19:57
Есенният вятър свири между буковите дървета, докато четирима партизани се изкачват по стръмния склон на Стара планина.
Годината е 1944-та, началото на август. Съветската армия напредва стремително на Източния фронт след успешната операция „Багратион", а в България антифашисткото движение набира сила. Въпреки жестоките репресии от страна на правителството и полицията, партизанските отряди извършват все по-смели акции. Наскоро четите от отряд "Чавдар" успяват да превземат за кратко градчето Копривщица, а бойците от "Христо Ботев" взривяват железопътна линия край Мездра.
Чавдар върви начело на малката група. Тридесетгодишен, с лице, белязано от трудности и лишения. Преди войната е бил учител по история в малко селце край Троян, но след разгрома на работническите протести през 1940-та е принуден да премине в нелегалност. До него крачи Калина - двадесет и три годишна студентка по химия от Софийския университет, присъединила се към партизаните след като брат ѝ е застрелян при блокада на квартал "Ючбунар". Зад тях вървят Чапай и Иван - двама младежи, израснали заедно в бедняшкия квартал на Габрово, участвали в стачките в текстилната фабрика "Принц Кирил" през 1942-ра.
"Според информацията от явката, обектът трябва да е някъде тук," казва Чавдар, разгъвайки изтърканата карта. "Ятаците от село Шипково твърдят, че немците пазят нещо важно в района на Узана."
Командването на партизанския отряд "Христо Ботев" ги изпраща да проучат и унищожат предполагаем немски склад за оръжие. Информацията е оскъдна - само слухове от местни овчари за необичайна активност и тежки камиони, пътуващи нощем.
"Странно е," мръщи се Калина, оглеждайки околността. "Защо ще строят военен обект толкова навътре в планината? Транспортът е почти невъзможен."
"Може би точно затова," отговаря Чапай, опитен боец, участвал в акциите край Батошево по-рано същата година. "Искат да го скрият добре."
Падането на нощта ги заварва на малка поляна, заобиколена от вековни букове. В далечината забелязват необичайно изсечена просека и следи от тежки машини.
"Това е," шепне Иван, насочвайки стария си бинокъл. "Виждам охрана, но не колкото очаквах."
Чавдар изучава местността внимателно. След десетки акции срещу полицейски участъци и железопътни линии, той има усет за капани. Нещо не се връзва. Само двама пазачи пред нещо, което изглежда като обикновена пещера.
"Твърде лесно изглежда," казва той. "Хайде да изчакаме до призори."
На разсъмване планът е готов. Чапай и Иван ще елиминират тихо охраната, докато Чавдар и Калина ще проверят вътрешността на обекта. Пристъпват безшумно, възползвайки се от гъстата сутрешна мъгла, характерна за този район на Балкана.
Изненадата е пълна. Пазачите са обезвредени без изстрел, благодарение на умелите ръце на Чапай, който е овладял изкуството на безшумното елиминиране по време на сраженията край Априлци.
"Странно," отбелязва Иван, претърсвайки немския войник. "Това не са обикновени пехотинци. Виждаш ли нашивките им? Част са от 'Аненербе'."
Калина потръпва. Като студентка е чувала за тази организация - псевдонаучен институт на Хитлер, занимаващ се с окултни изследвания и експерименти.
Входът на пещерата е укрепен с модерна метална врата, добре замаскирана в скалната цепнатина. Вътре откриват не склад, а обширен тунел, водещ дълбоко в планинската утроба.
"Това е много по-голямо от склад за оръжие," прошепва Чавдар, докато групата навлиза предпазливо в осветения с електрически лампи коридор.
След около петстотин метра тесният проход се разширява в огромна подземна зала. Пред тях се открива невероятна гледка - модерна лаборатория, пълна с химическо оборудване, стъкленици и метални контейнери с предупредителни знаци.
"Боже мой," възкликва Калина, разпознавайки апаратурата. "Това е лаборатория за химически оръжия. Виждам контейнери за иприт и фосген. Работят върху нещо ново..."
Чавдар оглежда документите разпръснати по масите. Въпреки оскъдните си познания по немски, успява да разбере достатъчно.
"Това е част от проект 'Тотенмаске'. Експерименти с нови бойни отровни вещества," обяснява той. "Използват планинската изолация, за да тестват газове, които се активират в специфични атмосферни условия."
Докато Калина изучава формулите, другите претърсват лабораторията. Откриват малка спалня с четири легла и хранителни запаси.
"Учените трябва да са отишли до града за провизии," заключава Иван. "Но ще се върнат скоро."
Решението е бързо взето. Трябва да унищожат лабораторията и всички следи от експериментите. Това не е обикновен склад, а зловеща заплаха, която може да промени хода на войната.
Калина, с нейните познания по химия, разбира опасността. "Ако тези вещества се смесят, може да предизвикат верижна реакция и неконтролируемо разпространение на отровни газове."
"Трябва да взривим входа," решава Чавдар. "Да запечатаме всичко тук завинаги."
Използвайки експлозиви от собствения си арсенал и химикали от лабораторията, партизаните залагат сложна система от бомби около входа и в ключови точки вътре в тунела. Калина инструктира другите как да подредят експлозивите за максимален ефект.
"Това ще предизвика верижна реакция, която ще срути целия комплекс," обяснява тя, докато свързва детонаторите.
Точно когато приключват подготовката, чуват шум от приближаващи се автомобили. Немците се връщат.
"Нямаме много време," казва Чавдар. "Трябва да активираме детонаторите."
Те бързо проверяват експлозивите за последен път. Калина настройва закъснителя за десет минути - време, което смятат за достатъчно да се изтеглят през главния вход.
Но съдбата има други планове.
Когато четиримата партизани достигат половината път до изхода, чуват викове и изстрели отпред. Немски гласове отекват в тунела. Ученият екип се е върнал и е открил мъртвите пазачи.
"Блокирани сме," прошепва Иван, стискайки автомата си. "Не можем да минем през тях."
Часовникът тиктака. Осем минути до взрива.
"Има ли друг изход?" пита Чавдар, обръщайки се към Калина, която е изучавала схемите на лабораторията.
"Има вентилационна шахта в източната част," отговаря тя. "Но не съм сигурна дали е достатъчно широка за нас."
Те бързо се отправят към шахтата, но откриват, че е твърде тясна - само дете би могло да се промуши през нея.
Шест минути остават.
"Върнете се назад и деактивирайте бомбите," предлага Иван.
"Не можем," отговаря мрачно Калина. "Системата е необратима след активирането. Така я проектирах, за да не могат немците да я обезвредят."
Чавдар поглежда към своите другари. В очите им няма страх, само решителност.
"Знаехме рисковете, когато тръгнахме," казва той тихо. "Важното е, че ще спрем това зло."
Четири минути.
В този момент те чуват приближаващи се стъпки от дълбините на тунела. Немски учени и войници с фенерчета се приближават към тях.
"Поне ще вземем и тях със себе си," прошепва Чапай, зареждайки оръжието си.
Избухва кратка, но ожесточена престрелка. Иван е ранен в крака, Калина получава порязване на рамото от рикоширащ куршум. Немците се прикриват зад лабораторното оборудване.
Две минути.
"Слушайте ме," казва внезапно Чавдар. "Трябва да сме сигурни, че лабораторията ще бъде унищожена напълно. Ако частично се срути, някой ден могат да я открият отново."
Калина разбира мисълта му. "Резервоарите с химикали в главната лаборатория. Ако ги взривим директно..."
"Точно така," кимва Чавдар. "Една граната ще е достатъчна."
Една минута.
Те се поглеждат за последен път. Няма нужда от думи. Четиримата партизани, обединени от обща кауза, разбират, че това е края на техния път, но също така разбират значимостта на това, което правят.
"За България," прошепва Калина.
"За свободата," добавя Чавдар, докато изважда гранатата.
Последните им действия са решителни и точни. Чавдар хвърля гранатата към резервоарите с химикали, докато останалите осигуряват прикритие с огън срещу немците.
Взривът е оглушителен. Първо детонира гранатата, след което избухват химическите резервоари, а секунди по-късно се задействат заложените експлозиви по протежение на тунела.
Планината потреперва. Огромен облак прах и отломки изригва от входа на пещерата, последван от гръмотевичен трясък, който отеква между върховете на Балкана. Тонове скали се свличат, запечатвайки завинаги входа към подземния комплекс.
Месец по-късно, след 9 септември 1944 г., когато Отечественият фронт поема властта в България, в официалните доклади се споменава само за "унищожен вражески военен обект" в района на Стара планина. Детайлите остават неизвестни, а имената на четиримата герои никога не влизат в официалната история.
През 1945 г., докато Народният съд съди военнопрестъпниците и колаборационистите, някои политически фигури си приписват заслугите за множество антифашистки акции, включително и за мистериозния взрив в Балкана.
В мемоарите на местните партизански командири от отряд "Христо Ботев" се споменава само за "четирима другари, изпратени на специална мисия, от която не са се завърнали."
Десетилетия по-късно, документи от германските военни архиви, разсекретени дълго след войната, разкриват съществуването на секретен изследователски проект за химическо оръжие с кодово име "Тотенмаске" в района на българската Стара планина. Докладите описват "катастрофално унищожаване на обекта с всички служители и оборудване при неустановени обстоятелства."
Но истинската история за героичната саможертва на Чавдар, Калина, Чапай и Иван остава погребана дълбоко в сърцето на Балкана, където отровното наследство на войната е запечатано завинаги под тонове камък и пръст, а истината за техния подвиг - скрита в праха на историята.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук