През 1970 г. син на висш партиец изнасилва момиче в София. Тя се самоубива, а той заминава за Лондон

София, лятото на 1970 година. Градът се топи в юлската жега, а младежите от „номенклатурни семейства“ намират прохлада край басейна на новопостроения спортен комплекс „Спартак“. Там, сред мириса на хлор и радиопредаванията на радио „София“, се случва нещо, за което дори времето се свени да говори.

Момичето се казва Елена. На 18, току-що завършила Немската гимназия с отличие. Дъщеря на инженер от Енергопроект и учителка по литература. Красота и достойнство – от онези, които дори партийците не можеха да подминат без да завидят. Тя ходи на басейна с приятелки, чете Ремарк на сянка и мечтае да учи философия в Софийския университет.

Там е и той – Валентин. Син на член на Политбюро на ЦК на БКП, от малък свикнал, че на него всичко му е позволено. Арогантен, самоуверен, с онзи особен блясък на безнаказаност в очите. За него няма „не“. Нито в обществото, нито в личния живот.

Вечерта на 3 юли, след като басейнът затваря, Валентин и още двама синове на „наши хора“ остават вътре – с привилегията да ползват всичко и когато пожелаят. Елена е поканена уж за разходка, с обещание за среща с редактор от „Народна младеж“. Но това е капан. Тя е зверски изнасилена. Зад затворената врата на съблекалнята момичето крещи, а стените – както винаги – мълчат.

След три дни мълчание и плач, Елена казва на майка си. Жената отива в МВР, но я приемат с хладни и безразлични физиономии. Следва наблюдение и натиск историята да не излиза наяве. Бащата на Елена се опитва да разтръби за случая, но е уволнен от работа и обвинен във „враждебна агитация“. Елена пък получава психиатрична диагноза.

На 10 септември 1970 г. Елена скача от седмия етаж на жилищния им блок в „Лозенец“ и умира на място. Не оставя прощално писмо. Погребана е тихо, без опело, в 6 сутринта на другия ден.

Същевременно Валентин заминава същата есен за Лондон. Дипломира се в престижен университет и работи към посолството ни в Лондон. През 80-те се връща и работи в Министерството на външните работи. И до днес името му се пази чисто в архивите – като на лоялен син на партията.

А басейн „Спартак“ продължава да събира хора. Само нощем, понякога, дежурният пазач твърди, че чува плач от женската съблекалня.

Из разказ на пенсиониран служител на ДС

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

РЕКЛАМА: