12:47
Михаил Белчев – музикантът, възпял столичния булевард „Руски” като по-красив от парижкия „Шанз Елизе” си отиде от този свят днес, 6 април, 4 месеца преди да навърши 80. Софиянци от няколко поколения неволно неволно си припяват големия хит в миг на особено лежерно настроение.
Михаил Белчев е може би един от малкото певци, устояли да не залитнат по банални и елементарни мелодии еднодневки. Щастлив е от привилегията да пее по музика на най-големите ни композитори. Наричат го българския Жо Дасен, може би защото песните му са изцяло изградени по каноните на френския шансон. А той самият приживе признава: „В душата ми още цъфтят кестени”. Но и отбелязва през смях: „Аз съм голям перко. На 13 август като мен са родени Фидел Кастро, Хичкок, Леа Иванова, Андрей Слабаков, все такива цветни екземпляри!”.
Въпреки че никога не е имал поведението на надменна звезда от голямата сцена, хитовете на Мишо Белчев отдавна са легенда – от „Не остарявай любов“ по музика на Хайгашот Агасян, „Булевардът“, „От много, много отдалеч“, „Младостта си отива” на Найден Андреев, та чак до „Откровение“, „Приятелство“ и още стотици популярни мелодии по негови стихове, изпети все от наши топ музиканти. Неслучайно, талантливият музикант грабва първа награда на „Златния Орфей” още през 1969, после 1984, 1990, 1998 г., както и приз за цялостно творчество през 1996 г. В много постановки и филми звучи неговата музика. В началото на кариерата си е „човекът оркестър” – сам пише текстовете, музиката и изпълнява своите песни. Винаги работи с композитори от най-висок ранг – Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, „Шурците”, ФСБ. Дал е заглавия на куп албуми на известни изпълнители – „След десет години“ на ФСБ, „Майчице“ на Георги Христов, „Пътят“ на Ваня Костова, „Ще продължавам да пея“ на Йорданка Христова. Има издадени вече 8 стихосбирки. Песните му звучат по БНТ във филмите „Къде сте, приятели“, „Двойник“, „Щурец на паважа“, „Късна любов“, „Бяла истина“, „Един наивник на средна възраст“.
Мишо Белчев е софийско чедо, роден е през 1946-та в столицата, израсъл е на площад „Македония”. Макар и единствено дете в семейството, не помни родителите му да са го глезили някога. Давали му свобода и пълно доверие, но не допускали да стане хаймана. „От тях се научих да обичам живота и да давам любов”, признава най-важната роля на родителите си певецът. Като малчуган хич не бил от кротките и все се оказвал в центъра на белите в махалата. На първия учебен ден взел, че си откраднал съученичка и направо я отвел у дома си. Ужасените родители я търсили с часове, преди да узнаят, че е пристанала на Мишо. Момичето пък изобщо нямало желание да си ходи вкъщи.
С музиката се захваща отрано. Още като малък, се записва да пее в хор „Бодра смяна”, въпреки лекия дефект със заекването. Мнозина обаче така и не разбират затова, защото докато пее, няма и помен от това. Без притеснение разказва как се сдобил с тази неприятност. „Докато играех на двора едно лято, изневиделица се появи петел. Видя ме, засили се и скочи върху мен. Уплаших се много силно. Оттогава, от този стрес, започнах да заеквам. Необратимо!”, споделя Мишо. В типичен шеговит стил, певецът казва: „И така стана, че този петльов фал се превърна в мой страхотен чар!”.
Той обаче изпаднал в шок, когато веднъж на турне в Русия от стрес и напрежение загубил гласа си. Стреснал се до смърт, защото помислил, че онемява завинаги. Като много таланти на сцената и Мишо е започнал с точните науки. Следвал в Минно-геоложкия институт за малко, но след това, под влиянието на първата си жена Васа Ганчева, се заинтригувал от режисурата и през 1977 отива да учи в Театралната академия в Ленинград, където признава, че остава част от душата му.
Звездната кариера на музикант започва със „Закъснели срещи“, изпълнена за първи път с Мария Нейкова на „Златният Орфей” през 1969 г., с която буквално омагьосват публиката. Преди това рокмузикантът Гошо Минчев пее парчето с Мария Нейкова във филма „Мъже в командировка”, но нещо не я харесва и казва на Петър Ступел, че не иска да я изпълнява. Той я дава на тромпетиста Светомир Димитров, но след като чува неговото изпълнение в „Зала България”, се мръщи и тогава намира Мишо, който още е студент. Дава му я на касетка и казва кратко: „Пей”. А бардът признава, че точно за такава песен отправял молитви да получи, защото пасвала идеално на неговия натюрел. Запознава се с Мария Нейкова два дни преди финала на „Златният Орфей” и веднага си допадат.
Тук дошъл друг проблем – не харесали как изглежда младият изпълнител – шефката на телевизията Леда Милева каза, че Мищо й прилича на Рафе Клинче – много слаб, изпит и с траурен черен костюм. Мишо обаче си признава без смущение: „Това ми е абитуриентския костюм, аз други костюми нямам, майка ми и баща ми са чиновници!”
Спасява го Георги Минчев, който му дава назаем новия си костюм, изпратен от Австрия от сестра му. А за Мария купуват бели обувки, защото била облякла булчинската си рокля. Забравили обаче всички мъки, когато стигнали до микрофона и изпели песента на един дъх. Публиката е на крака и аплодира до прималяване. „Видяха двама човека – чисти, непознати, целите в бяло, пеят за любов, хванати за ръка. Харесаха ни!”, спомня си с гордост и носталгия Мишо. Песента спечели първа награда. А големият Тончо Русев им казва: „А, бе,какво направихте? Вие объркахте сметките на журито!”
След като взели наградата, двамата млади изпълнители хвърлили парите за царска почерпка. А „Закъснели срещи” става трамплинът за международно признание на музиканта. Оттам нататък кариерата на Белчев тръгва рязко нагоре. Почти всяка негова песен крие уникална предистория и той с удоволствие разказва. „След 10 години” например, написва за Владимир Заимов, загинал в самолетна катастрофа. Мелодията го връхлита точно по пътя от Киев към София. Парчето става страхотен хит и почти нито един абитуриентски бал и до днес не минава без него. Най-софийската си песен – „Булевардът” пък написва на купон у Миряна Башева. Там Мишо чете нейно стихотворение, когато се вдъхновява, хваща китарата и се получава големия хит. Кристиян Платов взима нещата в свои ръце и създаде аранжимента. Така се ражда тази трубадурска, софийска, улична песен, която всеки кореняк си подсвирква за настроение.
С „Пак ще се прегърнем” в изпълнение на ФСБ печели „Мелодия на годината”. Музиката е на Сашо Бахаров, а аранжиментът на ФСБ. С това умопомрачително парче дори удрят в земята „Телефонна любов” на Васко Найденов. Мишо Белчев разказва как на сбирка у Гошо Минчев гледат конкурса, а Кирчо Маричков пристига и каза: „Така както гледам, върви към ФСБ.”, а те направо не вярват, че това е възможно. Но чудото става. Песента „Майчице”, станала известна в изпълнение на Жоро Христов, написва по молба на певеца, който го склонява да напише песен за майка му. А Мишо му отвърнал „За твоята майка не мога да напиша, но ще напиша за моята, а ти ще я изпееш за твоята!” Така се ражда хитът.
Прочувственият хит „Живот” („Тихо шепна на вятъра. Тихо шепна на слънцето твоето име, живот. Тихо тръгвам по пясъка. Тихо крия следите ти в своето тяло, живот…) написва на гости у Стефан Димитров. Той пеел на ухото му мелодията, а Мишо записвал на цигарена кутия. След това Вили Кавалджиев изпява прекрасно песента за момчето, което служи на границата, но е убито в последната нощ, преди да се уволни. Самият певец казваше, че иска някой ден епитафията му да бъде от тази песен: „Тихо пия водата ти. Тихо лягам в земята ти. Ти ме повика, живот”.
Малко смехотворно се развиват нещата покрай уникалния хит на Веско Маринов „За теб, Българийо”. „Песента не беше одобрена. Намериха нещо – „защо ще застава лирическият герой на колене, не може!” Върнаха я, поради липса на качество”, разказва бардът. На цензура е подложен и стихът за песента „По първи петли”, изпълнена виртуозно от Васил Найденов. Оригиналът е следният „По трети петли, уморени мъгли се разкъсват от страх и се впиват в прозореца, сутрин. Старият ключ се огъва от студ и го няма домът, и я няма вратата, сутрин.” Комисията обаче отсъжда, че този куплет отпада, защото не може да се пее за това, че няма изход. И Кеца и до днес си пее цензурирания вариант.
6 години е съпруг на Васа Ганчева, развеждат се с купон
Малцина знаят, че първата съпруга на Мишо Белчев е покойната вече преводачка от шведски, режисьорка и тв критичка Васа Ганчева. Певецът се жени за колоритната дама на младини и целият им брак минава в постоянен гуляй по известните софийски кръчми. Самият Мишо нарича чувствата си към Васа „една щура и доста шантава любов”.
Васа и той изживяват страстна любов в Русия. Бракът им е нонстоп купон – шумни артистични компании до зори, весел живот – така си изкарват 6-7 години. Когато решават да се оженят, канят Лили Иванова за кума, но тя отказва с оправданието, че тогавашния й мъж Янчо Таков щял да пътува в чужбина. Някои техни познати казват, че режисьорката водела добродушния Мишо за носа, други обаче казват, че въпреки плахия си вид, Белчев също се озъбва, когато се наложи.
След като характерите им се посблъскват, и двамата най-цивилизовано взимат решението за развод, като си остават приятели. Казват, че някои навици разбили брака. Васа искала да отглежда котки, а Мишо бил направо алергичен към животни вкъщи. Поетесата Миряна Башева, свидетел на развода им, помни, че делото им е направо за филмова сцена. Втората свидетелка – журналистката Маргарита Михнева изпуснала изкуствените си мигли и лазила по пода да ги търси. Процесът завършва с дружески гуляй за прясно разведените и техните свидетели в Руския клуб. Гостите до един се чудили какво празнуват – сватба или развод, толкова весело и забавно било.
След смъртта на първата си съпруга, певецът отказа всякакви коментари. Единственото, което каза, бе, че тъкмо защото е бил твърде близо до нея в миналото, ще почете паметта й с мълчание.
Голямата любов обаче връхлита певеца доста по-късно и до ден днешен Мишо е категоричен, че истинската жена в живота му е настоящата му съпруга Кристина, с която живеят мирно и щастливо от дълги години.
Голямата му любов е съпругата му Кристина
Преди 45 години Мишо Белчев написва песента за Лили Иванова „Самота”. Актрисата Кристина Константинова се влюбва в песента и изгаря от желание да се срещне с автора. По това време певецът живее на столичната „Гурко” и с компании често ходи в „Покойника”, където сервират страхотно греяно вино и поднасят сочни мръвки, въобще цари истинска коледна атмосфера.
„Видях Ивайло Диманов и той каза: „Хайде, да те водя, бате, на купон!” Там заварихме Иван Гранитски и още няколко човека, между които и жени. Едното момиче беше Кристина. Много ми хареса. Много чисто излъчване имаше, хубаво момиченце. Млада актриса. И… от тази вечер повече не се разделихме. Тя замина за Ловешкия театър, където беше по разпределение като актриса, заминах с нея. Останах там сума ти дни. Истината беше, че не можех без нея”, разказва замечтан любовната предистория певецът. И до днес с Криси са се разделяли само два пъти – веднъж, когато Мишо е в Одеса и още веднъж при негова командировка в Америка и Канада. Чуват се през 3 часа по телефона.
Кристина е пълната противоположност на Васа Ганчева, първата съпруга на Мишо – тя е нежна, кротка, търпелива и обожава да се грижи за съпруга си вкъщи. Бохемските компании са й чужди, не може да гуляе до зори с мъжете. На вече немладия певец това му допада и той намира своя пристан.
„Никога не съм й изневерявал. Не съм имал нужда да й изневерявам. Тя ми импонира във всяко едно отношение”, изповядва се искрено Мишо. 14 години по-възрастен от любимата, той признава, че се е случвало да я ревнува, но предпочита да не задълбава. „Имал съм моменти, мои си фантазии… По-важното е, че няма основание”, махва с ръка бардът.
Жени се за Криси на прага на 50-те си години. Булката не е в бяло, а в черно и червено, а за специалния празник събират тесен приятелски кръг. „Търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака казва певецът и уточнява – това сме аз и Кристина. Бях близо на 40 като я срещнах, а тя – едно яко младо гадже. И хубава, и умна, и тактична – направи ме щастлив тая жена!” Мишо признава, че песента „От много, много отдалеч” е посветена на любимата половинка.
Малцина знаят, че Кристина е племенница на комунистическото страшилище Милко Балев и по този повод мъдро отсича, че човек не си избира роднините, но тя е в много добри отношения със синовете му. „Той бе интелигентен човек, татко, който му е първи братовчед, ми е разказвал, че винаги бил с книга в ръка. Съдействал ми е за намирането на литература от библиотеката на ЦК. Но по принцип не помагаше на роднини, те негодуваха от това. Дори като кандидатствах във ВИТИЗ той не знаеше. Помагаше само за здраве. Например, когато баща ми претърпя тежка катастрофа на 20-я ми рожден ден, той свика комисия от 12 човека и благодарение на него му спасиха живота”, благодарна е на комунистическото величие актрисата.
Източник: lupa.bg
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук