Майка години търси къде е заровен екзекутирания и син през 80 те ... и успява

Една от най-трагичните и емблематични истории за края на социалистическия период в България – случаят с Тодор Дечев, екзекутиран през 1986 г. за убийство. 

Неговата майка, Стойка, прекарва години в търсене на лобното му място, в среда на пълна секретност и държавен отказ за информация.

Ето как тя успява да намери гроба:

Системата на секретност: По онова време телата на екзекутираните не се предават на близките, а се погребват тайно в необозначени гробове, като на роднините не се съобщава дори датата на изпълнение на присъдата.

Случайното разкритие: Баба Стойка започва да посещава Софийските централни гробища всеки ден, надявайки се на чудо или информация от гробари. 

Тя успява да открие мястото благодарение на възрастен гробар, който се смилява над нея.

Белегът: Гробарят й посочва  изкопан и зарит гроб в отдалечен и запуснат парцел (често наричан "парцелът на смъртниците"), където са били погребвани разстреляните. За да бъде сигурна, че това е нейният син, тя забелязва специфичен детайл – обувките или част от дреха, с които той е бил в затвора, подаващи се от пръстта или оставени наблизо до заровеното тяло.

Символичният акт: 

След като идентифицира мястото, тя започва да го поддържа тайно. Тъй като държавата не позволява поставянето на паметници на "престъпници", тя засажда цветя и маркира мястото по начин, известен само на нея, докато политическите промени след 1989 г. не й позволяват да постави истински кръст.

Тази история става широко известна чрез публикации в пресата след 1990 г. и се превръща в символ на майчината обич, която преодолява репресивната машина на тогавашния режим. 

Случаят е описан в различни разследвания за смъртното наказание в България и съдбата на последните екзекутирани преди мораториума от 1990 г.

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉