Почина авторът на "Ветрове"

Професионалният му път премина през ключови управленски позиции в НДК и БНР.

Почина композиторът Георги Красимиров - Герасим. Това съобщи с пост във фейсбук Лили Иванова.

Георги Георгиев – Герасим се утвърди като един от най-продуктивните български композитори и продуценти, като остави значима следа в поп музиката и телевизионното изкуство. Той създаде емблематични албуми за Лили Иванова, сред които „Ветрове“ и „Любовта...“, и реализира успешни проекти с Берковската духова музика, Нина Николина и Камен Воденичаров. В ролята си на телевизионен продуцент и режисьор той вдъхна живот на популярни предавания като „Байландо“, „Обичам България“ и музикалната класация „Големите 10“, а документалният му филм за гостуването на група „Тату“ се превърна в забележителен медиен проект, припомня "БГ Радио".

Професионалният му път премина през ключови управленски позиции в НДК и Българското национално радио, където той зае поста главен продуцент на музикалната продукция. В този период Герасим основа джаз фестивала „JazzIt“ и организира мащабни събития като „Дни на БНР в НДК“ и годишните награди „Сирак Скитник“. През своята кариера той композира над 300 песни и повече от 500 детски творби, а международно признание получи с хоровата композиция „Господи помилуй“, издадена от „Virgin“. В своето богато творчество той си сътрудничи с най-видните български поети и композитори, съчетавайки успешно традиция и съвременен звук в различни жанрове.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Героите на делничния труд: Жените от завод „Ернст Телман“ през 70-те

В историята на индустриална София има имена и образи, които днес изглеждат като от далечен, различен свят. Един такъв спомен оживява от черно-бялата фотография на Георги Панамски, запечатала лицата на две жени от легендарния текстилен комбинат „Ернст Телман“.

Лицата на успеха

На преден план виждаме Стоилка Ранкова – жена, чието име по онова време е синоним на висок професионализъм. Тя не е просто работничка, а „Герой на социалистическия труд“. Текстът под снимката ни казва нещо изумително за днешните стандарти: Стоилка е обслужвала едновременно 4400 вретена. До нея, със същия устрем, работи и Цветана Домишлярска, която се грижи за 3600 вретена и към момента на снимката вече е изпълнила личния си план за цялата 1977 година.

Духът на „Седмата петилетка“

Снимката е направена в началото на Седмата петилетка – период, в който държавната идеология поставя акцент върху „предсрочното изпълнение на плановете“. За тези жени работата не е била просто прехрана, а въпрос на чест и съревнование. Завод „Ернст Телман“, разположен в сърцето на тогавашната промишлена зона на София, е бил сочен за пример за мобилизация и ефективност.

Поглед към ежедневието

Въпреки официалния повод на снимката, погледите на Стоилка и Цветана издават нещо повече от статистически данни. В тях се чете умора, примесена със специфична гордост. Те са представители на цяло поколение жени, които изнасят на гърба си индустриализацията на страната, балансирайки между шума на цеховете и домашните задължения.

Днес заводът отдавна не функционира в стария си вид, а „вреденните планове“ са останали в архивите. Но тази снимка остава да ни напомня за времето, когато трудът беше основната мярка за човешкото достойнство и когато лицата на текстилните работнички бяха „звездите“ на вестникарските страници.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Румен Радев с емоционално послание към всички българия и към сънародниците ни в чужбина

 

Румен Радев след изборната победа: Това е триумф на надеждата и морала

Лидерът на „Прогресивна България“ благодари на избирателите и заяви, че това е първа стъпка към възстановяване на обществения договор

След убедителната победа на „Прогресивна България“ на извънредните парламентарни избори, лидерът на партията Румен Радев публикува емоционално послание във Facebook, в което благодари на избирателите и очерта посоката пред страната.

Румен Радев излезе с реакция след изборния резултат, който към момента показва категорична победа за „Прогресивна България“.В публикация в личния си профил той изрази благодарност към всички български граждани, подкрепили формацията, както и към тези, които са упражнили правото си на глас.

„Благодаря на всеки един от българските граждани, които подкрепиха „Прогресивна България“. Специални благодарности към хората, които вече почти 10 години са с мен и на целия мой екип“, заяви Радев.

Той отправи признание и към българите в чужбина, които са участвали активно във вота, въпреки трудностите.

„Благодаря и на всички наши сънародници в чужбина, които чакаха с часове на опашките и показаха, че милеят за България“, подчерта той.

Радев благодари и на институциите, ангажирани с провеждането на изборите, като отдели специално внимание на усилията срещу изборните нарушения.„Благодаря на хората в комисиите и службите, които организираха тези избори и особено на органите на МВР, които положиха огромни усилия в борбата срещу срамното за България явление „купен вот“, написа още той.

В посланието си лидерът на „Прогресивна България“ направи и по-широка оценка на вота.„Гласувахме активно, победихме апатията, но недоверието от българската политика все още е голямо и това е само първа стъпка към възстановяването на обществения договор“, посочи Радев.

Той определи изборния резултат като категоричен.

„Прогресивна България“ печели безапелационно. Това е победа на надеждата над недоверието, на свободата над страха. Най-сетне това е победа и на морала“, заяви той.

В края на публикацията си Радев подчерта, че ще коментира по-подробно ситуацията след излизането на окончателните резултати.

„Всичко друго ще коментираме след окончателните резултати“, завършва той.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кървавият годеж в село Лехчево

Преди известно време стояхме на площада пред паметника на септемврийците в Михайловград. Радвахме се на хубаво, топло и приятно време с моя съученик Симеон (Мончо) Мадански от село Лехчево. Разговорът ни върна много години назад.

Ноември 1943 година. Герго Луканов (Къско), партизанин, се укрива в къщата на Цветан Мадански, бащата на Мончо. Полицията подразбира, но няма достатъчно данни и търси начин да се добере до хора, които ще й помогнат. Ползват човек, който помага в полската работа на ятака. Той трябва да съобщи на кмета или на полицията кога у Мадански има нелегални хора. Освен това полицията и местните фашисти използват връзките на по-големия син на Мадански – Гено, който има приятелско отношение с Верка, бащата на която е бивш полицай. Той съобщава на кмета, че Гено Мадански е идвал у тях да иска дъщеря му за жена. Проведеният разговор между двамата младоженци за партизанина Къско е предаден на кмета. Той уведомява полицията. Замислената провокация се провежда успешно.

През ноември Верка пристава на Гено и същата вечер се събират в къщата на Мадански ремсисти и антифашисти. Тук е и партизанинът Къско. Гено е доволен, че е довел в къщата исканата девойка. Бащата отива до съседното село Громшин да покани роднини, но е проследен, арестуван и предаден на полицията. Това никой не знае.

В къщата, състояща се от две стаи, всички са весели и спокойни. В едната стая са другарите на Гено – Евгени Върбанов, Йордан Вълчов, Костадин Димитров, Анков, брат му Мончо, а в другата е партизанинът Герго Луканов. Общинските служители – Кирил Некьов и Витан Манчов – ремсисти и ятаци, подразбират, че има нещо нередно и тръгват да уведомят домакините.

Но вече е късно. Къщата е оградена от пристигналата от града полицейска част начело с началника й Светозаров. Полицаите откриват огън и Костадин Димитров пада покосен. Пролята е първата младежка кръв, а Анков по чудо се спасява и избягва. На терасата фашистките куршуми посрещат Евгени Върбанов, младоженецът Гено Мадански, брат му Мончо и Йордан Вълчов. Двамата – Гено и Евгени – са ранени, едва се добират до една от стаите. В друга стая, заедно с партизанина, е ятакът Кирил Некьов. Хвърлена е бомба в стаята, тя разтърсва цялото село.

Полицаите решават, че всички са убити. Началникът им нарежда да се преброят труповете.

– Шест души – всички са убити.

– Да се провери още веднъж! – нарежда Светозаров.

Полицаите проверяват наред. Повдигат Костадин Димитров – първият прострелян, и тялото му увисва без признаци на живот. Хващат другия. Кръв тече от него, но се преструва. Хвърлят и него. В коридора са Мончо и Йордан – лежат в собствената си кръв. Повдигат ги, но никакви признаци на живот.

– Свършили са и тези – докладва полицаят.

Проверяват другите двама в стаята – Гено и Евгени.

– Тези са живи – обажда се стражарят.

– Да се убият веднага! – нарежда полицейският началник.

Автоматът прострелва Гено и той, облян в кръв, пада в стаята, а Евгени Върбанов е ранен на 22 места. Полицията решава, че и той е убит. В другата стая убиват Герго Луканов и неговия ятак Кирил Некьов.

Да се провери още един път! – чува се команда.

– И осемте са убити! – докладват на началника.

Полицейската част си отива с мисълта, че осемте ремсисти и антифашисти са убити. След това настъпва тишина.

Тогава Йордан Вълчов, прострелян на 8 места, и Мончо Мадански – на 10, се споглеждат и решават да се придвижат до някоя съседна къща. Тръгват със счупени крака, ръце и рамене, влачейки се с диря от кървища. Добират се до най-близката къща и се настаняват в обора. Прекарват нощта в страшни болки от тежките рани.

Рано сутринта Йордан съобщава на едно момче да се обади на баща му, че е ранен, да доведе лекаря. Бащата и лекарят Кунев пристигат, но заварват на вратата полицай. Събират се хора. Д-р Кунев проявява смелост и влиза в обора. Превързва и двамата.

Откарват ги в болницата във Фердинанд (днес Монтана) уж за лечение, а замисълът е бил да бъдат доубити. Там обаче се намесва бъдещата съпруга на Евгени Върбанов – Йорданка Ангелова, медицинска сестра, която се грижи за тях и им носи храна от вкъщи. В болницата се опитват да ги отровят, за да няма живи свидетели на зверството, но тя ги спасява.

Вследствие на разстрела на Евгени е отрязан единият крак до слабините, защото е раздробен от куршумите. Когато полицаите се връщат да ги доубият, единият от тях стъпва на гърдите на Евгени Върбанов и се опитва да го довърши с автоматичен откос. 8 от куршумите, заседнали в тялото на Евгени, не са извадени, защото са на места, където лекарите не са смеели да ги пипат.

След 9.09.1944 Евгений никога не е заемал държавни постове и над 50 години е бил пенсионер по болест.

В мрачната нощ обаче загиват Герго Луканов – партизанин, младоженецът Гено Мадански, Кирил Некьов – ятак, и Костадин Димитров. Невредим се спасява Анков, а Евгени Върбанов, ранен на 22 места, Йордан Вълчов, ранен на 8 места, и Симеон (Мончо) Мадански – ранен на 10 места, остават живи. Те са свидетели на страшно кърваво деяние, което в Михайловградския край наричат „Кървавата сватба“.

Е, имало ли е фашизъм в България?!

Историята разказа Тодор Павлов – Туки, с допълнения от Катя Върбанова, снаха на Евгени Върбанов.

Живял съм и при оная и при тая власт, с политика не съм се занимавал. Нито в партии съм членувал. Майка ви едно време я приеха за член на БКП, като дъщеря на активен борец, но отпадна още на втората година заради неплатен членски внос. Само на ОФ се пишех член и плащах членския внос, макар, че на събрания мразех да ходя. Сега ще ви разкажа за един главорез от нашата околия

Светозаров:

Стефан Светозаров беше началник на полицията във Фердинанд преди Девети. Известен беше не само в нашата околия, а в цялата държава. Знаеше го и последният циганин у наше село. Способен полицай,мамка му и вера, ама мръсник и главорез от класа. Лично командваше шпиц-командата /полицейско звено в околията/, която извършваше най-кървавите сблъсъци с тогавашната опозиция.

Лично той е бил у село по време на така наречената “кървава сватба”, където са избити неколко младежи- виновни и невинни само заради това, че сватбата била повод да се скрие некакъв нелегален младеж.За този случай много е говорено, много е писано, цяла глава е посветена на него в историята на Лехчево от Върбан Христов. Този изверг лично е доубивал ранените младежи без око да му мигне. .Ето и разказът в съкратен вид на един от младежите пострадали при един от случаите: Така наречената „Кървава сватба“

„На 28 ноември 1943 год един приятел ни се похвали, че тази вечер ще прави пристануша . Ние, трима приятели, решихме да отидеме, защото ни беше интересно, че момата ту се съгласяваше, ту отказваше да се пристане за Гено Мадански Бяхме позакъснели и видяхме, че ламби светат и в двете къщи. В големата беха по старите хора, а невестата и младоженяка бяха в по-малката Там имаше вече още няколко младежи и момичета. Вътре беха и местните полицаи Кирил и Витан. Не след дълго те си тръгнаха. Не минаха и пет шест минути и вратата на стаята се отвори с трясък и нахлуха непознати полицаи, въоръжени с карабини и бомби. Пребъркаха ни и като не намериха никакво оръжие ни заповедаха да излезнеме на езлъка /терасата./, като преди това беха извели жените навънка. Осветиха ни с прожектори и видях 20-30 полицай наредени отпред на обръч. Тогава Светозаров лично извика „Готово“ и започна стрелба от всички страни .Аз паднах прострелян на няколко места. След 5-6 минути стрелбата спря и Светозаров и още един полицай се качиха в къщата и започнаха да доубиват всеки, който още мърдаше. Аз се направих на умрял. Опитаха се да ме повдигнат , но ме пуснаха в локвата кръв……. 

А двамата лехчевски полицаи беха бити така, че целите беха посинели. Часове след като шпиц-командата си замина се оказа, че сме останали трима недоубити. На сутринта уплашените съседи извикаха лекаря- д.р Кунов и бехме закарани в болницата във Фердинанд, където се лекувахме три месеца под надзора на полицията, без да можеме да стъпиме на крак. Тази сватба лехчевчени нарекоха „Кървавата сватба“ и се разчу за нея из цялата държава. Тогава не намериха човека, когото търсеха., но един от гостите уж бил нелегален“ Та тогава загинаха 5 невенни младежи, включително и младоженяка, а ние – трима , дето бехме направени на решето останахме живи.

Това са една малка част от спомените на Йордан Вълчев Шахов от с. Лехчево

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Маестро Кирил Икономов

Българският композитор Кирил Икономов е починал внезапно. Тъжната вест съобщи неговата съпруга – певицата Мая Нешкова, в публикация във Facebook.

„Снощи внезапно си отиде моето момче. Маестро Кирил Икономов. Моето всичко…“, написа тя.

Икономов е роден на 10 май 1954 г. в гоцеделчевското село Мусомище и завършва музикалното си образование в София. През февруари 2025 г. композиторът отбеляза своя 70-годишен юбилей с мащабен концерт в Зала 1 на НДК. Тогава празника споделиха както Мая Нешкова, така и двете им дъщери Ивана и Весела.Творческият и житейски път на двамата музиканти остана неразривно свързан в продължение на десетилетия. Преди време Нешкова сподели публично за дългогодишната им любов , а самият Икономов винаги е подчертавал силната си връзка с българската публика.

Мая Нешкова е родена на 1 май 1957 г. в София. Още като студент в Естрадния отдел при Българската държавна консерватория (БДК) участва във вокално трио „Обектив“ 1976 – 1977, с което осъществява редица концерти и записи. Завършва консерватория през 1978 г. в класа на Ирина Чмихова.

След завършването си се установява в Благоевград, където постъпва в новоучредения оркестър с ръководител композитора Кирил Икономов. В началото на 1980-те популярността на оркестър „Благоевград“ и неговата солистка постепенно надхвърля регионалните граници с песни като „Конче вихрогонче“ и „Слънчева обич“, в които Икономов използва близки до народната музика интонации. Като солист на оркестър „Благоевград“ Мая Нешкова работи в Западна Европа и осъществява концертни турнета в СССР и Югославия.

През 1986 г. БНТ излъчва филма „Слънчева обич“ от концерта на оркестър „Благоевград“ в Сандански. През 1987 г. печели Голямата награда на международния фестивал в Улан Батор, Монголия.

Популярността на Мая Нешкова през 1980-те години дотолкова нараства, че тя става единствената певица на българската поп музика, която прави концертите си на стадиони. През 1995 г. слиза от сцената, за да роди и отгледа своите близначки.

През 2001 г. на Международния фестивал „Еврофест“ в Скопие Мая Нешкова получава купата за цялостно творчество. 4 години по-късно тя се връща на сцената с нови проекти.

През 2015 г. Мая Нешкова взема активно участие в юбилейния концерт на Мустафа Чаушев „50 години с песните на Мустафа Чаушев“, който се провежда в град София. 

През май 2016 г. е удостоена от президента Росен Плевнелиев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – II степен по предложение на министъра на културата Вежди Рашидов за принос в развитието на културата и изкуството.

На 29 септември 2017 година е обявена за почетен гражданин на Благоевград.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

За първи път разбрах за тази категория свалячи през далечната 1986, когато и за първи път летувах сама на къмпинг „Делфин“ до Ахтопол

Нали съм си с екзотичен външен вид и често ме бъркат с чужденка (то, аз съм си, де) и веднага ми се лепна местната птица. В момента, в който разбра, че съм от София, а не от Стокхолм и загуби интерес, но си останахме приятели. Момчето беше хасковлия и подхождаше към заниманието си супер професионално. 

Грижливо се епилираше (до тогава не бях виждала мъж да се обезкосмява), гелосваше и подбираше грижливо оскъдните си бански. Важно ми обясняваше, че това се харесвало от висшата клиентела – разбирай скандинавките. Германките (от ГДР), полякините и чехкините считаше за втора категория клиентки, на които не се отказва, но не се и престараваш за тях. Най-достъпните, маркетингово ми разясняваше, били рускините и за тях не губел време, но, ако била много, ама, много красива, щял да се прежали и да й направи услуга. 

Приятелството ни се изразяваше главно в това да му превеждам като забиеше некоя германка или англо говоряща. А, той ми разправяше за мъжките трикове на сваляне и други мурафети, използвани от тях, и от какво да се пазя. След онова лято на 86′ повече не го видях, предполагам, че професионалната му цел и лична мечта се е сбъднала – да забие некоя западнярка и да си „устрои“ живота на Запад.

Познавам един такъв бивш гларус в Холандия. В началото на 80-те е забил една холандка и я е омаял до толкова, че тя да се омъжи за него и да го изтегли на Запад. Представям си го как е потривал доволно ръце, предвкусвайки Ла долче вита и скоро след това озъбвайки се, когато холандската реалност го е смазала. Булката се оказала фермерско чедо и го гърчила по 12 часа дневно на нивите на фамилията. 

А, нашият, освен гларус, е бил и сервитьор на Слънчака – глезена работа. Свикнал да заработва един апартамент на сезон и ухажван от хубавиците. Дъчката му е стопила лагерите. Едвам е издеянил 5-те години за паспорт и я е напуснал. Сега е жалка развалина, залага в казиното всяка неделя и гледа белким некой бабешкер в Схефенинхен му обърне внимание и да намаже некой круиз….

Автор: Мариела Нордел

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1973 г.малко гранично градче е смразено от жестоко и нечувано за времето убийство

През пролетта на 1973 година, когато България живее в привидно подредения и спокоен ритъм на социализма, в най-югоизточния край на страната – малкото гранично градче Малко Търново – се случва нещо, което разтърсва не само местните, но и цялото РУ на МВР, свикнало да вярва, че подобни ужаси „не се случват тук“. По онова време до града се стига с т.нар. „открит лист“ – специално разрешение за достъп до граничната зона. Животът там е затворен, хората се познават поименно, вратите рядко се заключват, а децата играят свободно по улиците.

Именно в този свят на доверие и привидна сигурност изчезва седемгодишната Марияна – първокласничка, усмихнато дете, което до вчера е носело буквар в ръце. Средата на май е, природата в Странджа е зелена и тиха, но в градчето се случва нещо, което никой не си е и представял, че може да преживее – безследно изчезване на дете. Няма свидетели, няма следи, няма дори и най-малката улика. Само празнота и нарастващ страх.

Търсенето обхваща всички – милиция, граничари, горски служители, ученици и доброволци. Хората обхождат улици, дерета, гори, изоставени постройки. В малкия град паниката се разпространява бързо, но и мълчаливо – така, както е било характерно за онези години. Не се говори много, но всички усещат, че това не е просто изчезване.

В отчаянието си родителите поемат на дълъг път към Петрич, за да потърсят помощ от прочутата пророчица Ванга. Пред дома й ги посреща дълга опашка от хора, дошли с надежда. Неочаквано тя ги повиква с думите: „Нека тези хора да влязат, че са от много далече.“ Вътре разговорът е кратък, почти загадъчен. Като сядат срещу нея и й дават захарчето върху, което са спали цяла нощ, тя изпищява. След като се освестява, ги утешава като само им казва, че когато се върнат, милицията ще им съобщи истината.

Родителите се връщат с надежда. Вярват, че детето им е намерено живо. Но в Малко Търново ги чака най-страшното. След едноседмично издирване Марияна е открита мъртва – жертва на жестоко престъпление, извършено с хладнокръвие, което дори опитните следователи трудно побират в съзнанието си.

Детското й телце е захвърлено бездиханно на рудник „Младеново“ край града, в трап близост до флотационната фабрика – място, сурово и безлюдно, сякаш избрано нарочно, за да скрие ужасното престъпление.

Разследването бързо стига до извършителя – човек, познат на семейството, не местен, но достатъчно близък, за да спечели доверието на детето. Той я подмамва, извършва ужасяващо насилие и я убива по особено жесток начин. Детайли, които и до днес звучат като кошмар, включително и зловещото суеверие, което го кара да и избоде очите, вярвайки, че образът му ще се запечата завинаги в тях. Това не е просто престъпление – това е акт, който разрушава илюзията, че в онези години съществува „защитен свят“.

Милицията действа бързо. В рамките на системата на социализма подобни случаи не се допускат да останат неразкрити. Извършителят е осъден на смърт – най-тежкото наказание, което тогавашният закон предвижда за такива криминални деяния.

Но най-тежкият ден за Малко Търново идва на 24 май. Денят, в който по принцип се чества знанието и буквите, се превръща в ден на дълбока скръб. Малката Марияна е изпратена в последния си път. Преди ковчегът да стигне до гробищата, траур ата процесия спира пред училището. Там, символично, й връчват свидетелството за завършен първи клас – документ, който тя никога няма да използва. Директорът лично носи ковчега – жест, който остава в паметта на целия град като знак за безсилието на възрастните пред една необяснима жестокост.

Година по-късно животът, по своя необясним начин, продължава. Родителите се сдобиват с още едно дете – момиче, което кръщават отново Марияна. Името се превръща в мост между болката и надеждата, между загубата и опита да се продължи напред.

Случаят остава като тъмно петно в историята на едно малко гранично градче и като напомняне, че дори в най-затворените и „спокойни“ времена, злото може да се появи там, където никой не го очаква.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина голяма българска естрадна легенда и първи носител на голямата награда от "Златният Орфей"

 

Тя е първият носител на голямата награда от "Златният Орфей"

На 97-годишна възраст си отиде един от най-ярките и запомнящи се гласове на българската популярна музика – Маргрет Николова. Легендарната певица, смятана за един от пионерите на родната естрада, остави след себе си внушително музикално наследство.Половин век на сцената.

С кариера, продължила повече от 50 години, Маргрет Николова е изнесла над 9400 концерта. Богатият ѝ репертоар съдържа над 600 песни, сред които вечни хитове, останали в сърцата на поколения българи – "Ропотамо", "Сън сънувах" и "Любили сме, любили".

Тя работи с най-значимите български композитори от златните години на поп музиката. Зорница Попова създава за нея музиката към емблематичната песен "Да бъдеш жена" по текст на Блага Димитрова. Свои произведения ѝ поверяват автори като Тончо Русев, Йосиф Цанков, Светозар Русинов, Ангел Заберски и Петър Ступел.

Името на Маргрет Николова завинаги ще остане записано в историята на българската култура. Тя печели голямата награда в първото издание на престижния фестивал "Златният Орфей". Талантът ѝ получава категорично признание, като през същата година е отличена и в авторитетния телевизионен конкурс "Мелодия на годината".

В последните години от живота си изпълнителката избра спокойствието на град Трън, където живееше далеч от светлините на прожекторите, запазвайки достойнството на истинска легенда.

Няколко поколения пеят нейните „Ропотамо”, „Сън сънувах”, „Любили сме, любили” и още над 600 песни, много от тях превърнали се в истински шлагери на естрадната музика.

Ако се беше появила на сцената сега, сигурно щяха да я наричат суперзвезда. Но славата й и днес не е помръкнала - помнят я всички онези поколения, израсли с нейните песни през 60-те и 70-те години на миналия век. Българите тогава я обожават, а и не само те, песните й звучат непрекъснато по радиото. Залите, в които се появява, са пълни, грамофонните й плочи се въртят във всеки български дом. В бившия Съветски съюз тя също е звезда. Сравняват плътния й и кадифен глас с този на великата Далида.

Изнесла е безброй концерти в страната и чужбина, статистиката сочи, че те са над 7500. Маргрет Николова е и първият естраден изпълнител у нас, удостоен със званието заслужил артист.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Унгарският лидер Петер Мадяр направи извънредно изявление пред свои привърженици, събрани край река Дунав

Унгарският опозиционен лидер Петер Мадяр обяви победа на парламентарните избори и подчерта, че неговата десноцентристка партия ТИСА се очертава да получи конституционно мнозинство от две трети в парламента, предаде Ройтерс (Reuters).

"Направихме го, "Тиса" и Унгария спечелиха изборите", заяви той пред свои привърженици, събрани край река Дунав.

Мадяр подчерта, че никога досега толкова много унгарци не са гласували и че нито една партия не е получавала толкова силен мандат.

Разпределение на силите в парламента

При обработени над 97% от протоколите "Тиса" печели 138 места в 199-членния парламент с 53,65% от гласовете. Партията "Фидес" на дългогодишния премиер Виктор Орбан остава втора с 55 депутати и 37,76%.

В законодателния орган влиза и формацията "Наша родина", която ще има шестима представители с 5,9% подкрепа.

Контролът върху две трети от местата дава възможност на "Тиса" да прави промени в конституцията и законите.

Това ще позволи на Мадяр да изпълни обещанията си за отмяна на част от политиките на Орбан, както и да работи за отблокиране на замразени средства от Европейския съюз.

Самият Виктор Орбан призна поражението още в изборната вечер, определяйки резултата като "болезнен, но ясен", и поздрави победителя.

Той заяви, че "Фидес" ще служи на страната от опозиция и подчерта, че 2,5 млн. унгарци са подкрепили партията.Малко преди това Мадяр съобщи, че Орбан лично му се е обадил по телефона, за да го поздрави.Европейските лидери поздравиха Мадяр

Френският президент Еманюел Макрон поздрави Мадяр за победата му и заяви, че Франция приветства ангажимента на унгарския народ към ценностите на ЕС.

"Заедно ще направим Европа по-суверенна и по-силна", написа Макрон в социалната мрежа X.

Германският канцлер Фридрих Мерц също отправи поздравления и изрази готовност за сътрудничество. Той подчерта необходимостта от обединени усилия за "силна, сигурна и единна Европа".

Германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че унгарците са избрали политическата промяна и изрази надежда страната да използва пълноценно възможностите си в рамките на ЕС.

Реакцията на Европейската комисия

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също приветства резултата от изборите.

"Унгария избра Европа. Европа винаги е избирала Унгария", написа тя в X.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски поздрави Мадяр за "убедителната победа" и заяви готовност за съвместна работа в името на мира, сигурността и стабилността в Европа.

Критики към управлението на Орбан

През последните години управлението на Виктор Орбан често беше критикувано от европейските партньори заради "нелибералния" курс и близостта до Москва.

Германия нееднократно изразяваше недоволство от позициите на Будапеща, включително по отношение на блокирането на европейски решения за помощ за Украйна и санкции срещу Русия, информира DPA.

Избирателната активност достигна 77,8%, което бе определено като впечатляващо участие. Според Вадефул това показва значението на демокрацията за унгарските граждани, съобщи (DPA).

Полският премиер Доналд Туск също приветства резултата от изборите, като в посланието му прозвуча и призивът: "Руснаци, вървете си у дома!".

Снимка: Reuters/Източник:www.bgonair.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Внукът на Юрий Гагарин за първи път разказа любопитни неща за неговият дядо- първият човек полетял в космоса

Юри Кондратчик, изпълнителният директор на ВСС „Международен летище Хабаровск“, разказа за първи път на журналисти в Хабаровск за дядо си Юрий Алексеевич Гагарин.

На 12 април 2025 г., в деня на първия полет на човека в космоса, ИА „Хабаровски край днес“ публикува кратко интервю за хобито на първия космонавт, смяната на фамилията и авиацията като съдба.

– Можете ли да си спомните момента, в който сте разбрали, че дядо ви е бил първият човек полетял в космоса?

Никога не е имало такъв момент. Като пораснеш, започваш постепенно да научаваш кои са роднините ти. Когато ходех на гости на баба в Звездното градче, винаги гледах на стената голям портрет на мъж в скафандър. Би било странно да не знам кой е това. Кръстен съм между другото на дядо ми.

– А какво са ти казали роднините за дядо ти, може би има някакви семейни легенди?

За мама и баба Юри Алексеевич винаги е бил първо баща на семейството. За него семейството заедно с професията винаги е било на първо място. Къщата им никога не е била празна. Винаги са имали гости, когато той си е бил вкъщи. Това със сигурност са били редки моменти заради службата му, но той ги е ценял особено много.

Юри Гагарин, както и всички членове на първия отряд космонавти е получил апартамент в Звездното градче.

Дядо е бил много чувствителен човек. Още в осъзната възраст за мен беше интересно да разбера, че Юрий Алексеевич е бил голям фен на водните ски. Но се е интересувал от почти всички спортове: тенис, хокей, волейбол. Много е обичал природата, животните. Баба ми разказваше как един ден той и леля ми са влачили патици. Плували са в банята.

– А истина ли е, че Юрий Гагарин се интересувал от нумизматиката?

Да, събираше монети. Получих колекцията му. Отне ми много време да я попълня. Като дете много обичах да мисля за кубински, мексикански, перуански монети, които няма никъде другаде тук. Носил ги е със себе си връщайки се от множеството пътувания, които е имал. Колекцията остана в Москва.

– Как мислите, може ли дядо ви да се нарече символ на Съветския съюз?

Наскоро прочетох интересна статия. Това е поглед към първия полет на човека в космоса от съвременната култура. Юрий Гагарин е наричан първата съветска поп звезда там – „знаменитост“. Всъщност той се възприема от повечето като един от ключовите национални герои на страната ни. Тук не само изигра роля подвигът, който извършва заедно с първия отряд космонавти и конструктори, начело със Сергей Павлович Корольов, но и личността му и харизмата му спомогнаха за формирането на образа, останал в историята на страната.

– Малко скромен въпрос, а защо не си сменихте фамилията на Гагарин?

Признавам си, когато беше време да си взема паспорт, имах такива мисли. Но реших да не го правя. Мислех си, че при среща, когато те помолят да се представиш, ще е твърде много да се наречеш Юрий Гагарин! Затова се оказва, че първо ще ме познаят като човек, специалист, а после ще разберат, роднина на какъв прекрасен човек съм.

– Имали ли сте копнеж за небето, за летене в ученическите години? Все пак мнозина са мечтали тогава да станат космонавти?

Знаеш ли, аз съм по-земен човек. Когато бях дете, исках да стана лекар. Баща ми е лекар, и двете баби имат медицинско образование. Но в крайна сметка избрах друг път в живота – най-вече следвах стъпките на майка си. Тя ми е преподавател в Икономическата академия имени Плеханова.

Завърших Икономика. Но съдбата така се обърна, че все пак бях по-близо до авиацията. В Москва работех за КОМАКС Мениджмънт Компани ООД (Управляваща компания на международното летище Хабаровск), получих покана от председателя на Управителния съвет Константин Басюк, когато работеше по проекта за развитие на летище Хабаровск, да оглави дъщерното предприятие. Семейството ми живее тук в Хабаровск, а с жена ми отглеждаме тригодишния ни син.

– Казват ли ти, че имаш „гагаринова“ усмивка, че с дядо ти много си приличате?

Да, доста често. Но се обзалагам, че усмивката му е уникална.

Материал и снимка на ИА „Хабаровски край днес“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Виктор Орбан с извънредно изявление

„Резултатът от изборите е болезнен, но ясен. Поздравих победилата партия“, заяви отиващият си министър-председател на Унгария Виктор Орбан.

Малко след 21 ч. Виктор Орбан пристигна в „Балната“ в Будапеща за изборната вечер на ФИДЕС

„Какво означава този изборен резултат за съдбата на родината и нацията ни, сега не знаем, времето ще покаже. Но и от опозиция ще служим на страната си“, заяви Орбан.

По думите му задачата пред ФИДЕС вече е ясна.„Тежестта на управлението вече не е на раменете ни, затова сега нашата задача е да укрепим общността си“, каза той.

Орбан подчерта, че 2,5 милиона унгарци са подкрепили партията му и обеща те да не бъдат изоставени.

„2,5 милиона унгарци ни подкрепиха. Никога няма да ги изоставим. И нека всеки знае – тук, в тази зала, и в цялата страна – никога, никога, никога няма да се предадем!“, заяви Орбан.

По време на речта му част от присъстващите ръкопляскаха, но премиерът не излезе на подготвената отвън сцена пред симпатизантите, а говори вътре в сградата. В тълпата имаше и хора със сълзи в очите.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Внезапно почина голямата актриса,носителка на награда за най-добра женска роля от кинофестивала в Кан

Носителка на награда за най-добра женска роля от кинофестивала в Кан за изпълнението си във филма „Лени“ заедно с Дъстин Хофман, си е отишла на 82 години, съобщи АФП, позовавайки се на приятел и неин биограф, цитиран от БТА.

Освен с работата си по „Лени“, Перин е позната и с ролите си в първите два филма за „Супермен“ с Кристофър Рийв, като за участието си и в двете продукции получава отлични отзиви от критиците.

„С дълбока тъга ви съобщавам за кончината на Валери“, написа в Инстаграм режисьорът Стейси Саутър, който е заснел документален филм за живота на актрисата.

„Тя се бореше с болестта на Паркинсон с невероятна смелост и състрадание, без никога да се оплаква. Тя беше истински източник на вдъхновение и живя живота си пълноценно. Светът е по-тъжен без нея“, добави Саутър.

Саутър също така сподели, че за да се подпомогнат разходите по погребението на Перин, е открита кампания в GoFundMe, тъй като „след повече от 15 години борба с болестта на Паркинсон, нейните финансови средства са изчерпани“.

Преди да стане актриса, Валери Перин работи като танцьорка и позира за списание „Плейбой“. Пробивът ѝ идва през 1972 г. с филма „Кланица 5“, където изпълнява ролята на Монтана Уайлдхак, героиня от филми за възрастни.През 1974 г. Перин привлича внимание с участието си в биографичния филм „Лени“ на Боб Фос, посветен на живота на Лени Брус. Тя влиза в ролята на съпругата на Брус (Дъстин Хофман), като за това изпълнение получава наградата за най-добра актриса в Кан през 1975 г. и е номинирана за „Оскар“ същата година.

Валери Перин оставя ярка следа в киното и без съмнение ще бъде запомнена с впечатляващите си роли и силен дух.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Класика от 60-те

 Сокол, един от най-известните „джобни“ радиоприемници, произвеждани в Съветския съюз. Тази специфична версия е експортен модел.

​Това е джобен приемник, оборудван със 7 германиеви транзистора, произвеждан от Московския радиозавод (ТЕМП) в началото на 60-те години на миналия век.Радиото покрива както дълговълнови (LW), така и средновълнови (MW/AM) диапазони, които лесно се превключват с помощта на странично монтиран превключвател. ​Почти винаги се намира в този отличителен калъф за носене от естествена кожа с презрамка, който предпазва пластмасовия корпус и включва изрези за копчетата за настройка и сила на звука.

Работи с 9V батерия "Krona" (подобна на съвременна PP3 9V батерия), което го прави много по-преносим от по-големите модели.

​Соколът е голям експортен успех за СССР, продаван широко в Западна Европа (често под марката Машприборинторг или Тенто) поради своята надеждност и изчистен индустриален дизайн.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 10 април 1979 г. България ликуваше от радост – Георги Иванов покори Космоса!

Вечерта на 10 април 1979 г., БТА  предава дългоочакваната новина – българин лети в Космоса. По това време страната ни трескаво се готви за честванията по повод 1300 години от нейното създаване, а датата 10 април почти съвпада с двайсетгодишнината от полета на Юрий Гагарин. Цял един ден народът ликува без преструвка. Рядък случай, когато нацията ни целокупно е овладяна от радостно очакване. 

Минути след съобщението на информационните агенции за полета на „Союз-33“ с първия български космонавт над 100 многоцветни ракети ознаменуват събитието в родния му град Ловеч над старинната крепост „Хисаря“. Въпреки късния час стотици граждани на Ловеч изпълват улиците на квартал „Вароша“.  В къщата на Георги Иванов на ул. „Хисарска“ №4 се е събрал едва ли не целият град. Там са родителите му Анастасия и Иван Иванови, сестра му Малина, племенниците Владимир и Илиана, целият му род. В цялата страна са организирани митинги, на които е изразена радостта от полета на първия българин в Космоса. 

За ознаменуване на радостното събитие се създават и песни, отразяващи чувството на национална гордост и радост, че „сред космическите герои има и българин“. 

Ансамбълът за песни и танци на Българската народна армия изпълнява песента „Здравей, космонавт“ по текст на Иван Карадачки. „Космически братя“ е заглавието на документалния филм на студията на Българската народна армия на оператора Димитър Бебeнов и режисьора Мирчо Манолов. Сценаристи на лентата, която разказва за подготовката на полета, са полк. Георги Златинов и Георги Аврамов. 

 „Българийо, тържествувай със своята космическа слава“ – започва най-новата дългосвиреща плоча на Завода за грамофонни плочи „Балкантон“, създадена в нощта след изстрелването на космическия кораб.  Няма българин, който да не си припява най-популярната песен от нея 

„Колко е хубаво щом сме двама, щом сме двама страшно няма. Рамо до рамо, крило до крило винаги така е било….“.

Тя се казва „Песен за космонавта” и е по текст на поета Орлин Орлинов и музика на Ангел Заберски.

Студията за научно-популярни и документални филми излъчва филма „Българският принос в развитието на Космоса“ на режисьора Константин Обрешков, посветен на развитието на космическите изследвания в България и на българската апаратура, летяла в Космоса. 

На 11 април 1979 г. в София е открита изложба „Космосът започва от Земята“, организирана от БТА, ТАСС, Общонародния комитет за българо-съветска дружба и Дома на съветската наука и култура в София. Тя включва около 150 фототабла за подготовката на двамата космонавти в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.

България, която към момента на полета има развита солидна космическа наука, става шестата страна, изпратила човек в Космоса, след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР. 

 

А една от най-хубавите песни придобила широка популярност е „Звездна песен”, по музика на Александър Йосифов. Песента е изпълнена и записана на грамофонна плоча от най-популярният дует тогава Лили Иванова и Асен Гаргов.

 

Чуйте я!

Звездна песен

музика: Ал.Йосифов

аранжимент: Ив.Пеев

Дочакахме и този ден

Във междузвездните пространства

С ракета българин да странства

От обичта ни окрилен.

Дочакахме и тоя миг

С крилете горди на сокола

Правнук на майстора Манола

Да стигне звездния светлик.

И на земята и в небесата

Брат до брата, крило до крило.

Непобедими, неразделими

Както винаги е било.

Намерил своя звезден час,

Ти звездна радост ни донесе.

В душите бликна звездна песен

И грейна звезден лъч у нас.

Като смелчак и син любим

Балкана ще те помни вечно.

И цял народ шепти сърдечно –

За подвига благодарим.

И на земята и в небесата

Брат до брата, крило до крило.

Непобедими, неразделими

Както винаги е било.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нови разкрития:Калушев и приятелите му имали 60 банкови сметки в испанска банка

Това е най-голямата финансова институция в Еврозоната - с най-много клонове в света, включително и в Мексико

Ивайло Калушев и неговите приятели са имали 60 сметки в испанската „Сантандер“. Това съобщава BulNews.

Групо „Сантандер“ е испанска банкова група, концентрирана около Банко „Сантандер“. Това е най-голямата банкова група в Еврозоната. Това е и банката с най-много клонове в света, включително и в Мексико.

На този етап няма официална информация дали твърдението за сметките на Калушев е вярно. Няма и данни дали испанската банка сътрудничи на разследващите в България.

Ако постъпилата информация все пак се потвърди, това ще означава, че Калушев и неговото НПО „Национална агенция за контрол на защитените територии“ до последно са оперирали с тези сметки, тъй като само месечните им такси за издръжка са сериозно перо за бюджета на организацията.

Логично възникват въпросите защо убитите в хижа „Петрохан“ и в кемпера край Околчица са имали необходимостта от толкова много сметки и то в една от най-големите банки в света. Какво общо има защитата на горите в Берковския Балкан с тези транзакции по цял свят и т.н.

Това е поредната финансова новина около загадъчния случай, която излиза на светло.

Преди няколко дни собственикът на агенция BulNews Данишел Бузов съобщи в „Дискусионен форум“ на Велизар Енчев, че е изчезнала флашка, на която е бил крипто портфейлът на групата, в която е имало $7 000 000. За нея се е грижел Ивайло Иванов-Ивей.

След убийството на Пламен Статев, Дечо Василев и Ивайло Иванов, флашката е изчезнала.

Има два варианта - да е прибрана от групата, ликвидирала тримата мъже или някой от първите, пристигнали в хижата, да я е прибрал и да е забравил да я опише в доказателствата по досъдебното производство. Факт е, че никой от разследващите не коментира тази флашка, въпреки доказателствата че е съществувала.

Прави впечатление, че сред разследващите убийствата на шестимата мъже, вече има тих разнобой. Една част от тях продължават да изпускат контролирано информация за лубриканти, уреди за клизма, семенна течност в чужди задници, фалически символи, епилирани тела и други подобни гнусотии.

Другата част от разследващите обаче захранват с факти, които опровергават официалната версия.

Към целия екип в столицата обаче е била спусната уста заповед от високо да не се преуморяват с разследването на шестте трупа и за всяко свое действие да уведомяват уволнената вече шефка на Института по криминалистика Кремена Илиева.

Може би неслучайно една от първите рокади, които предприе служебния вътрешен министър Емил Дечев, бе именно да освободи от длъжност същата Илиева.

Източник:Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той промени телевизията у нас – а никой не знаеше истинската му история до 1989 г.

Една избеляла паспортна снимка от 80-те – така започна новата вълна от интерес към Къци Вапцаров, след като той я публикува наскоро във Facebook. Момчето от снимката е със строг вид, с поглед едновременно младежки и решителен, вперен някъде напред – в онова бъдеще, което още тогава, без да го знае, ще го превърне в най-разпознаваемото лице на българското телевизионно шоу от 90-те. Тази снимка не е просто архив. Тя е ключ към времето, в което Вапцаров е още студент във ВИТИЗ, разкъсван между мечтата за сцена, за музика, за движение и онази неудържима вътрешна необходимост да прави шоу – нещо различно, живо, цветно, в контраст с сивия фон на късния соц.

Кръстю Георгиев Вапцаров е роден на 25 юли 1963 г. в Русе. В детството си расте като жизнено и любопитно момче, което не стои на едно място – рисува, играе, измисля сценки, а учителите му често отбелязват, че „има нещо артистично в него“. Но истинската му среда се оказва ВИТИЗ, където влиза в класа на проф. Атанас Илков и завършва актьорско майсторство за куклен театър. Редко поколение – млади, жадни, упорити. Работят от 7 сутринта до полунощ, състезават се кой ще измисли по-смел етюд, по- оригинална сценка. Юлия Огнянова, Ищван Наги, Желчо Мандаджиев – преподаватели, които моделират не просто актьори, а артисти с гъвкава психика, пластичност и абсолютна свобода да експериментират.

Между лекциите Вапцаров е обсебен от едно – шоуто. Сцената, музиката, движението. Мечтае за мюзикъл, за големи, експлозивни спектакли. Затова и когато идва моментът за разпределение, съдбата се намесва. Вместо да замине за провинциален театър, както е по правилата, режисьорът Вили Цанков буквално го „изисква“ за Сатирично-вариететния театър в Габрово. Там започва период, който го оформя – репетиции с най-добрите хореографи, ежедневни упражнения с корепетитор, работа със Стефан Димитров и Нелко Коларов, спектакли с политически подтекст, пълни салони, публика, която две години преди 1989-а тръпне на всяка по-смела реплика. Вапцаров попада в среда на кипяща енергия, младост и постоянна надпревара с ограниченията на системата.

Легендарната постановка „Подземният“ на Христо Бойчев става символ на това време – залата е препълнена месеци напред, а актьорите усещат, че нещо голямо предстои. На 10 ноември новината за падането на Тодор Живков го заварва именно там – между две роли, две епохи и два различни начина да бъдеш артист в България.

След края на социализма цялата му натрупана енергия сякаш изведнъж намира естествения си път. БНТ търси нови форми за забавление и Вапцаров попада точно в целта. Първо е „Супершоу Невада“ – цветно, екстравагантно, несравнимо за времето си. Там той вече престава да бъде просто актьор – превръща се в символ на новата телевизионна епоха. Ученикът по куклено майсторство от ВИТИЗ, танцьорът от Габрово, младежът от паспортната снимка – всички те сякаш се сливат в един образ: шоуменът Къци.

През 1994 г. идва „Риск печели, риск губи“ – предаване, което десетилетие ще бъде вписано в ДНК-то на българската телевизия. Вапцаров създава стил, който никой преди него не е опитвал – смесица от енергия, импровизация, театралност, бърза мисъл и леко съзаклятническо намигване към зрителите вкъщи. Изрази и жестове от шоуто му стават част от народния хумор, а съботните следобеди без неговия глас изглеждат немислими. „Риск печели, риск губи“ не е просто формат – той създава телевизионна звезда от нов тип.

Така онова момче от паспортната снимка, с което започва историята, се превръща в човек, белязал цяло поколение. Но снимката все пак остава важна – тя напомня за годините преди славата, за онова време на пробиви, опити, грешки, смелост и много мечти. Тя е вход към живота на артист, който винаги е вярвал, че публиката усеща нещо много просто – кое е истинско. И затова обича да й го дава./Show.blitz.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Жестоко убийство от ревност в Петрич

Нанасянето на над 35 удара в тялото на пострадалия и фактът, че през цялото време е бил в съзнание, възприемал е случващото се с него, изпитвал е значителни болки и страдания, дава основание за извод, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития.

С обвинителен акт  на Окръжна прокуратура – Благоевград е предаден на съд Н.П., на 56 години, привлечен в качеството на обвиняем за умишлено убийство, извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост.Обвиняемият Николай П. няколко години живеел на семейни начала с Д.П. в дома му в гр. Петрич. В средата на м. ноември 2024 г. двамата  се скарали и се разделили.

Вечерта на 29.11.2024 г. обвиняемият посетил заведение в гр. Петрич, където консумирал алкохол с компания. Същата вечер той разбрал, че бившата му приятелка Д.П. има връзка с колегата му Тихомир Л. Между двамата мъже възникнало напрежение, породено от размяна на обидни реплики, отправени закани, изпълнени с ярост и агресия.

Обвиняемият отишъл до дома си, взел ловния си нож и тръгнал към къщата на Т.Л. Пристигайки, установил там бившата си приятелка. Нахвърлил се върху Т.Л., като му нанесъл силни удари в лицето. Междувременно Д.П. взела  нож и се насочила към Н.П. Опитала да  го прободе, но той успял да отбие удара.

В следващия момент обвиняемият извадил неговия нож, с който причинил на бившата си приятелка наранявания в областта  на  шията и гърба, вследствие на което тя паднала.Схватката продължила между двамата мъже. Обвиняемият нанесъл на Т.Л. множество ожесточени удари с ръце, крака, нож и вилица в областта на лицето и тялото, въпреки виковете му от болка. Последният удар с нож бил във врата му, след  което  Н.П.  си  тръгнал.

Пристигналият на място медицински  екип  констатирал смъртта на Т.Л.

Заключението на изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза сочи, че дълбокото прободно - порезно нараняване на шията е довело до смъртен изход, като допълнителен фактор се наслагва кръвозагубата и от останалите наранявания.

Нанасянето на над 35 удара в тялото на пострадалия и фактът, че през цялото време е бил в съзнание, възприемал е случващото се с него, изпитвал е значителни болки и страдания, дава основание за извод, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития. Наред с това, обвиняемият Н.П. е проявил изключителна ярост, ожесточеност и отмъстителност при нанасянето на ударите, което сочи за особена жестокост.Обвиняемият Н.П. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Рени Анастасова

 

Снимка Евроком

С тъга ви съобщаваме, че ни напусна Рени Анастасова – дългогодишен водещ на предаването „Психологически портрет“ по телевизия „Евроком“, предаде Евроком.

"Тя ще остане в сърцата ни като човек с голямо сърце, отдаден на хората и тяхната болка, и като глас на съпричастност и разбиране.

Изказваме искрени съболезнования на нейните близки и всички, които я обичаха.

Рени Анастасова е позната основно като водеща на предаването „Психологически портрет“ по телевизия „Евроком“.

Води предаване, посветено на психология, личностно развитие и житейски проблеми

Работи с реални зрителски казуси – често на живо, чрез обаждания

Кани както специалисти, така и хора с лични истории

Има дългогодишен опит в работа с хора и консултиране

Поклонението пред Рени Анастасова ще се състои в събота, 11 април, 12 ч., на гробищния парк „Бакърена фабрика“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха мъртъв човек, натъпкан в контейнер за боклук

 

Снимка: Пловдив 24

Мъртъв човек е открит в контейнер за битови отпадъци в пловдивския район "Тракия" между блок 27 и 28.

Цялата улица "Георги Данчов", която води към "Лаута", е отцепена и полицаите не пускат пешеходци и леки автомобили, предава Plovdiv24.bg.

На мястото има полицейски екипи и криминалистична лаборатория, уточни за медията ни кметът на "Тракия" Георги Гатев, който е бил там.

Откриха трупа на обявен за издирване мъж в коритото на река Джебелска

На местопрестъплението са началникът на V РУ гл. инспектор Николай Кирков и директорът на областната дирекция ст. комисар Васил Костадинов. Към момента няма повече информация за мъртвия човек.По неофициална информация става въпрос за части от тяло, сложени в найлонов чувал.

На зловещата находка е попаднал клошар, който ровел в контейнерите.

Разследването на случая продължава.

Неразкрити престъпления в Пловдив от времето на социализма, чиято давност вече е изтекла

Криминалистите твърдят, че няма перфектно убийство. Винаги остават следи. Неразкрити убийства, обаче, има и е интересно да се види в перспектива какви са те. Случаите имат давност и в зависимост от тежестта на обвинението тя варира, но за най-тежките случаи на умишлено убийство досието се затваря след 30 години, пише "Трафик". 21 са неразкритите случаи на убийства в Пловдив и областта от 1999 до 2013-та -  летоброенето започва от средата на 90-те. През 2013 главният прокурор разпореди създаването на екипи, които работят по студени досиета. Общо 6 са разкритите стари убийства от 90-те, последните две бяха миналата година. Характерното беше употребата на огнестрелно оръжие.

То е използвано в 14 от случаите. 90-те бяха годините, в които мутренските убийства следваха едно след друго. Те създадоха и легендата на прословутото мутренско погребение, истински римейк на "Кръстника". Извършителите на повечето така и останаха неизвестни, предполагаше се, че са чужди наемници. За поръчителите можехме да се сетим по следващото убийство. В купчината нерешени в цялата страна случаи влиза и убийството на Андрей Луканов, бивш премиер. Концентрацията на тези убийства се сгъстяваше и от медиите, които дотогава мълчаха - нямаше как по вестниците преди 89-та, и съвсем пък по радиото или телевизията, да излезе и дума за убийство. Убийства при социализма нямаше, такава беше тезата.  

Всъщност за същия период от време, който отчитаме в момента, в Пловдив и областта са останали неразкрити горе -долу същият брой убийства. Макар и за някои случаи криминалистите да са били наясно кои са извършителите, явно не са успели да го докажат. Много от тези случаи отдавна са погребани и под давността на закона, дори да се има предвид най-дългия срок- 30 години. Излиза, че поне 15 убийци са влезли в 90-те съвсем необезпокоявани, а жертвите на някои са срещнали смъртта си още през 70-те. С една дума- и при социализма е имало престъпност. Това за всички, които са повярвали, че е било безоблачно.

Впрочем сред жертвите на неразкритите убийства има и три деца. Най- малкото е на година и половина. Ето накъсо списък на случаите, които успяха да се впишат в дефиницията " перфектно убийство" до 92-ра. На 21 декември 1970-та до механа "Тракия" в Пловдив е открит убит Господин Захариев Славчев, на 30.Х.- 1971-ва на улица "Градинарска" откриват трупа на Доник Торосян, дете на 18 месеца е открито в Стамболийски на 2 декември 1974-та. На 10 февруари 1978-ма във външна тоалетна на асеновградско училище е открит удушен 12-годишният Христо Даскалов. На 14 август 1978 на ъгъла между улиците "Славянска" и "Варшава" в Пловдив е открита удушена Атанаска Семерджиева. 

На 12 февруари 1982 година е открит смъртоносно прободен в сърцето в новия комплекс "Тракия" Милко Милев. На 29 декември същата година неизвестен все още убиец причинява смъртта на Райна Дидова в Калофер. Убийството е извършено в присъствието на внучето й.. На 26 август 1983-та е близо до Ботаническата градина в Пловдив е открит трупът на Костадин Колев. Убиецът е правил опити да го изгори. На 6 август 1984-та на разклона към Цалапица е открит убит турският гражданин Ибрахил Айдоган. Навръх женския празник през 1988 е убит в комплекс "Тракия" таксиметровият шофьор Миран Мишев. На 12 декември 1991 в хотел "Санкт Петербург" откриват трупа на убития югославски гражданин Хопи Ферит. Пет дни по- късно в село Дълго поле е убита Ана Стайкова, а на 15 юни 1992 в село Гълъбово е убит Атанас Цветанов.

Това са само неразкритите и досега убийства от този период, който предшества мутренския и чиито жертви очевидно не се свързват с последвалите обстоятелства. Отдавна вече никой и не се занимава с тях. Третото дете, чието убийство остава мистерия, е петокласничката Венета Дюлгерян. Този случай занимаваше медиите пет години по- късно, защото наистина беше заплетен, но дори и журналистите да напипаха някакви следи, и той си остана неразкрит. Момиченцето е било само у дома си в блок 1 на новостроящия се комплекс "Тракия", след като се прибрало от училище. Поведението му в училище не е предвещавало нищо зловещо. Прибрало се е по обед, а в 17.30 го откриват удушено в апартамента. Няма следи от взлом. Кой го е убил, така и не стана ясно. 

Престъплението е извършено на 23 октомври 1985-та година. Впрочем и то вече най-вероятно е покрито с давност. Както и повечето от останалите жертви, които така и не получиха възмездие. Излиза, че перфектни убийства все пак има. И не са никак малко. За малко в този списък да се впише и един съпруг, който в началото на 90-те убива жена си в Пловдив и хвърля трупа на бунището. Не са го подозирали много сериозно, докато той сам не започва да вдига пара, да пише писма до полицията, до Окръжния комитет на БКП, накрая писал и на Тодор Живков и се оплаквал как милицията не си върши работата. В крайна сметка се оказва, че именно той е убиецът. Случая ми разказа преди години един от опитните стари криминалисти- Костадин Батинков. Другите, обаче, остават неразкрити.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Москва обяви България за опасна държава, предупреди руснаците да не идват тук

Имало голям риск от задържане или арест по искане на правоохранителните органи и специалните служби на САЩ

Руското министерство на външните работи предупреди гражданите си, пътуващи в чужбина, за повишения риск от задържане или арест по искане на специалните служби на САЩ на територията на различни държави, включително България. Това предава изданието Business Online, цитирано от "Фокус".

Предупреждението на министерството важи за общо 46 държави, основно европейски. Освен България като опасни за руснаци държави са посочени и Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция и Естония.

Ето какво пише още руското външно министерство:

"МВнР на Русия предупреждава руските граждани, пътуващи в чужбина, за повишения риск от задържане или арест по искане на правоохранителните органи и специалните служби на САЩ.

Тази порочна практика започна през 2008 г., когато руският предприемач В.А.Бут беше арестуван в Тайланд по искане на САЩ и впоследствие прехвърлен под американска юрисдикция. Впоследствие американските власти продължиха активно да разширяват екстериториалното приложение на националното законодателство и започнаха истински "лов“ на заподозрени нарушители по целия свят. През последните 20 години повече от 100 руснаци станаха жертва на тази практика, задържани извън страната ни и впоследствие екстрадирани в САЩ.

Опитът показва, че след като нашите сънародници попаднат в ръцете на американската "Темида", те не могат да разчитат на справедлив съдебен процес. Много от тях са изправени пред заплахи, сплашване и психологически натиск, за да бъдат принудени да признаят вината си. Тези, които откажат да приемат споразумение за признаване на вината, е много вероятно да получат значителни присъди, понякога близо до доживотен затвор – от 15 до 25 години.

Наказателното правосъдие на Вашингтон се засили особено след началото на специалната военна операция през 2022 г. С многобройните екстериториални санкции, насочени към стратегически сегменти от руската икономика, много руснаци, без да го осъзнават, рискуват да се окажат в мерника на американските правоохранителни и специални служби.

При настоящите обстоятелства препоръчваме на руските граждани, които имат основателни причини да смятат, че могат да бъдат обект на наказателно преследване от американските власти или са в списъците със санкции на САЩ, да избягват пътувания до държави с двустранни и/или многостранни договори за екстрадиция със САЩ, както и трансфери на местни летища. Те трябва да се въздържат от посещение не само на неприятелски държави, но и на всякакви други държави, известни с тесните си връзки и сътрудничество със САЩ".

През февруари беше съобщено, че Шведската служба за сигурност (Säpo) е арестува руски гражданин в Стокхолм в края на декември по искане на Съединените щати. Мъжът, който беше международно издирван от миналото лято, сега е изправен пред евентуална екстрадиция в САЩ.

Според TV4 Nyheterna на 17 февруари, заподозреният е бил издирван от американските власти в продължение на шест месеца, след като е бил обвинен задочно от американски съд. Той е обвинен в сериозни нарушения на санкциите, за които се твърди, че са извършени в Съединените щати между 2022 и 2023 г.

Източник:Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ