Преди 45 години в София се ражда едно момче, на което в навечерието на 10. 11.1989 г. таман са му сложили червената връзка и е трябвало да я сваля. След като завършва гимназия в кв. Изток става част от Царската партия и се появявя рамо до рамо с Илия Павлов. А преди 20 години започна безспорният му възход
Делян Славчев Пеевски е роден на 27 юли 1980 г. в София в семейство, което още преди промените и най-вече след тях придобива значителни позиции в системата на държавните институции и медиите. Майка му, Ирена Кръстева, е една от най-влиятелните държавни служителки в началото на прехода. Тя става директор на Българския спортен тотализатор — позиция, която й осигурява влияние, контакти и достъп до финансови и политически кръгове. В семейството често се споменава и нейният баща, дядото на Пеевски, който е бил ръководна фигура в Държавна сигурност във Враца — факт, който се свързва с наследствената среда на власт и институционални позиции, в която израства бъдещият политик.
Пеевски прекарва детството и ученическите си години в София и завършва 119-то училище „Акад. Михаил Арнаудов“, в софийския квартал Изток. Още в тези години се говори, че е амбициозен, уверен и със самочувствие, несъразмерно на възрастта му — нещо, което по-късно ще стане негова запазена марка. След гимназията записва право в Югозападния университет „Неофит Рилски“, където по-късно завършва като магистър.
Началото на политическата му кариера е необичайно рано. През 2001 г., едва 21-годишен, той става член на НДСВ. По това време неговата майка вече е фактор в държавните структури, а самият той е част от младежки среди, близки до жълтото управление. Пеевски става съучредител на „Младежко НДСВ“, заедно с Росен Дичев — син на говорителката на Симеон Сакскобургготски. Малко след това самата партия се разграничава от тази структура, но това не пречи на стремглавото му издигане.
Министърът на транспорта Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар — едно от най-младите лица, заемали такъв пост. Допълнително му е поверено и място в борда на директорите на „Пристанище Варна“ — позиция, която отваря врата към сериозни икономически интереси. Според публикации от онова време някои от първите му действия включват искане за предоставяне на луксозен служебен автомобил — детайл, който остава като любопитна и често коментирана случка за ранното му самочувствие и усещане за влияние.
Скоро след това той е освободен от борда заради липса на необходимия образователен ценз — тогава все още е само студент по право. Но това по никакъв начин не прекъсва развитието му. През 2005 г. става следовател в Столичната следствена служба — позиция, за която се изисква двегодишен юридически стаж, какъвто той няма, но назначението минава въпреки това. Малко след това е повишен до заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии, където наблюдава Държавния резерв и получава участие в комисията, която издава лицензите за търговия с оръжие — сфера, белязана от огромни икономически интереси и контроли.
През 2007 г. идва първият голям публичен скандал. Изпълнителният директор на Булгартабак Христо Лачев се оплаква, че Пеевски е упражнявал натиск върху него, за да бъдат дадени договори на фирми, свързвани с неговото обкръжение. Повдигнато е обвинение за изнудване и злоупотреба със служебно положение. Той е уволнен, но малко по-късно прокуратурата прекратява делото поради липса на доказателства. Висшият съдебен съвет го възстановява като следовател, а правителството — като зам.-министър. Само по себе си това е рядко срещан пример за политическа устойчивост.
През следващите години майка му изгражда мощна медийна империя, която постепенно включва телевизии, вестници и сайтове, и която мнозина свързват именно с Пеевски — въпреки че той формално не фигурира като собственик. В публичното пространство се затвърждава образът му като човек, който комбинира политическо влияние, контрол върху медии и силни позиции в определени бизнес кръгове.
На 14 юни 2013 г. идва моментът, който го превръща в една от най-разпознаваемите фигури в новата българска история. Тогава Народното събрание го избира за директор на ДАНС — служба, която символизира държавната сигурност и която има изключително широки правомощия. Решението предизвиква незабавни и масови протести, които ще продължат месеци. Само ден по-късно назначението е отменено. Това събитие окончателно поставя Пеевски като символ на кризата на общественото доверие към институциите и на опасенията от концентрация на власт.
Въпреки това той остава дългогодишен народен представител от квотата на ДПС. Влиза и излиза от листи за Европейския парламент, избира се, отказва се — действия, които често предизвикват спорове за законност и тълкувания на изборните правила. След вътрешни напрежения в партията през 2024 г. той става председател на новата формация „ДПС – Ново начало“, запазвайки позицията си като ключова фигура в политическия живот.
Извън официалната биография, любопитни моменти от личния му живот рядко достигат до медиите. Известно е, че Делян Пеевски има две деца. Сред жените, с които е свързван, е поп-фолк певицата Цветелина Янева. В медиите се съобщава, че тя е майка на едно от децата на Пеевски — син, роден през 2017 г. Връзката между тях често присъства в публичните дискусии, а фактът, че личният му живот включва известна поп-фолк звезда, добавя допълнителен пласт любопитство и внимание.
Днес Делян Пеевски е един от най-влиятелните, но и най-противоречиви хора в българския публичен живот. Той е пример за това как политиката, медиите и бизнесът могат да се преплетат в една фигура, носеща едновременно власт, съмнения, подкрепа, критики и митология. Биографията му — започнала с раждане в семейство с влияние и преминала през скандали, назначения, възходи и падения — остава една от най-обсъжданите и характерни истории на българския преход.
Статията е написана въз основа на публично оповестената информация в медиите.



0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук