В едни други времена…Наричаха го Мороза

 

Между имената на партизанските командири ярко се откроява името на Сребрьо Бабаков (Мороза), командир на Първа Средногорска бригада „Христо Ботев“. Хората от Средногорието, с които съм се срещал имат различни мнения за различните партизански ръководители от този район, но щом стане въпрос за Мороза, всички са единодушни в своето уважение, възхищение и преклонение пред него. За съжаление, той успява да живее по-малко от шест години след Девети септември – раните от мъченията в полицията и язвата, получена след няколко седмици стоене без храна в Балкана си казват думата… И по време на партизанските походи тази язва си е казвала думата, през час болките са го свивали и той е спирал до някое дърво да си почине. И въпреки това той е понасял трудностите заедно с останалите бойци.

Времето, през което Мороза излиза в Балкана и създава един от първите партизански отряди в България – Чехларската чета, е средата на 1941 г. Изключително трудно време, в което фашистките парцали тръбят денонощно как „разгромът на болшевизма“ наближава. Но въпреки това той броди нелегално между своите съселяни, дава им кураж и ги убеждава, че Съветският съюз няма да падне. На някои уплашени членове на БКП той казва: „Ех, и това ми било комунист… Чул си лоши новини от фронта и веднага си клюмнал… Не забравяй, че там е Сталин!“

Когато Мороза се среща нелегално с населението, мнозина го питат не се ли страхува, че може да го убият. А той им отвръща честно: „Страх ме е, но какво от това?! Да отстъпя на страха, значи да се предам, значи да плюя на онова, в което вярвам, значи да се опозоря пред хората!“ Една вечер Мороза слиза и в своето родно село Чехларе, за да види жена си Кера и децата си. Казва на жена си да не събужда децата, за да не им отнема от съня, въпреки че съзнава, че може повече да не го видят…

С времето Мороза преминава от командир на чета, през командир на отряд и дружина, стигайки до командир на бригада. Неговото село Чехларе, това малко полубалканско селце, става един от центровете на партизанското движение. Всички жители на селото помагат на партизаните, и поради това цялото село е изселено в различни краища на България…

Когато на една среща Мороза се запознава с разузнавача Христо Тенев (Източника), последният се оплаква от жена си и дъщеря си, че се занасят с местните фашистки началници и те гостуват всяка вечер в къщата му, и пита дали да ги застреля, а след това да се присъедини към партизаните. Мороза отговаря: „В никакъв случай! Ще ги търпиш. Доколкото можеш, поемай разходите им. По-добре е да харчим пари, отколкото човешка кръв. Нужни ли са ти пари, ще ти дадем. След това те ще платят с лихвата.“

Средногорци говорят с възхищение за смелостта на Мороза, за неговия талант на организатор, за апостолската му дейност сред хората… Той е бил обичан от всички партизани, за разлика от други ръководители, които имат голяма вина за неправилната масовизация на партизанското движение, довела до много жертви. Не е случайно, че легендарният Запрян Фазлов (Леваневски) е заявявал: „От ръководителите уважавам само и единствено Мороза и се подчинявам само и единствено на него!“

Когато е разпределял трофеите от акциите, Мороза се е ръководил от принципа: „Когато си извоюва, тогава ще получи. Даром никой на никого не дава!“ Така той дава нови пушки и автомати на отличилите се в боя. На Жельо Калчев (Гранит) дава нова войнишка куртка, тъй като дотогава Гранит е бил облечен в дрипи. А за себе си не е вземал нищо…

За язвата си Мороза се е шегувал: „Интересно, дявол да го вземе, язвата ми се обажда само когато седим и никога не ме боли, когато бием фашистите…“ Когато след като партизаните водят едно от своите многобройни сражения, един боец загрижено пита Мороза какво става с язвата, той казва: „Мина, братле, барутът ? подейства като мехлем“…

Като малък, Мороза е обичал да пее „На прощаване“ на Ботев. По-късно след Девети септември е казвал, че тази песен е и тъжна, и весела, и все едно е писана за неговите повече от седемстотин бойци. А като ученик е бит в полицията, защото е учил децата да пеят „Интернационала“.

Когато Мороза е разпределял храната се е случвало да разделя едно малко парче сланина на равни части. И той – командирът на бригадата, е ял точно толкова, колкото и те – обикновените бойци…

На Девети септември Мороза не спира в Пловдив, а става един от първите, записали се в Българската народна армия и заминали на фронта. След това за кратко е началник на Народната милиция и е избран за народен представител. И отново не жали своите сили. Постоянно работи в Окръжния комитет на БКП за организиране на възстановяването на България от руините на войната, работи и по укрепване на кооперативното движение. И не живее никакъв личен живот, постоянно е отдаден на хората. Точно тогава се обостря и язвата му. Неговите другари са загрижени за него и му предлагат да му помогнат да се лекува в Москва, а той им отговаря: „Ех, братле, как да оставя работата…“

И на втори февруари 1950 г. Мороза си отива от този свят. И както се пее в известният военен марш, той казва „Лека нощ“ до втората тръба. Която дано да засвири скоро и неговата душа, и душите на другите герои да бъдат с нас в последният бой срещу продажниците…

А Мороза отива при своите другари: при загиналия своя съселянин и командир на отряд „Васил Левски“ Дечо Бутев (Щокман), при своя учител в идеята Колю Кичуков, при оклеветения и убит от подлеците Леваневски и при геройски загиналия на фронта Гранит…

В неговото родно село Чехларе, на стената на малката му полуразрушена родна къщичка се издига една скромна паметна плоча с надпис: „Сребрю Иванов Бабаков (Мороза), роден на 8 X 1908 год. командир на I-ва Средногорска бригада „Христо Ботев“ след дълго боледуване почина на 2 II 1950 год. в гр. Пловдив“…

Марин Спасов/Допълнение от 26.01.2025 г.

Биографичен очерк, Йоно Митев, издателство БКП, 1967 година

Сребрьо Иванов Бабаков е роден на  8 декември 1908 г. в село Чехларе. По социално положение е работник. Член на БКП от 1928 г. За активна революционна дейност многократно е арестуван и подлаган на мъчения. На 15 октомври 1941 г. минава в нелегалност и малко след това основава Чехларската партизанска чета, като става неин командир. Той е един от основателите на Партизански отряд „Христо Ботев“ и е заместник-командир на щаба му.

Стою Неделчев (Чочоолу) си спомня: 

„Обичах и ценях Мороза. Прекрасен човек, умен и хладнокръвен ръководител. Външно изглеждаше длъгнест, попрегърбен и мършав, същински аскет. Но проявяваше необикновена издръжливост. Страдаше от язва и беше за болница, а не за гората. Мине не мине час, и болките го свият край някое дърво. Но наравно с всички Мороза твърдо понасяше партизанските лишения. Гледах го и си мислех: с такива хора непременно ще победим фашистите“.

От края на 1943 г. Сребрьо Бабаков  е командир на Партизански отряд „Христо Ботев“. На базата на отряда е създадена Първа средногорска партизанска бригада „Христо Ботев“.

Малкото средногорско село Чехларе става център на антифашистката съпротива в района и дава около 90 партизани. Цялото село помага на партизаните. Жителите не се пречупват нито пред блокадите, нито пред издевателствата. Поради това фашистката власт прави това, което дори османските поробители не са правили, изселва всички жители на селото в различни части на България и в Беломорието. Но въпреки това, те издържат и това, като дочакват победата на Девети септември, който и до ден днешен е празник на селото. След победата, благодарение на трудолюбието и ентусиазма на хората, селото става едно от най-развитите в района, построяват се нови къщи и нови улици, прокарва се електричество, земеделието бележи изключителен растеж. От 50-те години до контрареволюцията, селото се нарича Морозово, в чест на първият свой командир, запалил искрата на борбата.

След Девети септември, Сребрьо Бабаков (Мороза) е член на Областния комитет на БКП в Пловдив и работи в Народната милиция. В изборите от 27 октомври 1946 г. е избран за народен представител в VI-то Велико народно събрание. Заради мъченията в полицията и язвата, си отива от този свят едва на 41 години, на 2 февруари 1950 г. В знак на признателност пред неговия живот, народните представители стават на крака и почитат паметта му с минута мълчание.

Марин Спасов/19.01.2024 г.

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉