През социализма притежаването на „Лада“, „Москвич“ или „Трабант“ беше повод за гордост, но и източник на специфични главоболия

Автомобилни абсурди от онова време

Едно от най-абсурдните, но масови явления беше „кражбата на чистачки“.

В епохата на дефицита, ако някой ти откраднеше чистачките пред блока, не отиваше в магазина за нови. Просто нямаше такива. В „Мототехника“ доставките бяха редки, а опашките – безкрайни. Така се завърташе порочен кръг: на теб ти ги крадат, ти оставаш „сляп“ при първия дъжд и, притиснат от обстоятелствата, често се озоваваш в ситуацията да „вземеш назаем“ от съседната улица.

Ритуалите за защита

Шофьорите развиваха истинска параноя, която доведе до няколко класически „защитни механизма“:

Прибиране в купето: Най-масовото явление. Паркираш колата, слизаш, откачаш внимателно чистачките и ги прибираш в жабката или под седалката. Сутрин, преди работа, първият ритуал беше да ги монтираш обратно.

Маркиране: С пила или нож върху металната част на чистачката се гравираше регистрационният номер на колата. Идеята беше, че никой няма да иска да кара с чистачки, на които пише номера на чужд автомобил – това беше явно доказателство за кражба при проверка от КАТ.

Домашни изобретения: Някои по-технични собственици монтираха специални болтове с контра или дори малки катинари, които правеха свалянето невъзможно без подходящия инструмент.

Атмосферата

Представете си дъждовна есенна вечер в голям жилищен комплекс. Уличните лампи едва мъждукат. Човек с балтон се приближава до паркиран „Жигули“, оглежда се гузно, прави две бързи движения „щрак-щрак“ и изчезва в тъмното. На сутринта собственикът излиза, вижда стърчащите голи рамена на чистачките и тихо изпсува, знаейки, че днес ще трябва да кара с глава през прозореца или да търси „нови“ от черния пазар.

Това беше време, в което чистачките не бяха просто консуматив, а ценност, която се пазеше вкъщи до телевизора „Опера“ или в джоба на балтона.

В един софийски квартал живееше бай Ганчо – горд собственик на лъскава „Лада“ 1500с. Той беше толкова патил от крадци, че беше стигнал до крайности. Освен че прибираше чистачките, той сваляше и капачката на резервоара, а вечер вадеше акумулатора и го качваше на четвъртия етаж без асансьор.

Комичният инцидент

Една вечер бай Ганчо се прибирал от банкет, леко почерпен и заплеснат. По навик спрял пред блока, свалил чистачките, източил водата от казанчето (да не замръзне) и се прибрал. На сутринта обаче завалял проливен дъжд. Ганчо изтичал, монтирал чистачките и потеглил за работа.

На първия светофар пуснал механизма, но... чистачките не помръднали. Моторчето бръмчало, но перата стоели неподвижни. Той изскочил под дъжда и видял абсурда: в тъмното предната вечер, вместо своите чистачки, беше свалил и прибрал в жабката... две тънки клонки, които някакви хлапаци били подпрели на стъклото му за шега. Истинските му чистачки си стояли на колата цяла нощ, но той, в „автоматичен режим“ на паника, беше „откраднал“ клонките от собствената си кола и ги беше прибрал на сигурно място.

Други автомобилни абсурди от соца

Тенис топката на теглича: Почти всяка втора кола имаше разрязана тенис топка, нанизана върху теглича. Не беше за красота – просто металът ръждясваше бързо, а и така се предпазваха пищялите на преминаващите пешеходци в тъмното.

Спирачна течност във фаровете: Много шофьори наливаха малко червена спирачна течност (често „Нева“) директно в рефлекторите на фаровете. Вярваше се, че тя абсорбира влагата и пречи на рефлектора да потъмнее. Резултатът? Фаровете светеха в странен, розово-психоделичен цвят.

Вестник пред радиатора: Зиме предната решетка на „Москвича“ задължително се покриваше с картон или дебел вестник „Работническо дело“. Без тази „изолация“ парното просто отказваше да духа топло, а двигателят така и не достигаше работна температура.

Магнит за икономия: Някои вярваха, че ако закачат силен магнит около маркуча за бензина, молекулите ще се „подредят“ и колата ще гори по-малко. Ефектът беше нулев, но надеждата – огромна.

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉