През голямото междучасие ни сипваха какао с мляко, всеки си носеше своята чаша, а на обяд за 0,35 ст. имаше вкусен обяд в ученическият стол...тъй като ходех и на занималня ни се полагаше следобедна закуска от кекс, кифла с мармалад от шипки, макова кифла или тутманик....имаше и рогче.Тези вкусове от детството ми вече никъде ги няма...а най важното е , че майка ми е взимала 120 лв. заплата тогава и всичко имаше, нищо не липсваше, даже родителите ми са спестявали....
По-късно вече в СПТУ по ПС в гр.Стара Загора,ученическият стол беше напълно безплатен.
Всеки месец ни се даваха купони за закуска,обяд и вечеря,които трябваше да заверяваме за всеки следващ ден.Общежитието към училището беше също напълно безплатно.


Не беше точно така. Доста неща бяха"безплатни", но джобът ми беше хроничо празен. Днес парите не струват нищо. То, няма и какво да си купиш с тия пари. Или... Прави са тия , с носталгията по миналото, прави са и ония, дето смятат, че днес е по-добре.
ОтговорИзтриване