Най-напред насилствената колективизация и създаването на ТКЗС-тата беше един от най-драматичните периоди в нашата история. Привързан до болка със земята, с животните, българският селянин болезнено приема тяхното отнемане и насилията във формиране на новите колективни стопанства. Разиграват се много драматични събития, болезнено са наранени стотици хиляди селски стопани. За да се потисне народното брожение и да се намали недоволството в първите текезесарски години, член-кооператорите получават висока рента главно в продукти. Постепенно в рамките на няколко години тя намалява и придобива символични размери. Например в района на Червен бряг, Кнежа, Бяла Слатина възрастните хора, внесли земя в кооператива, до края на живота си получаваха по един бял хляб дневно безплатно. За сметка на това земеделските пенсии бяха от порядъка на 20-25 лева.
Безпътицата в земеделието, където селяните се трудеха за по 40-50 стотинки на трудоден, изгони техните деца по големите градове, където се вляха в редовете на работническата класа. Развитието на социндустрията оказваше пряко влияние върху упадъка на селското стопанство. Колкото по-големи ставаха градовете и повече предприятия се строяха, толкова западаше селското стопанство. И в един момент се оказа, че цялото производство от селото отиваше за изхранване на градското население. По селата хляб имаше, но имаше недостиг на зеленчуци, месо и месни произведения, плодове. Там, където се произвеждаха, липсваха в магазините и хората нямаше откъде да си ги набавят. И затова се върнаха отново към дворната продукция, завъдиха животни, отначало пернати, после овчици, кози, крави.
Партията усети случващото се и издигна всенародния призив за самозадоволяване, а от ТКЗС-тата отпуснаха земя на желаещите да имат собствено земеделско производство. Това се случи през 60-те и 70-те години. Така хората, дето насила им взеха земятя и животните, сега ги стимулираха да се върнат към нормалния селски живот. Това донякъде сработи и по селските дворове грейнаха едни истински миниземеделски стопанства, в които имаше всичко – плодове, зеленчуци, асми, животни. Другата поредна глупост на комунистите беше създаването на АПК-тата, този опит да се пренесат промишлените методи в селското стопанство беше крайно недомислен и с отрицателен ефект. После дойде промяната, ликвидационните съвети и днес селското ни стопанство е от полуфеодален латифундистки тип, шепа свръхбогаташи държат огромни участъци земя и се разполагат с нея като феодали, както и с хората, които им работят. Резултата го виждаме всекидневно – вносни плодове и зеленчуци, хляб с ниско качество, вносни млечни и месни продукти, месо, престояло с десетилетия замразено. Тъжна родна картинка.
Свилен Стефанов, Плевен/ретро.бг/
А какво животновъдството до 45г,по времето на златния лев,кога ще го видим,кога щесе върне изнесеното,злато от Москва,изнесените животни също,.
ОтговорИзтриванеПрез соца няма изнасяне на злато от България.Златото е изнесено сега в английски банки от царя.
ИзтриванеВъв България имаше крвешко земеделие със дръгливите крави хората си оряха нивите . И добре че хората почнха да се обединяват във кооперации и да си помагат за да си облекчат тежкият земеделски труд . Златото ни го откраднаха германците които загубиха две световни воини и ние заедно със тях Те нашите велики приятели ни ограбиха и по спогодбата нойбахер със над 20 милиарда лева по тогавашният курс ,по сегашният курс са над 60 милиарда евра . Да не говорим и за репарациите наложени от англия и франция във размер на над 3 милиарда златни франка след загубената псв . Сега пак сме със германците за трети път във ЕС и този път ще загубим и този път завинаги .
ИзтриванеЗначи този човек дето е написал тези глупости ,е лъжец и измамник . Защо казвам това .Първо до 9.91944 година във България е имало 19 кооперации със земеделски отдели във тях .Всичките кооператори са влизали на доброволен принцип във земеделските коперации като са работели на звена или на бригади . Заплащането е било тогава и след това на трудов ден ,като един кооператор е заработвал до три или четири трудодни . Във зависимост във какво икономическо положение е била кооперацията и парите на трудов ден са били различни някъде по 0.70 лв на трудов ден някъде по 2.00 лева на трудов ден .Пример село Слатина ловешко ,спомените на бочо илиев във книгата Бразди във времето .След 9 .9 1944 година отделите за земеделско коопериране се преобразуват във ТКЗС . На първата национална конференция на ТКЗС-тата Георги Димитров предупреждава ръководителите на селските кооперации за никакво морално и физическо принуждаване хората насилствено да бъдат вкарвани във новите ТКЗС -ТА ..Това до неговата смърт , след това минисътър председател става Вуълко Черенков който едва не ,ликвидира земеделието във България ,а парадокса за това е че се искало и мляко от не отелена крава и от необагнена овца .Във резултат на това изкупните цени на селско стопанскта продикция намаляват драстично и едва не ликвидират и самите ТКЗС -та ,като парите на трудов ден спадат драстично ,някъде и до 0.50 лв на трудов ден .Във резултат парите за фондовете намаляват значително и не могат да покрият разходите . Като се има на поред вид и вече започналото насилствено принуждаване на хората да влизат във земеделските стопанства . Всичките тези неща ги има във четерите тома подарени ми от ЦКС и от книгоите на Бочо Илиев който и до днес чета със интерес ,а някой от тях ги притежвам лично. Всеки който проявава интерес как се е развило кооперативното движение във България и истината за него ,може да отиде във музена на цкс и да си наеме тези книги или да си набави книгите на бочо илиев за да узнае истината за нашето селско стопанство и за кравешкото земеделие във българия преди 9. 1944 година . Затова не вярвайте на фашисти като този дето е написал тези фалшификати ,ползваите само исторически факти за да игнорирате българо мразците на които единствена цел е да омаскарят всичко направено през времето на соца и добро и лошо .
ОтговорИзтриване