По времето на социализма хората бяха други, добронамерени, услужливи, не се заключваха или ако, то всички знаеха, че ключовете са под чергата. Рейсовете бяха препълнени от ученици втора смяна с различни униформи, от работници, чиновници, морски офицери, милиционери, лекари, учители, инженери и пенсионери. Разговорите се въртяха или около това, къде има хляб, месо, или портокали, кой какъв филм е гледал в кино „Благоев“ и „Република“, какво са ни дали за домашно, кой по какво са го изпитали или на кого ще ходим на рожден ден. Тихо си шепнехме по някой политически виц и негодувахме против строя.


Публично никой не смееше да се целува и прегръща. Младите правехме място на възрастните в автобусите и не се обръщахме на „ти“ към тях, а да не говорим за учители, или треньори. Респектът беше важен.


Вятърът брулеше често в студените зимни нощи и ушанките, абите, балтоните, ботите и ватираните шушлякови якета затопляха варненци и никой не зъзнеше. Звездата на Морското училище, фарът на Галата и на Вълнолома, светлините на търговските кораби, танкери и сивите военни фрегати, изгладените като на китайци, изпънати, изрядни униформи на морски офицери, моряци и студенти от престижното Морско училище сияеха.


Механите гъмжаха от шум, излизащите от опера, театър, или балет бяха винаги с костюми, а жените с копринени блузи, тъмни поли с високи ботуши, начервисани, ухаещи най-вече на руски или български парфюм. Някои се прибираха у тях си, а други сядаха в култовите ресторанти „Севастопол“, „Варна“, „България“, „Казиното“, „Хоризонт“, „Орбита“, „Черно море“ с панорамата или в механа „Евксиноград“. Най-фините ходеха в клуба на архитектите или в този на художниците. И за двата трябваше да имаш връзки, а връзките в онези години означаваха повече от пари. С връзки можеше да получиш това, което не можеше да имаш с пари.

 

Краси Енчев, Варна

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив