А онези поделения във Странджа? Как цинтите се впиваха в плътта!Как стръвно гълтахме казармената манджа!


Очакваха ни старите войници като в опашките за топъл хляб.Нареждаха ни локвите да пресушаваме с лъжици. С нас правеха това, което правили са с тях.

     


До кръста голи виззарядките пробягвахме до десет километра...Ти помниш ли? Спомни си, мили дядка! И престани осополен да креташ!

     


По бронята на танка се залепяхме като вендузи по гърба на монахиня.По куполите плъзгахме подметките.Ах, зимата тогава беше зи.С гъбини се въртяха офицерите.Пести снарядите! – нареждаха.

     


Те, звездораменните цербери,за уволение убиваха надеждата.Отиваш в отпуска след осемнайсет месеца.Заплатата ни беше 10 лева.

     

Тежеше загорялото ни семе...Но никога не бяхме вече ревльовци!Вижте още:Триъгълникът на смъртта: Грудово-Елхово-Звездец

     

Веселин Д. Делчев

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉 СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив