всички да ходим на работа и пак всяка година, почивка на море и балкан. Мъчеха ни и ни задължаваха да се учим и лекуваме безплатно, та и неграмотни не разрешаваха да има. Та, лошо живяхме наистина. Непознато преди 1989 година беше:да си безработен, да умираш от глад и студ, да си неграмотен, да си загубиш жилището, да си затънал в кредити, да си клошар и бездомник, да се тровиш с имитации на храни , а с 2 лева да си купиш 2 билета за градския транспорт примерно. Тогава май беше 6 стотинки билета..........
Коментарите оставяме на вас.

Тенчо Иванов,Пловдив

Научете повече

Най-богатата българска вдовица с детство минало под знака на бедността

Едва 16-годишна остава полусирак, защото майка й си отива от скоротечна болест. Мечтата й тогава е да стане балерина, но татко й не успява да задели достатъчно пари, за да плаща месечната такса в местната школа. Когато завършва средното си образование, за няколко месеца,започва работа в градската оръжейница.

Работници от нейното поколение разказват, че навремето бъдещата Мадам „Мулти“ се подвизава като обща работничка в цех, където се сглобяват част от изделията, съставляващи автомата. Междувременно се включва и в самодейни театрални състави, а ролите, които й се падат, са все или на леки жени, или на манекенки. Само след няколко месеца Дарина успява да спести достатъчно и заминава за столицата, защото вече е приета във ВИТИЗ. Връща се в родния си град само за да изпрати баща си от света на живите, като в последните му мигове ангажира три помощнички да се грижат за него.

На морска ваканция с трите им деца – Венцислава, Паула и Илия-младши.

В навечерието на 54-тия си рожден ден Дарина Павлова намира място в списъка на най-богатите българки. Детските години и младостта на милионершата обаче минават под знака на бедността. Вдовицата на Илия Павлов е родена в Казанлък, а когато проговаря, разбира, че е осиновена. Нейните небиологични родители – Калчо и Донка, са обикновени работници в оръжейната фабрика „Арсенал“, а истинските си родители Дарина не пожелава да потърси никога.

Научете повече

Многолюдна опашка пред книжарница – дошла е интересна и очаквана книга

Трудно е да се каже, през коя далечна година е направена снимката. Многолюдна опашка пред дверите на книжарница – дошла е интересна и очаквана книга и десетки читатели искат да я купят. Със сигурност опашката не е за тетрадки или канцеларски материали. На табелата вдясно се четат красноречивите надписи: „Тук предлагаме богат избор от следната литература: правна, марксическа, обществено политическа, художествена, детска, пиеси, поезия...”   

Във фотографията има и достатъчно физическо напрежение – може би всеки миг ще тръгне скандалът и дори ръкопашен бой за дефицитната книга. А хората наредели се за такава стока, не ще и дума - са достатъчно интелигентни.

Минало незабравимо...

Днес книги се продават под път и над път. Читателите ги няма никакви – заради цените на книгите, заради интернет, заради растящата неграмотност. А да се види днес подобна опашка пред вратата на книжарница е направо мираж...

Наборе.бг

Научете повече

Връх "Сталин" днешен Мусала в снимки от 1949 г

Мусала /Сталин — от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г./ е най-високият планински връх в България и на целия Балкански полуостров. Надморската височина на вр. Мусала е 2925,4 м, измерена от равнището на пристанище Варна. По-висок е с 8 м от връх Митикас в планината Олимп (Гърция) и с 11 м от връх Вихрен в планината Пирин.

Любопитно:

Името на върха е останало от времето на Османското владичество. Предишното наименование на върха не е запазено.Според някои схващания сегашното име произлиза от арабското „мусалла“ — „пътят към Бога“ или „място близо до Бога“, „място за молитва“, „молитвен връх“. „Мусалла“ се нарича също камъкът, върху който се полагат покойниците в джамията. Според други виждания произходът на името е от арабското „мусалат“, означаващо „доминиращ“, „господстващ“. От 21 декември 1949 г. до 1962 г. върхът и високопланинската метеорологична наблюдателница се казват Сталин, на името на  Йосиф Сталин.

Снимки:Тодор Славчев

Научете повече

Една от най-великите анимации от нашето детство- „Семейство Мейзга“

Семейство Мейзга“ е унгарски анимационен сериал, създаден от студио Pannonia Film в периода между 1968 и 1978 г. Съдържа 3 части от по 13 серии. През 2004 г. студиото Ex-Ist подготвя нова серия, в която семейството се запознава с компютрите и Интернет.
Сценариите са писани от Йожеф Ромхани и Йожеф Неп, който е и режисьор на поредицата. Тя се оказва изключително популярна и се излъчва в много страни като България, Чехословакия, Италия, ФРГ, ГДР и други.
В България сериалът се излъчва през 70-те години на миналия век и е с български дублаж.
В далечната за по-младото поколение 1968-ма година, унгарското студио PannoniaFilm създава детския анимационен филм Семейство Мейзга. Що за чудо е това? Както казва Аладар Мейзга: „Дай левче и ще ти кажа“.

Програмата набира популярност и достига българските екрани през 70-те години, за да се превърне в обичано предаване. Историята на семейството се завърта около сина Аладар, който от малък го бива в техниката и изобретенията. Още в първия епизод, младежът успява по неведоми пътища, посредством транзистор и части от телевизор, да изобрети устройство, чрез което осъществява връзка с потомък на семейството – Емзеперикс (MZ/X), роден през 30-ти век. Впоследствие напътствията и подаръците от далечния правнук ще донесат много приключения на Мейзга.

По всяка вероятност малкият Аладар е най-симпатичният и интелитентен персонаж в сериала, като изключим кучето Бльоки, което придобива истинска важност за историята във втория сезон, Невероятните приключения на Аладар.
Другите членове на семейство Мейзга варират от дребнави и дразнещи до глупави и тесногръди. По-голямата сестра на Аладар, Криста, е издържана в най-добрите традиции на досадната кака (подобно на Диди от Лабораторията на Декстър). Освен кофти качества, Криста притежава и котка със звучното име Мафия.  Виж, майката Паула Мейзга е съвсем друго нещо. При нея неприятният характер и капризите са намерили плодородна почва и константното изнудване на мекушавия съпруг, Гейза Мейзга, е издигнато до истинско изкуство, чиито основни оръдия са внушаване на вина и натякване колко по-добри кандидати е имало за нейни съпрузи. Особено място на пиедестала на ухажорите заема Пища Хуфнагел, който изглежда е бил най-сериозния опонент на Гейза през моминските години на бъдещата г-жа Мейзга. Според мен въпросният е отпаднал от класацията, защото Хуфнагел значително отстъпва по звучност, а не защото се оказва мошеник и крадец, което явно не е проблем.
Таткото, както вече споменахме, е подложен на постоянен тормоз от дразнещата си съпруга, а единственият, който го подкрепя, е Аладар. Иначе за Гейза Мейзга може да се каже, че е добродушен и притеснителен дребен човечец, който робува на чуждо мнение и капризи и кой където свари го навиква или подиграва.

Като че от изброените персонажи липсва само д-р Мариш – съседът на семейството, който е стар ерген, саможив и надут. Към тази прелестна картина остана да добавя „раздразнителен“, за да ви убедя, че животът със съседи не е за всекиго.
В първия сезон, озаглавен Невероятните приключения на семейство Мейзга, Аладар изобретява устройство, което го свързва с Емзеперикс, а в епизодите след това сюжетът се върти около неразбориите, които причинява размяната на технологии между минало и бъдеще.

По време на втория сезон, Приключенията на Аладар Мейзга, другият симпатичен персонаж – кучето Бльоки, се научава да говори и всяка нощ придружава младия Аладар в пътешествията му към далечни планети.  Вероятно повечето хора, които си спомнят сериала, ще се съгласят, че именно моментите с младия изобретател са най-забавни. Аладар е умен, сръчен, вечно поправя или конструира нещо, а идеите му нямат край. На фона на иначе скучноватите си роднини, най-малкият член на семейство Мейзга е истинско съкровище.
Трети сезон, Семейство Мейзга във ваканция, разказва за злополучните перипетии на героите, които се отправят на пътешествие по покана на гореспоменатия бивш ухажор на Паула, нескончаемо припомняния Пища Хуфнагел. След като се оказват излъгани и ограбени, Мейзга преминават през безчет изпитания по пътя към дома, обикаляйки целия свят.

Семейство Мейзга притежава особен чар. Иначе грозноватата анимация се отличава с изключително богат и жив език, много идеи и представлява наистина точно пресъздаване на семейна обстановка. Споровете и караниците на героите са толкова реални, че не остава и капка съмнение, че са взаимствани директно от реалността. Това донякъде е минус в моите представи, тъй като битовите разправии кой ще измие чиниите и кой на кого е взел шала не са точно това, което бих гледала за разтоварване.

Да не забравяме обаче, че анимацията е предназначена за деца, а те вероятно намират за забавни остроумните заяждания, особено тези между брат и сестра (или поне децата през 70-те години на миналия век са го оценявали подобаващо).  Истината е, че от дистанцията на времето, това което отбелязвам като силната страна на филмчето, е сравнително високият език. На фона на анимациите от съвремието, има доста по-сериозно застъпена употреба на сложни думи и термини, поне в частта, засягаща Аладар. Това определено е нещо положително. Фантастичните случки, които ярко контрастират на иначе баналното семейно ежедневие, със сигурност са една от отличителните черти на сериала и причина за широката му популярност в годините на създаването му.
Семейство Мейзга остава в историята като обичано предаване с остроумни диалози, фантастични перипетии и една особена близост със зрителя, която постига чрез своята простодушност, наивност и семейна среда, в която всеки може да припознае по нещо. Бъдещите Емзеперикси на анимацията имат какво да понаучат от предшествениците си.Вижте още:Татко Барба, мама Барба и децата им

Източник: www.shadowdance.info

Научете повече

Спомен за Култовото старозагорско ханче "Мечи Кладенец"

Мнозина старозагорци все още помнят култовото ханче по пътя за старозагорските минерални бани, на което място днес е фабрика "Дерони". 

Там се приготвяше невероятно вкусната "Мешана скара по старозагорски" в гювече по-стара ресторантска рецепта,на някогашният култов ресторант Мечи Кладенец.

Нещо невероятно вкусно - пържолка, карначе, кебапче, кюфте, с малко пържени картофки и полети със специален таен сос и задушени в гювече, а с топлите питки приготвени там и поръсени с чубрица,беше нещо невероятно вкусно. Мнозина споделят,че такава мешана скара,не са яли никъде и до днес!

Снимка:Lubo Mir Ar www.bgspomen.com

Научете повече

Вижте най-студеното населено място в света и какво е да си при -50 градуса навън..

Мислите си, че когато температурите паднат под нулата и задуха северен вятър, сте жертва на сурова зима? А какво да кажем за редките случаи, когато термометрите покажат минус 15 градуса по Целзий?

Улиците опустяват и повече от нас се страхуват, че ако излязат навън, кръвта в кръвоносните им съдове ще замръзне, или носът им ще се вкочани и ще падне от студ. А я си представете какво е да си навън при минус 50 C (градуса по Целзий)! Мислите си, че е невъзможно или асоциирате подобна метеорологична картина със Северния и Южния полюс? Нищо подобно – това е ежедневие за хората от северното руско селце Оймякон, чието население според последното преброяване от 2010 година е 462-ма души! Тъкмо това е най-студеното населено място на планетата, до което можете да стигнете след два дни път с кола от Якутск – столицата на Якутия, която пък държи рекорда за град, при това главен административния център, с най-ниски зимни температури измежду всички останали под слънцето. Населението на Якутск надхвърля 270 000 души.

Как се справят местните с този нечовешки студ? “Руски чай, или иначе казано водка”, обяснява фотографът Амос Чапъл, който е посетил най-студения град в света и направил снимките, които можете да видите в галерията към тази статия. Снимки, от които ще изпитате почти физически пронизващия всяка тъкан, вледеняващ дъха и всички телесни течности мраз на оймяконската зима.

Името на Оймякон буквално означава “незамръзнала вода”, което звучи парадоксално в контекста на климата, характерен за това място. Изборът му обаче не е случаен, нито има ироничен смисъл – той е свързан с факта, че в близост до Оймякон се намира термален извор и някога това място е било спирка за еленовъдите, които са поили животните с водата, извираща от него.

Най-ниската температура, измерена в Оймякон, е сковаваща всякаква трезва мисъл (ето защо ви е нужен руски чай!) – 71.2 C, отчетена от термометрите през 1924 година. При тази, а дори и при наполовина по-малко ниска температура, ако човек излезе навън, носейки на носа си очила, те ще залепнат за лицето му, което е само един от проблемите, свързани със студеното време. Излишно е да се споменава, че за размяна на целувки и дума не може да става!

Излизайки от домовете си, жителите на Оймякон се сблъскват с много по-сериозни предизвикателства от временното късогледство или далекогледство. Замръзването на земята в дълбочина пречи на нормалното функциониране на канализацията в домовете на хората, поради което и повечето домакинства имат и използват тоалетни извън домовете си. По същата причина изкопаването на гробове се превръща в изключително трудно изпитание и става възможно едва след затоплянето на почвата (тундра) чрез запалване на огън. Местните жители са принудени да паркират колите си в отопляеми гаражи, а спирането за кратко с изключен двигател на улицата е равнозначно на изваждане на превозното средство от експлоатация – просто няма никакъв шанс двигателят на колата да запали отново. Въздухоплаването в региона също е абсолютно невъзможно през зимата, както и отглеждането на реколта, а рискът от измръзване само след няколко минути, прекарани навън, е напълно реален. “Бях облечен само с един тънък панталон, когато за първи път излязох навън при минус 47 градуса”, разказва Чапъл и описва усещането от студа така: “Имах чувството, че студът физически сграбчва краката ми и ги притиска като в менгеме. Същевременно усетих как слюнката в устата ми замръзва и образува ледени шушулки, които стърчат от устните ми.”

Поради липсата на местно земеделие, хората по тези места се изхранват предимно с месо. “Якутите обичат студената храна – замразена сурова арктическа риба, бяла сьомга, замразен суров черен дроб от кон, които обаче са считани за деликатеси”, обяснява Болот Бочкарев – жител на Оймякон. Той изтъква ролята на местото като основна храна за местните хора, която прави възможно оцеляването и доброто им здраве. Ако обмисляте да живеете тук, трябва да сте готови ежедневно да консумирате супа с месо. Чапъл пътува през Оймякон и Якутск, за да запечата с камерата си интересни визуални свидетелства за живота на хората при толкова екстремно ниски температури и възпрепятстващи много от дейностите, с които сме свикнали, климатични условия.

Като фоторепортер, той има за цел да търси, намира и визуализира необикновени и вдъхновяващи истории на хора от различни краища на планетата. За да заснеме тези кадри, той е трябвало да се справи с функционалните трудности при употребата на апаратурата му, причинени от ниската температура. По собствените му думи в някои случаи фокусирането на обектива е било също толкова сериозно изпитание като това да отвориш буркан с туршия. Колкото и дълга, и сурова да е зимата в Оймякон обаче, тя все пак си има край, след който времето чувствително се затопля. През лятото средните температурни стойности са между 15 и 20 градуса над нулата, като понякога достигат дори 34 градуса по Целзий! Твърде горещо време за местните, които са свикнали на ниските температури и, според Бочкарев, дори ги предпочитат, оплаквайки се от жегите при по-продължително и рязко затопляне.

Източник:rusofili.bg

Научете повече

Една от най-обичаните актриси и с*ксимвол на България.Познахте ли я ?

Интересен кадър, направен преди много години.На него с*ксимволът на България е малко невинно детенце, вързано на плитки. Фотосът буквално предизвика лавина от положителни коментари. А вие успяхте ли да я разпознаете?

Коя е Диляна Попова:

Родена е на 24 септември 1981 г. в град Гулянци, където живее до осми клас. След това се премества в Плевен, където завършва техникум по облекло, след което завършва моден дизайн в Нов български университет в София.
През 2010 г. се снима за българското издание на списание Плейбой и е момиче на корицата на броя му за месец октомври.
Участва в българските телевизионни сериали Стъклен дом и Революция Z, по време на снимачната площадка има връзка с актьора Асен Блатечки. Ражда от него син, който носи името Борил Блатечки.

На снимката е актрисата Диляна Попова. Фотосът е направен докато е била малко момиченце.

Научете повече

16 незабравими цитата от старите детски книжки

1. "Защо вървя заднишком ли? Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно.

Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. Какво ли бихте казали, ако ме бяхте видели да ходя на ръце, както правят в Индокитай?" - "Пипи дългото чорапче"

2. "Прасчо забеляза, че въпреки че имаше Много Малко Сърце, то можеше да побере доста голямо количество Благодарност." - "Мечо Пух"

3. "Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!". - "Малкият принц"

4. "Мъката не пречи на наказанието. Една от прелестите на Закона на Джунглата се състои в това, че след наказанието случаят е приключен. Никой не си позволява присмех или натякване." - "Маугли"

5. "Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му,ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство." - "Малката русалка"

6. "Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека." - "Карлсон, който живее на покрива"

7. "- О, колко глупави са хората! — каза той и поклати глава, а пък аз си помислих, че от косите му ще се разлетят снежинки. - Щастието в края на краищата не е някакъв пушен салам, от който да си отрязваш всеки ден по едно парче.

- Вярно е - казах аз, - щастието не може да бъде опушено. Въпреки че…

- Въпреки че?!

- Въпреки че тъкмо вие изглеждате, като че ли в комина на камината си вкъщи имате за опушване цял бут щастие.

- Аз съм изключение - каза той и отпи една глътка. - Аз съм изключението от правилото. Понеже съм човекът с едно неизпълнено желание." - "Приказка за щастието" на Ерих Кестнер

8. "Защо сега не можеш да летиш, мамо?– Защото съм възрастна, миличко. Когато хората пораснат, те забравят как се лети. – А защо забравят? – Защото вече не са весели, невинни и безсърдечни. Само веселите, невинните и сърдечните могат да летят." - "Питър Пан"

9. "Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!" - "Ние, врабчетата"

10. "- Как се пише любов? - попита Прасчо.

- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.

Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!" - "Мечо Пух"

11. Често са ми казвали, че жълтъкът е полезен за косата. Ще видите, че косата ми ще започне да расте, та чак ще пращи. В Бразилия например всички се разхождат с размазани по косите яйца.

Но затова пък там няма плешиви хора. Имало веднъж някакъв чичко, който бил тъй неразумен, че ядял яйцата, вместо да си маже с тях косата. После действително оплешивял и когато излизал на улицата, настъпвал такъв смут, че ставало нужда да се намесва полицията." - "Пипи Дългото чорапче"

12."Човек просто не може да има такива уши. Поне у нас не. В Китай е по-друго. Веднъж в Шанхай видях един китаец с толкова големи уши, че ги използваше като наметка. Когато валеше, се свиваше под тях и му беше много топло и хубаво.

Е, разбира се, за самите уши не ще е било много приятно. А когато времето биваше особено лошо, той канеше приятелите си да се подслонят под ушите му. Те се настаняваха там и пееха своите тъжни песни, докато дъждът престанеше.

Всички много го обичаха заради ушите му. Този човек се наричаше Хай Шан. Да можехте само да го видите как тичаше сутрин рано на работа!

Хай Шан пристигаше винаги бегом в последната минута, защото обичаше да си поспива сутрин и не можете да си представите колко беше сладък, когато тичаше и ушите му се развяваха подир него като големи жълти корабни платна." - "Пипи Дългото чорапче"

13. "Човек никога не бива да води маймуни със себе си, когато отива някъде." - "Пипи дългото чорапче"

14. "... Джелсомино влязъл в магазина и поискал половин килограм хляб.

- Хляб ли? - побързал да отговори услужливият продавач. - Вие очевидно сте сгрешили! Хляб се продава хей там отсреща. Както виждате, ние продаваме само книжарски стоки.

И с широко разперени ръце той показал всички неща за ядене, които изпълвали магазина.

"Разбрах - заключил в себе си Джелсомино. - В тази страна трябва да говориш обратното на това, което мислиш. Ако наричаш хляба хляб, не те разбират."

- Дайте ми половин килограм мастило! - казал той. Продавачът му отмерил половин килограм хляб и му го подал опакован, както е редът ... " из "Джелсомино в страната на лъжците", Джани Родари

15. "Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят." - "Пипи Дългото чорапче"

16. "- Ти искаш да заболееш? - учуди се Дребосъчето.

- Разбира се. Всички хора искат! Искам да лежа в леглото си с висока-превисока температура. Ти ще дойдеш да разбереш как се чувствам и аз ще ти кажа, че съм най-тежко болният човек на света.

Тогава ти ще ме попиташ не искам ли нещо и аз ще ти отговоря, че щом съм толкова ужасно болен, от нищо не се нуждая. От нищо друго освен от една грамадна торта, от няколко коша сладки, от цяла планина шоколад и от голяма-преголяма торба бонбони!" - "Карлсон, който живееше на покрива"

Научете повече

Интересна история случила се през средата на 80-те в столичния квартал „Дървеница"

Тази шокираща история се случила някъде през средата на 1980-те г.
В столичния квартал „Дървеница имало множество стари къщи, които били съборени, за да се настанят впоследствие обитателите им в нови блокове. Съборили къщите, вдигнали блоковете, хората се населили и заживели – чиста работа.

Обаче по едно време новите съседи в един от блоковете били обезпокоени от непривични за жилищен вход миризми и шумове. По коридорите миришело на селскостопански двор, а из блока се чувало кудкудякане на кокошки и грухтене на прасета. Съседи писали до редакциите на няколко известни вестника, като напр. ,,Отечествен фронт“. Органите дошли на инспекция… И какво да видят – аграрната атмосфера в блока била причинена от кокошки, които някои семейства отглеждали на остъклената тераса, а в мазетата пък гледали прасета.

Антон Юруш

Научете повече

Стотици българки въздишат по това момченце! Познахте ли го? (СНИМКИ)

Днес той е един от много успешните актьори и режисьори в България. Почти няма постановка, сериал или филм с негово участие, които да не се превръщат в успешни проекти, а съвсем скоро на голям екран ще видим и режисьорския му кино дебют – „Бензин“. Познахте ли кое е това сладко момченце от снимката?

Той определено е  един от много харесваните известни мъже у нас и въпреки, че скоро стана на 46 – все още се чувства като на 16. Той разказа за шеметното му детство – още от 3-4-годишен е играел по столичните градинки сам и е успявал да пресича улици. Вечерният му час бил „когато светнат лампите“, пише сайтът Vesti.bg.

Да, това е Асен Блатечки.Искал да бъде самостоятелен от малък, затова започнал да работи още на 12 – първата му работа била на тапицер и я съчетавал едновременно с училище и спорт.

Научете повече

Свръхзвуковият съветски изтребител СУ-(История и технически данни)

История на създаване:

В периода от 1940 до 1949 г. в конструкторското бюро, ръководено от П. 0. Сухой, са разработени самолети, получили наименование Су с числа от 1 до 17, включително Су-15 достигнал при изпитанията скорост 1032 км/ч. През 1953 г., пристъпвайки към разработването на нова серия самолети, кон структорското бюро отново приема за тях номерацията от самото начало. Пръв сериен самолет от новата номерация е свръхзвуковият Су-7, предназначен за изпълнение на задачи, свойствени за изтребителите, щурмовиките и бомбардировачите.

Работата над самолета започва през 1953 г. През 1953—1954 г. е разработен опитен изтребител, който за пръв път в практиката на съветското свръхзвуково самолетостроене има входно устройство, което се регулира, и управляем стабилизатор. При един от изпитателните полети той достига скорост 2170 км/ч. Резултатите от летателните изпитания са окуражаващи, пристъпва се към строителството на опитен образец на самолета Су-7, който започва да се изпитва през 1955 г. През 1956 г. самолетът е демонстриран на летището в Тушино. От 1958 г. Су-7 е пуснат в серийно производство, а модификацията Су-7Б е приета на въоръжение в много страни, включително в държавите от Варшавския договор.

В процеса на експлоатация самолетът нееднократно е подлаган на модернизация. Извършвани са промени в конструкцията на планера, двигателя, въоръжението, бордовото обзавеждане. На базата на Су-7Б е разработен изтребител бомбардировач с изменяема геометрия на крилата (през 1967 г. той е бил показан на въздушния парад в Домодедово).
Описание на самолета. Су-7 е построен по класическа схема със стреловидно крило. То има стрело-видност 60°, а ламинарният му профил е с относителна дебелина около 5%. Тънкото крило с голяма стреловидност налага към външната страна на тялото да се поставят допълнителни горивни резервоари, които с цел да се увеличи скоростта по време на въздушния бой могат да се изхвърлят от летеца. На същите държатели «место резервоарите могат да се окачват бомби или блокове с неуправляеми реактивни снаряди.

Значителната стреловидност на крилото увеличава скоростта за кацане. За нейното погасяване в опашната част на тялото конструкторите поставят контейнер с парашут.

За да може самолетът да каца и да излита на грунтова писта, на една от модификациите, наречена Су-7БКЛ, е монтиран колесник със ски и колела.

С нарастване на скоростта на полета нараства и натоварването на кормилата за управление. На пилота му е трудно да ги управлява, ето защо се използува буетерно управление. Бустерът (хидроусилвателят) е устройство във вид на бутало, което се движи в цилиндър. Той преобразува енергията от налягането на течността в механична енергия, която се предава на лоста във вид на постъпателно движение. Бусте рът от своя страна е свързан с кормилните лостове.

Пилотът придвижва шибъра на хидравличните усилватели. Но за да се създава у него чувство за пилотиране, към лоста за управление и педалите са включени пружинни натоварващи средства. Те имитират натоварване, към което пилотът е привикнал.

Самолетът има херметична кабина. В нея непрекъснато постъпва чист въздух, който се нагнетява от компресора на двигателя. Автомати поддържат температурата и налягането му постоянни. Колко е важно това. може да се съди например от факта, че на височина 10 000 т температура на външния въздух достига до —50°С, а налягането е десетки пъти по-ниско, отколкото на земята.

В кабината има катапултираща гдалка. При необходимост да напусне самолета, когато е във въз дута. пилотът издърпва съответната ръкохватка. Кабината се разхерме-тжзирва автоматично, изхвърля се

движната част на плексигласовия ак. притягат се привързващите ремъци. Произвежда се изстрел и гарутна ракета изхвърля пилота заедно със седалката от кабината. След това автомати разтварят ключалките на направляващите ремъци и седалката се отделя. В зависимост от височината автоматът отваря парашута.

Шасито на самолета е с три стойки.

Двигател:

Сърцето на самолета е г азотурбинният възду шнореактивен двигател АЛ-7Ф-1, конструкция на А. Люлька. Неговият осев деветсте-пенен компресор, на входа със аръхзвукова степен, създава голямо свиване на въздуха и двигателят има голяма теглителна сила при малък разход на гориво, Устойчивостта на работата му на всички височини и скорости на полета се осигурява автоматично.

За пускането на двигателя във въздуха при височинни условия, при ниски температури на земята, а също така за пускането на фор-сажната камера на самолета е монтирана система за подаване на кис-
лород в двигателя. Непосредствено зад двигателя се намира форсажна-та камера. Тя представлява куха тръба със същия диаметър, както на двигателя. Включва се, когато трябва бързо да се набере височина или самолетът да премине на максимална скорост.

За да се намали разбегът на Су-7, при необходимост се използуват стартови барутни ускорители, които за кратко време развиват допълнителна теглителна сила до 3 тона.

Въоръжение:

Според назначението самолетът е въоръжен различно. На него са поставени две ЗО-шш оръдия, разположени в крилата, а под крилата и тялото се оказват неуправляеми реактивни снаряди „въздух — въздух“, „въздух — земя“ или бомби: За да може да се води точна стрелба от оръдията от реактивните установки и за бомбопуска-не от пикиране, самолетът има автоматичен прицел, който работи съвместно с радиолокационен далекомер. Резултатите от стрелбата на оръдията и реактивните снаряди се контролират чрез киноснимачна апаратура.

Самолетът има комплект радио-и приборно оборудване, което позволява да се води бой и да се поразяват цели денем и нощем. Има шест-канална свързочна ултракъсовълно-ва приемно-предавателна радиостанция, автоматичен радиокомпас, станция за защита на опашната част на самолета, „радиоответчик“, далекомер и радиолокационна станция за сляпо кацане. Има автопилот, облекчаващ пилотирането по маршрут, особено в сложни метеорологични условия.

Научете повече

От старата българска кухня:9 стари бабини рецепти за студените зимни дни

КАРТОФЕНА ЯХНИЯ

Нарязваме на дребно 100 г лук и го запържваме, дока-то се позадуши. Слагаме 1 кг картофи, нарязани на колела, и 30 г доматено пюре. Бъркаме около 10 минути, след което прибавяме сол на вкус и 3 чаени лъжички червен пипер. Заливаме с 3 чаени чаши хладка вода и варим на тих огън. По желание яхнията може да се запече и във фурна. Поднасяме я поръсена с маг * даноз.

ЯХНИЯ ОТ ПРАЗ

В 60 г горещо олио поставяме 700 г праз, който сме нарязали на дълги и тънки парчета. След като го позапържим, прибавяме 100 г ориз, малко по-късно 20 г доматено пюре, 2 чаени лъжички червен пипер и сол на вкус. Заливаме с 3 чаени чаши хладка вода и оставяме яхнията да ври на тих огън. Изсипваме я в тавичка и печем в умерена фурна. Сервираме с лимонови резенчета.

ПОПСКА ЯХНИЯ

Нарязваме на дребно 3 големи глави лук и 1 стрък праз и ги задушаваме в 60 г горещо олио. Прибавяме 20 г брашно и продължаваме задушаването. Слагаме 600 г малки главички лук, които предварително сваряваме, 10 скилидки чесън, сол, 2 дафинови листа, 10 зърна черен пипер и 20 г доматено пюре. Когато всичко се задуши, прибавяме 3 чаени лъжички червен пипер. Заливаме с 2 чаени чаши хладка вода и оставяме ястието да ври на тих огън.

КАРТОФИ С ЧЕСЪН

Изчистваме и нарязваме на тънки и дълги парчета
900 г картофи. Нареждаме ги в тавичка, в която предварително сме разтопили 100 г краве масло, и около 15 минути печем в гореща фурна, след което ги заливаме със следната смес: 30 г счукан чесън, 15 г оцет и щипка сол. Поръсваме ястието с 50 г ориз и заливаме с 2 чаени чаши хладка вода, за да уврат картофите и оризът.

КИСЕЛО ЗЕЛЕ НА ФУРНА

В 100 г нагорещена мазнина запържваме 1 кг нарязано на тънки ивички кисело зеле и 20 г брашно. Ако зелето е много кисело и солено, след като го нарежем, е добре да го изстискаме. Прибавяме 150 г червени домати от консерва (добре е да им махнем люспите), 2 чаени лъжички червен пипер, щипка сол и 1 дафинов лист. Заливаме ястието с 3 чаени чаши хладка вода и печем в умерена фурна. По желание можем да прибавим и 60 г ориз.

КАРФИОЛ С ДОМАТЕН СОС

Накъсваме 1 кг карфиол на китки и варим в подсолена вода. След това от-цеждаме водата и го задушаваме с 50 г краве масло. Заливаме карфиола с доматен сос, който приготвяме по следния начин: в 60 г краве масло задушаваме
70 г лук, прибавяме 30 г брашно и като стане златисто, поръсваме с 2 чаени лъжички червен пипер. Прибавяме 200 г червени домати от консерва, 1 дафинов лист, 5 скилидки чесън и черен пипер. След като всичко това се задуши, слагаме щипка захар и заливаме с водата, в която сме варили карфиола.

ФАСУЛ ПО ОВЧАРСКИ

Изчистваме и варим до омекване 200 г стар фасул. Нарязваме на дребно 4 средно големи глави лук и стриваме 4 стръкчета чубрица. След това в тавичка слагаме ред фасул, ред лук и чубрица. Най-отгоре — 100 г червени домати от консерва. Посоляваме и заливаме ястието с 60 г олио. Печем в умерена фурна.

ФАСУЛ ПЛАКИЯ

Варим 200 г стар фасул с 3 моркова, 2 малки главички лук и 2 стръкчета кере-виз. След като уври, го изсипваме с малко вода в тавичка и прибавяме 100 г червени домати от консерва, 10 скилидки счукан чесън, сол, 10 зърна черен пипер, 1 дафинов лист, магданоз и 3 резенчета лимон. Заливаме ястието със 70 г олио и го печем около 30 минути на умерена фурна.

КЮФТЕТА ОТ СТАР ЛУК

Настъргваме на едро ренде около 10 средно големи глави лук. Прибавяме 90 г брашно, 3 яйца, 50 г прясно мляко, 1 непълна чаена лъжичка сода бикарбонат, 150 г натрошено сирене, сол и магданоз. С лъжица сипваме на топки в силно сго-рещена мазнина. Сервираме с гарнитури по желание.

Научете повече