„Започнах тази сутрин да гледам “ Всичко е любов“. Може би беше твърде рано през деня. След 20-тина минути се почувствах толкова депресиран, че се наложи да спра. Депресия, която няма нищо общо със смъртта на Иван Иванов. Споменът за онова време ме депресира. Онова мрачно и безперспективно време, по което толкова хора въздишат.

Героят на Иван се казва Радо. Живее в ТВУ откъдето бяга…

Вторият съпруг на майката на Радо я налага, Радо отива да я спасява, а се оказва, че мъжът й я бие защото не пускала Радо в къщата… Колега на Радо в бягството е преследван от група ловци. Те го застигат. Той се хвърля на земята и заема ембрионална поза. „Защо си на земята бе, момче?“ – питат го ловците. „Защото ще ме биете.“…Радо и Джипси нямат пари. Набелязват две дечица от атракцията с количките, закарват ги под измислен предлог в някакъв вход и със заплахи за побой им отнемат малкото пари, които децата имат. Радо седи на някаква пейка заедно с двайсетина връстници. Идва Албена ( Янина Кашева). Радо първо заплашва Джипси, че ще го бие, после удря як шамар на Албена ( тя му отвръща малко по-късно), а след това разкарва всички близко стоящи, заплашвайки ги с побой.

Всички проблеми се решават с насилие. Внезапно, спонтанно безкомпромисно насилие. При това Радо по сценарий не е насилник, а положителен герой.

Така беше тогава. В мирната, идилична Народна република всъщност властваше юмручното право. Биеха децата си, децата се биеха помежду си, милицията биеше всички наред, мъжете биеха жените си. Който можеше да се защитава с бой, се считаше за голяма работа. В това отношение Радо е продукт на Народната Република. Жертва е на семейните си обстоятелства, но е принуден да оцелява в джунглите на соца. Чудя се как изобщо са го пуснали този филм. Може би тогава това „дребно“ насилие не е правило впечатление на никого защото беше нормата.

Пак там, в началото на филма, има една сцена с „терен“ – алкохол, цигари, някаква музика и тежка, нерадостна обстановка. Уж се забавляват, уж се свалят, а във въздуха витае заплаха от насилие. Момчетата на купона не се кефят на Радо и Джипси, които са изгорили дневниците на целия випуск в гимназията и би трябвало да са им благодарни. Побоят се разминава като се обявява край на „терена“ – всички си тръгват, но след малко виждаме как основната група се връща. Инсценирали са край за да изгонят Радо и приятеля му – Джипси, който изведнъж се нахвърля върху случаен минувач и го бие. “ Защо го биеш, бе?“ – пита Радо. “ Ей така. Не го познавам.“ отговаря Джипси.

Не знам дали темата за насилието е била изобщо осъзнавана тогава. Може би. Някой, познаващ Борислав Шаралиев, може и да знае. Подозирам обаче, че не е търсена съзнателно. По-скоро филмът е замислен максимално реалистичен. Битовото насилие беше ежедневие. Идеята, че е било мирно и тихо, а физическата саморазправа е рожба на демокрацията е смехотворна.“

Yassen Botcharov

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉 СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

9 коментара:

  1. Не си спомням нито в семейството ми, нито в училище, нито по улиците да съм била свидетел на насилие през соца. Не приемайте художествено произведение за действителност.То хиперболизира, показва не стандарт, а отклонения.
    Представете си след тридесет години да гледате филм от сегашната действителност как ли ще Ви се стори.

    ОтговорИзтриване
  2. Хайде стига глупости.

    ОтговорИзтриване
  3. Тия времена ви депресират, а сега? Тревички и летим в облаците! Сега не бият, сега те и**** както си искат във всички пози. Сигурно ви харесва! Е, изживейте си порнуха и коноп.

    ОтговорИзтриване

  4. Преувеличавате с хвалбите българското кино! Преди 89 година се правеха филми от предани на БКП сценаристи и режисьори. И се популяризираха и хвалеха със съдействието на комунистическата пропагандна машина. Да изреждаме ли? Като почнем от "На всеки километър"- филмов сериал, възхваляващ терорисътичните актове на Парията преди девети. Или На А. Дончев-" Време разделно"- откраднато произведение на Фани Мутафова и преработено за да се настрои и засили омразата на българите спрямо турците. Нагласа за предстоящата смяна на имената. И тогава и сега БГ филмите имат все едни и същи болести. Ето например как се прави БГ филм:
    1. Асен Блатечки е с кожено яке, пуши цигара и гледа лошо.
    2. Звукът е глух, сякаш излиза от задника на режисьора. Повечето реплики не се чуват.
    3. Сексуалната сцена във филма е брутално изнасилване. Българското кино не познава друг вид секс.
    4. Главната героиня през цялото време „търси себе си“. Но е толкова загубена, че не успява да се намери. Случайно среща рибар-алкохолик (примерно Антон Радичев), който й говори ужасяващи баналности от сорта „Любовта е като морето – понякога шумна, понякога тиха, но вечна!“ Тя слуша тези мъдрости с отнесен поглед и леко наклонена встрани глава.
    5. Задължително има герой-веселяк, който псува на диалект – „майка ти дайба“. Това, според режисьора, е смешно.
    6. Актрисата, която играе главната роля, принципно става, но в голите сцени е заснета толкова лошо, че циците ѝ предизвикват по-скоро съжаление.
    7. Музиката към филма е написана от култова съвременна група („Фанданго“, „Латинопартизани“). В интервю по БНТ те заявяват, че този филм е голямо предизвикателство за тях.
    8. Дядото на главната героиня носи плетен елек и е сталинист.
    9. Всички герои страдат. Но най-много страда публиката.
    10. Филмът е „по идея на“. Това означава, че режисьорът е гледал някой хубав американски филм, да речем „The Departed” и си е казал: бе аз що не взема да направя нещо такова, да речем „Под прикритие“. И толкова се е изкефил на идеята си да гепи от Скорсезе, че се е написал в началните надписи като идеолог.
    11. Главният герой, изтощен от неразрешиимите въпроси на битието, решава да се завърне към корените си. Във всички български филми корените се изобразяват по един и същ начин – колело от каруца, забрадена бабичка с насълзени очи, която меси питка, блеене на овце. То напомня на режисьора за безгрижните времена, когато е бил ведър чобанин в родното си село.
    12. Операторът или е бил пиян по време на снимките, или има проблем с наркотиците. През цялото време кадърът се люлее и предизвиква у зрителите пристъпи на морска болест.
    13. Във филма задължително има поне един изгрев (или залез). Героите го гледат продължително и мълчат, но зрителят трябва да се досеща, че в душите им бушуват урагани.
    14. Филмът е с около час и половина по-дълъг, отколкото е трябвало.
    15. В интервю по БНТ режисьорът обяснява, че филмът е негледаем, защото е стойностен.
    16. В епизодичните роли се появява бивше спортно величие (Стоичков, Бербатов, Армен Назарян). Снимал се е без хонорар, по приятелска линия, а целта му е „да дърпа зрители“. Уви, не успява да ги дръпне.
    17. Филмът е изпратен на всички възможни международни филмови фестивали. Не е спечелил нито една награда, но според режисьора навсякъде е бил „приет възторжено от критиката“.
    18. Във филма задължително има продуктово позициониране. Но не на скъпи автомобили или световна марка компютри, а на някоя непродаваема нашенска вафла или паста за зъби. Режисьорът е толкова благодарен на спонсора, че включва пастата за зъби във всяка сцена от филма: героите си мият зъбите по осем пъти на ден, освен това лъскат автомобила си с чудодейната паста.
    19. Когато не знае какво да прави (а той през целия филм не знае), главният герой си тананика бавна народна песен. Така режисьорът подчертава, че му е много мъчно за времето, когато е бил ведър чобанин в родното си село.
    20. Диалозите във филма са написани от хора, които никога не са чували нормална човешка реч.
    21. Хората във финалните надписи са повече от зрителите в салона.”

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добър коментар и доста подробни литературни съждения,които на 80 процента са верни.Но да плюеш по "Време разделно",това е кощунство !

      Изтриване
  5. Ле-ле, колко много мухлясали носталгици са се възбудили! А да речеш, че ще издъжат да гледат тогавашните бози, няма да издържат дори от идеологически подбуди. Ама посредствеността им отива и си я искат, въпреки че кльопат с всичка сила благат, които им се предлагат сега - не спират да търчат от промоция на промоция, от Лидъл до Била и от там в Кауфланд. За да напазаруват евтино клюпачка за в Гърция.

    ОтговорИзтриване
  6. Да, гледайте евровизия сега и не се депресирайте. Стигнахме дъното

    ОтговорИзтриване
  7. Защо анализирате и обиждате, вместо да приемете мнението?

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив